№ 1291
гр. Варна , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100500536 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХV ГПК.
С решение на ВРС-ХIIс-в № 261255/17.11.2020г по гр.д.№ 17267/2019г е ОСЪДЕНО
дружеството „Мартилекс 2“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Врана ул.„Мир“ № 56, да заплати на П. Д. Д. ЕГН ********** с адрес гр.Врана ул.„Н.Б.“
№ 51 ет.9 ап.179, сумата от 305,52лв - възнаграждение за извънреден труд за периода от
1.05.2019г до 24.09.2019г, дължима по сключен между страните ТД № 607/22.04.2019г,
прекратен със Заповед № 510/24.09.2019 г, ведно със законна лихва от датата на ИМ –
22.10.2019г до окончателното изплащане на задължението и сумата от 6,66лв - обезщетение
за забава за периода от падежа на всяко задължение за възнаграждение за извънреден труд
до 22.10.2019г, като Е ОТХВЪРЛЕН искът за разликата над 305,52лв до 1543,50лв –
възнаграждение за извънреден труд за посочения период, както и за разликата над 6,66лв до
37,77лв – обезщетение за забава за посочения период, на осн.чл.262 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪДЕНО Е дружеството да заплати на ищцата сумата от 8,75лв - възнаграждение за
положен нощен труд за периода от 01.05.2019г до 24.09.2019г, дължима по сключен между
страните ТД № 607/22.04.2019г, прекратен със Заповед № 510/24.09.2019г, ведно със законна
лихва от датата на ИМ – 22.10.2019г до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 0,05лв - обезщетение за забава за периода от 01.10.2019г до 22.10.2019г, като Е
1
ОТХВЪРЛЕН искът за разликата над 8,75лв до 2022,50 лв – възнаграждение за нощен
труд за посочения период, както и за разликата над 0,05лв до 12,36лв – обезщетение за
забава за посочения период, на основание чл. 261 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЕН е искът на ищцата за сумите от 124,50лв – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за четири работни дни за 2019г, дължим по сключен
между страните ТД № 607/22.04.2019г, прекратен със Заповед № 510/24.09.2019 г., ведно със
законна лихва от датата на ИМ–22.10.2019г до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 1,87лв – обезщетение за забава за периода от 30.08.2019г до 22.10.2019г, на
осн.чл.224 ал.1 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД;
ОТХВЪРЛЕН Е искът на ищцата за сумата от 566лв – обезщетение за вреди
претърпени от незаконното задържане на трудовата книжка, дължима по сключен между
страните ТД № 607/22.04.2019г, прекратен със Заповед № 510/24.09.2019г, ведно със законна
лихва от датата на ИМ–22.10.2019 до окончателното изплащане на задължението и сумата
от 3,46лв – обезщетение за забава за периода от 01.10.2019г до 22.09.2019г, на осн.чл.226
ал.2 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД;
ОСЪДЕНА Е ищцата да заплати на ответното дружество сумата от 1310,74лв -
обезщетение за неспазено предизвестие за периода от 24.09.2019г до 03.12.2019г, дължима
по сключен между страните ТД № 607/22.04.2019г, прекратен със Заповед №
510/24.09.2019г, както и сумата от 30,41лв - обезщетение за забава за периода от
25.09.2019г до 16.12.2019, на осн.чл.220 ал.1 КТ;
ОСЪДЕНО Е ответното дружество да заплати по сметка на ВРС сумата от 50лв -
държавна такса, на осн.чл.1 от ТДТСС по ГПК, както и сумата от 57,14лв - съдебно-
деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.6 ГПК;
ОСЪДЕНО Е ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 39,59лв -
съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от иска, на осн.чл.78 амл.1 ГПК.
ОСЪДЕНА Е ищцата да заплати на ответното дружество сумата от 2321,59лв -
дължими съдебно - деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на осн.78
ал.3 ГПК.
Въззивна жалба вх.рег.№ 288194/ 10.12.2020г е подадена от ищцата ПЛ. Д. Д.
срещу решението на ВРС-ХIIс-в № 261255/17.11.2020г по гр.д.№ 17267/2019г, в частите му
/след направено уточнение в о.с.з. на 18.05.2021 относно пределите на въззивното
обжалване/, с които
СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от нея срещу „Мартилекс 2“ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Врана ул.„Мир“ № 56, искове за сумите, както
следва:
2
124,50лв–обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за четири работни дни за
2019г, дължима по сключен между страните ТД № 607/22.04.2019г, прекратен със Заповед
№ 510/24.09.2019г, ведно със законна лихва от датата на ИМ–22.10.2019г до окончателното
изплащане на задължението, както
и 1,87лв – обезщетение за забава за периода от 30.08.2019г до 22.10.2019г, на осн.чл.224 ал.1
КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД;
566лв–обезщетение за вреди, претърпени от незаконното задържане на трудовата
книжка, дължима по сключен между страните ТД № 607/22.04.2019г, прекратен със Заповед
№ 510/24.09.2019г, ведно със законна лихва от датата на исковата молба–22.10.2019г до
окончателното изплащане на задължението, както и 3,46лв – обезщетение за забава за
периода от 01.10.2019г до 22.09.2019г, на осн.чл.226 ал.2 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД; както и
Е ОСЪДЕНА ПЛ. Д. Д. да заплати на „Мартилекс 2“ ЕООД следните суми:
1310,74лв - обезщетение за неспазено предизвестие за периода от 24.09.2019г до
03.12.2019г, дължима по сключен между страните ТД № 607/22.04.2019г, прекратен със
Заповед № 510/24.09.2019 г, както и 30,41лв - обезщетение за забава за периода от
25.09.2019г до 16.12.2019г, на осн.чл.220 ал.1 КТ;
2321,59лв - съдебно-деловодни разноски.
Счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано и затова моли за
отмяната му в тези части и за постановяване на ново, с което бъдат уважени претенциите й,
както и да бъдат отхвърлени предявените срещу нея претенции.
Претендират се сторените за въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег.№
290924/21.12.2020г. от „МАРТИЛЕКС 2“ ЕООД с управител П.И.Т., в който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна и недопустима.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за
неговото потвърждаване.
Претендира се присъждането на разноски за настоящата инстанция.
С исковата си молба П. Д.Д. излага, че за периода от 22.04.2019г до 24.09.2019г е полагала
труд по трудово правоотношение с ответника за длъжността „продавач-консултант“, което
било прекратено по нейно желание с отправено писмено предизвестие от 3.09.2019г поради
здравословни причини.
Претендира горепосочените обезщетения, както и сторените по делото съдебно–
деловодни разноски.
3
Ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявените
искове по основание и размер.
Възразява, че трудовото правоотношение между страните било прекратено поради
отправено от ищцата предизвестие за прекратяването му. Отделно от това изявила желание
да не отработва уговорения между страните срок за предизвестие, за което е депозирала
изрична молба от 26.09.2019г. В тази връзка заявява, че трудовата й книжка била върната
след издаване на заповедта за прекратяване на ТД. Не оспорва, че не е заплатено на ищцата
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Поради изложеното моли за отхвърлянето на предявените искове.
Претендира за сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество е предявило и насрещни искове за
осъждане на ищцата да заплати сумата от 1310,74лв - обезщетение за неспазено
предизвестие за периода от 24.09.2019г до 03.12.2019г, както и 30,41лв - обезщетение за
забава за периода от 25.09.2019г до 16.12.2019г, на осн.чл.220 ал.1 КТ.
Излага, че ищцата не е заплатила дължимото от нея обезщетение, поради неспазване
не уговорения между страните тримесечен срок за предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение между страните по желание на една от страните.
В подадения в срок писмен отговор от ищцата изразява становище за
неоснователност на иска, тъй като срокът за предизвестие бил спазен от работника, предвид
че към момента на прекратяване на договора на 24.09.2019 действал все още 6-месечният
срок за изпитване между страните. Затова уговореният тримесечен срок за предизвестие
следвало да се прилага след 26.10.2019г, когато договорът се считал за окончателен.
0СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните прие за установено от фактическа страна :
Между страните не е спорно, че са били в трудово правоотоншение за заеманата от ищцата длъжност
„продавач-консултант“ по силата на сключен ТД № 607/ 22.04.2019г със срок за изпитване шест месеца,
уговорен в полза на работодателя, на месечно възнаграждение 566лв, с падеж на възнаграждението 25 число на
следващия месец, полагащ се платен годишен отпуск от 20 работни дни и уговорен максимален тримесечен срок
на предизвестие при прекратяване на трудовия договор, който е еднакъв и за двете страни.
На 3.09.2019г ищцата е подала тримесечно предизвестие с искане за прекратяване на трудовия договор,
на основание чл.326 КТ, считано от 3.12.2019г.
На 26.09.2019г ищцата е подала заявление, че няма да отработи времето на предизвестието, считано
от 24.09.2019г. Посочила е, че й е известно, че на осн.чл.220 ал.1 КТ дължи обезщетение за неспазения срок на
предизвестие в размер на БТВ за времето от 24.09.2019 до 03.12.2019г.
С Заповед № 510/24.09.2019г, на осн.чл.326 ал.1 КТ, трудовото правоотношение е прекратено и е
разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за
четири дена за 2019г в размер от 124 лв, както и че ищцата дължи на работодателя сумата от 1310,74лв,
представляваща обезщетение по чл.220 ал.1 КТ за времето от 24.09.2019г до 03.12.2019г . Ведно със заповедта е
подписана декларация от ищцата, от която се установява, че на 24.09.2019г трудовата ѝ книжка е върната.
По делото са представени болнични листи, длъжностна характеристика на работника, Правила за
вътрешния трудов ред и месечни графици за месеците от май до август 2019г.
Със Заповед № ОТ–01/14.03.2019г работодателят е въвел въвел сумирано изчисляване на работното
4
време на всички работещи в предприятието, с тримесечен период на отчитане.
Представени са фишове и ведомости за месеците от май до септември на 2019 г., от които се установява
какви начисления за работна заплата са били правени от ответника, както и ползването на какъв по вид и размер
отпуск е бил осчетоводен от ответното дружество. Според представените документи, за периода май - семптември
2019г на ищеца са начислени следните суми: за м.май 2019г /при 8-часов работен ден/ БТВ в размер на 566лв,
изплатен на ищцата аванс в размер от 130лв с начислено за месеца доплащане за официални празници от 70,75лв;
възнаграждение за нощен труд 24,50лв; за м.юни 2019г /при 8-часов работен ден/ БТВ в размер на 566лв, от които
изплатени авансово 130лв с начислено възнаграждение за извънреден труд от 148,58лв, за нощен труд- 24,50лв; за
м.юли 2019г /при 8-часов работен ден/ БТВ в размер на 566лв,от които авансово изплатени 130лв с начислено
възнаграждение за нощен труд 24,50лв, ползван ПГО в размер на 3 дни, за който са начислени 96,39лв; за
м.август 2019г /при 8-часов работен ден/ БТВ в размер на 566лв с начислено възнаграждение за нощен труд
15,75лв, ползван ПГО в размер на 1 ден, за който са начислени 28,29лв, болничен за 7 дни, за три от които
работодателят е начислил ТВ от 56,60лв; за м.септември 2019г /при 8-часов работен ден/ БТВ в размер на 566лв с
начислено за месеца обезщетение по чл.224 от КТ в размер от 124,50лв, болничен за 20 дни, за три от които
работодателят е начислил ТВ от 62,56лв. Всички документи са подписани от ищцата.
Според заключението на в.лице по изготвената ССчЕ и допълнителната такава /което се възпроизвежда
само в частта, която касае предмета на въззивното обжалване/ се установява, че че обезщетението по чл.220 ал.1
КТ за неспазено предизвестие от ищцата за периода от 24.09.2019г до 3.12.2019г е в размер от 1318,84лв, а
обезщетението за забава върху него за периода от 25.09.2019г до 16.12.2019г е в размер от 30,41лв; обезщетението
за неизползван ПГО за м.септември 2019г е било включено в изплатеното обезщетение по чл.224 КТ.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предмет на първоинстанционното производство са били предявените в условията на
активно обективно кумулативно съединяване на искове с правно основание чл.226 ал.2,
чл.224 и чл.261 вр чл.140 ал.2 от КТ, чл.262 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД, като и насрещни
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.220 ал.1 КТ и чл.86 ал.1
ЗЗД, от които предмет на въззивното обжалване са само исковете за:
По иска по чл.226 ал.2 КТ и акцесорния по чл.86 ал.1 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.226 ал.2 КТ работодателят отговаря солидарно с виновните
длъжности лица за вредите, които работникът е претърпял поради незаконното задържане на
трудовата му книжка, щом като трудовото правоотношение е било прекратено.
В конкретния случай се установи, че трудовото правоотношение е било прекратено
от 24.09.2019г.
Съдът цени като годно доказателствено средство представената по делото
декларация, изходяща от ищцата, като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ
неизгодни за нея обстоятелства, тъй като обективира признанието й, че още на 24.09.2019г е
получила трудовата си книжка
При това положение липсват данни за незаконното задържане по смисъла на чл.226
ал.2 КТ и затова претенцията като недоказана по основание подлежи на отхвърляне за
сумата от 566лв.
5
Като обусловен от главния иск, неоснователен е и предявеният акцесорен такъв за
обезщетение за забавено изпълнение по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 3,46лв – обезщетение за
забава за периода от 01.10.2019г до 22.09.2019г
По иска по чл.224 ал.1 КТ и акцесорния по чл.86 ал.1 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.224 ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,
правото за който не е погасено по давност.
От данните по делото се установи, че при прекратяването на трудовото
правоотношение работодателят е разпоредил да бъде изплатена на ищцата сумата от
124,50лв, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Ето защо и
този иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.
Обусловеният от изхода по главния иск, акцесорен такъв за обезщетение за забавено
изпълнение по чл.86 ЗЗД в размер на 1,87лв също подлежи на отхвърляне.
По насрещния иск по чл.220 ал.1 КТ и акцесорния по чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл. 220 ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът му, при
което дължи на другата страна обезщетение в размер на БТВ на работника за неспазения
срок на предизвестието.
Трудовият договор със срок за изпитване – какъвто е процесният, може да бъде
сключен като срочен или за неопределено време. Когато е сключен за неопределено време,
уговореният срок за изпитване се явява модалитет и страната, в чиято полза е уговорен може
да прекрати договора, без да спазва договореното между страните предизвестие до изтичане
на срока за изпитване.
По делото се установи, че между страните на 22.04.2019г е сключен трудов договор
за неопределено време със 6-месечен срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя,
който факт изрично се признава и от ищцата-работник в подадения от нея отговор на
насрещната ИМ. Така съгл.чл.71 ал.1 КТ работодателят разполага с възможността да
прекрати договора, без да спазва уговорения в договора 3-месечен срок на предизвестие. И в
случай, че в срока на изпитване работодателят е упражнил правото си да прекрати договора
без предизвестие, то той няма да дължи на работника обезщетение по чл.220 ал.1 КТ.
Горното, обаче, не ползва работника по трудовото правоотношение - ищцата не
разполага с право да прекрати договора без предизвестие, както до изтичането срока за
изпитване, така и след това, което произтича от нормата чл.70 ал.3 КТ. Затова е следвало да
спази уговорения в чл.7 от договора 3-месечен срок на предизвестие. По делото се установи,
че ищцата е подала предизвестие на 3.09.2019г, като е поискала трудовото правоотношение
6
да бъде прекратено, считано от 3.12.2019г, т.е. след изтичането на 6-месечния срок на
изпитване. Същевременно, на 26.09.2019г е подала заявление, че няма да отработи времето
на предизвестието, считано от 24.09.2019г. По тази причина трудовото й правоотношение е
било прекратено на същата дата с посочената заповед на работодателя.
Ето защо неоснователно е възражението й, че клаузата за 3-месечното предизвестие
влизала в сила едва след изтичането на срока на предизвестие.
Неоснователно е и възражението направено, че ако сумата по чл.220 КТ не бъдела
заплатена, прекратяване на трудовия договор не настъпвало. Самото заплащане на
обезщетението не е част от фактическия състав на основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение и затова прекратителният ефект на заповедта не е поставен в
зависимост от плащането. Същият настъпва с изтичането срока на предизвестие /когато е
отработено/ или от момента на достигане на волеизявлението, че работникът няма
намерение да спази този срок и затова ще дължи обезщетение по чл.220 КТ, какъвто е
настоящият случай.
Ето защо съдът искът по чл.220 ал.1 КТ като доказан по основание следва да бъде
уважен, като ищцата бъде осъдена да заплати на работодателя обезщетение в размер на БТВ
за срока от 24.09.2019г до 3.12.2020г.
Според заключението на в.лице по ССчЕ размерът на обезщетението възлиза на
1318,84лв за процесния период 24.09.2019 - 3.12.2020г, а обезщетението за забава – на
30,41лв за периода от 25.09.2019г до 16.12.2019г.
Основателността на главния иск предпоставя основателност и на акцесорния такъв по
чл.86 ЗЗД.
Предвид диспозитивното начало посочените суми следва да бъдат присъдени до
предявените с иска размери, а именно в размер на 1310,74лв по главния иск и в размер на
30,41лв-по акцесорния.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции обуславят потвърждаване
решение на ВРС.
По разноските
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция разноските за първата инстанция
следва да останат така, както са били определени от ВРС в посочените размери.
За въззивното производство.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна се полагат разноски . В тази
връзка е направено своевременно искане и са представени доказателства за това в размер на
1100лв за заплатен адв.хонорар.
7
Досежно размера е направено своевременно възражение за прекомерност, което
съдът счита за основателно предвид общия размер на паричните претенции–предмет на
въззивното обжалване, възлизащ на 2036,98лв.
Съгл.чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималния размер на адв.възнаграждения,
минималният такъв е равен на 307лв, колкото следва да бъде присъдено в полза на
въззиваемата страна предвид, че производството по делото във въззивна инстанция
приключи в едно с.з., без събирането на нови доказателства, а самият спор в атакуваните
части не представлява фактическа и правна сложност.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХIIс-в № 261255/17.11.2020г по гр.д.№
17267/2019г, в частите му, с които СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от ПЛ. Д. Д. ЕГН
********** срещу „Мартилекс 2“ЕООД ЕИК ********* искове за сумите, както следва:
124,50лв–обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за четири работни дни за
2019г, дължима по сключен между страните ТД № 607/22.04.2019г, прекратен със Заповед
№ 510/24.09.2019г, ведно със законна лихва от датата на ИМ–22.10.2019г до окончателното
изплащане на задължението, както и 1,87лв – обезщетение за забава за периода от
30.08.2019г до 22.10.2019г, на осн.чл.224 ал.1 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД;
566лв–обезщетение за вреди, претърпени от незаконното задържане на трудовата
книжка, дължима по сключен между страните ТД № 607/22.04.2019г, прекратен със Заповед
№ 510/24.09.2019г, ведно със законна лихва от датата на исковата молба–22.10.2019г до
окончателното изплащане на задължението, както и 3,46лв – обезщетение за забава за
периода от 01.10.2019г до 22.09.2019г, на осн.чл.226 ал.2 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД; както и
Е ОСЪДЕНА ПЛ. Д. Д. да заплати на „Мартилекс 2“ ЕООД сумата от 1310,74лв-
обезщетение за неспазено предизвестие за периода от 24.09.2019г до 03.12.2019г, дължима
по сключен между страните ТД № 607/22.04.2019г, прекратен със Заповед № 510/24.09.2019
г, както и 30,41лв - обезщетение за забава за периода от 25.09.2019г до 16.12.2019г, на
осн.чл.220 ал.1 КТ; както и сумата от 2321,59лв-съдебно-деловодни разноски съразмерно
отхвърлените части на претенциите, на осн.чл.78 ал.3 ГПК
ОСЪЖДА ПЛ. Д. Д. ЕГН ********** от гр.Врана ул.„Н.Б.“ № 51 ет.9 ап.179, да
заплати на „Мартилекс 2“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Врана ул.„Мир“ № 56, сумата от 307лв /триста и седем лева/ - сторени разноски за
въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила в следните части, с
които : Е ОСЪДЕНО дружеството-работодател да заплати на ищцата 305,52лв -
възнаграждение за извънреден труд за периода от 1.05.2019г до 24.09.2019г, ведно със
законна лихва от датата на ИМ – 22.10.2019г до окончателното изплащане на задължението,
8
както и 6,66лв - обезщетение за забава за периода от падежа на всяко задължение за
възнаграждение за извънреден труд до 22.10.2019г, и е отхвърлена претенцията за разликата
над 305,52лв до 1543,50лв, на осн.чл.262 КТ и чл. 86 ЗЗ; 8,75лв - възнаграждение за
положен нощен труд за периода от 01.05.2019г до 24.09.2019г, ведно със законна лихва от
датата на ИМ – 22.10.2019г до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 0,05лв - обезщетение за забава за периода от 01.10.2019г до 22.10.2019г, като е
отхвърлена претенцията над 8,75лв до 2022,50лв и за разликата над 0,05лв до 12,36лв –
обезщетение за забава за посочения период, на осн.чл.261 КТ и чл.86 ЗЗД ; да заплати по
сметка на ВРС сумата от 50лв - държавна такса, както и 57,14лв - съдебно-деловодни
разноски, на осн.чл.78 ал.6 ГПК; и на ищцата сумата от 39,59лв-съдебно-деловодни
разноски, съобразно уважената част от иска, на осн.чл.78 чл.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по арг.чл.280 ал.3 т.3 ГПК, предвид
че всеки от кумулативно обективно съединените искове е с цена под 5000лв.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9