Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на тринадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 6171 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова молба от В.Т.Ц. ***
против ***, с която са предявени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3
вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 3103,10лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен
към дневен такъв за периода от 24.09.2016г. до 24.09.2019г. и сумата от 400лв.,
представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден
труд за периода 01.10.2016г. – 24.09.2019г.
Ищецът твърди, че
за периода 24.09.2016г.- 24.09.2019г. е работил на длъжност ***, както и в ***, както и в *** и във ***и ***.
Твърди се, че осъществява трудовата си
дейност по утвърдени протоколи и графици, при режим на смени дневна и нощна от
22.00-06.00ч. с продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното
време съгласно разпоредбите на чл. 187 ал.3 от ЗМВР. Твърди се, че
нормалната продължителност на работното
време на ***е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.От м.09.2016год.до
настоящия момент са издавани протоколи от ***и графици от ***за дежурствата и
отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, за реда за
разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на
часове извън установеното работно време.Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на ***.
В процесния период от 10 април 2016г.- 31.03.2019г е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г), като в нея липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.В съответствие
с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОР3/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че общо за
процесния период ищеца е положил 3100
часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1,143 и възлиза на 3543,30
часа, което води до извънреден труд от 443,30 часа и следва да бъде платен
допълнително. Твърди, че съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 700лв., или за 443,30
часа извънреден труд, се дължи сумата от 4103,10лв. Твърди, че в съответствие с чл.9, ал.2 от
НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че
заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в
ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма,
съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно
време.
В о.с.з. на 13.12.2019г.
са допуснати изменения на предявените искови претенции, като претенцията за
главница се счита предявена за сумата от
1 791,23 лв., а претенцията за лихва се счита предявена за сумата
от 271,43лв.
Ответникът не оспорва факта, че
през процесния период ищецът е ***по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР и е заемал
посочената от него длъжност. Не оспорва факта, че ищецът осъществява трудовата
си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.З от ЗМВР. Излага, че съгласно разпоредба на чл.142,
ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради
което счита, че в този случай не са приложими разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ.
Сочи, че чл.187 ал.З от ЗМВР предвижда, че за работещите на смени работното
време се изчислява сумарно, като ал.5 на същия член предвижда, че работата
извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до
70 часа на отчетен период. Твърди, че в процесния период по отношение на
регламентацията на реда за организация и разпределение на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители са действали следните наредби:1. Наредба
№8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ
бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение №***/11.07.2016г. на ВАС по АД
№5450/2016г, влязло в сила от датата на постановяването му, в която наредба
липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г.
на *** и 2.Наредба №8121з-776/29.07.2016г обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г.,
влязла в сила от деня на обнародването й, в която липсва изрична норма,
съответстваща на чл.31. ал.2 от наредба №81213-407/11.08.2014г. Счита, че
неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи
субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, тъй като никъде в наредбата не е посочен
коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да
иска същият да бъде приложен. Излага, че ограничението в наредба
№8121з-592/2015г. и наредба №8121з—776/2016г. е служителите, работещи на смени
да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което било равно на коефициент 1. а
не на посочения коефициент 1.143. Счита, че е напълно необосновано препращането
по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. Твърди, че в случая не е налице празнота в нормативната
уредба, което от своя страна да обоснове препращане по аналогия, поради факта,
че в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове
- наредби, издадени от ***, в които изрично съществуват разпоредбата, че за
всеки отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в
размер на 0.25 лв. Сочи, че не е ясно откъде ищецът е стигнал до извода, че
часовата му ставка е 6.00 лв. за целия процесен период. Счита, че при
разглеждането на казуса следва да се вземе предвид писмо изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумарното
изчисляване на работното време Твърди,
че не става ясно дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил
отчетен и не е бил заплащан. Сочи, че на ищеца редовно е плащано в процесния
период както извънреден, така и нощен труд. Излага, че за положения от ищеца
нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, поради
което не следва да се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен,
поради факта, че ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че труда,
положен между 22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се
трансформира в дневен. Сочи, че ищецът не може да избира едновременно да иска
допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен, и след
това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. Оспорва
предявения иск, както по основание, така и по размер и моли съда да го
отхвърли. Счита, че ако съдът уважи иска, следва да приложи действалата за
периода 01.01.2018г. – 17.07.2018г. разпоредба на чл. 9г от НРВПО.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено
следното :
Прието е за безспорно по делото,
обстоятелството, че за процесния период страните са били в служебни
правоотношения, и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени
графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Не се спори между страните и че ищецът е служител на *** - ***и през периода 24.09.2016г. – 24.09.2019г. е заемал сочените
в исковата молба длъжности ***, както и в ***, както и в *** и във ***и ***. От
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, която
съдът кредитира изцяло като компетентна и обоснована, се установява, че с оглед
характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд
през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно. Съобразно задачата, поставена от ищеца, експертизата е
извършила преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143, съобразно
чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Посочен е начина на формиране на коефициента 1.143 -
съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7
часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5
дневна работна седмица. Поради различната нормална продължителност на дневното
и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се
заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня, поради което,
когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8ч.:7ч., и
коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143.
