Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр. Велико Търново, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в публично съдебно заседание на четиринадесети
юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ
БАНЕВ
При секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно АХД № 10148/2023
г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с §
19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК.
Образувано
е по касационна жалба на С.К.Е. от гр.
В. Търново, чрез *** Н. И., срещу Решение № 476/27.03.2023г. по гр. дело № 1899/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с
което е прекратено производството по жалбата на Св. Е. срещу Решение №
1820В-1/30.05.2019г. на Общинска служба „Земеделие“ гр. В. Търново. Касаторът счита,
че решението на районния съд е неправилно поради противоречие с материалния
закон. Оспорва наличието на предпоставките по чл. 159, т.6 от АПК. Сочи, че с
жалбата по настоящото производство за първи път е поискано прогласяване на
нищожността на административния акт.
Тъй като по отношение на отказа да се възстанови правото на собственост в
съществуващи стари реални граници върху нива от 2.800 дка, трета категория, в
местността „Дълга лъка“, в нито едно от съдебните решения нямало нито
диспозитив, нито мотиви, то жалбоподателката е предявила искането си за
прогласяване нищожността на решението на ОСЗ и в тази му част. С тези
аргументи от настоящата инстанция се иска да отмени решението на ВТРС и да се
постанови друго, с което да се прогласи за нищожен административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Общинска
служба по земеделие – гр. Велико Търново, в представен по делото писмен отговор
и по съображения, развити в съдебно заседание от процесуалния му представител, оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд –
Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал.
2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е частично основателна.
С
обжалваното решение /имащо характер на определение/ е прекратено
производството по делото по жалба на С.К.Е. срещу Решение № 1820В1/30.05.2019
г. на Общинска служба Земеделие гр. Велико Търново, поради процесуална
недопустимост на основание чл. 159, т. 6 от АПК. За да прекрати
производството по делото, ВТРС е изложил мотиви, че по оспорването на
процесното решение на Общинска служба Земеделие има влязъл в сила съдебен акт,
тъй като жалбоподателката е сезирала съда с искане да се отмени обжалваното
решение относно втория му диспозитив и по това искане е постановено влязло в
законна сила съдебно решение на 6.07.2020 г. Посочил е, че в действителност при
образуваното адм. дело № 5/2019г. на ВТРС жалбоподателката е атакувала само
втория диспозитив на решението - този, с който ѝ се отказва
възстановяване на правото на собственост върху имотите в съществуващи стари
реални граници, но както тогава, така и сега тя няма правен интерес да атакува
решението в първата му част. Посочил е също така, че жалбоподателката е оспорила
решението относно втория му диспозитив, касаещ два имота-този от 1.300 дка и
този от 2.800 дка, и двата в местност Дълга лъка, като по образуваното дело съдът
се е произнесъл само досежно имота с площ от 1.300 дка, но доколкото
жалбоподателката не е поискала допълване на решението съдът е приел, че има
произнасяне по цялото ѝ искане. Предвид това ВТРС е приел, че са налице
предпоставките на чл. 159, т. 6 от АПК, според която разпоредба образуваното
съдебно производство се прекратява, ако по оспорването има влязло в сила
съдебно решение. На последно място, изложени са и доводи по съществото на
спора, като съдът е развил мотиви за неоснователност на жалбата.
Решението, /по
същност определение/, е частично правилно. От събраните доказателства се установява, че с процесното Решение №
1820В-1/30.5.2019 г. Общинска служба по земеделие гр. Велико Търново по т. I е признала правото на собственост на
наследниците на М.И.Е. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
имот, представляващ нива от 1.300 дка, трета категория, находяща се в
строителните граници на гр. Велико Търново в местността „Дълга лъка“ и на имот,
представляващ нива от 2.800 дка, трета категория, находящ се в строителните
граници на гр. Велико Търново в местността „Дълга лъка“, и по т. II е отказала да възстанови правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на двата
описаните имоти поради това, че представените скици и удостоверение по реда на
чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ не отговарят на изискванията на Заповед №
РД-02-14/461/26.08.2003 г. на МРРБ и не е обезсилено Решение № 1820/28.09.2000
г., с което е постановено обезщетение с ПКБ на стойност 3362 лева. Това решение
е било оспорено от С.Е. на 18.06.2019 г. относно втория диспозитив /т.е. по т. II/, като с Решение № 4/29.11.2019 г.,
постановено по АД № 5/2019 г. по описа на ВТРС е отменено Решение №
1820В-1/30.05.2019 г. на Общинска служба по земеделие гр. В. Търново в частта,
в която е отказано да се възстанови на наследниците на М.И.Е. правото на
собственост в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на нива с площ от 1.300 дка, находяща се в строителните
граници на гр. В. Търново в местността Дълга лъка и преписката е върната на Общинска
служба по земеделие гр. В. Търново за ново произнасяне. Решението на ВТРС е
било обжалвано от двете страни пред Административен съд – Велико Търново, който
с Решение № 98/6.07.2020 г. по КАХД № 10061/2020 г. е оставил в сила решението
на районния съд по цитираното адм. дело в частта му, в която е отменено Решение
№ 1820В-1/30.05.2019 г. на Общинска служба Земеделие гр. В. Търново в частта, в
която е отказано да се възстанови на наследниците на М.И.Е. правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ
от 1.300 дка, находяща се в строителните граници на гр. В. Търново в местността
Дълга лъка, отменил е решението на районния съд в частта, в която е върната
преписката на Общинска служба по земеделие гр. В. Търново за ново произнасяне и
вместо това е възстановил правото на собственост в съществуващи /възстановими/
стари реални граници върху същия имот. На 26.07.2022 г. С.Е. е подала нова
жалба срещу Решение № 1820В-1/30.5.2019 г. Общинска служба по земеделие гр.
Велико Търново, с искане същото да бъде обявено за нищожно на основание чл.
177, ал. 2 от АПК поради противоречие с влезли в сила съдебни решения.
При така
установените факти настоящата инстанция намира за частично правилни изводите на
районния съд. Правилно е прието, че жалбоподателката няма правен интерес да
оспорва Решение
№ 1820В-1/30.5.2019 г. на Общинска служба по земеделие гр. Велико Търново в
частта по т. I, в която е признато правото на собственост на наследниците на М.И.Е. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на двата горепосочени имота,
тъй като в тази част административния акт е позитивен за нея. Тоест в тази част
е налице основанието за прекратяване на производството по чл. 159, т. 4 от АПК.
По отношение на оспорването на Решение № 1820В-1/30.5.2019 г. в частта по т. II.1, в която е отказано да се възстанови на наследниците на М.И.Е.
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
нива с площ от 1.300 дка, находяща се в строителните граници на гр. В. Търново
в местността Дълга лъка, правилно е прието, че е налице хипотезата на чл. 159,
т. 6 от АПК. В чл. 299, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК се съдържа
императивната забрана спор, разрешен с влязло в сила решение, да бъде пререшаван.
Още повече, че с влязлото в сила решение на ВТРС по АД № 5/2019 г. решението на
ОСЗ гр. Велико Търново е било отменено в тази част, т.е. същото вече не
съществува в правния мир и за жалбоподателката не е налице правен интерес от
новото оспорване. В тези части решението /с характер на определение/ на ВТРС
следва да се остави в сила.
Не така стоят нещата относно частта по т. II.2 от Решение №
1820В-1/30.5.2019 г. на ОСЗ гр. Велико Търново, с която е отказано да се
възстанови на наследниците на М.И.Е. правото на собственост в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на нива с площ от 2.800 дка, находяща се в строителните
граници на гр. В. Търново в местността Дълга лъка. Макар С.Е. да е била
оспорила през 2019 г. посоченото решение на ОСЗ и в тази му част пред ВТРС,
нито в мотивите, нито в диспозитива на Решение № 4/29.11.2019 г. по АД № 5/2019
г. по описа на ВТРС, както и в Решение № 98/6.07.2020 г. по КАХД № 10061/2020
г. по описа на АСВТ има произнасяне относно тази част от административния акт. Ирелевантни
са съображенията, че жалбоподателката не е поискала допълване на съдебното
решение по реда на чл. 176 от АПК. От значение е единствено обстоятелството, че
независимо от причината, в производството по адм. дело 5/2019 г. Районен съд –
Велико Търново не се е произнесъл с изричен диспозитив или с изрично
определение по същество по обжалването на Решение № 1820В-1/30.5.2019 г. на ОСЗ
гр. Велико Търново в частта, в която е отказано да се възстанови на
наследниците на М.И.Е. правото на собственост в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на нива с площ от 2.800 дка, находяща се в строителните
граници на гр. В. Търново в местността Дълга лъка. С решението съдът разрешава
правния спор като установява какво е правното положение между страните и ги
задължава да се съобразяват с него. Обективните предели на силата на пресъдено
нещо, представляват предмета, за който тя важи и това е материалното право, по
което съдът се е произнесъл с решението, като го е потвърдил или отрекъл.
Съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК решението влиза в сила за същото искане и на
същото основание. От текста следва извода, че предмет на силата на пресъдено
нещо е само спорното материално право с белезите, които го индивидуализират -
юридически факт от който произтича, съдържание, субекти и правно естество.
Обективните предели на СПН очертават нейния предмет - правоотношението, чието
съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното
материално право, което произтича от него, а субективните предели - страните по
материалното правоотношение, както и лицата, които, макар и да не са страни, са
обвързани от установеното положение. Следователно по
оспорваната в настоящото производство част на т. II.2 от Решение №
1820В-1/30.5.2019 г. на ОСЗ гр. Велико Търново не е осъществена проверка на
законосъобразността и валидността нито в производството по адм. дело № 5/2019
г. по описа на Районен съд – Велико Търново, нито в производството по к.адм.
дело № 10061/2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Въз
основа на това за тази част от административния акт не е формирана сила на пресъдено
нещо, съответно не са налице пречки по чл. 159, т. 6 и чл. 177, ал. 3 от АПК и
жалбата на С.Е. за проверка на валидността му е допустима. Следователно
обжалваното решение на ВТРС следва да се отмени в тази част и делото да се
върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Тъй като
първоинстанционният съд е изложил доводи и по съществото на спора, делото
следва да се върне на друг състав от същия съд.
На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при
новото разглеждане на делото съдът ще трябва да се произнесе по направените от
страните разноски, вкл. за производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение /с характер на
определение/ № 476/27.03.2023г.
по гр. дело № 1899/2022 г.
на Районен съд-гр. Велико Търново в частта, в която е прекратено производството
по жалбата на С.К.Е. срещу Решение № 1820В-1/30.05.2019 г. на Общинска служба по
земеделие гр. В. Търново в частта по т. II.2, с която е отказано да се възстанови на наследниците на М.И.Е.
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
нива с площ от 2.800 дка, находяща се в строителните граници на гр. В. Търново
в местността Дълга лъка.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част на
друг състав при същия съд.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение /с характер
на определение/ № 476/27.03.2023г.
по гр. дело № 1899/2022 г.
на Районен съд-гр. Велико Търново в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.