О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 29.10.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в
открито заседание на девети октомври
две
хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА
СПАСОВА
като разгледа
докладваното от съдия КОМИТОВА ч.гр.д.
№ 2977 по описа за 2019 г. И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО
Е ПО РЕДА НА ЧЛ.274 – 279 ВЪВ ВР. С ЧЛ.435 АЛ.2 ОТ ГПК
Образувано е по жалба на В.К.С., ЕГН **********, с
адрес ***. Жалбоподателя твърди, че не е длъжник по изпълнителното дело. С влязло в сила Решение № 93 /20.05.2015 г. на 30.05.2016 г. по адм.
дело № 10/2014 год. по описа на
Административен съд - гр. Сливен длъжникът по изпълнителното дело С.Г.И. е
осъдила Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието за обезщетение произтичащо от неправомерни действия за сумата 700 лева. В жалбата се
твърди, че на 07.11.2018 г. с Договор за цесия вземането, с което е следвало да
бъде обезщетен длъжника по изпълнителното дело,е било прехвърлено на жалбоподателя. На
07.11.2018 г. длъжникът С.Г.И. е изпратила писмо до администрацията на Затвора
в Сливен, с което ги е уведомила, че вземането е прехвърлено на друго лице - В.К.С..
Заедно с писмото е изпратена и сметката на жалбоподателя в Банка ДСК, където е
следвало да бъде преведена сумата. На 27.12.2018 г. е преведена сумата 700
лева, ведно с лихва от 29.12.2014 г. или общо сумата 918.74 лв. по сметката на
длъжника С.И. в „Токуда Банк“ АД. Върху тази сметка е наложен запор на
24.10.2018 г. от ЧСИ П.М.по изп. дело № 20188450400094. Жалбоподателя посочва, че длъжникът С.И. не е
била надлежно уведомена за наложения запор. С оглед обстоятелството, че запорът
по изпълнителното дело е бил наложен и изпълнен, се прави искане за отмяна на
действията на съдебния изпълнител по налагането и изпълнението на запора.
Взискателят ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ към Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител Л.Н.
, съгл. пълномощно № ЛС-04-914/29.05.2017 г. на Министъра на правосъдието и
пълномощно № ЛС-3967/11.09.2018 г. на Главния директор на ГДИН, с адрес за
призоваване гр. София, бул. „********. изразява становище за недопустимост на
жалбата по съображения, че обжалваното действие не попада в обхвата на
лимитативно изброените в нормата на чл. 435 от ГПК обжалваеми актове и действия
на съдебния изпълнител. В условията на евентуалност се поддържа становище за
неоснователност.
Частният съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20188450400094 - П.М.с рег. № 845
район на действие СГС, изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по
обжалваните действия.
Жалбата е подадена от трето за изпълнителното
дело лице, което в приложение на чл. 437, ал. 2 от ГПК е предпоставила
разглеждането й в открито съдебно заседание с призоваване на жалбоподателя,
взискателя и длъжника по изпълнителното дело.
Съдът, след
извършването на проверка относно допустимостта и редовността на подадената
жалба, намира следното:
Изпълнително
дело № 20188450400094 е образувано на 13.06.2018 г. по молба с вх. № 1783/08.06.2018г.
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието с адрес гр. София, бул."Ген. Н. Столетов" № 21.
чрез юрисконсулт Л.Н., съгл.
пълномощно № ЛС-04-914/29.05.2017 г. на Министъра на правосъдието и пълномощно
№ ЛС-3967/11.09.2018 г. на Главния директор на ГДИН и въз основа на изпълнителен
лист от 18.01.2017 г. издаден от Административен съд гр. Сливен срещу С.Г.И. ЕГН ********** за събиране на сумата от 300 лева представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
С молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е посочил способите за принудително изпълнение
в случай, че длъжникът доброволно не изплати дължимите от него суми, а именно:
запор на трудови възнаграждения на длъжника, запор на банкови сметки на длъжника, запор на МПС собственост на длъжника, опис на
движими и недвижими вещи собственост на длъжника.
На 24.10.2018 г. е наложен запор върху
банкова сметка *** „Токуда Банк“ АД.
Поканата за доброволно изпълнение е
връчена на 06.11.2018 г. на длъжника, като на същата дата е връчено и
съобщението за наложен запор върху банковите сметки в „Токуда Банк“ АД.
На 16.01.2019 г. от банката, в
изпълнение на запора, са преведени 976,66 лв.
На 15.01.2019 г. длъжникът С.Г.И. е подала молба с вх. № 277/15.01.2019 г., с която иска
постъпилата сума по делото в размер на 918, 74 лв. да бъде възстановена по сметка
на трето лице - цесионер по Договор за цесия. Към молбата е представен Договор за цесия от 07.11.2018 г. ЧСИ е
оставил молбата без уважение като е приел, че вземането на длъжника от банката
не е цедирано и наличните средства по сметката са негови.
По допустимостта на частната жалба.
Съдът приема, че жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без
разглеждане, поради следното:
Възможността за
обжалване на определени съдебни актове, както и на действия на съдебния
изпълнител съществува само и доколкото е призната изрично от закона. В
разпоредбата на чл.435 ал.1- ал.5 от ГПК законът изрично е посочил подлежащите
на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и кои лица и при какви
условия могат да обжалват тези действия.
Жалбоподателят обжалва действие на частния
съдебен изпълнител, изразяващо се в налагане на запор върху банкова сметка ***,
като изрично сочи, че не е длъжник по изпълнението – обстоятелство, което се
приема и от настоящия съдебен състав, както е посочено по-горе. Това действие
обаче не подлежи на обжалване, като не са налице предпоставките по чл. 435 ал.4
от ГПК. Съгласно тази разпоредба трето лице може да
обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено
върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася
за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава,
ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора
или възбраната.
Жалбоподателят не оспорва, че банковата
сметка, по която е преведена процесната сума принадлежи на длъжника, а и това
се установява от данните по изпълнителното дело. Съгласно чл. 435 ал.4 от ГПК
съдът следва да се произнесе по отношение на това дали длъжникът притежава
право на собственост върху имуществото, спрямо което е насочено изпълнението
към момента на налагане на запора или възбраната и само ако се установи, че
титуляр на това право е лице различно от длъжника тази жалба може да бъде
уважена и действията по изпълнението отменени. В този смисъл са задължителните
мотиви, изложени в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г.,
постановено по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по
делото В.К.С. жалба е трето за изпълнителното производство лице. Същият не е титуляр на банковата сметка.
Безспорно е и обстоятелството, че налагането на запора е извършено на
24.10.2018 г. – т.е. преди сключването на договора за цесия, респ.
уведомяването на ЧСИ от страна на длъжника, за сключването на подобен договор.
Предвид изложеното това жалбоподателят няма правен
интерес да обжалва действията на съдебния изпълнител по насочване на
изпълнението към това имущество в хода на и.д. №
20188450400094 по
описа на ЧСИ П.М., което прави подадената от него жалба недопустима. А и ЧСИ
няма правомощия да преценява какъв е произходът на средствата по банковата
сметка и при осъществен превод от банката, следва да се приеме, че сумата е
секвестируема и подлежи на принудително събиране.
С оглед на гореизложеното, подадената жалба следва да бъде оставена без
разглеждане, като недопустима.
Водим от горното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на В.К.С. с адрес *** по
изп.дело № 200188450400094 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ П.М., рег.№ 845 срещу
действие на ЧСИ, изразяващо се в налагане на запор върху банковата сметка на
длъжника С.Г.И., като недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване
с частна жалба пред САС, в 1 –седмичен срок, считано от съобщението до
страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.