РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 27.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при
секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№812 по
описа за 2019 година на Червенобрежки районен съд
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на В.Ц.Г. с ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адв.И.В. *** против Н.Т.Г. с ЕГН **********,
адрес: ***. Посочва се в исковата
молба, че страните сключили граждански брак през 1993г. като от брака им се родила дъщеря – В.В.
В. / на 25 г./ . Твърди се, че първоначално отношенията им се развивали
нормално като семейството живеело в дома на родителите на В. в град К.. Посочва се, че през 2006г. родителите на В.
прехвърлили собствеността върху къщата, в която живеели страните чрез договор
за покупко-продажба. Твърди се, че постепенно отношенията между ищеца и
ответницата се влошили и през 2018г.
ищецът напуснал семейното жилище, като впоследствие имал връзка с друга жена.
Посочва се в исковата молба, че по време на брака страните придобили следния
недвижим имот: УПИ с площ от 920 кв.м., находящ се в
гр.К., представляващ парцел I – 1344 в
стр.кв.74 по ЗРП на града, утвърден със заповед № 515/1996г., заедно с
построените в него жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопански градини, при
граници на целия имот : улица, улица, парцел II – 1344, парцел XXII-1345, подробно описан в
нотариален акт №123 том II, рег.№ 2405, дело №323 от
2006г. Иска се от съда да постанови
решение, с което да прекрати брака на страните поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за вината за
разстройството на брака.
На основание чл. 131 от ГПК препис от исковата молба и
приложенията към нея са връчени на ответника. В законоустановения
срок е постъпил отговор с вх.№
4481/05.09.2019г., в който Г. взема становище за неоснователност на исковата
молба. Твърди се, че изложеното не
отговаря на обективната действителност, както и че по време на брака им ищецът
е имал извънбрачна връзка с друга жена, осъществявал е насилие над нея под
формата на психическо такова – обиди и псувни, забележки вкл. физическо такова – удари със стол. Иска се от страната съдът да се произнесе по
въпроса за вината, както и да предостави ползването на семейното жилище,
описано в НА № 123 том 2 рег.№ 2405 по дело 323/2006г., представляващо
съпружеска имуществена общност, на Г..
По делото е депозиран и насрещен иск с вх.№ 4728/19.09.2019г. от Н.Т.Г.
против В.Ц.Г.. В насрещната искова молба са преповторени фактите и
обстоятелствата в отговора по чл.131 ГПК.
На основание чл.131 ГПК
препис от молбата е връчена на ответника
Г.. В месечния срок е постъпил отговор с вх.№ 5079/10.10.2019г. В отговора
Г., чрез пълномощник адв.И.В., прави възражение, че
жилището е било собственост на родителите му, които и до настоящия момент
живеят в него, поради което следва да бъде предоставено на Г.. Твърди се , че
лицето не притежава други недвижим имоти.
В съдебно заседание В.Ц.Г.,
редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв.И.В.
***. Страната и процесуалният й представител молят съда да уважи предявените
искове.
Н.Т.Г., редовно призована, се явява лично и
с пълномощник адв.Ц=.А. – АК-Плевен. Страната и
пълномощникът й поддържат насрещния иск и молят съдът да постанови решение, с
което да се произнесе по въпроса за вината , както и семейното жилище да бъде
предоставено на Г..
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от представеното
удостоверение за сключен граждански брак №054922 от 17.09.1993г., че В.Ц.Г. с
ЕГН **********, и Н.Т.Г. с ЕГН **********
са сключили граждански брак на 17.09.1993г. в К., общ.Червен бряг, за което бил
издаден акт за сключен граждански брак №17/17.09.1993г.
на длъжностното лице по гражданско състояние в Кметство К..
Безспорно по делото е и се
установява от представеното от Г. и неоспорено от Г. заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 123 том II рег.№
2405 дело №323 от 2006г., че на 16.06.2006г. Ц. Г. К. и В.Т.К. продали на В.Ц.Г. недвижим имот – урегулиран поземлен имот с
площ от 920 кв.м. , находящ се в гр. К.,
представляващ парцел I
– 1344 в стр. кв. 74 по ЗРП на града заедно с построените в него жилищна
сграда, лятна кухня, гараж и стопански сгради, при граници и съседи: улица, улица, парцел II- 1344, парцел XXII-1345.
Не
се спори между страните и относно обстоятелството, че семейното им жилище и на
административен адрес гр.К., ул.“Христо Ботев“ № 45, както и че към датата на
подаване на исковата молба същото е
ползвано съвместно от Н.Г. и родителите на В.Г..
Спорно по делото е настъпило ли е
дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните, както и относно
семейното жилище – може ли да се ползва по отделно от съпрузите и ако не – кой
от тях има жилищна нужда / т.е. жилищните и сервизни помещения да
могат да се
обособят в отделни жилища, без преустройства,
изменения или промяна в предназначението им, т. е., в състоянието на жилището, което
е заварено към момента на прекратяването
на брака, независимо дали отношенията им са търпими или
не/.
С оглед заявеното от страните съдът приема, че
е сезиран с искове с правно основание чл.49, ал.1 СК, както и с искове по чл.49, ал.3 и чл.56 СК на Н.Г..
В хода на производството с оглед установяване на спорните по делото
факти и обстоятелства са приобщени гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите В.Т.К., Д.Ц.Н.,
В.Т.Д., И.П.П.и А.Б.К..
Установи се
от показанията на свидетелката В.Т.К. / майка на В.Г./, че още
в началото на брака им отношенията на страните не били нормални, както и че
синът й споделил пред нея заявеното от съпругата му, че не го обича, а е
привързана като брат към него.
Свидетелката заявява, че семейството е живяло в домът им, който впоследствие
прехвърлили с договор за покупко-продажба на Г.и. От показанията и се
установява още, че към настоящия момент в къщата живее Н.Г. със свидетелката и
нейния съпруг / т.е. с родителите на Г./, както и че В.Г. живее на семейни
начала с друга жена в друг недвижим
имот. свидетелката заявява, че понастоящем отношенията им с Н.Г. са влошени. К. признава, че синът й
напуснал през октомври 2018г. семейното жилище,за да заживее с приятелката си.
Съдът кредитира
с доверие показанията на свидетелката К. с изключение на изложените факти, че
изначално брачните отношения на съпрузите не били нормални, както и че
понастоящем отношението на снаха им към родителите на Г. е влошено. В тази
насока съдът приема, че показанията на свидетелката са пристрастни и
необективни. В показанията си свидетелката от една страна заявява, че
отношението на Н.Г. се е променило и свидетелката е приканвала сина си да
заздравят брака си, а от друга излага твърдения за отправени обидни думи и
реплики. Ето защо в тази им част съдът не възприема за правдиви и достоверни
показанията на свидетелката. въпреки наличието на роднинска връзка с В.Г. съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелката в останалата им част поради съответствието
им с показанията на свидетелите Д.Ц.Н., В.Т.Д., И.П.П.и
А.Б.К. относно влошаването на брачните отношения на съпрузите, местоживеенето
им, извънбрачната връзка на Г. и напускането на последния на семейното жилище.
Видно от показанията на свидетелката
Д.Ц.Н. /втора братовчедка на В. К./, през целия си живот В.Г. е живял в домът
на родителите си , но през последните месеци е напуснал домът си и не го
посещава. Къщата в имота, в която живеят
К. и съпруга й, граничи с постройка, в която живее Н.Г.. Свидетелката не е била
очевидец на конфликти между страните, както и не знае причината Г. да напусне
дома си. Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелката. Последната
не се намира в някакви отношения с някоя от страните по делото, които да
дисквалифицират показанията и като необективни. Обратно изложените от
свидетелката факти съответстват изцяло с тази на свидетелките В.Т.К., В.Т.Д., И.П.П.и А.Б.К., поради което се приемат от състава за
безпристрастни и съответни на действителността.
Установява се от показанията на свидетелката В.Т.Д.,
че страните първоначално живели щастливо като семейство, но през последните
месеци отношенията им се влошили, както и че през 2018г. се разделили. Г. имал
извънбрачна връзка, в резултат на което е напуснал семейното жилище, а понастоящем в имота живее Н.Г. с родителите му. Свидетелката
заявява, че приятелката й няма друго жилище и няма къде да отиде. Съдът
кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелката като обективни и
безпристрастни, както поради съответствието с тези на останалите свидетели по
делото, но и поради съответствието със становището на страните за влошаване на
отношенията между съпрузите и жилището, в което живее всеки от тях понастоящем.
Видно от показанията на св. И.П.П.отношенията
между страните се влошили в резултат на извънбрачна връзка на В. Г. през 2018г.
и изнасянето му от семейното жилище и заживяване на семейни начала с друга
жена. От показанията и се установява, че
по време на брака на страните Н.Г. продала бащината си къща след смъртта на
баща й, както и че страната няма друго жилище, в което да живее.
Видно от показанията на свидетелката А.Б.К.,
страните не живеят заедно от около година, както и причината за раздялата им е
извънбрачна връзка на В.Г.. Свидетелката е категорична, че отношенията им преди
това са били нормални, характерни за семейство
с дългогодишен брак. Пред свидетелката Н.Г. споделила, че е съкрушена да
научи за извънбрачната връзка на своя съпруг, както и че последния се е изнесъл,
за да живее с приятелката си. Свидетелката не е била очевидец на домашно
насилие, причинено на Н. Г., но пред нея последната споделила, че по време на
скандал между съпрузите В. Г. хвърлил стол срещу Г.. Свидетелката посочва, че
Н.Г. живее в семейния им дом заедно с
родителите на В.Г., но къщата е с два входа и сградите имат самостоятелни
санитарни възли. Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелката
като обективни и безпристрастни, поради кореспондирането им с тези на
останалите свидетели по делото.
Показанията на всички свидетели по делото / с изкл. на частта от
показанията на св. В. описана по-горе/
са правдоподобни, житейски адекватни, в синхрон помежду си и с
останалите доказателства и както и да се преценяват в светлината на чл. 172 ГПК
няма как да се приемат за недостоверни понеже са заинтересовани. Страданията
на Н.Г., влошаването на отношенията им и
причината за раздялата на съпрузите е логично да станат достояние на
близките им и приятелите им. Личните
преживявания на всяка от страните няма от кого да се установят по-добре от
най-близките им хора, съседи и кръга от приятели, с които общуват. Ето
защо съдът приема за обективни и
правдиви показанията на всички свидетели, внасящи гласни доказателства в
процеса за основните факти от предмета на доказване.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
По иска с
правно основание чл. 49, ал. 1 от СК:
От
доказателствата по делото се установи, и съдът приема за установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду
им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за
близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за
семейството и дома. Съдът основава изводите си в тази насока на събраните в
хода на делото доказателства вкл. Признанието
на страните по делото. По категоричен и убедителен начин от гласните
доказателства в показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява,
че страните са разделени от около година,
като са престанали да поддържат нормални семейни отношения, основани на
любов, разбирателство и взаимно уважение. Бракът им вече е изпразнен от
съдържание и запазването на формалното му съществуване не е в интерес на съпрузите,
низходящата им и обществото. Ето защо бракът между на
В.Ц.Г. и Н.Т.Г. следва да бъде прекратен поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Относно вината за разстройство
на брака:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на
развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако
някой от съпрузите е поискал това. В случая,
Н. Г. е поискала съдът да постанови вина на В. Г. за настъпването на
разстройство в отношенията им, поради което съдът следва да разгледа този
въпрос и дължи произнасяне по него.
Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като
компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към
брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност,
съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството. В тази насока, за да се
произнесе на основание чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 от СК
по въпроса за вината, съдът съобрази следното:
В настоящото производство се установи от събраните свидетелски
показания, че страните са от около година във фактическа раздяла помежду си, като
съвместните им семейни отношения са продължили за време от 25 години след
сключване на брака. Съдът приема за
безспорно доказано по делото от гласните доказателства в показанията на свидетелите В.Т.К., Д.Ц.Н.,
В.Т.Д., И.П.П.и А.Б.К., че конкретната първопричина за раздялата е
именно извънбрачната връзка на Г. и следствие поведението на съпруга към
съпругата. Извънбрачната връзка, създадена от ищеца може да се счита основание
за прекратяване на брака, доколкото е установено, че е породена преди раздялата между съпрузите. В този
смисъл съдът намира, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е
настъпило по вина на Г.. Последният очевидно не е положил необходимите усилия
за изграждането на спокойни и стабилни съпружески отношения, проявявайки
толерантност един към друг, грижа и заинтересованост към семейните задължения.
С това си поведение Г. е изпразнил брачната връзка от необходимото й
съдържание, поради което и съдът приема, че с поведението си е допринесъл за разстройството на брака. Съпругът е позволил да настъпи влошаване на отношенията
и разкъсване на брачната връзка,
не е положил достатъчно усилия за постигане на
съгласие досежно отношения в семейството, семейните задължения и отговорности, и изглаждане на противоречията във връзка с брачния
живот. Г.
не е оказвал нужната емоционална и материална подкрепа на съпругата си,
като дори е установил извънбрачна връзка, с което напълно е разрушил доверието,
което следва да съществува между съпрузите.С това си
поведение и ответника е нарушили брачните си задължения, за което носи вина.
По иска с
правно основание чл.56 от СК:
Съгласно
чл. 56 от СК при допускане на развода,
когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи,
съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда. Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на
ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от
тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината,
здравословното състояние и други обстоятелства. В конкретния случай, не е
спорно по делото, че се касае за семейно жилище, което е СИО на страните, че
жилището се ползва от ищцата и родителите на В.Г., а ответникът е с
различно местоживеене. Не се спори
относно обстоятелството, че здравословното състояние на двете страни не е влошено
и същите не страдат от заболявания, които да рефлектират върху възможността да
обитават съвместно жилището. Липсват и
доказателства за жилищна нужда от страна на Г.. Гореизложеното ведно с
обстоятелството, че по делото са налице доказателства , че отношенията между страните са
обтегнати,
изключва възможността за съвместно
ползване на имота от двете страни. По
изложените съображения съдът приема, че ползването на семейното жилище следва
да бъде предоставено временно на Н.Г. последната не разполага с друго жилище,
поради което е налице предпоставката жилищна нужда по смисъла на чл.56 СК.
Страните не са
заявили искане за уреждане на имуществените отношения между тях, поради което
съдът не следва да се произнася в тази
част. След прекратяване на гражданския брак движимите вещи и недвижими имоти,
придобити по време на брака, ще се
трансформират по силата на закона в
съсобственост между съпрузите.
По
разноските:
На основание чл.329, ал.1 ГПК разноските за
адвокатско възнаграждение на Н.Г. в
размер на 600 лв. следва да се възложат на виновния съпруг т.е. в тежест на В.Г..
Предвид
изхода от спора и на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 01.03.2008
г., съдът определя държавна такса по
чл.6 т. 2 в размер на
50 лв., която видно от платежното нареждане е заплатена чрез сумата от 25 лв. от Н.Г. и сумата от 30
лв. от В.Г..
Мотивиран
от така изложените съображения, Районен съд- Червен бряг :
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1 СК брака между В.Ц.Г.
с ЕГН **********, адрес: *** и Н.Т.Г. с
ЕГН **********, адрес: ***, на 17.09.1993г. в К., общ.Червен бряг, за което бил
издаден акт за сключен граждански брак №17/17.09.1993г.
на длъжностното лице по гражданско състояние в Кметство К., поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
ОБЯВЯВА
на основание чл.49, ал.3 СК, че ВИНАТА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на В.Ц.Г.
с ЕГН **********, адрес: ***.
ПРЕДОСТАВЯ на основание
чл.56 СК ползването на семейното
жилище, находящо се в град К., ул. „Христо Ботев“
№ 45 в урегулиран поземлен имот с площ
от 920 кв.м. , парцел I
– 1344 в стр. кв. 74 по ЗРП на града, на Н.Т.Г. с ЕГН **********, адрес: ***.
ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1 ГПК В.Ц.Г. с ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.Г. с ЕГН **********, адрес:
*** сумата от 600 / шестстотин/ лв. направени деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд- гр.Плевен в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: