Присъда по дело №1317/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта:	83
Дата:	15 май 2018 г. (в сила от 21 септември 2018 г.)
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20182120201317
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 март 2018 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

№ 83 15.05.2018 година град Бургас

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Бургас XLVII^-ми наказателен състав

На петнадесети май две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

Секретар: Калина Събева

Прокурор: Г.П.

като разгледа докладваното от съдията Събева

НОХ дело № 1317 по описа за 2018 година

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимия В.Ж.Ж. - роден на *** ***, с постоянен адрес:***, настоящ адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, ЕГН: **********, неосъждан

ЗА ВИНОВЕН в това, че от месец април 2013 г. до месец юли 2015 г, включително, в гр. Бургас, след като бил осъден с протоколно определение от 14.06.2007 г, с което е одобрена постигната в съдебно заседание спогодба по гражданско дело № 260/2007 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, влязло в сила на 23.06.2007 г, да издържа свой низходящ - сина си М.В.Ж., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.Я.Ж-К., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски по 60,00 лева, а именно 28 (двадесет и осем) месечни вноски по 60,00 лева, или всичко на обща стойност 1680,00 лева- престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, като на основание чл. 304 НПК го признава за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по обвинението деянието да е извършено повторно, както и по квалификацията по чл. 183, ал. 4, вр. чл. 28, ал. 1 НК, като преди постановяваване на присъдата е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, поради което на основание чл. 183, ал. 3 НК НЕ ГО НАКАЗВА.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия В.Ж.Ж., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР-Бургас, по сметка на ОД на МВР-Бургас направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на 132.65 (сто тридесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) лева, както и да заплати 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-гр.Бургас.

Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред Бургаския окръжен съд в 15 - дневен срок от днес.

СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: /п/

КС

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 83/15.05.2018 година по НОХД №1317/ 2018г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 1197/15 г. по описа на Четвърто РУ ОД МВР гр. Бургас Пор № 4053/15 г. на БРП, вх.№ 5899/15 г. на БРП, с който е повдигнато обвинение срещу В.Ж.Ж. - роден на *** ***, с постоянен адрес:***, настоящ адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, ЕГН: **********, неосъждан, за това че от месец април 2013 г. до месец юли 2015 г, включително, в гр. Бургас, след като бил осъден с протоколно определение от 14.06.2007 г, с което е одобрена постигната в съдебно заседание спогодба по гражданско дело № 260/2007 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, влязло в сила на 23.06.2007 г, да издържа свой низходящ - сина си М.В.Ж., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.Я.Ж-К., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски по 60,00 лева, а именно 28 (двадесет и осем) месечни вноски по 60,00 лева, или всичко на обща стойност 1680,00 лева, като деянието е извършено повторно- престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимия Ж., като изтъква, че направеното самопризнание от страна на подсъдимия се подкрепя напълно от доказателствения материал. Счита, че доколкото по отношение на Ж. за неговото предходно осъждане е приложима разпоредбата на чл. 88а НК, то следва той да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, като му бъде наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.

Защитникът на подсъдимия - адв. С.П. изразява идентична позиция с държавното обвинение, като моли за минимално по размер наказание, като се отчете имущественото състояние на подсъдимия.

Подсъдимият Ж. посочва, че се придържа изцяло към казаното от своя защитник. Заявява, че съжалява за стореното и моли за административно наказание в минимален размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В. Ж.Ж. е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, настоящ адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, ЕГН: **********, неосъждан.

През 1996 г. свид. Ж.-К.и обв. Ж. сключили граждански брак. С решение на БРС № 190/23.05.2002 г. по бр. д. № 2024/01 г. в сила от 28.06.2002 г. бракът между тях бил прекратен. Съдът предоставил на майката упражняването на родителските права върху роденото от съвместното съжителство между двамата дете - М.В.Ж., ЕГН **********. С протоколно определение от 14.06.2007 г, в сила от 23.06.2007 г, Бургаският районен съд одобрил постигната между обв. Ж. и свид. Ж.-К.спогодба по гражданско дело № 260/2007 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, съгласно която първият се задължил да заплаща месечна издръжка на детето си, чрез неговата майка и законна представителка в размер на 60 лева. За времето от месец април 2013 г. до месец юли 2015 г, обв. Ж. не изпълнил задължението си за плащане на издръжка на своя низходящ, като за този 28-месечен период размера на неплатената сума бил в размер на 1680 лева.

С присъда № 51/13.01.2010 год. по НОХД № 3168/2009 г. на PC - Бургас, влязла в сила на 29.01.2010 год. Ж. бил осъден на основание чл. 183, ал. 1 вр. чл. 54 от , като му е определено наказание „Пробация", което е било изтърпяно на 11.02.2011 г.

За периода от месец април 2013 г. до месец юли 2015 г, включително, общо дължимата сума от обв. Ж., представляваща сбор от всички месечни вноски, а именно 28 (двадесет и осем) месечни вноски по 60 лева, е 1680 лева.

На 06.03.2018 г. в РП - Бургас е постъпила молба от адв. П., защитник на обв. Ж., с приложена разписка към нея, от която е видно, че обвиняемия е изплатил дължимата сума в размер на 1680 лв.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: направеното от обв. Ж. самопризнание, при разпита му в качеството на обвиняем, както и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, инкорпорирани в гласните доказателствени средства- показанията на свидетеля Ж.-К./л. 45 и 122 от ДП/, свид. М.Ж. / л. 123 от ДП/ и в писмените доказателства и доказателствени средства - протоколно определение от 14.06.2007 г, в сила от 23.06.2007 г. по гражданско дело № 260/2007 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, писмени документи относно имущественото състояние и трудовата ангажираност на обвиняемия /л. 95, 97, 99 и 101-111 от ДП/, справката за съдимост /л. 14/, справки за изтърпени наказания от БРП и ГД „ИН” /л. 19 и 20/.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия Ж. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

От обективна страна в периода от месец април 2013 г. до месец юли 2015 г, включително, в гр. Бургас, след като е бил осъден да издържа свой низходящ - сина си М.В.Ж., не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 28 (двадесет и осем) месечни вноски по 60 лева, всичко на обща стойност 1680 лева, платими в гр. Бургас.

Непосредствен обект на престъплението по чл. 183 НК са обществените отношения, в рамките на които се изпълняват задълженията на определени от закона лица да осигуряват средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. В конкретния случай задължението на подсъдимия Ж. произтича от Семейния кодекс, като той е дължал издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали последното има възможност само да се издържа.

От обективна страна също така е налице влязло в сила съдебно решение, с което деецът е осъден да издържа своя низходящ- протоколно определение от 14.06.2007 г, с което е одобрена постигната в съдебно заседание спогодба по гражданско дело № 260/2007 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, влязло в сила на 23.06.2007 г. (одобрената спогодба има значение на влязло в сила решение).

Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в бездействие- неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Ж. не е изпълнил задължението си в размер на двадесет и осем вноски за периода от април 2013 г. до юли 2015 г. Тук следва да се отбележи, че издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, на което се дължи, поради което същата е изискуема от началото на месеца, за която се дължи ( в този смисъл и Определение № 9 от 4.II.1977 г. по н. д. № 54/77 г., I н. о.).

Налице е и особеният субект на престъплението- лице, което е осъдено да издържа свой низходящ.

От субективна страна престъплението е било извършено при условията на пряк умисъл, тъй като обв. Ж. е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че е бил осъден да заплаща издръжка на сина си, но въпреки това съзнателно не е изпълнявал задължението си.

Съществен по делото се явява въпросът дали деянието е извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 НК- след като деецът вече е бил осъждан за същото престъпление. Освен, че се касае за квалифициращо обстоятелство, наличието на същото препятства възможността за прилагане на привилегирования състав по чл. 183, ал. 3 НК- деецът да не се наказва, ако до постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са последвали други вредни последици.

Съгласно чл. 30, ал. 1 НК, разпоредбите за повторността се прилагат, когато между осъждането за предходното деяние и извършването на новото деяние не са изтекли повече от пет години, независимо от настъпилата през този период реабилитация.

Видно от справката за съдимост на Ж., същият е бил реабилитиран по право по реда на чл. 86 НК на 18.07.2005 г. за осъждането си по НОХД № 477/2001 г. по описа на Окръжен съд- Бургас. Съгласно забраната на чл. 86, ал. 2 НК, за евентуални следващи осъждания Ж. можа да бъде реабилитиран или по реда на чл. 87 НК, или по реда на чл. 88а НК.

С присъда № 51/13.01.2010 год. по НОХД № 3168/2009 г. на PC - Бургас, влязла в сила на 29.01.2010 год. Ж. е бил осъден на основание чл. 183, ал. 1 вр. чл. 54 от , като му е определено наказание „Пробация", което е било изтърпяно на 11.02.2011 г. Именно това осъждане лежи в основата на квалифицирането на престъпната деятелност на Ж. при условията на повторност. По отношение на посоченото осъждане е настъпила пълна реабилитация по право на основание чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 НК, тъй като от изтърпяване на наказанието са изминали повече от две години преди извършване на деянието по настоящия случай. Реабилитацията е настъпила на 12.02.2013 г. От друга страна, както бе посочено по-горе, издръжката става изискуема от началото на месеца, за който се дължи, поради което начална дата на изпълнителното деяние на Ж. се явява 01.04.2013 г., т.е. след като той вече е бил реабилитиран при условията на чл. 88а НК за осъждането си по НОХД № 3168/2009 г. на PC – Бургас за същото престъпление.

При настъпване на пълна реабилитация по право, последиците на осъждането се заличават, независимото предвиденото в друг закон или указ, т.е. наказателноправните последици на осъждането се заличават без каквито и да било изключения. Предвид това, настоящият състав счита, че настъпването на пълна реабилитация по чл. 88а НК изключва приложението на чл. 30 НК, респ. чл. 28 НК в конкретната хипотеза. Член 30 от НК представлява именно „друг закон” по смисъла на чл. 88а, ал. 1 НК, доколкото този израз е използван в широк смисъл и има предвид, че и в един и същи нормативен акт може да съществуват конкуриращи се правни норми и едната да изключва приложението на другата. Действително, в чл. 88а НК се съдържа думата „друг”, което би могло да доведе до тълкуване, че този текст е неприложим за последици, предвидени в самия кодекс. Такова тълкуване обаче би било в противоречие със смисъла на пълната реабилитация, още повече, че именно в самия НК са предвидени някои от най-важните последици, свързани с осъждането. Иначе казано, пълната реабилитация се обезсмисля, ако се приеме, че същата не влияе на наказателноправния статут на лицето. Освен това, не следва да се търси някаква особена законодателна прецизност, доколкото е видно разминаването в сроковете по чл. 88а и чл. 86 НК по отношение на реабилитацията при наложено наказание „Пробация”.

Допълнителен аргумент в тази насока е и историческото тълкуване на разпоредбите на НК. Чл. 30, ал. 1 съществува от приемането на кодекса през 1968 г., като не е променял съдържанието си досега (единствено е приета нова алинея, когато е въведен институтът на чл. 88а, без обаче да засяга съдържанието на дотогавашния текст, съществувал като чл. 30). Институтът на пълната реабилитация е въведен с ДВ, бр. 28 от 1982 г., т.е. същият е последващ чл. 30, ал. 1 НК (дотогава чл. 30) и очевидно неговите последици са по-широки от съществуващите дотогава видове реабилитация- непълната по чл. 86 и съдебната по чл. 87 НК. Поради това обстоятелство последиците на чл. 88а НК следва да изключват и приложението на чл. 30, ал. 1 НК, доколкото съдържанието на последния не е изменяно и същият е друг закон, чието действие се преодолява от пълната реаблитация.

Накрая следва да се посочи, че безспорно наличието на колизия между две разпоредби- тази на чл. 30, ал. 1 НК и тази на чл. 88а, ал. 1 НК, налага тълкуване на същите за изясняване на точния смисъл на закона. Безспорно е установено в наказателноправната теория, че при тълкуване, не следва да бъде влошавано положението на подсъдимия ( в този смисъл са А.С., Наказателно право. Обща част, изд. „С.”, София 2013 г., стр. 90-91; Н.Д., Наказателно право. Обща част, фототипно издание на Издателство на БАН, 1994 г., стр. 68-73 и др.). Това правило е залегнало и в законодателството, като чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове постановява, че разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Едно от основните начала, залегнали и в Конституцията е за законоустановеност на престъпленията. Когато не е ясно дали едно деяние съставлява престъпление по НК, то тълкуването следва да е в благоприятен за дееца смисъл, като или се приеме, че то не съставлява престъпление, или се приеме, че е такова по по-леко наказуем състав.

Предвид гореизложеното съдът счита, че не е осъществен квалифицираният състав на чл. 183, ал. 4 НК, тъй като по отношение на предходното си осъждане за същото престъпление- неизпълнение на задължение за издръжка, Ж. е бил реабилитиран при условията на пълна реабилитация по чл. 88а, ал. 1 НК, поради което са заличени всички последици на това осъждане, включително и предвидените в чл. 30 ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК. При това положение, деянието на подсъдимия следва да бъде преквалифицирано като престъпление по чл. 183, ал. 1 НК и същият да бъде оправдан по обвинението деянието да е извършено при условията на повторност.

По наказанието:

Съдът намира, че тъй като до постановяване на присъдата, задължението в размер на 1680 лв. е изпълнено изцяло, а освен това не са настъпили други вредни последици за пострадалия, следва да бъде приложена поощрителната разпоредба на чл. 183, ал. 3 НК, като подсъдимият Ж. не следва да се наказва.

По разноските:

По отношение на разноските, съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Ж. да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на 132.65 (сто тридесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) лева, както и да заплати 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-гр.Бургас. Съгласно цитираната разпоредба, подсъдимият дължи разноските в случаите, когато подсъдимият бъде признат за виновен, т.е. независимо дали същият е бил наказан.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: /п/

КС