Заключението на експертизата сочи, че за периода от 24.09.2016г. – 24.09.2019г.,
ищецът е положил общо 1792 часа нощен труд. Този нощен труд не е бил
преизчислен от ответника с коефициент 1.143 при превръщането му в дневен труд.
Същият е заплащан своевременно по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в
дневен с коефициент 1.143, се равнява на 2048.256 часа, като за разликата 256.256
часа се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 1 791,23 лв.,
изчислено със средна ставка 6.99 лв., формирана от основната заплата на ищеца
по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец.
Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за
извънреден труд. Изчислена е и лихвата за забава върху изчислената главница, и
доколкото сумарното отчитане е за тримесечие, лихвата е изчислявана от 1 число
на месеца, следващ всяко тримесечие, за период - от изискуемостта до предявяване
на исковата молба – в размер на 271,42 лв. За целият процесен период, видно от
платежните ведомости на ответника, ищецът е получил допълнително заплащане по
0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед №***и Заповед №***издадени
от ***, с които е определен размера на това допълнително възнаграждение. Вещото
лице е посочило, че в случай, че не бъде преизчисляван положения нощен труд към
дневен такъв при коефициент 1,143, а се приложи коефициент 1, при допустим
нощен труд 8 часа, не би се формирал положен от ищеца извънреден труд. Ако
такъв извънреден труд е полаган от ищеца, то той е платен.
По отношение на предявения иск с
правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, съдът намира от
правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на ***. В процесния период са действали
последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от ***, уреждащи реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл.
3, ал.3 и в трите наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на ***, която обаче
впоследствие е отменена с Решение № *** от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № ***
На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., но за периода
от отмяната на наредбата от 2015г. до последващото приемане на наредбата от
2016г., действаща е била наредбата от 2014г. В наредбите от 2015г. и 2016г.
липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се
възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9 ал.2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
(установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със
служебно правоотношение в МВР, тъй като ***утвърждава като основно достижение
на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на
лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,
в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. В този смисъл е
и Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на ІV г.о. ВКС, изясняващо
че лишаването на държавните служители в системата на МВР от допълнителни възнаграждения
за нощен труд и за труд на официалните празници в течение на един продължителен
период от време, би ги поставило в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по
трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения
съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ, както и че това тълкуване е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
Поради това, включеният в рамките
на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно
време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него
труд за исковия период. Съдът намира, че определения максимален брой часове
нощен труд - 8 часа, съгласно обсъдените наредби, не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен
труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен и в трите
подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи задължителност на полагането
точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се
определи такъв график, при който служителите на МВР да покриват цялото
денонощие, съобразно своята численост в съответното подразделение.
Във връзка с възражението на
ответника, че на ищеца е заплатен нощен труд в размер на 0,25 лв./ч., съгласно
ставката по чл. 8 НСОРЗ, съдът намира, че превръщането на нощните часове в
дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на
работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага
чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между
22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това
двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд. Неоснователно е и възражението на ответника, че коефициентът 1.143
в случая е неприложим, поради съдържанието на представеното писмо на МТСП от
29.08.2011г., в което се твърди, че целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8
часа през нощта, т. е. няма какво да се "приравнява". Ако изводът в
писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще
бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него "приравняване"
няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване
ще постави в неравностойно положение ***спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Независимо, че чл.9г от Наредбата
за работното време, почивките и отпуските /който също е приложим нормативен
акт/, в една от редакциите си през процесния период - за периода от
01.01.2018г. до 17.07.2018г. - е предвиждал, че отработените часове от
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се
отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред ***, без превръщане на
нощните часове в дневни, съдът намира, че тази разпоредба не следва да се
отчита при преценка на заплащането на тези часове. Тя касае отчитането на
извънреден труд пред друг държавен орган - ***, но не променя характеристиката
на труда, положен и изчислен чрез превръщане на нощния в дневен такъв, като
извънреден, в случай че надвишава нормативно определения брой часове за
периода. В случай, че при сумираното изчисляване на работното време за
съответния период се установи, че чрез превръщане на нощния труд в дневен,
работникът е положил повече от нормативно определените часове труд, тази
разпоредба не забранява неговото заплащане. На още по-силно основание следва да
се отчете, че тази разпоредба е обща за всички работници, които работят при
сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ, и не касае
индивидуално работещите в системата на ЗМВР, а липсва спор в практиката, че
положения нощен труд за всички работещи се превръща в дневен такъв по описаното
правило на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. След като се установи положен извънреден труд,
независимо от начина на отчитането му в ИТ, той следва да бъде заплатен от
работодателя.
В случая, ответникът не само не
твърди, че е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за
положения за исковия период нощен труд в установения от експертизата по делото
размер, той оспорва, че такъв подлежи на обезщетяване.
Предвид изложените от съда правни
изводи за основателност на исковата претенция за заплащане на нощен труд за
периода 24.09.2016г. – 24.09.2019г., получен при приложение на чл.9 ал.2 от
НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането
му като извънреден, се налага извод, че искът е основателен, и следва да се
уважи в предявения след допуснатото изменение размер от 1 791,23 лв. за
периода от 24.09.2016г. – 24.09.2019г.
По отношение на предявения иск с
правно чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът намира от правна страна следното:
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно
сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в
забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се
възнаграждение. При съобразяване на заключението на вещото лице, съдът приема,
че дължимата се лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за
извънреден труд от 1 791,23лв., изчисляван върху всяко тримесечно
начисление от първо число на следващото тримесечие, възлиза общо, с натрупване,
на сумата от 271,42 лв. Поради изложеното, искът се явява основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
По въпроса за разноските: Съдът на първо място обсъди
искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съобразно десезирането на съда, чрез намаляване на исковите
претенции с предприетото изменение на цената им. Налице е практика на ВКС,
изразена в Определение №***. по ч.т.д.№***според която, когато прекратяването на производството в
хипотезата на чл.78,ал.4 ГПК е резултат на пълен или частичен /в резултат на
изменение чрез намаление на размера/ отказ или оттегляне на иска, на ответника
се дължат направените до момента на предприемане на това процесуално действие
разноски по делото, за завеждането на което той не е дал повод /аргумент от
чл.78,ал.2 ГПК/. На присъждане подлежат сторените до момента на прекратяване на
производството разноски за адвокатско възнаграждение, доказани по начина,
посочен в т.1 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК, а когато юридическото лице или
едноличен търговец е защитаван от юрисконсулт, основанието за присъждане е
представено пълномощно преди прекратяване на производството. В случая ответника
е представляван от юрисконсулт с пълномощно, представено преди заявеното
изменение на цената на исковете. Разноските на ответника за юрисконсултско
възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25,
ал.1 от НПП, се определя в размер на
100лв. При намалението на исковете, допуснато в о.с.з. на 13.12.2019г., на
ответника са дължими част от тези разноски, съответно на намалението или сума в
размер на 41лв.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените
разноски за адвокатско възнаграждение и вещо лице. Ответникът е направил възражение с правно
основание чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца, което съдът обсъди. Съобразно правилото на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимално дължимото възнаграждение
на адвоката осъществил процесуалното представителство на ищеца е в размер на 374,34лв.
Уговореното и платеното такова е в размер на 350лв. и е по-нисък от минималния. Ето защо не
са налице основания за намаляването му, а в полза на ищеца са дължими по
правилото на чл.78, ал.1 от ГПК разноски в размер на 500лв., от които 350лв. за
адвокатско възнаграждение и 150лв. за вещо лице.
Предвид горното, съдът счита, че
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по компенсация в
размер на 459лв.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 82,51лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР,
***-***, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.Ц., ЕГН **********,***, сумата 1 791,23 лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на
нощните часове към дневни за периода 24.09.2016г.
– 24.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на делото – 24.09.2019г. до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 от ЗЗД, ***-***, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 271,42 лв.,
представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден
труд.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***-***, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.Ц., ЕГН **********,***, направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение и вещо лице в размер на 459лв., по компенсация.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, ***-***, адрес: ***, да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 82,51лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: