Присъда по дело №1088/2021 на Окръжен съд - Бургас

С присъда 260107 от 13.09.2021 г., постановена по НОХД №5219/2020 год., Районен съд
Бургас признал Н. Х. И. за виновен в това, че на 25 януари, 18 април и 29 ноември - 2018
год. в условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта –
разследващ полицай в РУ Созопол, като свидетел съзнателно потвърдил неистина –
престъпление по чл. 290 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 и чл. 54 ал.1 НК го осъдил на три месеца
лишаване от свобода.
На основание чл. 66 НК отложил изпълнение на наказанието лишаване от свобода за
срок от три години.
И. е осъден да заплати направените по делото разноски.
Недоволен от присъдата подсъдимият обжалва, която счита за неправилна и
незаконосъобразна. След изготвяне на мотивите към присъдата, е представил допълнително
писмено становище по жалбата. Оспорва достоверността на тройна и петорна
криминалистически експертизи.
Възражения по тройната експертиза:
При назначаването и определяне на вещите лица по делото не е установен начина на
получените от тях сравнителни материали, обект на изследване. Били са им изпратени
снимки по ел. поща и съответно приложили по този начин в експертното заключение. Но
никъде в делото няма данни за кореспонденция, въз основа на която тези материали са
получени от вещите лица.
В с.з. от 19 април 2021 год. вещите лица са заявили, че са установили химикална
паста на изпратения снимков материал за изследване. Обясняват, че в процеса на изследване
са разтегляли изображението в цифров вид. Защитата „недоумява как е възможно въз основа
цвета на изображение експерт да заключи, че се касае за син химикал“.
Опирайки се на абзац от ръководство по извършване на съдебно-почеркови
експертизи, който посочват, извеждат извод, че вещите лица не са били в състояние да
подложат на „изследване под микроскоп и с падаща под ъгъл светлина не оригинала на
записа на заповед, а самия екран, а това естествено не би довело до никакъв резултат“.
С оглед на изложените съображения защитата прави извод, че „тройната експертиза
е изготвена върху неизвестно какъв снимков материал на записа на заповед следва не само
да не бъде ценена, но и изцяло изключена от доказателствата по делото“.
Възражения по петорната експертиза:
При изследването от вещите лица на инкриминирания документ, а по късно и в
процесуалната дейност на съда, не се прави разграничение между изписване на имената на
подсъдимия – Н.И., и поставен параф в този документ. Защитата е оказала пълно съдействие
на в.л. М., но изразява несъгласието си с даденото от него заключение. В подписа на записа
на заповед липсват елементи – две примки, присъстващи в останалите подписи. През цялото
време – при изготвяне на експертното заключение и защитата му пред съда, според защитата
се прави смесване на две обстоятелства- изписване имената на подсъдимия и поставен
параф. Това са две различни обстоятелства от значение по делото. Изписване на имената
никога не се е оспорвало, че е дело на подсъдимия, но не и парафа. Двете обстоятелства се
смесвали, поради което се е стигнало до грешни изводи.
Вещо лице А. е „направил неправилни изводи, като приел, че изписването на
фамилията е реквизит, част от подписа на документа“. По делото имало стотици подписи на
подсъдимия, в които изписване на фамилията не е част от подписа му.
Вещите лица са извели грешен извод относно начина на изписване подписа от
подсъдимия. Те са посочили, че това става от дясно наляво, а действително е от ляво
1

надясно. Ако експертизата е била изготвена по изискванията на цитираното ръководство, то
изводите им биха били други. Направили са искане подсъдимият да се подпише пред съда,
но отхвърлено. НПК – чл. 18 сочи, че „доказателствата се събират и проверяват лично, освен
в случаите, предвидени в този кодекс. Отхвърлянето на това искане е и в противоречие с
другия принцип на наказателния процес – разкриване на обективната истина.
И при изготвяне на петорната експертиза са допуснати нарушения на посоченото
ръководство. Използвани са увеличителни лупи 5 и 10 пъти, а не 30 пъти, и мобилен
телефон. Не се споменава в заключението ползването на осветление под различен ъгъл,
както е по ръководството. Не е извършено наблюдение на видимата и невидима
ултравиолетова и инфрачервена част от спектъра.
Експертите са достигнали до напълно погрешен извод, основан на погрешна
методика, и смесване авторството на изписаните имена и подписа в записа на заповед.
В гражданския процес с предмет записа на заповед в две експертизи е установено,
че И. не е автор на подписа в този документ. В ДП по което не е имало повдигнато
обвинение също в две експертни заключения е достигнат до извод, че подсъдимият не е
автор на подпис в заповедта. С повдигане на обвинение против друго лице и изготвени
експертизи, които уличават И. като автор на подпис. Тогавашния обвиняем- Д.Б., сега
свидетел, бил единственият очевидец на полагането на подпис. Другите разпитани по
делото свидетели не са преки очевидци на процесното събитие. Байчев бил посочил
мястото, където да се извърши изследването, за да се получи този резултат. С това
процесуалните роли се разменят – против И. се повдига обвинение, а Б. като единствен
очевидец, става свидетел.
Пред настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие. Съдът не уважи
искания за назначаване на ново експертно изследване и даване възможност на подсъдимия
да положи подпис в съдебно заседание.
Прокурорът оспори жалбата и поиска присъдата като правилна и обоснована, да
бъде потвърдена. Правилна е преценката на съда относно наличието на всички обективни и
субективни предпоставки за ангажирането отговорността на подсъдимия по чл. 290 НК.
Правилно и обективно са установени доказателствата, въз основа на които съдът е достигнал
до правилни и обосновани изводи относно съставомерността поведението на подсъдимия
като престъпление. Квалификацията е правилна и няма основания за промяната ѝ.
Защитникът потвърди позицията и аргументите си. Добави, че вещите лица по
тройната експертиза са ползвали снимков материал, който не е наличен по делото. Няма
яснота по делото как те са им изпратени.
Вещите лица са обърнали повече внимание на изписване текстово на имената на
подсъдимия, а не на подписа му. Последният атрибут от документа сочат и автора на
волеизявлението по него. В подписа липсват съществени елементи. Тази експертиза не
следва да бъде ценена от съда, а двете единични, изготвени на досъдебното производство.
Последните заключения изцяло кореспондират с експертните заключения по гражданските
дела, които не сочат подсъдимия като автор на подписа. Едва с привличането му като
обвиняем по ДП, тогава е изготвена и експертизата, уличаваща го в престъпление.
Подсъдимият посочи, че показанията му по ДП са в синхрон с заключенията по
гражданските дела. Цитирал е резултата от тези експертни изследвания, нищо друго. Това
според него не е лъжа и оспори обвинението. След приключване на гражданските дела сам е
подал молба до полицията да се установи автора на подписа на процесния документ. Няма
логично обяснение на такова действие, ако лично е подписал процесния документ.

След поотделна и съвкупна оценка на доказателствата по делото, съдът приема за
2

установени следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият И. и свидетелят Б., отнесено към 2010 год., се познавали от години.
Свидетелят работел като застрахователен брокер и застраховал автомобили на подсъдимия.
Между тях съществували парични отношения и доверие. През тази година свидетелят
предоставил на подсъдимия заем от 2000 лева без документ. Първоначално длъжникът
изплащал суми на вноски, но останали 1300 лева. За да гарантира вземането си кредиторът
съставил писмен документ – запис на заповед за остатъчната сума и помолил длъжникът да
я подпише. Двамата се срещнали на 10.12.2013 год. в заведение в гр. Бургас, където и когато
И. се подписал на документа. Записът на заповед съдържа машинен и ръкописен текст. За
издател е посочен подсъдимият, и положен саморъчен подпис.
Паричното разплащане не е протекло според очакванията и затова кредиторът предприел
действия за събиране на сумата по принудителен ред. На посочената като падеж дата
19.08.2014 год. парите не били издължени и Б. предприел действия за събирането ѝ. На тази
дата предявил записа на заповед на длъжника и И. положил втори подпис.
През 2015 год. кредиторът поискал от съда да му бъде издаден изпълнителен лист.
Последният е оспорен по реда на закона. Районен съд е отхвърлил предявения от Б. по реда
на чл. 422 ГПК иск против И.. Това решение е потвърдено и от Окръжен съд Бургас, които
са приели, че положения в заповедта подпис не е на сочения като автор И..
На 4.08.2017 год. И. подал молба до полицията за образуване на наказателно
производство за престъпление по повод издадената запис заповед. По това дело бил
разпитан на три пъти – на 25.01.2018г., 18.04.2018г. и 29.11.2018 год. Две експертни
изследвания потвърждават изводите на вещите лица от гражданските дела – И. не е автор на
подписа в документа, и против Б. повдигнато обвинение по чл. 316 НК.
По искане на защитата в това ДП била назначена нова тройна криминалистическа
експертиза, която сочи И. като автор на положения подпис.
С постановление – л. 53 т.1 ДП, разследващият определил вещи лица от НИИК МВР и
Ц., Т. и А. са извършили изследване на подписите на процесния документ и представили
писменото си заключение – л. 43-52 т.1 ДП. В уводната част подробно са описали
предоставените им за изследване документи, както и сравнителни образци на Н.И. и Д.Б..
Подробно и последователно, съчетано и със снимки на отделни детайли на изследваните
документи, излагат своите изводи и заключения. В изследването на подписа на И. са
установили и различия, за което дават обяснение, че те не са съществени и се дължат на
различни фактори – поза, подложка и др. л. 51 ДП. Достигнали са до единодушно
заключение в резултат на детайлно описаното криминалистическо изследване, че подписите
след думите „Издател“ и „Подпис“ в процесния документ „запис на заповед“, са изпълнени
от Н. Х. И.. Ръкописния текст „И.“, след думата „подпис“ , е изписан от Н.И..
Прокурорът прекратил разследването по ДП 346/2017 год.
Било образувано ново производство против И. за деяния по чл. 286 и чл. 290 НК.
Първото обвинение е прекратено. С постановление прокурорът приобщил експертното
заключение по тройната експертиза към новообразуваното производство.
В съдебното разглеждане на делото вещи лица Ц., Т.и А., на работа в НИК МВР - Център
за експертни криминалистически изследвания София, били разпитани – л. 60 ОХ, гърба.
Потвърдили заключението си /л.29-38 или 43-52, т.1 ДП/, и отговорили на въпроси на
страните. Изцяло потвърдили изводите и резултата от изследването си. Вещите лица
отговорили и на въпроси на защитата.
В съдебното дело бил разпитан и вещо лице М. К. – л. 87 ОХ, изготвил експертиза по
гражданското дело пред БРС, потвърждава заключението си, че И. не е автор на положения
подпис.
3

По инициатива на съда е назначена петорна криминалистическа експертиза – л. 87,
гърба, долу, ОХ. Поставил задачи пред изследователския екип, който определил да е от
списъка на вещите лица за Окръжен съд Варна. Вещи лица И.М., Ц. Ц., Е.А., Б. Б. и А. М. са
представили на съда писмено мнение – л. 99- 121 ОХ. От изследването си достигнали до
извод, че двата подписа на записа на заповед – като издател и предявяване на датата на
падеж, са положени от подсъдимия И.. В писменото си заключение подробно са посочили
обекта на изследване – процесната запис на заповед, както и предоставените им
сравнителни образци.
В съдебно заседание от 13.09.2021 год., вещите лица потвърдили изводите си и
отговорили на въпроси на страните – л. 139 ОХ. Съдът приел заключението, отказал
искането на защитата подсъдимият да положи подпис в съдебна зала. Подсъдимият дал
обяснения, по приключване на съдебното следствие страните не са направили
доказателствени искания и след изслушване на съдебните прения, е постановена атакуваната
в това производство присъда.
В разпитите си пред разследващ полицай подсъдимият е потвърдил неистина относно
един факт – автора на подписа на процесната запис на заповед. Той твърди, че не е полагал
подпис на този документ, което е невярно.
В мотивите съдът обсъдил доказателствата и доказателствените източници. Анализирал
е показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия. Приел е за достоверни
заключенията на вещите лица по тройната и петорни експертизи и изложил мотиви.
По възраженията на защитата:
Защитата оспорва тройната експертиза затова, че на вещите лица им е било предоставено
дигитално записа на заповед. По делото липсват данни как е била изпратена тази
информация на вещите лица, няма и носител на същата към момента на разглеждане на
делото. Направен е цитат от разпита на вещо лице, който се съдържа на л. 60, гърба,
последен абзац, ОХ.
Вещо лице Ц. разяснява при разпита си, че са поискали от разследващия да предостави
оригинал на записа на заповед. Същата е получена от тях в електронен вариант, направили
сравнение между полученото и наличното копие у тях в този момент. Двата документа били
идентични по съдържание и реквизити.
Това експертно изследване е било назначено с постановление на разследващия полицай
от 08.05.2019 год. – л. 54, т.1, ДП. Определени са въпросите към експертите и им е
изпратено цялото ДП. В забележка е отбелязано, че оригиналът от записа на заповед би
следвало да е в ЧГД 4179/2015 год. по описа на Районен съд Бургас. В процеса на
разследването, с писмо от 12.12.2017 год. л. 54 т.2 ДП, е поискан оригиналът на този
документ. Съдът е изпратил копие от него – л. 57 т.2 ДП. Поради отказът на БРС да
предостави оригинала, на вещите лица им е изпратено по електронен път файл на оригинала.
Самата кореспонденция между разследващия и вещите лица липсва по делото, но в
заключението им се съдържа процесния документ, подложен на изследване. Вещите лица
дават и разяснение за отношенията с разследващия и начина на получаване на
допълнителната информация по електронен начин, но не са запазили съответните файлове.
Според настоящата инстанция този пропуск не поставя под съмнение изследователската
дейност на вещите лица. Няма съмнение, че изследвания документ е процесната запис на
заповед, а не друг документ. Това е видно и от съдържанието на експертното заключение. В
писменото заключение вещите лица подробно са посочили кои документи измежду цялото
съдържание на ДП са ползвали в изследователската си работа.
Повече емоционално, отколкото рационално е възражението на защитата по отношение
извода на вещите лица, че изследвания подпис е положен със син химикал. Такава задача
при назначаването им разследващият не е поставил. В отговор на въпрос на защитата в с.з.
4

от 19.04.2021 год. л. 61, средата, ОХ, в.л. Ц. е отговорил за средството, с което е нанесен
процесния подпис – химикал. В следващ абзац продължава обяснението си. Те са
констатирали „ едно отлагане, което обикновено се случва при обръщане на пишещия връх
на топчето на химикала, има изтичане на химикална паста“. Съдът напълно споделя и оценя
извода на тези вещи лица за средството, с което е нанесен процесния подпис. Това е не само
твърдение по външни възприятия, както се опитва да втълпи защитата, а основано на
конкретни обстоятелства, характеризиращи рисунъка на подписа.
Към допълнителните бележки на жалбата, защитата е приложила и копие от част на
„Ръководство за извършване на съдебно-почеркови експертизи с идентификационна цел“.
Съдът ще отбележи само, че ако това ръководство е обективен факт, тъй като не е
представен на съда или такъв документ изискан по инициатива на страните или съда по
надлежния ред по делото за приобщаването му, изследователският екип е от институция,
сочеща като автор на „ръководството“, където работят и назначените вещи лица.
Експертната изследователска работа е поредица от взаимно свързани действия, подчинени в
постигането на крайния резултат, към който са призвани по всяко едно изследване. Те са
определени по делото, защото притежават специални познания. Защитата в жалбата си сочи,
че „трябвало да подложат на микроскопско изследване….“. Съдът не оценя такова
възражение като основателно. Методиката и начина на изследване са прерогатив на вещите
лица. Те притежават специални познания, поради които са призвани като такива да извършат
това изследване. Изследването е изключително подробно и последователно, онагледено и
със снимки в детайлите на изследваните подписи от предоставените документи.
Заключението е изчерпателно и няма съмнение относно неговото съдържание, няма
противоречия или неясноти в него. За разлика от процесуалното средство жалба, вещите
лица носят наказателна отговорност по чл. 291 НК. Всяко неизпълнение или лошо
изпълнение на изследователската дейност е наказуема. Те са предупредени затова при
назначаването си, така и преди разпита в с.з.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция оценя възраженията на защитата относно
тройната криминалистическа експертиза, като необосновани. Целия процес по
назначаването, изготвянето на заключението на вещите лица, защита на мнението им пред
съда, отговаря на изискванията на закона. В писменото становище вещите лица подробно са
изложили извършената изследователска дейност и резултат. Настоящата инстанция напълно
споделя извода на първостепенният съд относно процесуалната годност на това заключение.
А самото заключение отговаря на изискванията на закона, което е ясно и обосновано и не
възниква съмнение за неговата правилност – чл. 153 НПК. Няма никакво съмнение и в
квалификацията на вещите лица.
Възражения относно начина на извършване на експертизата са били изложени пред съда
в заседание от 21.06.2021г. л. 87, последен абзац, ОХ. Съдът е уважил тази позиция и
породило се у тях съмнение, и назначил нова петорна експертиза. Тя е извършена от вещи
лица от Варна, на които защитата е имала възможност да формулира и зададе въпроси. С
оглед на резултата от изследването – подписа в процесната запис на заповед е положен от
подсъдимия, те я оспорват и искат от съда да я изключи от доказателствената маса от
значение за правилното решение на делото.
В процесния документ е изписано името на подсъдимия и положен подпис. Според
въззивника имало смесване на експертното изследване между тези два елемента на записа
на заповед. Имената са изписани от подсъдимия, но подписа не е негов. А последният е
реквизит от документ, с което се удостоверява направено волеизявление. И то не е от
подсъдимия.
Единствен критерий в анализа на това възражение е предоставеното експертно
заключение. Поставени са два въпроса на вещите лица, свързани с авторството на два
подписа в процесния документ, дали са изписани от подсъдимия или Д. Б. – лицето, което
5

черпи права от този документ. Първият подпис е поставен в горната част на процесния
документ – „ИЗДАТЕЛ:“, сочещ поето задължение от вписания като автор на процесния
документ в полза на друго лице Б.. Вторият подпис е при предявяване в по късен момент -
19.08.2014 год., когато освен подпис, след парафа в скоби е изписана думата „И.“. Това
фактическо разграничение е нужно и задължително да се направи с оглед съдържанието на
жалбата. На вещите лица били предоставени множество сравнителни образци на подписите
на двете лица И. и Б., подробно посочени в експертизата. Те обхващат дълъг период от
време и за И. са 21 подписа в различни документи, а за Б. 8 документа с негов подпис.
Вещите лица са поставили на сравнително изследване двата подписа от процесния
документ – л. 6 от заключението, л. 105 ОХ, и извели извод, че „има сходство в
координацията на движенията, което е достатъчно основание да се твърди, че са положени
от едно и също лице“ – абзац 1 л. 105 ОХ. Двата подписа с компютърна програма са
насложени един върху друг за илюстрация на извода си. Всички сравнителни образци от
подписа на И. в различни документи, представени за изследване, са копирани в
заключението, изследвани и достигнали до извод относно съдържанието и начина на
изписване на подписа – л. 110, абзац втори, ОХ. Почеркът на „подписите е със средна степен
на обработеност – темп и координация на движенията, с преобладаващо дъговидни
движения, със смесена посока на движенията, десен наклон при изписване“. По същия
начин са изследвани и подписите на Б. от предоставените образци и достигнали извод,
формулиран от вещите лица на л. 112 ОХ. Подпис със „щрихова транскрипция, средна
степен на обработеност, с преобладаващи праволинейно-дъговидни движения, със смесена
посока на движенията“ – последен абзац. Изведен е и извод за подписите на двете лица за
различията им – л. 113 ОХ. За И. е „налице сходство в писмено-двигателния навик при
изписване на определени елементи от строежа на подписа – втори абзац, и за Б. – не е
налице сходство в писмено- двигателния навик и е налице различна степен на обработеност
и извода, че той не е положил процесните подписи – л. 113 последен абзац.
Подложена е на изследване и изписаната дума „И.“ – л. 114- 118 ОХ и е достиган извод,
че автор на този запис е подсъдимият И.. Това не се оспорва и от защитата. В следващото
съдържание на експертното заключение л. 118-121 ОХ, е обективирана изследователската
дейност на процесните подписи и достигнато заключение. Невярно е твърдението на
защитата, че има смесване в експертното заключение между подписите и изписана дума
„И.“ в процесния документ. Те са изследвани поотделно и достигнат извод за всеки един от
тях. Изводът, че те са положени от едно и също лице не води до „смесване“ в изследването
като технология и научно обяснение.
Чрез жалбата е изведено твърдение за начина на полагане на подписа от подсъдимия от
ляво надясно. В изследването на подписа л. 119-121 ОХ, вещите лица не ползват такъв
термин. Те са посочили началото на полагането на подписа – л. 119, предпоследен абзац,
ОХ. В следващото съдържание на експертното заключение подробно в поредица от фигури-
снимки, е изследван подписа и достигнат до извод за неговия автор. Както първият съд, така
и надзорният, са отказали на искането на защитата за полагане на подпис от подсъдимия
пред тях, водени от разбирането, че съдът не е експертен орган и е недопустимо по закон да
дава такива заключения или на лично възприети факти да обосновава решение.
Чрез жалбата се оспорва и методиката на петте вещи лица изследване по извършената от
тях експертиза. Според тях, микроскопско изследване с помощта на падащо под различен
ъгъл осветление, както сочи цитираното от тях ръководство, ще доведе до различен извод и
резултат. Съдът не следва да зачете такова лично мнение. Вещите лица подробно и
последователно са изложили своето изследване, методика и начин на работа и достигнатите
изводи. Това заключение отговаря на стандартите на закона и следва да се оцени като
допустимо в оценката на фактите по делото. То е от значение за фактическите изводи
относно авторството на процесните подписи. Не следва да се забравя и, че вещите лица
6

носят наказателна отговорност по чл. 291 НК.
С оглед на изложеното настоящата инстанция оцени възраженията от фактическа страна,
оспорващи методиката и начина на извършване на двете експертни изследвания – съответно
на специалисти от София и Варна, за неоснователни.
В с.з. защитата разви изложените в жалбата аргументи и поиска елиминиране на тези две
експертни заключения, а делото да се реши въз основа на експертизи по гражданските дела.
Вещо лице М. К. е разпитан от съда – л. 86, гърба, ОХ, както и приобщено заключението
му по гражданското дело в първа инстанция. Както сочи, изследвал е процесния документ в
сградата на съда. Извел е крайния си извод, не е счел за нужно да описва начина на
изследване, констатации. Материализирано експертното заключение е в няколко реда – л.
99-100 ДП, т. 2. В.л. е вписал, че е изследвал подписа с различни лупи и изписал
заключението, че И. не е автор на процесните подписи. Това заключение не отговаря на
изискванията на закона, то е без съдържание, няма описание на извършената дейност, затова
и не е прието от наказателните съдилища. Няма микроскоп, няма падаща под различен ъгъл
светлина, каквито претенции има защитата към заключенията по тройната и петорни
експертизи. Други вещи лица по дадени от тях заключения по гражданските дела не са
разпитани, заключенията им не са приобщени към доказателствената маса по делото.
Процесуално недопустимо е искане в обратен смисъл – обсъждане и постановяване на
решение, след като в съдебния процес сами са се отказали от тези заключения и те не са
включени в доказателствената маса.
За настоящата съдебна инстанция, какъвто извод е и на първостепеният съд, няма
съмнение относно процесуалната допустимост и значение на двете експертни заключения.
Те са достигнали до един извод в резултат на изследване на едни и същи документи.
Събраните и проверени доказателства безспорно сочат кой е автора на подписите на
процесния документ запис на заповед. Изводът, че И. е автор на подписите в записа на
заповед, намират потвърждение не само от резултата на двете експертни заключения. Свид.
Б. подробно разказва за паричните отношения с подсъдимия и обстоятелствата, които са го
мотивирали да изготви запис на заповед. Описва точно и мястото и начина на подписване на
документа. Независимо от поетото задължение и дадено време за разплата, И. не е изпълнил
задълженията си, принудило Байчев да потърси правата си по съдебен ред. Извадил си е
изпълнителен лист, оспорен от И. по съдебен ред. Други свидетели затвърждават наличието
на парични отношения между двамата мъже в този период. В подкрепа на горния извод са и
писмените доказателства по делото – процесната запис на заповед, други документи.
Твърденията на И. в проведените от разследващ полицай разпити по ДП за авторството на
положен подпис на процесния документ в обратен смисъл, че той е автора, са съзнателно
потвърждаване на неистина. Налице е продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1
НК. Показанията са дадени по едно наказателно производство в непродължителен период от
време и с идентично съдържание, чрез което се потвърждава неистина.
Деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал.2 НК – И. съзнателно е
потвърдил неистина пред разследващ орган. Привлечен да участва в наказателно
производство, образувано по негово лично уведомление до органите на разследването, е
конституиран като свидетел и запознат с правата и задълженията си в това процесуално
качество. Изрично е предупреден и за наказателна отговорност по чл. 290 НК
лъжесвидетелстване и призван да даде истинни и правдиви показания.
Настоящата инстанция достигна до извод, че първостепенният съд е достигнал до
грешни правни изводи затова, че поведението на И. е съставомерно като престъпление по
чл. 290 НК.
За да е съставомерно лъжесвидетелстването по чл. 290 ал.1 НК призованият и разпитан
като свидетел поднася невярна, неистинна информация за възприети или узнати от него
7

факти и събития. Т.е. отнася се за факти и събития извън неговата лична сфера. В чл. 292
ал.1 т.1 НК е предвидено лично основание за отпадане на наказателната отговорност за
лице, което е дало лъжливи показания. И това се отнася само до онзи, който е извършил
престъпление и конституиран като свидетел не се е възползвал от правата си по чл. 121 ал.1
НПК. Ако в разпита каже истината, той би уличил себе си в извършване на престъпление. В
конкретния случай се касае за лично действие, лично поведение, съответно лично
основание. Законът изисква показанията да са свързани с извършено от преди престъпление
по смисъла на НК, а не въобще други действия. Подписването на запис на заповед не е
престъпление, а правно регламентирана дейност, подчинена на определен правен режим.
Ако признае, че лично се е подписал на записа на заповед, което е безспорната истина с
оглед на изложеното по горе, той ще признае актуалността на парично задължение към Б..
Призован като свидетел по наказателно дело, което изяснява обстоятелствата по
съставянето на този документ, съществена част от който е подписването му, сочещо името
на длъжника, той заявява, че не е автор на подписите. Това е неистина, която безспорно се
доказва по настоящото дело. Но той не може да носи наказателна отговорност, независимо
от нереализирана правна възможност на закона да откаже да дава показания. Към момента
на полагане на подпис от страна на И. върху записа на заповед, неговото поведение не е
престъпно или противозаконно. Последващо отричане на този факт, макар и да не се е
възползвал от законовата възможност на чл. 121 ал.1 НПК, по същество не отговарящ на
истината, не е престъпен – Р 602 от 17.04.2014 год. на ВКС по н.д. 1881/2013 год. 1 н.о. В
конкретният случай И. се е възползвал от резултатите на извършените по гражданските дела
експертизи, достигнали до заключение, че не той е автор на положения на записа на заповед
подпис.
Затова и присъдата следва да бъде отменена, а той признат за невиновен по
обвинението по чл. 290 ал.1 НК поради несъставомерност поведението му като
престъпление.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

Председател: Членове:

8

Номер на акта:	3
Дата:	11 февруари 2022 г.
Съдия:	Събчо Атанасов Събев

Дело:	20212100601088
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 октомври 2021 г.

Присъда по дело №1088/2021 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите