Р Е Ш Е Н И Е
№ 718
Гр.Пловдив, 31.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав в открито заседание на 16.04.2019 г. в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като разгледа гр.д.№548/2019 г. по описа на ПОС, за се
произнесе, съобрази:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Й.Д.Д., ЕГН: ********** и Г.В.Д.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: ***,чрез пълн. им адв.П.К.-Б. против решение №4475/20.12.2018 г.
по гр.д.№16215/2017 г. на ПРС, 3 гр.с., в частта, с което с
което е признато за установено по отношение на тях, че Ц.Д.Г., ЕГН: ********** и Р.В.Г., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***,
са собственици в режим на СИО
на основание договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № 37, том III,
рег. № 4649, нот. дело № 414 по описа за 2017 г. на Нотариус В. З.,
вписан в Служба по вписванията гр. **** под акт № 157, том 59, дв.вх.рег. №
21502/18.07.2017 г., на следния недвижим имот, а именно: ЦЕЛИЯТ
ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ - над избения, обозначен по нотариален акт № 159, том 6,
дело 02243 от 1982 г. по описа на нотариус при ПРС като „втори“ етаж, със
застроена площ от 119,24 кв.м.,
състоящ се от хол, кухня, две спални, два коридора, две тераси и санитарни
помещение, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, който жилищен
етаж се намира в жилищна сграда, построена в югоизточната част на УПИ IX-393, от квартал 180, по регулационния план на град ****; осъдени са на основание чл.59 ЗЗД
да заплатят на ищците сумата от 233 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения им недвижим
имот, за периода от 01.09.2017 г. до 30.09.2017 г., както и сумата от 83 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на собствения им недвижим имот, за периода от 01.10.2017
г. до 11.10.2017 г.;
обжалва се и в частта, с което се отхвърля насрещния иск на Й.Д.Д. и Г.В.Д. против Ц.Д.Г. и Р.В.Г., за осъждането им да
заплатят от по 4373 лв. всеки от тях,
представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот вследствие на извършени от ищците по насрещния иск подобрения за
периода от 2003 г. до 2014 г. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на
решението в обжалваната част, както и
за присъждане на разноски. В останалата необжалвана част – решението е
влязло в сила.
Постъпил е в срок отговор на
въззивната жалба от въззиваемите, с който жалбата се оспорва, моли да се
потвърди обжалваното решение.Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд, 14
граждански състав, след като прецени данните по делото, намира следното:
Въззивната жалба е
допустима, като подадена в законния срок от легитимирана страна, внесена е
дължимата ДТ за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор.Жалбата
отговаря на изискванията на закона по
форма,съдържание и приложения.
Производството,
в което е постановено обжалваното решение, е образувано по осъдителен ревандикационен иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС и
иск по чл.59 ЗЗД; приет е за разглеждане и насрещният иск на ответниците за
заплащане на извършените в имота подобрения.
С
обжалваното решение РС е уважил предявеният ревандикационен иск като е признал
за установено, че ищците са собственици на имота, но не са
осъдени да им предадат владението от процесния имот, тъй като въззивниците
доброволно са предели владението в хода на процеса.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че с ИМ е
предявен УИ, но липсва произнасяне на РС по УИ; ответниците не са извършвали
действия, с които да оспорват правата на собственост на ищците върху имота -
липсвал правен интерес от УИ, поради което бил недопустим; считат решението за
неправилно и в частта, с която е уважен осъдителния иск по чл.108 ЗС, тъй като
ответниците държейки имота, са упражнявали своето право на задържане до заплащане
на подобренията, които са извършили в имота в
качеството им на владелци, цит.ТР №48/03.04.1961 г.,ОСГК на ВС, съгласно
което правото на задържане може да бъде упражнено и прямо купувача на недвижим
имот, който не е бил собственик към момента на извършване на подобренията ако
същият е недобросъвестен, т.е. който е знаел, че подобренията са извършени от
друго лице, а не от собственика; неправилно РС е уважил и искът за заплащане на
обезщетение за неползването на собствения
на ищците имот, тъй като ВЛ не е оценило имота преди извършените подобрения;
неправилно е отхвърлен насрещният иск за заплащане на увеличената стойност на
имота вследствие на извършените подобрения, тъй като Ц.Г. е знаел, че
подобренията са извършени не от неговия праводател, а от вледелеца, тъй като
знанието се предполата ако приобретателя е съпруг, низходящ, възходящ, брат или
сестра за праводателя – р.№3324/18.12.78 г. по гр.д.№1638/78 г. на
1ГО,р.№1136/12.12.2008 г. по гр.д.№3277/2007 г. на ВКС,3 ГО, а освен това
знанието било доказано..
Въззиваемите са депозирали отговор на ВЖ, с който,
считат че правният интерес от предявяване на иска по чл.108 ЗС е налице към
момента на подаване на ИМ, т.к. владението върху имота е предадено от
ответниците в хода на процеса– през м.февруари 2018 г.; недоказани са
твърденията им, че са ползували имота по устна уговорка с собственика М. Х.;
считат, че искът им за заплащане на обезщетение за неползване на имота е
доказан по основание и размер, поради което считат, че правилно РС е уважил предявения иск и
правилно е отхвърлен насрещният иск, тъй като въззивниците са недобросъвестни
владелци и длъжник по този иск може да бъде само лицето, което е било
собственик на имота към момента на извършването на подобренията, както и че не
следва да заплащат увеличената стойност на имот, който са придобили възмездно,
след извършване на тези подобрения след като предишния собсвеник М. Х. е вече
осъден да ги заплати.
От
представените по делото доказателства се
установява следното: Не се
спори по делото, че въззиваемите са собственици на процесния първи етаж, който
са закупили на 18.07.2017 г. от майката на Ц.Г.. Не се спори, че
въззивниците са владели имота, както и
че са го освободили доброволно на 20.02.2018 г. с приемо-предавателен протокол.
Ето защо съдът намира, че се
доказа по делото, че въззиваемите са собственици на процесния имот, че имотът
се е държал от въззивницете без правно основание от което следва, че
предявеният иск с пр.осн.чл.108 ЗС е
основателен. С оглед на това, че въззивниците доброволно са предали владението
въху имота в хода на делото, правилно РС е постановил отхвърлителен диспизитив
за осъждането им да освободят имота. Неправилно въззивниците считат, че липсва
произнасяне по предявения установителен иск за собственост, което правило
обжалваното решение неправилно и недопустимо –тъй като не е предявен УИ, а
осъдителен иск по чл.108 ЗС - съгласно ТР №4/2014 г. на ОСГК на ВКС,т.2А
-диспозитива на ревандикационният иск по чл.108 ЗС се състои от две части
установителна и осъдителна –с първата част се установява принадлежността на
правото на собственост, а с втората част – се осъжда владеещият несобственик да
отстъпи собствеността и да предаде владението. С отговора си на ИМ по чл.131 ГПК, ответниците са признали изложените в ИМ факти: че ищците са собственици на
целия първи етаж от процесната ЖС на предявеното правно основание – ПП от
18.7.2017 г., че считано от 2003 г. владеят имота до 20.02.2018 г., когато са
го освободили /т.е. след завеждане на иска/. При тези данни правилно РС е
уважил ревандикационния иск като е признал за установено, че правото на
собственост принадлежи на ищците, които са невладеещи собственици, но не е
осъдил ответниците -владеещите несобственици да предадет владението, тъй като
те доброволно са предали владението в хода на процеса.
Правилно е уважен и искът по
чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неползването на имота, тъй като е
доказан по основание и размер с оглед
събраните по делото доказателства, че ищците-собственици са били лишени от
ползването на вещта за периода от придобиването на имота – 18.07.2017 г. до
предаването му – 20.02.2018 г., а по отношение на размера - съдът е уважил иска за периода 1.9.2017 г.
-11.10.2017 г. за сумата 233 лв.+83 лв., за който период искът е основателен и
по размер според неоспореното заключение на в.л.В.Р. за средния пазарен наем,
който би се получил от процесния имот. В останалата част до пълния предявен
размер на иска по чл.59 ЗЗД РС е отхвърлил претенцията, но в тази част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
По отношение на насрещния иск
с пр.осн.чл.74,ал.2 ЗС, вр. с чл.72 ЗС: От събраните по делото гласни
доказателства/свидетелски показания и СТЕ на в.л.С.Ж./ се установява, че Д. са
извършили претендираните подобрения, които са увеличили пазарната стойност на
имота, като от показанията на разпитания по делото св.Х. Г. – брат на ищеца Ц.
и на ответницата Й., се установява, че подобренията са извършени със знанието и
съгласието на майка им, поради което въззивниците имат право да получат
увеличената стойност на имота съгл.чл.74, ал.2 във вр. с чл.72, ал.1 ЗС /в
т.н.р.№1136/12.12.2008 г. на ВКС по гр.д.№3277/2007 г. на 3 ГО/. Основателен е
доводът на въззивниците, че те имат основание да искат заплащането на
подобренята не само от първоначалния собсвеник, но и от последващият
приоретател, ако той е знае , че подобреният са извършени не от неговия
праводател, а от владелеца, т.к. знанието се предполага,когато приобретателят е
низходящ на праводателя – в т.н. р.№3324/18.12.1978 г. по гр.д.№1638/1978 г. на
ВС,1ГО. Но следва да се разгледа направеното възражение за погасяване на
претенциите за извършените подобрения по давност: В предявеният насрещен иск се
твърди, че претенциите са извършени в периода 2003 г. – 2012 г., а искът е
предявен на 30.11.2017 г., с изключение
на терасата над гаража, за която се твърди, че е довършена през 2014 г.,поради
което ПОС намира, че претенциите,
извършени в периода 2003 г. – 2012 г. са погасени с изтичането на 5-годишната
давност по чл.110 ЗЗД, поради което следва да се отхвърлят като неоснователни. От
събраните по делото гласни доказателства не се доказа кога е направена терасата
над гаража, а от показанията на св.М.Х. се установява, че ремонта е платен от
същата, поради което и тази претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.По делото е приложено и решение от 13.11.2018 г. по
гр.д.№17218/2017 г. на ПРС, 14 гр.с., от което е видно, че Д. са предявили
същите претенции за подобрения и срещу първоначалния собственик – М. Х. и искът
им е уважен, поради което е недопустимо да се присъжда два пъти едно и също нещо.
По изложените съображения съдът намира, че е
доказано по делото, че ищците са собственици на имота, а ответниците го владеят
без правно основание, правилно е уважил иска по чл.59 ЗЗД като е присъдил
обезщетение за неползуването и е отхвълил насрещния иск като неоснователен,
поради което въззивната жалбата е
неоснователна, а решението на РС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция следва да се присъдят на въззиваемия с оглед
изхода на делото – 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№4475/20.12.2018 г. по гр.д.№16215/2017 г. на ПРС, 3 гр.с.
ОСЪЖДА
Й.Д.Д., ЕГН: ********** и Г.В.Д., ЕГН: ********** да заплати на Ц.Д.Г., ЕГН: ********** и Р.В.Г.,
ЕГН: **********сумата от 500 лв. разноски пред ПОС за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок
от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: