№ 134
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000501456 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 15/10.01.2022 г., постановено по гр. дело № 112/2020 г. по описа на
ОС-гр. Монтана, ГК, изцяло са уважени предявените кумулативно обективно и пасивно
субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 154, ал. 1 ЗПКОНПИ –
макар в тази правна норма тези искове да са назовани „осъдителни” (с тези искове се цели
съдът да допусне поисканата правна промяна, а именно отчуждаване в полза на държавата
на притежавано от проверяваните лица имущество, придобито от незаконен източник), за
отнемане в полза на държавата от патримониума на С. Г. С., М. Г. И. и „Оги Пром и сие”
ЕООД на основание чл. 141, чл. 142, ал. 1 и чл. 151 ЗПКОНПИ равностойността на следното
имущество на обща стойност от 197912 лв. (след допуснатото в проведеното на 30.09.2021
г. о. с. з. изменение на предявените конститутивни искове на основание чл. 214, ал. 1 ГПК
чрез увеличение, респ. намаляване на техния размер), както следва: I) от С. Г. С.: 1) сума в
размер на 5000 лв. - равностойността на придобитите през 2011 г. дружествени дялове от
капитала на „Аи Ви Си Транс” ЕООД; 2) сума в размер на 5 000 лв. - равностойността на
продадените през 2013 г. дружествени дялове от капитала на „Вилмекс” ЕООД; 3) сума в
размер на 50 лв. - равностойността на придобитите през 2011 г. дружествени дялове от
капитала на „Универсал-Консулт 10” ЕООД; 4) сума в размер на 4910 лв., получена от
продажбата на л. а. „Форд Мондео”, рег. № ***; 5) сума в размер на 4604 лв., получена от
продажбата на л. а. „Форд Транзит”, рег. № ***; 6) сума в размер на 3858 лв., получена от на
продажбата на л. а. „Ауди А4”, рег. № ***; 7) сума в размер на 2312 лв., получена от
продажбата на л. а. „Опел Астра”, рег. № ***; 8) сума в размер на 1873 лв., получена от
продажбата на л. а. „Опел Астра”, рег. № ***; 9) сума в размер на 1873 лв., получена от на
продажбата на л. а. „Опел Астра”, рег. № ***; 10) сума в размер на 2480 лв., получена от
продажбата на л. а. „БМВ 320Д”, рег. № ***; 11) сума в размер на 6284 лв., получена от
продажбата на л. а. „Фиат Улисе”, рег. № ***; 12) сума в размер на 600 лв., получена от
1
продажбата на ремарке за л. а. „Багажно”, рег. № ***; 13) сума в размер на 1802 лв.,
получена от продажбата л. а. „Форд Фокус”, рег. № ***; 14) сума в размер на 2480 лв.,
поучена от продажбата на л. а. „БМВ 320Д”, peг. № ***; 15) сума в размер на 2126 лв.,
получена от продажбата на л. а. „Хюндай Купе”, рег. № ***; 16) сума в размер на 1685 лв.,
получена от продажбата на л. а. „Опел Астра”, рег. № ***; 17) сума в размер на 2830 лв.,
получена от продажбата на л. а. „Рено Еспейс”, рег. № ***; 18) сума в размер на 1390 лв.,
получена от продажбата л. а. „Шкода Октавия”, рег. № ***; 19) сума в размер на 1875 лв.,
получена от продажбата на л. а. „Ауди A4”, рег. № ***; 20) сума в размер на 2732 лв.,
получена от продажбата на л. а. „Рено Лагуна”, рег. № ***; 21) сума в размер на 4316 лв.,
получена от продажбата на л. а. „Мерцедес 320”, рег. № ***; 22) сума в размер на 4894 лв.,
получена от продажбата на л. а. „Фолксваген Пасат”, рег. № ***; 23) сума в размер на 13738
лв., получена от продажбата на л. а. „Фиат Крома”, рег. № ***; 24) сума в размер на 2938
лв., получена от продажбата на л. а. „Форд Галакси”, рег. № ***; 25) сума в размер на 4300
лв., получена от продажбата на т. а. „Нисан Х Трейл”, рег. № ***; 26) сума в размер на 8662
лв., получена от продажбата на л. а. „Мерцедес Вито 115 ЦДИ”, рег. № ***; 27) сума в
размер на 1696 лв., получена от продажбата на л. а. „Форд Фокус”, рег. № ***; 28) сума в
размер на 1484 лв., получена от продажбата на л. а. „Форд Фокус”, рег. № *** и 29) 100
дружествени дяла, всеки един с номинална стойност 50 лв., на обща стойност 5000 лв.,
придобити през 2014 г. от капитала на „Оги Пром и сие” ЕООД; II) от М. Г. И.: 1) сума от
300 лв. - паричната равностойност на придобитите през м. 09.2010 г. дружествени дялове от
капитала на „Пластикер” ЕООД; 2) сума в размер на 3915 лв., получена от продажбата на л.
а. „Рено Меган Сцениск”, рег. № ***; 3) л. а. „Опел Зафира”, рег. № ***, придобит на
10.09.2014 г.; 4) т. а. „Фиат Добло”, рег. № ***, придобит на 16.09.2014 г. и 5) л. а. „Фиат
Улисе”, рег. № ***, придобит на 10.09.2014 г.; 6) л. а. „Опел Астра”, рег. № ***, придобит на
10.09.2014 г. и III) от „ОГИ ПPOМ И СИЕ” ЕООД: 1) сума в размер на 5983 лв., получена от
продажбата на л. а. „Хонда Сивик”, рег. № ***; 2) сума в размер на 7868 лв., получена от
продажбата на л. а. „Форд Транзит”, рег. № ***; 3) сума в размер на 2172 лв., получена от
продажбата на л. а. „Опел Зафира”, рег. № ***; 4) сума в размер на 2482 лв., получена от
продажбата на л. а. „Фолксваген Пасат”, рег. № ***; 5) сума в размер на 1450 лв., получена
от продажбата на л. а. „Опел Астра”, рег. № ***; 6) сума в размер на 15600 лв., получена от
продажбата на л. а. „БМВ 745 И”, рег. № ***; 7) Л. а. „Пежо 307”, рег. № ***, придобит на
12.10.2014 г.; 8) л. а. „Опел Вектра Б”, рег. № ***, придобит на 15.10.2014 г.; 9) л. а.
„Мерцедес Е200”, peг. № ***, придобит на 30.10.2014 г.; 10) л. а. „Форд Фокус”, рег. № ***,
придобит на 01.11.2014 г.; 11) л. а. „Джип Чероки”, рег. № ***, придобит на 01.11.2014 г.;
12) л. а. „Фолксваген Пасат”, рег. № ***, придобит на 05.11.2014 г.; 13) л. а. „Фолксваген
Пасат”, рег. № ***, придобит на 10.11.2014 г.; 12) л. а. „Мицубиши Паджеро”, рег. № ***,
придобит на 05.11.2014 г.; 13) л. а. „Фиат Стило”, рег. № ***, придобит на 08.11.2014 г.; 14)
л. а. „Фолксваген Венто”, рег. № ***, придобит на 12.11.2014 г.; 15) л. а. „Форд Фокус”, рег.
№ ***, придобит на 18.11.2014 г.; 16) л. а. „Алфа Ромео 166”, peг. № ***, придобит на
25.11.2014 г.; 17) л. а. „Форд Галакси”, рег. № ***, придобит на 25.11.2014 г.; 18) л. а.
„Фолксваген ЛТ 35 Д”, рег. № ***, придобит на 25.11.2015 г.; 19) л. а. „Нисан Примера”,
рег. № ***, придобит на 09.01.2015 г. и 20) т. а. „Форд Транзит”, рег. № ***, придобит на
13.01.2015 г.; 21) ремарке за л. а. „Стимп П200”, рег. № ***, придобит на 12.11.2014 г.
Единствено ответникът М. Г. И. – чрез назначения й от съда по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител адв. А. М. от МАК, е обжалвал първоинстанционното решение в
частта, в която са уважени предявените срещу нея конститутивни искове, като поддържа, че
то е неправилно, тъй като в процеса на доказване ищецът не е установил по несъмнен начин,
че въззивникът е свързано лице с ответника С. С. по смисъла на определителната
разпоредба, уредена в § 1, т. 18 от ДР на ЗПКОНПИ, а именно че през проверявания период
2
тези лица са били във фактическо съжителство на съпружески начала. От друга страна,
счита, че не са доказани всички материални предпоставки, при проявлението на които
възниква предявеното потестативно право за отнемане на незаконно придобито имущество
през проверявания период в полза на държавата.
Но като е изяснено в Определение № 1371/25.05.2022 г, постановено по реда на чл.
267, ал. 1 ГПК от настоящия съдебен състав, по силата на чл. 145, ал. 2, във вр. с чл. 142, ал.
2, т. 5 и чл. 145, ал. 2 ЗПКОНПИ ответниците – физическо лице и юридическо лице (по
твърдение на ищеца първият ответник контролира третия ответник по смисъла на
определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 6, б. „а“ от ДР на ЗПКОНПИ), са необходими
задължителни другари, поради което съобразно тяхното тъждествено материалноправно
положение решението задължително следва да е еднакво за тях – при възникналата
съвместна процесуална легитимация (арг. чл. 216, ал. 2 ГПК). Но тъй като между
необходимите другари безпротиворечиво трябва да се установят само общите между тях
юридически факти (арг. чл. 217 ГПК), в случай че се изясни в процеса на доказване
възникването и съществуването на предявеното потестативно право за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество, не е допустимо въззивният съд да преценява
дали имуществените права на необжалвалите решението ответници-необходими другари са
придобити от законни източници, т.е. да бъде отменено решението в частта, в която са
отнети от техния патримониум в полза на държавата притежавани от тях имуществени права
или тяхната равностойност към момента на отчуждаването им.
Въззиваемият е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в
който излага становище за нейната неоснователност, като поддържа, че в процеса на
доказване са установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на
потестативното право за отнемане в полза на държавата на процесните суми.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, освен когато трябва да се
приложими императивна материалноправна норма, какъвто е настоящият случай.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ОС-гр. Монтана, ГК е бил сезиран с кумулативно обективно и пасивно субективно
съединени конститутивни искове с правно основание чл. 154, ал. 1 ЗПКОНПИ. Тъй като
КПКОНПИ е била сезирана от надлежния орган (ОП-гр. Монтана) на 19.07.2018 г., следва
да се прилага ЗПКОНПИ.
За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно
3
придобито имущество, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) лицето, с когото останалите проверявани
правни субекти са в граждански брак (да са във фактическо съжителство на съпружески
начала по смисъла на определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 18 от ДР на закона) или
са негови непълнолетни деца, респ. юридическо лице, което е контролирано от
проверяваното лице, през проверявания период да е привлечено като обвиняем за
престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108, ал. 1 от закона; 2) през
проверявания период да е налице значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице по смисъла на определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 3 от ДР на
закона – при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лв. за
целия проверяван период; 3) въз основа на доказателствата по делото да е формирано
основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от
незаконен източник, като съгласно определителната правна норма, уредена в чл. 107, ал. 2
ЗПКОНПИ, обосновано е онова предположение, когато се установи значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице (над 150000 лв.); 4) имуществото да е
придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от закона – в период от 10 години назад от предявяване
на иска и 5) то да не е придобито със законен източник на средства.
Първите четири материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца чрез
пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а на ответника принадлежи
процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че имуществото, което е
на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход (в този смисъл са и
задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР №
7/30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 7/2013 г., ОСГК – „Неустановяването на законен източник
за придобиване на имущество не замества основателното предположение…, а само
освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин”), което, макар и да е
прието по приложението на чл. 4 ЗОПДИППД (отм.), в тази част не е загубило своето
действие.
ВКС вече е формирал константна практика по правилното тълкуване и прилагане на
ЗПКОНПИ - с Решение № 97/18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о., ГК,
препотвърдена с Решение № 137/02.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г., ІV г. о. на ВКС,
Решение № 83/20.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4939/2017 г., IV г. о., ГК; Решение №
147/16.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о., ГК и пр., поради което
настоящият съдебен състав следва да се ръководи от принципните правни постановки в
Решение № 97/18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о., ГК, които за целите на
настоящото изложение трябва да се цитират, като важните за правилното решаване на
настоящия спор съждения трябва да се подчертаят - за яснота на изложението и на страните.
Приход е всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на правния
субект, а разход - всяко напускане на имуществено благо от същия патримониум...
Задължение да отчитат приходите и разходите си имат само търговците и другите
физически и юридически лица, които по закон са длъжни да водят счетоводство. Останалите
4
лица не са длъжни да отчитат и доказват нито приходите, нито разходите си. Приходи и
разходи не подлежат на отнемане по никакъв ред... Доход са имуществените блага, с
които се увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна
дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите могат
да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да е
забранена със закон (дейността може да е абсолютно забранена, да е подчинена на особен
режим, който позволява само на определени лица да я извършват или да е забранено
извличането на доход от тази дейност) или незабранена. Само доходите от забранена със
закон дейност са незаконни (те са краен брой, тъй като са изрично и изчерпателно
посочени в действащите към съответния момент закони), всички останали доходи от
всякакви възможни дейности са законни (те са неизброими). Затова доход може да бъде
отнет само на основание чл. 53, ал. 2, б. „б” НК, когато той произтича от надлежно
установено по реда на НПК престъпление, ако придобитото чрез престъплението (според
терминологията на НК) не подлежи на връщане или възстановяване. На това основание по
наказателноправен ред може да бъде отнета равностойността на придобитото чрез
престъплението, ако то липсва или е отчуждено.
На основание чл. 4 ЗОПДИППД (отм.), т. е. по гражданскоправен ред не може да
бъде отнет доход, а имущество (придобито от престъпна дейност). По гражданскоправен
ред на основание чл. 4 ЗОПДИППД (отм.) на отнемане подлежи имущество - при наличието
на обосновано предложение, че неговото придобиване е свързано с престъпната дейност на
лицето. На отнемане по реда на този закон обаче подлежи налично имущество, което
съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица. Имущество,
което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него:
ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях; а ако е отчуждено в полза
на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато
отчуждаването е противопоставимо на държавата; а ако отчуждаването не е
противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя”.
Не са от забранена със закон дейност, т. е. законни са не само някои от посочените в §
1, ал. 2 ДР на ЗПКОНПИ доходи, но също и: недекларираните доходи (всички декларирани
за нуждите на данъчното облагане доходи се предполага да са законни); посочените и
внесени по митническа декларация доходи също са законни, когато има данни
проверяваният да е работил, макар и неофициално, в чужбина, но същите (или част от тях)
може да са незаконни, ако напр. проверяваният е осъден за квалифицирана контрабанда;
законни са също и доходите от полагане на труд или осъществяване на стопанска дейност в
т. нар. „сива икономика”; доходите от гадателство, лична проституция и други дейности,
които не всеки е готов да признае, че е извършвал.
Източниците на финансиране може да бъдат собствени и привлечени: собствени са
наличното имущество и доходите (приходите минус разходите за осъществяването на
дейността), а привлечени са кредитите (заеми) и субсидиите (безвъзмездни помощи) или
даренията (грантове). Не винаги източникът на финансиране е източник на забогатяване.
5
Източник на забогатяване не може да е нито наличното имущество (то се трансформира в
новопридобитото), нито кредитите, защото с получаването им възниква задължение за
тяхното връщане... Източникът на финансиране е незаконен, ако доходът е незаконен. Във
всички останали случаи източникът на финансиране е законен. Кредитът е законен източник
на финансиране, но получаването му не обогатява кредитополучателя. Кредитът обяснява
временното превишение на придобитото имущество над дохода. Забогатяване ще е налице,
когато кредитът бъде върнат от доходи или безвъзмездни помощи и дарения. Ако кредитът
още не е върнат или бъде върнат от осребряване на придобитото или друго налично
имущество, няма да е налице забогатяване.
Придобито имущество са всички имуществени блага, които субектът някога е
притежавал; а отчуждено имущество е придобито имущество, което в последствие е
напуснало патримониума на собственика, тъй като е преминало в собственост на друго лице
(чрез сделка, по давност или публичен акт с отчуждително действие). Преобразувано
имущество е имуществено благо, което в резултат на фактически или правни действия е
трансформирано в друго имуществено благо... Притежавано имущество е придобито
имущество, което продължава да се намира в патримониума на субекта, тъй като не е
отчуждено или изоставено, нито е потребено, обезценено (в т. ч. повредено или изхабено),
унищожено или погинало. Непритежавано е имущество, което е било придобито, но вече е
напуснало патримониума на лицето, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено,
обезценено (в т. ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Притежаваното
имущество има придобивна стойност, която показва какъв паричен ресурс е вложен за
неговото придобиване, както и стойност при отчуждаване, която показва какъв паричен
ресурс е получен при отчуждаването му (след приспадане на разходите за подобрения). На
основание чл. 141 ЗПКОНПИ, т. е. по гражданскоправен ред не може да бъде отнет доход, а
имущество (което е незаконно придобито). Незаконно придобито може да е само
имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през
изследвания период, което е налично в края на този период. Не може да се установява
незаконност на която и да било част от имуществото, което проверяваното и свързаните с
него лица са притежавали в началото на изследвания (за всяко от тях) период... В § 1, т. 3 от
ДР на ЗПКОНПИ е посочено значението на понятието „Значително несъответствие” - онзи
размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150000
лв. за целия проверяван период (а не година по година, в какъвто смисъл са извършените
изчисления от Комисията). В мотивите на решение № 13/13.10.2012 г. по конституционно
дело 6/2012 г. IV, т. 1 на Конституционния съд на Република България, е прието, че на
изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на
изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова
дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време
разходи и възникналите задължения.
На отнемане по реда на този закон също подлежи налично в края на изследвания
период имущество, което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с
6
него лица. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице не може да
бъде отнето от него - ако то се намира у свързани лица, отнема се от тях. Ако в края на
изследвания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или
някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което
ответникът няма вина) или е отчуждена, отнема се съответната равностойност към този
момент. Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през
патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на
изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността на
отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго
имущество до изтичането на този период. Когато придобито през изследвания период
имущество е отчуждено възмездно, тези обстоятелства могат да имат правно значение само
доколкото има разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването: ако
придобивната стойност е по-висока, разликата е разход, а ако стойността при отчуждаването
е по-висока, разликата е доход. Дали този доход е законен ще се установи, след като бъде
преценен размерът на превишението, ако е налице такова в края на изследвания период.
За да достигне до правния извод, че през целия процесен период при установяване на
салдото между приходите и разходите на „семейството” извършените разходи от ответника
за придобиване на имуществото, предмет на предявените конститутивни искове, надвишават
значително техните законни приходи (над 150000 лв. определителната правна норма,
уредена в § 1, т. 3 от ДР на закона), представляващи „нетните доходи” по смисъла на
определителната разпоредба на § 1, т. 8 от ДР на закона (приходи или източници на
финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му, като „обичайни разходи” са разходите
за издръжка на лицето и на членовете на семейството му съобразно данните на Националния
статистически институт – арг. § 1, т. 9 от ДР на закона), първоинстанционният съд е приел,
че от приетата по делото ССЕ се установявало, че е налице несъответствие между
имуществото и нетния доход на проверяваните лица през релевантния период в размер на
853737,74 лв., която надвишава законоустановения лимит на несъответствието в размер на
150000 лв., поради което е достигнал до доказателствения извод, че трябва да бъдат отнети в
полза на държавата наличните имущества, както и равностойността на всички отчуждени
имуществени права през проверявания период - общо в размер на сумата от 197912 лв.
Както бе изяснено, при определяне стойността на „нетните доходи” по смисъла на §
1, т. 8 от ДР на закона не трябва да се преценява дали съответни доходи, приходи и
източници на финансиране са законни или не - принципно, преценката за законност на
придобиването се извършва при констатирано значително несъответствие между
имуществото и нетния доход (арг. § 1, т. 3 от ДР на закона), като на отнемане подлежи
именно незаконно придобитото имущество, а не дохода или прихода (арг. чл. 141, във вр. с
чл. 142, ал. 2 от закона).
Неоснователно се явява поддържаното и пред настоящата съдебна инстанция правно
съждение, че в процеса на доказване не е установено правнорелевантното обстоятелство, че
7
проверяваното лице и ответницата не са били във фактическо съжителство на съпружески
начала по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на закона. От служебно изготвената от САС на
07.11.2022 г. (л. 43 от кориците на настоящото дело) Адресна справка на проверяваното
лице се изяснява, че постоянният адрес на това лице от 25.10.2001 г. е в гр. ***, ул. „***” №
***. От служебно изготвената от ОС-гр. Монтана Адресна справка на ответницата (л. 245 от
кориците на първоинстанционното дело) се установява, че настоящият адрес на това лице е
на същия адрес от 12.04.2005 г. От две Справки за родствени връзки (л. 326 и л. 327 от
кориците на първоинстанционното дело) се изяснява, че С. Г. С. и М. Г. И. имат общ син -
М. С. Г., който през проверявания период е бил непълнолетен, поради което настоящият му
адрес съвпада с този на неговата майка. Не е спорно, а и от приетата от ОС-гр. Монтана като
компетентно и неоспорена от страните ССЕ се установява, че тримата са престоявали в
чужбина, като са се завръщали в пределите на Република България в един и същи час и
ГКПП – напр. 27.12.2016 г. (през ГКПП Видин Дунав мост; 00,41 ч.). Следователно, при
съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства (вкл. и обстоятелството, че те
имат родено общо дете, за което са се грижили заедно, вкл. пътували са съвместно извън
пределите на Република България) и настоящата съдебна инстанция достига до
категоричния правен извод, че проверяваното лице и ответницата са били през проверявания
период във фактическо съжителство на съпружески начала по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на
закона, тъй като то е продължило повече от две години и лицата са се грижили един за друг
и за общото им домакинство, състоящо се от три лица (двама пълнолетни и едно
непълнолетно лице).
От приетата от ОС-гр. Монтана и неоспорена от страните ССЕ, която е пояснена от
допуснатата и приета от въззивния съд ССЕ, се установява, че обичайните разходи на
„семейството” (домакинството на ответниците) по смисъла на определителната разпоредба,
уредена в § 1, т. 9 от ДР на закона, за проверявания период възлизат на сумата общо от
92759,13 лв., а в извънредните разходи трябва да се включат следните суми: 1) 88850,92 лв.
– разходи за пътувания в чужбина (от приетата от първоинстанционния съд ССЕ са взети
минималните разходи за реалния престой на членовете на семейството в чужбина по
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, които са дори
значително по-ниски от обичайните); 2) 153,40 лв. – изплатени вноски по усвоени
кредити/заеми; 3) 695,60 лв. – неплатен остатък по кредити (те следва да бъдат включени в
разходната част, тъй като представляват задължение към кредитора) и 4) 706837 лв. -
пазарна стойност на придобитите през проверявания период МПС съгласно САТЕ (арг. чл.
148, ал. 2, т. 4 от закона – превозните средства се оценяват по пазарната стойност към
момента на придобиването им); 5) 125856 лв. - предоставени средства от проверяваното
лице на юридически лица и 6) 17050 лв. - разходи за придобиване на дружествени дялове от
проверяваното лице и ответницата. Следователно, за проверявания период ответниците
(физически лица) са извършили обичайни и извънредни разходи общо в размер на сумата от
1 032 202,05 лв. (92759,13 лв. + 88850,92 лв. + 153,40 лв. + 695,60 лв. + 706837 лв. + 125856
лв. + 17050 лв.).
8
От приетата от САС повторна СОЕ, извършила анализ на всички установени по
делото доходи и приходи на проверяваното лице и ответницата през проверявания период,
се установява, че получените приходи от тях през периода от 27.07.2008 г. до 17.07.2018 г. са
общо в размер на сумата от 188183,71 лв., формирана, както следва: 1) 31759,67 лв. –
осигурителен доход (декларирани доходи пред данъчните органи); 2) 12280,04 лв. –
обезщетения, помощи и получени суми по чл. 73 ЗЗДФЛ; 3) 849 лв. – придобити парични
средства по кредити/заеми и 4) 143295 лв. – суми от продажба на МПС.
Както бе пояснено, за целите на закона не следва да се преценява дали даден доход,
приход или източник на финансиране е законен или не, ако това обстоятелство не е
установено по несъмнен начин (напр. с влязла в сила присъда), а от съществено значение е
законността на придобитото през проверявания период имущество и то след като се
установи значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на закона. Поради тази
причина, в приходната част са включени всички суми, които са постъпили като авоари по
банковите сметки, както и от продажбата на придобитите МПС (до края на проверявания
период).
При така приетите за установени правнорелевантни факти настоящата съдебна
инстанция достига до фактическия извод, че през проверявания 10-годишен период
проверяваното лице и ответницата са получили приходи общо в размер на 188183,71 лв.
ССЕ е установила, че през релевантния период извършените обичайни (съобразно
легалната дефиниция, уредена в § 1, т. 9 от закона - разходите за издръжка на лицето и на
членовете на семейството му съобразно данните на НСИ) и извънредни разходи (разходи за
пътувания в чужбина; разходи за данъци, такси и глоби; разходи за застраховки, обучение;
други разходи/наказателни постановления; други разходи за закупуване на техника)
възлизат на сумата от 1 032 202,05 лв. Следователно, нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8
от ДР на закона възлиза на отрицателна величина от -844018,34 лв. (188183,71 приход -
1 032 202,05 лв. обичайни и извънредни разходи).
Както бе изяснено, в имуществото по смисъла на § 1, т. 4 от закона не се включват
разходи за придобиване на движими и недвижими вещи, дружествени дялове, акции и други
имуществени блага, а самите материални блага, поради което в патримониума на
ответникът за проверявания период не следва да се включват разходите за погасяване на
кредити, за придобиване на имоти и леки автомобили, както и сумите, които ответниците са
придобили при продажба на леките автомобили, а стойността на наличните към края на
проверявания период авоари, недвижими и движими вещи. Следователно, въззивният съд
трябва да преизчисли и стойността на придобитото имущество по задача № 4 от
заключението на ССЕ, както следва: 1) 563542 лв., представляваща разликата между пазарна
стойност на придобитите (706837 лв.) и отчуждени (143295 лв.) през проверявания период
МПС съгласно САТЕ – към момента на тяхното придобиване и отчуждаване; 2) 17050 лв. –
стойността на придобитите дружествени дялове от проверяваното лице и ответницата, като
сборът на тези суми възлиза на 580592 лв. - стойността на имуществото по смисъла на § 1, т.
4 от ДР на закона през проверявания период.
9
При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи се
установи превишаване по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на закона на придобитото през
проверявания период имущество (580592 лв.) и нетния доход ( -844018,34 лв., който за
целите на закона трябва да се приеме, че възлиза на „0”). Следователно, несъответствието
между имуществото по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на закона и нетния доход по смисъла на §
1, т. 8 от ДР на закона е 580592 лв., поради което то е значително (над 150000 лв.).
В този смисъл, комисията установи в процеса на доказване осъществяването в
обективната действителност на първата материална предпоставка, обуславяща
основателността на предявените конститутивни искове.
В чл. 5, ал. 1 от закона е уредена законна оборима презумпция, съгласно която
незаконно е това имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник.
Всяка законна презумпция като процесуално правило размества тежестта на доказване,
поради което процесуалното задължение за установяване, че придобитото имущество през
проверявания период, за което се установява значително несъответствие по смисъла на § 1,
т. 3 от закона, е от законен източник, принадлежи на ответниците.
В случай че през целия проверяван период се установява съществено
несъответствие между законно получения доход и придобитото имущество, от това
обстоятелство може да се изведе основателно предположение по смисъла на чл. 107, ал. 2 от
закона, че тези имуществени права на значителна стойност са придобити от незаконен
източник. Законен е онзи източник на финансиране, за който може да се докаже, че е
получен на годно правно основание чрез положен труд от проверяваното лице, чрез заемни
средства (кредити), дарение или след възмездно отчуждаване на притежавано от него
имуществено благо, което е придобито от законни източници. Но ответниците трябва да
установят чрез пълно и главно доказване, че съответното имуществено благо, което е
включено в техния патримониум през проверявания период, е придобито чрез конкретни
законни източници на финансиране. Следователно, те трябва да докажат причинно-
следствената връзка между придобивното основание и законния източник на финансиране
за придобиване на съответното имуществено благо.
Целта на закона, изяснена в чл. 2, т. 3 от закона, е насочена към лишаване на
проверяваното лице от материалните активи, придобити с незаконни средства. Но за да бъде
постигната тази цел, на отнемане подлежат само имуществени блага, които са налични към
края на проверявания период (включително наличните парични средства по банковите
сметки). Когато са прехвърлени на свързан с проверяваното лице по смисъла на чл. 144 от
закона правен субект, те се отнемат от това лице, а в случай че имущественото благо не е
налично или е отчуждено възмездно в полза на трети добросъвестни лица - с аргумент от
обратното основание от чл. 143, т. 2 от закона, се отнема паричната му равностойност - арг.
чл. 151 от закона. Съгласно чл. 149 от закона в случаите, когато незаконно придобитото
имущество е било частично или изцяло преобразувано в друго имущество, на отнемане
подлежи преобразуваното имущество.
Както бе изяснено, на основание чл. 141 от закона, т. е. по гражданскоправен ред не
10
може да бъде отнет доход, респ. разход, а имущество (което е незаконно придобито).
Незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на
проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период, което обаче е налично в
края на този период. Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е
преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в
края на изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността
на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго
имущество до изтичането на този период.
Дяловете, които съдружникът е изплатил при учредяване на капиталовото търговско
дружество, респ. които е придобил впоследствие, изразяват съотношението на неговото
имуществено участие в капитала на съответното ДОО. А размерът на дружествените дялове
от имуществото на дружеството като съвкупност от субективни права, правни задължения и
фактически отношения, които всеки съдружник притежава, се определя от дела му в
капитала, освен ако друго не е установено в дружествения договор – арг. чл. 127 ТЗ.
Следователно, дружествените дялове определят обема на субективните права и правните
задължения, включени в учреденото между съдружника и дружеството членствено
правоотношение. Но тъй като делът от капитала (принципно, константна величина) се
отличава от дружествения дял, т.е. от притежаваната част от имуществото на търговското
дружество (променлива величина), изразяваща се в част от разпределените дивиденти и
ликвидационния дял при прекратяване на дружеството или при прекратяване на
членственото правоотношение, той (дружественият дял) представлява „обособено
имущество” по смисъла на чл. 63, ал. 1 от закона, който е годен предмет на наследяване,
респ. на разпоредителни сделки – арг. чл. 129, ал. 1 ТЗ. Дружественият дял, както всеки
обект на имуществено субективно право, притежава паричен еквивалент (оценим е в пари),
поради което при отнемането му в полза на държавата тя би могла както да упражнява
правата на съдружника, включени в съществуващото членствено правоотношение, така и да
се разпореди с него. Поради тези правни съображения ако проверяваното лице не се е
разпоредило с дружествения си дял, именно той подлежи на отнемане, а не се присъжда
неговата парична равностойност. По същество, в този смисъл са и мотивите в Решение №
287/16.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2832/2015 г., IV г. о., ГК.
При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи
настоящата съдебна инстанция достига до правния извод, че, макар и да е изяснено в процеса на
доказване значителното превишение по смисъла на § 1, т. 3 от закона, не подлежи на отнемане от
ответницата в полза на държавата сумата от 300 лв. – „паричната равностойност на придобитите
през м. 09.2010 г. дружествени дялове от капитала на „Пластикер” ЕООД”. При служебно
извършената проверка от настоящия въззивен състав в електронния Търговски регистър при АВ се
установи, че и към настоящия момент ответницата е принципал на това капиталово търговско
дружество, поради което би могло да се отнеме в полза на държавата притежаваните от М. Г. И.
дружествени дялове (такъв иск не е предявяван, поради което съобразно основния принцип в
българското гражданско процесуално право съдът не може да се произнесе извън обема и вида на
търсената съдебна защита), но не и тяхната равностойност. Поради тези правни съображения в
тази част обжалваното решение трябва да бъде отменено, като в тази част предявеният
конститутивен иск отхвърлен.
11
С оглед на обстоятелството, че при установяване на значително несъответствие по
смисъла на § 1, т. 3 ЗПКОНПИ законът презюмира, че е налице обосновано предположение
за придобиване на имуществото от незаконен източник - арг. чл. 107, ал. 1 и ал. 2 от закона,
ответниците следва да установят конкретен законен източник за придобиване на
съответното имуществено благо, т.е. за съответното имуществено обогатяване.
Тъй като не бе изяснено в процеса на доказване с какви парични средства, т.е. дали
със законен източник са придобити притежаваните от ответницата М. Г. И. три леки и един
тежкотоварен автомобили, те трябва да бъдат отнети в полза на държавата (арг. чл. 141 от
закона), респ. при отчуждаване на един лек автомобил по време на проверявания период
следва да се присъди неговата парична равностойност - по пазарна стойност (арг. чл. 151,
във вр. с чл. 148, ал. 2, т. 4 и чл. 142, ал. 2, т. 2, предл. 2 от закона). Не е спорно
обстоятелството, а и от събраните по делото доказателства се установява, че процесните
леки и товарен автомобили са придобити от ответницата, респ. че пазарната цена на
отчуждения през проверявания период лек автомобил - към момента на прехвърлянето му,
възлиза на сумата от 3915 лв., поради което както тази сума, така и притежаваните от нея
МПС трябва да се отнемат (присъдят) в полза на държавата.
Както бе изяснено, макар и ответниците да са необходими задължителни другари в
настоящото съдебно производство, въззивният съд може да отмени решението само в частта,
в която са установени общи между тях юридически факти (арг. чл. 217 ГПК), но тъй като в
процеса на доказване се изясни възникването и съществуването на предявеното
потестативно право за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество,
не е допустимо въззивният съд да преценява дали имуществените права на необжалвалите
решението ответници-необходими другари са придобити от законни източници, т.е. да бъде
отменено решението в частта, в която са отнети от техния патримониум в полза на
държавата притежавани от тях имуществени права или тяхната равностойност към момента
на отчуждаването им. Поради тези правни съображения в останалата част обжалваното
решение трябва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на правния спор, предмет на делото, решението на ОС-гр.
Монтана трябва да бъде отменено и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест
на ответницата М. Г. И. е определена държавна такса над сумата от 329 лв. до присъдения
размер от 341 лв., както и в частта в която ответниците-физически лица са осъдени да
заплатят на ищеца сумата над 3217,43 лв. до присъдения размер от 3220 лв.
Съобразно отхвърлената част от въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на въззиваемия трябва да се присъди сумата общо от 1291,56 лв., представляваща
сборът от заплатеното възнаграждение за изготвяне и изслушване на СИЕ и заплатеното
възнаграждение за назначения на въззивницата по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата от 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство пред САС (съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото).
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ Решение № 15/10.01.2022 г., постановено по гр. дело № 112/2020 г. по
описа на ОС-гр. Монтана, ГК, в частта, в която е уважен предявеният от КОМИСИЯ ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО
ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, с адрес за призоваване гр. София, пл. „Света Неделя” № 6
иск с правно основание чл. 154, ал. 1 ЗПКОНПИ за отнемане на основание чл. 151, във вр. с
чл. 148, ал. 2, т. 4 и чл. 142, ал. 2, т. 2, предл. 2 ЗПКОНПИ от М. Г. И., ЕГН ********** в
полза на ДЪРЖАВАТА на сумата от 300 лв., представляваща паричната равностойност на
придобитите от М. Г. И. през м. 09.2010 г. дружествени дялове от капитала на „Пластикер”
ЕООД, ЕИК *********; в частта, в която М. Г. И. е осъдена на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
да заплати в полза на бюджета на ОС-гр. Монтана държавна такса над сумата от 329 лв. до
присъдения размер от 341 лв., както и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Г.
С., ЕГН ********** и М. Г. И. са осъдени да заплатят на КОМИСИЯ ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО
ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО съдебни разноски над сумата от 3217,43 лв. до присъдения
размер от 3220 лв., като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА
КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО
срещу М. Г. И., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 154, ал. 1 ЗПКОНПИ за
отнемане на основание чл. 151, във вр. с чл. 148, ал. 2, т. 4 и чл. 142, ал. 2, т. 2, предл. 2
ЗПКОНПИ от М. Г. И., ЕГН ********** в полза на ДЪРЖАВАТА на сумата от 300 лв.,
представляваща паричната равностойност на придобитите от М. Г. И. през м. 09.2010 г.
дружествени дялове от капитала на „Пластикер” ЕООД, ЕИК *********.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 НЗПП М. Г. И. да заплати на КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА
КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО
сумата от 1291,56 лв. – съдебни разноски пред САС, както и сумата от 200 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13