Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 22.01.2020 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав
в публичното заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 5 928/2018 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищците Р.Д.Т. и Р.М.Н. твърдят в исковата си молба, че са
родители на Ния Нанова, която през септември 2012 г. поради болки в ниския таз
се наложило консултация и постъпване за лечение в СБАЛД „******“ ЕАД, Клиника
по ревматология и кардиология. В болницата бил
направен ЯМР, от което се установил възпалителен процес в ниския таз, опиращо
до нервните окончания. Установен бил висок протеин „Феритин“,
ниски стойности на хемоглобин и еритроцити и високи стойности на туморен маркер
NSE. Твърди се, че вместо да се предприемат допълнителни
изследвания била поставена диагноза „невробластом“,
въпреки, че не се установило наличие на туморно образование, липсвали и ракови
клетки в кръвта.
Твърди се в исковата молба, че впоследствие постъпили в
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив в Клиниката по педиатрия и генетични
болести, Онкохематологично отделение на 11.12.2012
г., където били направени същите изследвания и пункции в костния мозък със
същите резултати, без за може да се установи рак „невробластом“
в кръвта или организма на детето. Били установени единствено хемолиза /костно разграждане/ и възпалителни процеси. Било
назначено антибиотично лечение и кръвопреливане, а на
27.12.2012 г. била изписана от болницата с диагноза „анемия неуточнена“.
Впоследствие детето постъпвало неколкократно в същото
болнично заведение за кръвопреливане и антибиотично
лечение като лекарския екип в същото прилагал директно епикризата
от предходните болници без да вземе самостоятелно решение.
Твърди се, че през този период Н.Н.развила
костни промени на главата, които били констатирани от лекарите като
„задебеляване с деструкция на ламина
интерна двустранно фронтално и париетално.
Наличие на епидурални хематоми“. На 11.03.2013 г.
получила температурен гърч, което наложило спешното й постъпване в УМБАЛСМ
„Пирогов“, където въпреки направените изследвания отново не се установило
наличие на тумор или рак в кръвта. След престой около 2 месеца в болницата
детето починало на 03.05.2013 г.
Твърди се, че поставената диагноза не отговаряла на
действителната поради липсата на локализиран тумор рак „невробластом“
в организма. В исковата молба са наведени твърдения, че съобразно добрата
медицинска практика лекарските екипи следвало да предприемат действия, насочени
към назначаване на всякакви други изследвания, които да установят причината за
високите стойности на „феритин“ в кръвта,
възможността за анемичен синдром и възможностите за фалшиво позитивен туморен
маркер. Твърди се, че вследствие на неправилното насочване с оглед определяне
диагнозата на детето същото развило множество хематоми, а бездействията от
страна на лекарите се оказала фатална за нея. Твърдят се нарушения на добрата
медицинска практика и нормативно установените изисквания по ЗЗ, ЗЛЗ,ЗЗО, с
което поставили в опасност живота и здравето на детето и й причинили смъртта.
Загубата на детето причинила неимуществени вреди на родителите, които загубили
най-близкия си човек, станали нервни, раздразнителни и се депресирали. Същите и
до днес не могли да приемат факта на нейната смърт. При тези фактически
твърдения е обоснован правен интерес от предявяване на исковете и са сезирали
съдът с искане да осъди ответниците, в условията на
солидарност, да им заплатят сумата от по 80 000 лв., за всеки един от
двамата – обезщетение за причинените им неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тях, считано от датата на деликта
– 03.05.2013 г. Претендират се разноски.
Ответникът СБАЛДБ “******“ ЕАД, редовно уведомен, оспорва
заявените искове чрез процесуален представител в писмен отговор, депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК и в открито съдебно заседание. Заявени са възражения за
съпричиняване и за изтекла погасителна давност.
Ответникът УМБАЛ “Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив,
редовно уведомен, оспорва заявените искове чрез процесуален представител в
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК и в открито съдебно
заседание. Заявени са възражения за съпричиняване и
за изтекла погасителна давност.
Ответникът УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“ ЕАД, редовно уведомен,
оспорва заявените искове чрез процесуален представител в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК и в открито съдебно заседание. Заявени са
възражения за съпричиняване и за изтекла погасителна
давност.
