Р
Е Ш Е
Н И Е №
1301
гр.
Пловдив, 10.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 2548/2020
год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-6207-0000156/13.03.2020 год., издадено от ВПД Началник РУ-Труд
към ОДМВР - Пловдив, с което на Т.С.И., ЕГН **********, на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
– глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят с жалбата си оспорва цитираното наказателно постановление/НП/
като незаконосъобразно. Моли да му бъде отменено наложеното с НП наказание. В
депозирана до съда молба чрез адв.Ц. поддържа жалбата и направеното с нея
искане. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява
от процесуален представител.
Въззиваемата
страна ОДМВР, РУ-Труд, редовно призована не се представлява и не излага
становище по делото.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
С Акт за установяване
на административно нарушение бланков № 347212 от 19.02.2020 г. било констатирано,
че на 19.02.2020 г. около 10,50 ч. на път ІІ-64 на 48,5 км жалбоподателят като
водач на лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№ *******, негова собственост при
маневра завой на ляво от дясна лента, отнема предимство на движещия се в лява
лента л.а. „Киа“ с рег.№ *******, като създава предпоставки за ПТП.
Нарушението било
квалифицирано като такова по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което наказващият орган възприел описаната в акта
фактическа обстановка и приел за нарушена от Т.С.И. разпоредбата на чл.20, ал.2
от ЗДвП, за което му било наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв.
При извършена
служебна проверка, настоящата съдебна инстанция констатира допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. При възприета в АУАН и НП идентична фактическа обстановка,
актосъставителят е определил извършена маневра завой наляво от дясна лента, при
която било отнето предимство на движещия се в лява лента лек автомобил, при
което били създадени предпоставки за ПТП, като нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Според цитираната разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Видно от съдържанието на цитираната норма от ЗДвП, същата регулира правоотношения
напълно различни от фактическите обстоятелства, описани и приети от
актосъставителя, а в последствие и от наказващия орган за обстоятелства, при които
е извършено процесното деяние. При излагане на възприетите от контролните
органи фактическите обстоятелства по твърдяното за извършено нарушение липсва
посочено, че жалбоподателя не е съобразил скоростта на движение на управлявания
от него лек автомобил, както и посочване с кой/кои от примерно изброените в
чл.20, ал.2 от ЗДвП фактори не се е
съобразил като водач на МПС при определяне скоростта на движение. Изложеното
разминаване между отразената фактология на извършеното нарушение и дадената от
актосъставителя правна квалификация на деянието съставлява нарушение на
императивните изисквания на чл.42, т.5 от ЗАНН. Това от своя страна е довело до
разминаване с дадената от наказващия орган правна квалификация, който при същите
обстоятелства, описани в акта, е приел деянието като неизпълнение на задължение,
произтичащо от нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и до
нарушаване на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Тук е мястото да
се посочи, че изискването за съответствие на деянието с посочените в АУАН и НП нарушени
законови разпоредби следва от нормите на чл. 42, т.5, чл. 57, ал. 1, т.6 и чл.
53, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл следва да е налице правно единство между изложените
обстоятелства, при които се твърди да е извършено нарушението и дадената от актосъставителя и възприета от
наказващия орган правна квалификация на деянието, каквото единство в
разглеждания случай липсва. Това от своя страна води до нарушаване правото на защита
на жалбоподателя, който има право да узнае какво точно нарушение на изискванията
на ЗДвП се твърди, че е извършил. Нарушаване на правото на защита на санкционираното
лице представлява съществено нарушение на процесуалните правила, поради което атакуваното
НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
По отношение на
разноските, на основание на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски.
Предвид развоят на делото, а именно – отменяване на процесното наказателно постановление
и доколкото по делото са налични доказателства
за реално платено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на
200 лв. /пълномощно, договор за правна защита и съдействие, списък на разноски/,
както и направено изрично искане в тази посока, Съдът счете, че следва да уважи
в пълен размер претенцията на жалбоподателя, като отхвърли тази на другата страна
по делото.
Мотивиран от гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно,
поради което Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №
20-6207-0000156/13.03.2020 год., издадено от ВПД Началник РУ-Труд към ОДМВР - Пловдив,
с което на Т.С.И., ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер
на 200 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР да заплати на Т.С.И.,
ЕГН ********** сумата от
200 /двеста/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението не е
окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
Е.К.