№ 5575
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110104034 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от и
срещу Д. В. С., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
650 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
273758 от 23.11.2019 г., ведно със законната лихва от 01.11.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 75,09 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 23.11.2019 г. до 21.05.2020 г., сумата в размер на 140,65 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.07.2020 г. до 01.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59350/2022 г., по описа на
СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че на 23.11.2019 г. между него и ответника бил сключен Договор за
кредит от разстояние № 273758 от 23.11.2019 г. посредством онлайн заявка за отпускане на
кредит, по силата на който ищецът бил предоставил на ответника сумата от 650 лева. Сочи,
че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора същата следвало да бъде погасена на шест вноски,
първите пет от които в размер на по 108,33 лева, а шестата в размер на 108,35 лева за
периода от 23.12.2019 г. до 21.05.2020 г. Сочи, че ответникът дължи и фиксирана лихва на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 в размер на 40,15% за периода от 23.11.2019 г. до 21.05.2020 г. в
размер на 75,09 лева. Поддържа, че падежът на кредита настъпил на 31.07.2021 г., до който
момент не постъпили плащания от ответника, поради което последният дължал и лихва за
забава за периода от 15.07.2020 г. до 01.09.2022 г. в размер на 140,65 лева. Излага доводи, че
е предприемал опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, но
ответникът не погасил задълженията си. По така изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл.
239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към
нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
1
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата
молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени претендираните и направени по делото разноски в общ размер на 150 лева,
от които 50 лева за платена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. В
полза на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и направени в заповедното
производство разноски в размер на 75 лева, от които 25 лева за платена държавна такса и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от и, с ЕИК ,, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. В. С., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул.
„Иван Добровски“ № 16А, дължи на и, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, сумата в размер на 650 лева,
представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 273758 от
23.11.2019 г., ведно със законната лихва от 01.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 75,09 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 23.11.2019 г.
до 21.05.2020 г., сумата в размер на 140,65 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 15.07.2020 г. до 01.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59350/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА Д. В. С., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Иван Добровски“ №
16А, да заплати на и, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Иван
Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 150 лева
– разноски в исковото производство и сумата в размер на 75 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2