По делото като трето лице помагач на страната на
ответника УМБАЛ “Свети Георги“ ЕАД е конституирано ЗАД „Б.В.И.Г.“, редовно
уведомено, оспорва исковете в открито съдебно заседание чрез процесуален
представител и в писмено становище, депозирано по делото.
Съдът, след като взе предвид
становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
преценени съобразно разпоредбата на чл.235 ал.1 и ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна
следното:
По делото са представени медицински документи относно Н.Р.Н.
– епикризи, резултати от медицински изследвания,
направления за хоспитализация, истории на заболяването и др.
По делото е допусната и изслушана съдебно медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р М.Й.. В заключението си вещото
лице е посочило, че още в документацията от първия болничен престой е
отбелязано, че оплакванията на пациентката датират от месец преди
хоспитализацията. Посочено е, че първоначално е било прилагано неспецифично
противовъзпалително лечение като засилването на симптомите и неубедителното им
повлияване са причина за повтарящите се консултации и хоспитализацията. Посочено,
че в разглеждания случай с изразени продължителни неспецифични оплаквания и лабораторни
данни за персистираща възпалителна реакция, без данни
за инфекциозно огнище при малко дете налагат бързо изключване на злокачествено
заболяване като причина като най-вероятните и опасни нозологични
категории в детска възраст са остра левкемия/лимфом
или невробластом. Вещото лице е посочило, че още в
началото е изпълнен задължителният разширен обем лабораторни изследвания,
обогатен с редица визуализиращи изследвания. Посочено е, че всички регистрирани
отклонения са проследени динамично като допълнително и насочено са изследвани
маркери, във връзка с потенциално застрашаващ злокачествен процес като така са
регистрирани значително повишените туморни маркери за невробластом,
от който момент феритин и NSE са проследявани серийно. Вещото лице е посочило, че по
данни на епикризата и устно потвърждение от
майката-ищец още на първия етап от диагностичните търсения е била осъществена
консултация с детски онколози – проф. Б.и доц. Х.като фигурират писмени данни
за уговорен прием в Клиника по детска онко-хематология
за дефинитивно уточняване на диагнозата, непосредствено след първата
хоспитализация, но пациентката никога не е постъпвала в Детската онко-хематология. Вещото лице е обосновало извод, че на
21.11.2012 г. е осъществено специфично изследване с радиоактивен йод, което на
практика е потвърдило диагнозата „невробластом“.
Вещото лице е посочило, че положителният резултат от изследването е оправдало
обоснованите първоначални диагностични търсения. Съгласно заключението на СМЕ,
с потвърдената диагноза „невробластом“ могат да бъдат
обяснени всички събрани и разгледани до момента медицински факти – общите
оплаквания, болковия синдром, анемия, възпалителна
активност, повишените стойности на туморните маркери. Вещото лице е посочило,
че находкато очевидно не е станала достояние на
следващите медицински екипи, тъй като не е коментирана в по-нататъшната
документация като отсъствието на изследването в предоставената обстойна
документация е странно от медицинско-организационен аспект. Вещото лице е обективирало извод, че първоначалната локализация на невробластома не е открита и в 3-те български болници,
независимо от всички достъпни визуализиращи методи като при изследванията се
описват промени в кости и прешлени, характерни за злокачествен процес – метастатични огнища. Посочено е, че е извършено и ехографско изследване в Университетската клиника в
Регенсбург, Германия през януари 2013 г., при което е описана туморна маса в
корема с размери 1,8 см, между десния бъбрек и гръбначния стълб, която
потенциално може да е първичното огнище на невробластома.
Вещото лице е обосновало извод, че цитологично
потвърждение на диагнозата е налично от поредната многосекторна
костно-мозъчна пункция в Университетската болница в Регенсбург. Посочено е, че
независимо, че дефинитивната морфологична диагноза е описана в епикризата на немските лекари при последващите
хоспитализации в България на детето са осъществявани взимания на материали от
разнообразни локации – костен мозък, черепни туморни образувания, плеврални изливи. Предвид което
вещото лице е посочило, че се налага впечатлението, че окончателната биопсична диагноза не е била известна на лекуващите екипи
при връщането на пациентката в България. Вещото лице е посочило, че по избор на
родителите, през декември 2012 г., детето е постъпило в Пловдивската детска онко-хематологична клиника, където работният процес с
медицинските дейности по уточняване на диагнозата е започнал отначало, без да
са коментирани и вероятно известни резултатите от предхождащи аналогични
изследвания, осъществени в София като отново е предприета сцинтиграфия
с друг радиомаркер за установяване на костно засягане
на малигнен процес. Посочено е, че резултатите от
тестовете се припокриват, а родителите напускат самоволно клиниката при първия
си престой. Посочено е, че следва консултацията в Германия, с чиито резултати,
видимо не са запознати лекарите при последващия
престой през февруари 2013 г., тъй като тогава е назначена нова пункционна биопсия от видима черепна метастаза. Последвали
са още 2 хоспитализации в пловдивската клиника, без насочено към невробластом лечение и при наличие на окончателно
потвърдена диагноза като лечебните мероприятия при всички хоспитализации са
ограничени от семейството единствено до приложението на антибиотици,
субституция с кръвни продукти, включването на симптоматична терапия с неизменно
предприемане на нови диагностични дейности за преразглеждане на основната
диагноза. Вещото лице е посочило, че пациентката е постъпила в „Пирогов“ в
спешен порядък, в Шокова зала, поради епилептични гърчове като състоянието е
много тежко, с разгърната симптоматика от централна нервна система, от бял дроб
и със системни нарушения. Посочено е, че детето е реанимирано, стабилизирано,
наблюдавано активно, поради непосредствената опасност за живота като до
фаталния край при нея е прилагано консервативно симптоматично лечение с
кръвопреливания, антибиотици, обезболяване и седация.
Посочено е, че в документацията е отразена и нова консултация с детски онколог
– доц. Х., както и нейното предложение за потвърждаване на подложената на
съмнение диагноза с пункционна биопсия от
повърхностна метастаза. Предложена е и палиативна
химиотерапия като опит да се повлияе тежкия болков
синдром и седиране на пациентката като е документиран
отказът на семейството. Вещото лице е посочило, че на този етап от еволюцията
на невробластом практически не е имало шансове дори
за частично успешно повлияване на заболяването като основна цел в терминалния
стадий на всяко злокачествено заболяване е максимално успешно повлияване на
болките и страданията на пациента с осигуряване на възможния постижим физически
и психически комфорт при малко дете. Обоснован е извод, че е трудно да се
прецени ретроспективно шансът за успех с утвърдената класическа терапия при
конкретния случай, защото не е прилагано никакво, насочено към тумора, лечение.
Посочено е, че леталният изход при детето е настъпил в резултат на авансирало метастатично злокачествено заболяване „невробластом“
като непосредствената причина за смъртта е естественият функционален отказ на
жизнено-важни органи и системи, в резултат на цялостната декомпозиция и
инфилтрация на организма от патологичния процес. Посочено е, че диагнозата
основателно е присъствала още при началните диференциално-диагностични търсения
като в целия си обем, последващите изследвания са
били насочени към доказването или изключването й. Посочено е, че още през
първия месец са събрани достатъчно доказателства за медицински обосновано
започване на цитостатично лечение на невробластом и тези основания са потвърдени във външна
клиника в Германия. Вещото лице е посочило, че препоръките за адекватно
поведение при наличната сериозна диагноза са повторени от всички медицински
екипи и са настойчиво внушавани и в немската епикриза.
Обоснован е и извод, че липсата на специфично насочено лечение на доказания невробластом при детето е предопределило неотменим фатален
изход в бърз порядък, ускорило е разгръщането на симптоматиката и обема на
засягане и е в основата на трайния, мъчителен болков
синдром, изтощение, загуба на активност, функционална недостатъчност и влошено
качество на живот.
В съдебно заседание на 28.10.2019 г. са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите М. А.С., майка на ищеца Н., В.Н.Р., Д.М.М. и М. И.С..
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият
съдебен състав прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е
възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за
действието или бездействието на своите работници или служители, на които е
възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод изпълнението на възложената работа.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност
на ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено
противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е
причинило вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до
доказване на противното. Съобразно указанията, дадени с ППВС 7/1958 г. лицето, което е възложило работата, може да се освободи
от тази отговорност,
ако се установи,
че лицето, на което е възложена
работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите
действия не са виновни и противоправни
или ако вредата
не е причинена при или по
повод на възложената му работа.
Сочените вредоносни деяния не обуславят солидарна
отговорност у ответниците като съгласно константната
съдебна практика липсата на установена солидарна отговорност у ответниците не е основание да се отхвърлят заявените
искове, а съдът следва да разгледа същите при условията на разделна такава
/решение 71/28.02.2011 г. по дело 1025/2010 г. на Трето ГО на ВКС и др./.
По делото не е спорно, че ищците са родители на Н.Р.Н., починала на
03.05.2013 г.
Не е част от спорния предмет и обстоятелството, че приживе детето е било
хоспитализирано и в трите болнични заведения – ответници
по делото.
С оглед фактическите твърдения в исковата молба, ищците заявяват, че
непровеждането на консултации с всички изискващи за състоянието на пациента
придружаващи заболявания, непроследяването и отразяването в динамика на хемодинамични показатели – РР, пулс, дишане, неизвършени
допълнително клинико – лабораторни изследвания,
неуточняване характера на болките, липсата на проведено лечение във връзка със
здравословния проблем, липсата на клинични и диагностични критерии, на базата
на които е обсервирана диагнозата „рак – невробластом“, липсата на информирано съгласие и
несъблюдаване правилата на добрата медицинска практика и нормативно
установените изисквания по ЗЗ, ЗЛЗ, ЗЗО поставили в риск живота и здравето на
детето и предопределили неговия летален изход респ. солидарната отговорност на ответниците. При проведено насрещно доказване ответниците са противопоставили аналогични възражения за
липса на вредоносно поведение от страна на техни служители.
Видно от ангажираните по делото доказателства, Н.Н.е
постъпила в СБАЛДБ – ЕАД, Клиника по ревматология и
кардиология на 23.10.2012 г., посочено в издадената епикриза
/стр. 30 в делото/. Хоспитализацията е извършена на база направление от д-р М. Т.с
приемна диагноза „юношески артрит“ /стр.857/. Видно от цитираната по-горе епикриза респ. представените медицински документи от този
ответник, обсъдени и от вещото лице по допуснатата СМЕ при болничния престой на
детето са извършени редица клинични изследвания включващи биохимични, имунологични, рентгенографични, вирусологични, ехографски, ЯМР,
КАТ изследвания. Проведени са консултации в онкохематологична,
хирургична и неврохирургична клиники, което
опровергава твърденията в исковата молба за липса на извършени диагностични
изследвания и непровеждане на консултации. По делото е представен и списък от
16 медицински специалисти, участвали в изследването на детето /стр. 856/, приет
като неоспорен от ищеца. Въз основа на същите е обсъдена най-вероятна диагноза
– невробластом и лимфопрелиферативно
заболяване и след предварителна уговорка с проф. Б.и доц. Х.е насочено за
консултация и евентуална хоспитализация в СБАЛДОХЗ. Данни за проведена такава
консултация респ. хоспитализация в това болнично заведение на детето по делото
не се съдържат.
При тези ангажирани доказателства следва да се има предвид, че болничните
заведения могат да бъдат многопрофилни и
специализирани по арг. на чл. 9 ал.2 от ЗЛЗ. Съобразно
дефинитивната норма на чл. 5 ал.2 от Наредба 49/18.10.2010 г. за основните
изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният
ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални
грижи „специализирана болница“ е лечебно заведение, което има отделения
или клиники по една медицинска
или дентална специалност. В специализирана болница могат да
се откриват структури и по специалности с преобладаваща хирургична, терапевтична, клинико-диагностична или друга насоченост и по анестезиология и интензивно лечение, осигуряващи осъществяването на специалността, по която болницата
е специализирана, при условията на съответните
медицински стандарти. Видно е, че първият ответник е
специализирана болница за детски болести. Съобразно
нормата на чл. 18 от същата наредба клиниките, отделенията и медико-диагностичните лаборатории
на болниците за активно лечение
имат нива на компетентност, което включва вида и обхвата на осъществяваната
лечебна дейност, както и капацитета на съответната болнична структура и това ниво се определя в съответствие с утвърдените медицински стандарти по чл. 6 ал.1 от ЗЛЗ. Няма данни при този
ответник да е открита Клиника по детска онкохематология,
а и ищците не твърдят такава да съществува. С оглед нормата на чл. 33 от
Наредба 16/21.1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в
държавните болнични заведения / приета преди ЗЛЗ, но действаща и към настоящия
момент/ в случаите, когато диагностичните и лечебните възможности на отделението, в което се намира болният,
се изчерпят, а състоянието му налага прилагане на други методи
и средства за диагностика и лечение, той може да
бъде преместен в друго отделение на същата болница
или в друго болнично заведение, след като се
обясни на него или на
неговия законен представител нуждата от преместването. Аналогична
е и разпоредбата на чл. 100 ал.3 от ЗЗ, съгласно която при невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието
на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. Само за пълнота на мотивите следва да се
отбележи, че аналогичен ред е възприет и в последващата
разпоредба /от 2016 г./ на чл. 20 ал.2 т.1 б. „г“ от цитираната по-горе Наредба
49/10 г. В изпълнение на това нормативно изискване е проведена консултацията
респ. насочване към провеждане на лечение в лечебно заведение с необходимото
ниво на компетентност. Обстоятелството, че такава консултация не е осъществена
респ. евентуална последваща хоспитализация в болнично
заведение с необходимото ниво на компетентност не е може да се вмени във вина
на служителите на този ответник, предвид данните по делото.
Предвид горните съображения, с оглед
очертаната законова рамка и ангажираните от страните доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че не се установява при доказателствена
тежест на ищеца вредоносно деяние, изразяващо се в действие или бездействие, от
страна на служителите на първия, сочен ответник, поради което искът срещу него
подлежи на отхвърляне.
Не се
спори по делото, че Н.Н.е хоспитализирана за първи
път в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив на 11.12.2012 г., което се установява
и от представената от ищците епикриза /стр. 80 в
делото/. В същата са посочени и описани извършените параклинични
изследвания и консултативни прегледи. Поставена е работна диагноза – „солиден
тумор /невробластома/ или олигобластна
форма на остра левкемия. Видно от отразеното в епикризата
„родителите са запознати с предстоящите изследвания за потвърждаване на
диагнозата, но на 26.12.2012 г. през нощта майката е напуснала клиниката с
детето, без да се обади на персонала“. Съгласно
чл. 35 ал.1 от цитираната вече Наредба 16/1996 г. изписването от болницата става по решение на
завеждащия отделението или по желание
на лицето с писмена молба. Обстоятелството, че законният представител
на пациента, самоволно е решил да напусне болничното заведение е поставил в
обективна невъзможност служителите на ответника да изпълнят служебните си
задължения по причина, за която не могат да носят вина.
Втората хоспитализация на детето в това
болнично заведение е от 14.02.2013 г. – 20.02.2013 г. В представената епикриза /стр. 326/ са обективирани
както извършените параклинични и рентгенографски
изследвания, посочена е диагнозата – невробластом в
ІV стадий с наличие на костни и мекотъканни метастази.
Съобразно чл. 87 ал.1 от ЗЗ медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано
съгласие от пациента. Такова съгласие е обективирано
в нарочна декларация на законния представител /стр. 332/ и касае съгласие за
венозни, кръвни, рентгенови, други образни, биопсични
и други инвазивни изследвания, кръвопреливане. Обективирано в епикризата е и обстоятелството,
че неколкократно на родителите вкл. със социален
работник са обяснени състоянието на детето и терапевтичните възможности с оглед
задължението на медицинските работници и служители, вменено им в чл. 92 ал.1 от
ЗЗ. Упоменат е и категоричният отказ на родителите за провеждане на
химиотерапия при детето. Отказът на
ищците от лечение е обективиран в нарочна декларация и
е представен по делото /стр. 328/.
Аналогично при третата хоспитализация на детето
в периода 05-06.03.2013 г. в епикризата отново са
посочени извършените изследвания в рамките на декларираното съгласие на законния
представител на пациента /стр. 304/ и е посочен вече декларираният отказ от
лечение чрез химиотерапия.
При съвкупна преценка на тези доказателства и
очертаната законова рамка настоящият съдебен състав не може да обоснове
вредоносно поведение от страна на служителите на този ответник. Същите са
извършили редица медицински изследвания в рамките на предоставените им права по
чл. 87 ал.4 от ЗЗ. С оглед депозирания отказ от лечение същите са били
поставени в обективна невъзможност да предприемат лечение доколкото със същото
биха накърнили правата на пациента респ. ще носят административна отговорност
за това по арг. на чл. 221 от ЗЗ. Това е така, защото
отказът от лечение е правно допустим като суверенно право на пациента, с оглед
нормата на чл. 90 ал.1 от ЗЗ и е даден в предвидената в ал. 2 от същата
разпоредба форма – удостоверено с подписи на лицата. Принудителното лечение се
предвижда като изключение, само в предвидените от закона случаи по арг. на чл. 52 ал.4 от Конституцията на РБ респ. чл. 91 от
ЗЗ. Настоящата хипотеза не попада в изключенията, предвидени в закона.
Аналогично
при хоспитализацията на детето при третия ответник вещото лице по СМЕ е
посочило, че същото е прието в краен стадий на еволюция на нелекуваното
злокачествено заболяване по спешност в Шокова зала. Като по делото са
представени само и единствено писмени съгласия по чл. 87 ал.4 от ЗЗД за
извършване на кръвопреливания и изследвания. Документиран е отказът на
родителите за прилагане на химиотерапия с палиативна
цел за намаляване на болковия синдром, коментиран и
от ВЛ. При тези доказателства по делото
настоящият съдебен състав не може да обоснове извод за вредоносно поведение от
страна на служители и на този ответник.
С оглед изводите на вещото лице по СМЕ, че
липсата на специфично насочено лечение на доказания невробластом при детето е предопределило фаталния изход.
Липсата на лечение, с оглед ангажираните от страните доказателства не е с оглед
виновно поведение от страна на служители на ответниците,
а с оглед обективирания отказ от такова от страна на
законните представители на детето.
Предвид горните съображения, заявените искове
като неоснователни подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора и на основание чл. 78
ал.3 от ГПК на ответника СБАЛДБ се следват разноски в размер на 5 735 лв.
Заявеното възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК от страна на ищеца, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност
на делото, извършените процесуални действия и цената на заявените искове,
съпоставени с минималните размери по Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско
възнаграждение по цитираната наредба при заявената цена на двата иска възлиза
на сумата от 5860 лв., която е по-висока от уговореното и заплатено на
процесуалния представител на този ответник /5 200 лв./. На ответника УМБАЛСМ
„Пирогов“ се следва сумата от 1050 лв., половината от сумата, посочена в
списъка по чл. 80 от ГПК /стр. 938/ с оглед изричното волеизявление на
процесуалния представител на този ответник в съдебно заседание от 28.10.2019 г.
На ответника УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД се следва сумата от 500 лв. – депозит за
СМЕ, предвид липсата на данни за сторени разходи за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на Р.Д.Т., ЕГН ********** и Р.М.Н.,
ЕГН **********, и двамата на съдебен адрес: *** с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД срещу С.п.д.б. „******“ ЕАД, ЕИК ******, със съдебен
адрес:*** – адв. Д.П., УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с
адрес: гр. Пловдив, бул. „******и УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, със съдебен адрес:***4
– адв. И.К. за сумата от по 80 000 лв. за всеки
един от ищците – обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Н.Р.Н.като
неоснователни.
ОСЪЖДА Р.Д.Т., ЕГН ********** и Р.М.Н., ЕГН **********, и двамата
на съдебен адрес: *** да заплатят на С.п.д.б.
„******“ ЕАД, ЕИК ******, със съдебен адрес:*** – адв.
Д.П. на основание чл. 78 ал.3 от ГПК сумата от 5 735
лв. – разноски.
ОСЪЖДА Р.Д.Т., ЕГН ********** и Р.М.Н., ЕГН **********, и
двамата на съдебен адрес: *** да заплатят на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с адрес: гр.
Пловдив, бул. „******на основание чл. 78 ал.3 от ГПК сумата от 500 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Р.Д.Т., ЕГН ********** и Р.М.Н.,
ЕГН **********, и двамата на съдебен адрес: *** да заплатят на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, със съдебен адрес:***4
– адв. И.К. на основание чл. 78 ал.3 от ГПК сумата от
1 050 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД – ЗАД „Б.В.И.Г.“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: