№ 1673
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Илиана Станкова
Весела Тр. Живкова Офицерска
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно
гражданско дело № 20211100508050 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.
Образувано е по жалба на „ЗАД ОЗК З.“ АД с ЕИК **** – длъжник по изпълнително
дело № 20219210401346 на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие – Софийски
градски съд против разноските, обективирани в Покана за доброволно изпълнение от
29.04.2021г. и Разпореждане от 19.05.2021г., с което е отказано намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя и определения размер на таксата по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ.
Наведени са доводи, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, а
пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата е изчислена неправилно, като размерът и е
определен и върху вземане за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв., което е над
законоустановения минимум.
Иска се намаляване на претендираните разноски по изпълнителното дело.
В законовия срок ответникът по жалбата – С.Ж.П. е взел становище за
неоснователност на жалбата.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви съгласно чл.436, ал.3 ГПК за
неоснователност на изложените в жалбата оплаквания.
Жалбата е допустима, като подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал.1 ГПК от
връчване на уведомлението, против подлежащ на обжалване акт и от лице, имащо правен
интерес от обжалване.
Изпълнително дело № 20219210401346 на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с район на
действие – Софийски градски съд е образувано по молба от 29.04.2021г. на С.Ж.П. против
„ЗАД ОЗК З.“ АД с ЕИК **** въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№
10545/2020г. по описа на Пловдивски районен съд, по силата на който длъжникът „ЗАД
ОЗК З.“ АД с ЕИК **** е осъден да заплати на С.Ж.П. сумата от 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Към молбата е приложен Договор за правна защита и съдействие от 26.04.2021г., по
силата на който взискателят е упълномощил адв. С.К.Н. от АК-Пловдив да го представлява
1
във връзка с образуване и водене на изпълнително производство и процесуално
представителство. Договореното възнаграждение е в размер на 200 лв. за образуване на
изпълнително дело и 50 лв. за процесуално представителство – общо 250 лв., което е
платено в брой при сключване на договора.
С молбата си взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши проучване на
имущественото състояние на длъжника и да предприеме съответните изпълнителни
действия.
С Постановление от 29.04.2021г. ЧСИ С.П. е образувал изпълнително производство и
приел разноски по съдебното изпълнение в размер на 54 лв. обикновени такси по ТТР към
ЗЧСИ и 250 лв. адвокатско възнаграждение.
Установява се, че с Покана за доброволно изпълнение от 29.04.2021г. длъжникът е
поканен да заплати дължимата сума по изпълнителния лист в размер на 300 лв., както и 250
лв. разноски по изпълнителното дело и 120 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към
29.04.2021г. Поканата е връчена на длъжника на 29.04.2021г. На 17.05.2021г. длъжникът е
подал възражение за прекомерност на заплатения от взискателя адвокатски хонорар.
С Молба от 18.05.2021г. пълномощникът на взискателя е поискал налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника. Със съобщение от 19.05.2021г. длъжникът е
уведомен за налагането на запор на банковата му сметка в Общинска банка АД.
С Разпореждане от 19.05.2021г. ЧСИ С.П. е отказал да редуцира адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело.
По изпълнителното дело ЧСИ не е съставил съответната сметка за дължимите
разноски по изпълнението, нито има издаден някакъв акт, обективиращ поотделно размера
на начислените обикновени такси и точния размер на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
В мотивите му към жалбата също не са диференцирани начислените такси в посочения общ
размер от 120 лв.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено
в общата част на ГПК – чл. 79 ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за
разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява
изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността
за разноски, т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди.
Според разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в случаите, когато 1/ делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Настоящият случай не
попада в приложното поле на лимитативно изброените изключения, поради което
длъжникът следва да понесе отговорността за разноските в изпълнителното производство.
Няма данни взискателят да е платил авансово обикновени такси. Такива са начислени
от ЧСИ с Постановлението за образуване на изпълнително дело в размер на 54 лв. Както се
приема в т.11 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, ако
взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от
длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса.
По отношение възраженията за прекомерност на заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение:
С оглед представения в изпълнителното производство Договор за правна защита и
съдействие от 26.04.2021г. съдът приема, че между взискателя и адвоката му е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв., платено в брой в деня на сключване на
договора. Дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени на
базата на конкретните изпълнителни действия, които съдебният изпълнител прецени, че са
били извършени, както и с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
2
адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.7 от 22.01.2019г./, размерът на
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т.2 за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2.
В процесния случай се установява, че освен подаването на молба за образуване на
изпълнително дело от процесуалният представител на взискателя не са извършвани други
изпълнителни действия, а изпълнителното дело за събиране на парично вземане не се
отличава с фактическа и правна сложност. Не може да се приеме, че молбата за налагане
запор на банковите сметки на длъжника е извършване на отделно изпълнително действие,
доколкото взискателят е длъжен на основание чл. 426, ал.2 ГПК още в молбата за образуване
на изпълнително производство да посочи начина на изпълнението. На това основание
настоящият съдебен състав намира, че длъжникът не дължи разноските за адвокатско
възнаграждение по т.2 на чл.10. Ето защо жалбата се явява основателна в тази и част и
дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение ще следва да бъде намалено до
минималния установен в Наредба № 1/2004г. размер от 200 лв.
По следващото възражение в частната жалба, касаещо пропорционалната такса по
т.26 от Тарифата:
За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, която
съгласно т.26, б. „б“ от Тарифата възлиза на: при сума от 100 до 1 000 лв. е 10 лв. + 10 на сто
за горницата над 100 лв. Съгласно Забележка 4 към т.26, в размера на паричното вземане не
се включват авансовите такси. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за
защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79 ал.1 от ГПК, поради което те
се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително
действие. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, се включват както в понятието
„материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана
сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното
изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това тези разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ (за разлика от авансово заплатените от
взискателя такси по изпълнението, които не се включват в тази база, тъй като обратното на
практика би означавало начисляването на такси върху такси, което е недопустимо) в този
смисъл е решение № 278 от 25.06.2012 година по гр.дело № 414/2012 година на ВКС, ІV ГО.
Поради тези съображения пропорционалната такса по т.26 от Тарифата следва да се начисли
върху сбора от сумите 300 лв. главница, 200 лв. адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство и 54 лв. обикновени такси, или общо базата за начисляване на
пропорционалната такса е в размер на 554 лв., като максималния размер на
пропорционалните такси не може да надвишава 1/10 от вземането. В случая възлиза на 66.48
лв. с ДДС, но подлежи на събиране от ЧСИ до 1/10 от вземането – т.27а от Тарифата, т.е.
сумата от 30 лв. без ДДС или 36 лв. с ДДС.
ЧСИ е начислил общо такси в размер на 120 лв., без да е посочен начисления размер
на пропорционалната такса отделно. Като се съберат дължимата обикновена такса от 54 лв.
и изчислената от съда пропорционална такса от 36 лв., сборът в размер на 90 лв. е под
размера, начислен от ЧСИ в Покана за доброволно изпълнение от 29.04.2021г., поради
което жалбата в тази и част е основателна.
По изложените съображения жалбата на „ЗАД ОЗК З.“ АД с ЕИК **** длъжник по
изпълнително дело № 20219210401346 на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с район на
действие – Софийски градски съд, с която са обжалвани действията на ЧСИ, обективирани в
Разпореждане от 19.05.2021г., с което е отказано намаляване размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя и определения размер на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ е
основателна, като разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени от 250
3
лв. на 200 лв., а таксата по т.26 – на 36 лв. с ДДС.
По разноските:
Частният жалбоподател претендира разноски в настоящото производство.
Независимо от изхода на спора обаче, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК,
претенцията на частния жалбоподател се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение. Тук следва да се подчертае, че по отношение на него нормите на чл.
78 от ГПК не намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в
изпълнително производство чрез подадената частна жалба същият реализира правото си на
защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по обжалване на
действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски
следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително
изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях
вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител.
Той, обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е
общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване
на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноските, обективирано в Покана за доброволно
изпълнение от 29.04.2021г. и Разпореждане от 19.05.2021г. по изпълнително дело №
20219210401346 на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски
съд, с което е отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя
над сумата от 200 лв. до сумата от 250 лв. и на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ над 36 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК дължимите от длъжника „ЗАД ОЗК З.“
АД с ЕИК **** по изпълнително дело № 20219210401346 на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ,
с район на действие – Софийски градски съд разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя С.Ж.П. от 250 лв. на 200 лв. и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ на 36 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЗАД ОЗК З.“ АД с ЕИК **** за
присъждане на разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4