Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
гр. Пловдив, 27 януари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд., ХVІІІ състав
в открито заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа
докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 2788
по описа на съда за 2020год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 -
178 от АПК във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация
(ЗЗДискр.).
Образувано
е по жалба на П.Е.М., ЕГН **********, К.М., ЕГН ********** и Е.М., ЕГН **********,
чрез пълномощника им адв. А.К. срещу Решение № 470/15.09.2020 г. на Комисията
за защита от дискриминация, Пети специализиран постоянен заседателен състав, с
което е установено на основание чл. 65,
т. 5 от ЗЗДискр., че В.С.С., не е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4,
ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак
"увреждане", по отношение на жалбоподателите П.Е.М., К.М. и Е.М. и
подадената от последните жалба вх. № 44-01-75/09.05.2019г. по описа на КЗД
(Комисията за защита от дискриминация) е оставена без уважение.
В
жалбата са развити доводи за неправилност на обжалвания административен акт,
поради постановяването му в нарушение на административнопроцесуалните правила,
в противоречие с материално-правни разпоредби и при несъответствие с целта на
закона. Твърди се, че административният орган се е произнесъл без да обсъди
пълно и всестранно събраните в хода на административното производство
доказателства, основавайки крайния си извод за липса на извършена дискриминация
само въз основа на част от събраните доказателства и ингорирайки други.
Възприети били твърдения на ответника за липса на дискриминация, които не били
доказани по преписката. Посочва се, че всъщност комисията не е обсъдила
наведени от жалбоподателя оплаквания, а е развила съображения некореспондиращи
с доводите в жалбата. Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде
отменено решението на КЗД и преписката върната за ново разглеждане. Претендира
се присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът
– Комисия за защита от дискриминация, не се представлява, в писмено становище,
депозирано по делото, се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Иска се
жалбата против Решение № 470/15.09.2020 г. на КЗД да бъде отхвърлена, като в
полза на ответника бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Формулирано е
и възражение за прекомерност на евентуално претендирано от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата
страна-В.С., чрез адв. М.И.-пълномощник с депозирана молба, счита жалбата за
неоснователна Претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото
писмени, приема за установена следната фактическа обстановка:
Производството
пред КЗД е образувано по жалба вх. № 44-01-75/09.05.2019
г. на П.М., К.М. и Е.М., в която се
твърди, че същите са обект на дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла
на чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. признак „увреждане“, след публични изказвания на В.С.-председател
на партия „Национален Фронт за Спасение на България“ и народен представител в
44-то Народно събрание, насочени срещу родителите на деца с увреждания и срещу
самите хора с увреждания, направени през месец октомври 2018г.,като по този
начин са били подложени и на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр.
Сочи
се, че жалбоподателите К. и Е. М. са родители на П.М., който страда от
спастична церебрална парализа с 95% трайна неработоспособност с чужда помощ.
Посочват, че С. е заявил пред репортер на ТВ Скат “Този закон беше започнат
като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата
си, манипулират обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без
грам майчинско чувство, грижа за тях“. Тези думи били повторени на 18.10.2018г.
в предаването „Господари на ефира“, където В.С. заявил „Смисълът на изказването
ми е, че с децата инвалиди се спекулира, дори и след като правителството прие
законопроект и удовлетвори всички искания на майките. Очевидно в случая става
въпрос за политическа кампания.Маските паднаха, в общ хор реват БСП, Атака,
някои лидери на протеста на майките и всякакви политически маргинали“. Тези
думи на В.С. предизвикали бурна обществена реакция и след коалиционен съвет в
сградата на МС, последният заявил, че поднася своите извинения на всички, които
са засегнати или са се почувствали засегнати. В жалбата се посочва, че К. и Е. М.
разбрали за изказването на В.С. от 16.10.2018г. на 19.10.2018г. докато били със
сина си в дома им в гр.Пловдив. И тримата се почувствали засегнати, наранени и
унижени от думите „кресливи жени“, „уж болни деца“, които манипулират
обществото, понеже вроденото увреждане на сина им е от сериозно значение за
живота на семейството. Сочат, че през годините са полагали големи усилия, за да
облекчат състоянието на детето си и да може то да продължи да ходи, макар и с
помощни средства, което се дължи на множество терапии, които са му провеждани и
грижите, положени за него. Намират, че извинението на С. не е искрено. Участват
от началото на протестите в София. Посочва се, че К.М. се е почувствала крайно
оскърбена от изказванията на В.С., тъй като полагала неимоверни усилия през
последните 19 години да съхрани сина си- П.М.. Била е унизена и смачкана,
особено като видяла сълзите и гнева в очите на детето си, след като П. чул
изявлението на С.. Е.М. се почувствал наранен, разстроен и засегнат, понеже
коментарите на изказванията, определяли родителите на деца с увреждания като
лъжци. П.М. приема, че родителите му са в състояние на постоянна борба, за да
може да има нормален и достоен живот, въпреки увреждането си, поради което
счита думите на В. Симеоновза безчувствени, груби и опасни, понеже насаждат в
обществото мнение, че хората с увреждания живеят на гърба на другите.
Във
връзка с така подадената жалба с разпореждане № 494/15.05.2019г. на
председателя на КЗД е образувана преписка № 126/2019 г. за дискриминация по
признак "увреждане".
След
определяне на докладчик на решаващия състав е проведена и процедура по
проучване, съгласно чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. За изясняване на релевантните за
спора факти са събрани и приобщени към административната преписка становищата
на участниците в производството и ангажираните от тях доказателства, описани
подробно в атакувания административен акт. В становището си до КЗД/л.82 по
делото на АССГ/ в отговор на жалбата, В.С. сочи, че никога не е имал личен
контакт с жалбоподателите, нито е нарушавал или отказвал упражняването на
някакви права на детето, свързани с образование, обучение или достъп до частна
или обществена услуга, или други права, особено по признак на съществуващо
увреждане, поради което не приема жалбоподателите да се определят като
пострадали от извършена от него дискриминация.
Изготвен
бил доклад-заключение по преписка № 126/2019 г. на КЗД, с който било предложено
преписката да бъде разгледана в открито заседание на комисията.
В
хода на административното производство пред КЗД били представени и становище от
Българската национална телевизия с предоставен запис на информационен носител (DVD), както и от становище от Скат ТВ ООД, като от получения
отговор станало ясно, че СКАТ ТВ ООД не е създавало нито запис, нито притежава
телевизионен материал, съдържащ изказването на В.С. от 16.10.2018г.
Разпитан
е бил в качеството на свидетел К.Д.. От показанията става ясно, че св. Дончев е
колега с Е.М., познава от работа и съпругата му. Забелязал, че след изказването
на В.С.Е. станал по затворен, интровертен към колегите, сприхав и небрежен. В
началото не отдал това поведение да се дължи на изказването на С., но след като
питал, Е.М. му отговорил каква е причината. Познава П.М. и знае за борбата на
родителите му да е здрав и пълноценен. Във фирмата винаги когато предстояла
операция на П.М. събирали пари и така помагали с каквото могат.
С
решение № 108/18.02.2020г. е отменено протоколно решение от 28.01.2020г., с
което преписка № 126/2019г. е обявена за решаване. На 9.06.2020г. е проведено
открито заседание на КЗД, Пети постоянен състав, като е отложено за
14.07.2020г., където преписката е обявена за решаване.
След
преценка на доказателствения материал – събраните в хода на производството писмени
и гласни доказателства и на изложените от страните доводи, КЗД е постановила
процесното решение № 470/15.09.2020г., с което е приела за установено на
основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр., че
конституираният като ответна страна-В.С.С., не е осъществил дискриминация по
смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.
по признак "увреждане", по отношение на жалбоподателите П.Е.М., К.
Кирилова Петева-М. и Е.П.М. и подадената от тях жалба вх. № 44-01-75/09.05.2019
г. по описа на КЗД е оставена без уважение.
За
да постанови този резултат КЗД е описала подробно становищата на всички страни
в административното производство, както и събраните в хода му доказателства.
Изложени са и подробни мотиви относно извода на комисията за липса на действия
от страна на ответника, представляващи дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. КЗД
е изложила и допълнителни съображения за това, че В.С. е направил общо
изказване, а не конкретно спрямо един или всички жалбоподатели и в случая става
дума за изразяване на мнение по дадена тема.
При
така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима – насочена е срещу индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 68 от ЗЗДискр. Подадена
е в срок и от активно легитимирано лице – адресат на акта. Видно от приложената
по делото обратна разписка оспореното решение е връчено на пълномощник на
жалбоподателите на 21.09.2020 г., като жалбата е депозирана на 02.10.2020 г.,
видно от поставения печат на самата нея (л. 5 по делото на АССГ).
Разгледана
по същество, след проверка на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Оспореният
административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на
предоставените му правомощия, съгласно чл. 47 от ЗЗДискр. В съответствие с чл.
48, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 54 от ЗЗДискр. решаващият състав на КЗД е
определен с разпореждане № 494/15.05.201 г. на председателя на КЗД, като с
последващи разпореждания е променян състава по преписката.
Актът
е постановен в предписаната от закона форма и при спазване на
административнопроизводствените правила, противно на твърденията на
жалбоподателя. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно,
обективно всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при
съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на
доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. В
решението са изложени съображенията, обосноваващи постановения правен резултат.
От изложените от КЗД съображения е видно, че не е игнорирано нито едно от
събраните доказателства, а те са преценявани в тяхната съвкупност, каквото е
изискването на чл. 35 от АПК.
Съдът
намира, че от страна на административния орган правилно са анализирани
събраните доказателства, което е довело до правилния извод за липса на
извършена дискриминация от заинтересованата страна в настоящото производство по
отношение на жалбоподателите, вкл. и под формата на тормоз.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е забранена всяка
пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. С разпоредбите на
чл. 4, ал. 2 и 3 от ЗЗДискр. са дадени легални дефиниции на понятията пряка и
непряка дискриминация. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране
на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по
чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак,
съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в
особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба,
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта
са подходящи и необходими. С разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. е предвидено, че
тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 също се смята за
дискриминация. Съгласно легалното определение на понятието "тормоз",
съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., това е всяко нежелано поведение на
основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по
друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и
създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна
среда.
От
ангажираните по делото доказателства не може да се направи и обоснован извод,
че по отношение на жалбоподателите е налице пряка или непряка дискриминация или
тормоз по признак "увреждане" по повод изказвания на В.С. направени
през м.октомври 2018г. от страна на последния. Фактическият състав на пряката
дискриминация изведен от цитираната разпоредба на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр.
изисква задължително извършване съпоставка с третирането на друго лице при
сравними сходни обстоятелства, при която да се установи, че жалбоподателят е
третиран по-неблагоприятно от това лице и то въз основа на един от защитимите
по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци (в
случая по признак "увреждане"). Съдебната практика приема, че
фактическият състав на тормоза включва: 1. изпълнително деяние - действие или
бездействие на определено лице спрямо друго лице; 2. защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.; 3. цел или резултат
- накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда; 4. причинно-следствена връзка между тях.
В
конкретния случай не се доказва по делото, както и в административното
производство, че всички елементи на фактическия състав на пряката или непряката
дискриминация, или на тормоза на основата на признак "увреждане", са
налице по отношение на жалбоподателя и то като следствие от твърдяното действие
на заинтересованата страна.
В
процесния случай проявите на дискриминация спрямо жалбоподателите, са изведени
от същите в подадената жалба до КЗД като „изрази и квалификации“, обективирани
по вербален начин в изказвания на В. С., направени през м.октомври 2018г.,
които изрази и квалификации се съдържат в конкретизирана част /извадка/ от
изказванията на 16.10.2018г. и на 24.10.2018г., цитирани в жалбата. Според
жалбоподателите, посочените от него изрази и квалификации са обидни и уронват
достойнството на хората с увреждания, а на К. и Е. М. като родители на П.М.,
обезмислят всичко сторено в продължение на 19 години да датат на сина си
достоен живот.
При
внимателен прочит както на конкретизираната част /извадка/, така и на целия
текст от проблемните изказвания на В. С., се установява, че в същите не се
съдържат словесни изрази, насочени срещу конкретен субект /в контекста на
възприетата от законодателя персонална обособеност на този субект чрез
въведената дума в §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., а именно-„лицето“/ П.М., К.М.,
Е.М.. Този персонален субстрат налага извода, че волята на законодателя не цели
санкционни последици спрямо поведение/в случая словесно изразено/, обективирано
в изявления- вербални, писмени или др., които по своя характер са абстрактни и
са насочени към неопределен кръг субекти.
Всъщност
законодателят е последователен при определяне персоналния субстрат на обекта на
дискриминация. Това е видно както от легалното определение на понятието
„тормоз“- §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. -всяко
нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено
физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща,
унизителна, обидна или застрашителна среда, така също и в дефинирането на
сексуалния тормоз- §1, т.2 от ДР на ЗЗДискр., расовата сегрегация-§1, т.6 от ДР
на ЗЗДискр. и преследването -§1, т.3 от ДР на ЗЗДискр.
В
контекста на изложеното за дискриминатора липсва елементът цел- видно от
доказателствата по делото същият не е целял настъпване на негативни последици
именно спрямо лицата П.М., К.М., Е.М.. Не е налице и следващият елемент от
фактическия състав на тормоза- накърняване достойнството и създаване на
нежелана в отрицателен аспект среда по отношение на обекта на дискриминация.
Тълкуването на тази част от разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. води до
извод за изисквана от законодателя кумулация между нежеланото поведение, целящо
накърняване на обекта и създаването на негативната среда. Тази среда като вид
социум следва да е с конкретно обособима топография – частен или търговски
обект, работно място, учреждение, университет, училище, религиозен храм, дом и
др., а в процесния случай такава среда спрямо П.М., К.М., Е.М., липсва.
Настоящият
съд възприема извода на КЗД, че В. С. е упражнил правото си на изразяване на
мнение в унисон с основния принцип за равенство и достойнство на всеки индивид
и защита честта и достойнството на личността, поради което би могъл да се
ползва от правилото на чл.39, ал.1 от КРБ.
За
пълнота следва да се посочи, че закрепеното в чл.39, ал.1 от Конституцията на
Република България право на мнение, не е абсолютно, но изключенията от това
правило са изведени в ал.2 основния закон, според която правото на всеки да
изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез
звук, изображение или по друг начин не може да се използва за накърняване на
правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на
конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване
на вражда или към насилие над личността. В процесния случай словесно изразеното
не е насочено към конкретно лице- в случая П.М., К.М., Е.М., поради което,
както се отбеляза и по-горе, не накърнява правата и доброто им име. Изразеното
от заинтересованата страна не подкопава устоите на демократичния режим и не
цели разпалване на вражда, ненавист или омраза. Това е видно от прочита на
изказванията, а изразните средства и стила на изразяване не са мнение, а начин
по който това мнение е доведено до знание на обществото, и е въпрос на
свободата на личността като цяло.
Следва
да се отбележи, че обект на защита в разпоредбата на чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България са правото на изразяване на мнение и
неговото разпространяване. Има се предвид мнението като възглед, схващане,
отношение по някакъв въпрос, а конституционната разпоредба не конкретизира,
обобщава, извежда пред скоби или раздробява мнението като родово понятие. В
този смисъл обект на защита не са определен вид мнения- коректни,
добронамерени, угодни, правилни, възпитани, нерасистки, нексенофобски, особени
или др., а възгледите на индивида изобщо. Дали дадено мнение е морално,
благоприлично, похвално или друго, е предмет на оценка на обществото, към което
това мнение е адресирано. Да се приеме обратното би означавало налагане на цензура
пряко или косвено/чрез съответен орган/ от страна на държавата, което е
недопустимо в демократичното общество.
В
обобщение на всичко казано до тук съдът счита оспореното в настоящото
производство решение на КЗД за правилно, нестрадащо от пороци, налагащи
неговата отмяна. Жалбата, подадена срещу него следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото на основание чл. 143, ал. 4 от АПК ответният
административен орган има право на разноски по делото като съдът определя
дължимото юрисконсултско възнаграждение за осъщественото представителство при
представяне на писмено становище по делото, в размер на 100 лв. на основание
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. На заинтересованата страна
не се присъждат разноски, тъй като макар и претендирани, не са доказани.
Ето защо Съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на П.Е.М., ЕГН
**********, К.М., ЕГН ********** и Е.М., ЕГН **********, чрез пълномощника им
адв. А.К. срещу Решение № 470/15.09.2020 г. на Комисията за защита от
дискриминация, Пети специализиран постоянен заседателен състав, с което е
установено на основание чл. 65, т. 5 от
ЗЗДискр., че В.С.С., не е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак
"увреждане", по отношение на жалбоподателите П.Е.М., К.М. и Е.М. и
подадената от последните жалба вх. № 44-01-75/09.05.2019г. по описа на КЗД
(Комисията за защита от дискриминация) е оставена без уважение.
ОСЪЖДА П.Е.М., ЕГН **********,
К.М., ЕГН ********** и Е.М., ЕГН ********** да заплатят на Комисията за защита
от дискриминация гр. София сумата от 100, 00 (сто) лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/