Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/31.10.2019г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 505/2019 год. по описа на АдмС -
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145, ал.1 от АПК, вр.
чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на М.М.И., с ЕГН **********,***, срещу
ЗППАМ № 19-3394-000040/01.07.2019г. на началника на РУ - Албена при ОД на МВР –
Добрич, с която на основание чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е неправилна,
незаконосъобразна, издадена в противоречие с действителното фактическо
положение, поради което се иска тя да бъде отменена. Излагат се обстоятелства, че
жалбоподателят не е извършил нарушение на ЗДвП и не е бил спиран за проверка от
полицейски служител. Влязъл е в полицейското управление като пешеходец при
паркиран преди това автомобил и не е шофирал в пияно състояние. Навеждат се
възражения, че посочените в заповедта 1, 75 промила алкохол не са установени с
кръвна проба, а след извършена проверка с техническо средство. Твърди се, че
впоследствие на жалбоподателя е взета кръв за кръвна проба, резултатите от
която ще покажат по-ниски стойности, тъй като изследването с дрегера е
направено непосредствено след употребата на алкохол в състояние на афект.
В съдебно заседание жалбоподателят сочи, че действително
е пил алкохол, но след като е паркирал автомобила си пред полицейското
управление, а не и преди това.
Ответникът по жалбата – началникът на РУ – Албена при ОД
на МВР-Добрич, не изразява становище по нея.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, адресат
на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения :
Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед №
19-3394-000040/01.07.2019г. на началника на РУ – Албена към ОД на МВР – Добрич,
с която на основание чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП на жалбоподателя М.М.И. е
наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУПМС до
решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца. Заповедта
е мотивирана с обстоятелството, че срещу жалбоподателя е съставен АУАН №
Д394221/ 01.07.2019г. за това, че на 01.07.2019г., около 15:49 часа, в к.к.
„Албена“, на път от административната сграда в посока РУ – Албена, в близост до
РУ – Албена, управлява лек автомобил Мерцедес с рег. № ********, с концентрация
на алкохол в кръвта 1, 75 на хиляда, установена след извършена проверка чрез
издишания от водача въздух в техническо средство – Алкотест Дрегер 7510 с инв.
№ ARBA0056. Издаден е талон за медицинско изследване № 0016837. В АУАН деянието е
квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Актът е предявен и връчен
лично на жалбоподателя, като едновременно със съставянето му са иззети СУМПС и
контролния талон на водача. В графата за възражения М. е записал, че не
признава показанията на дрегера. Въз основа на така съставения акт е издадена и
процесната заповед, в която е дадена същата правна квалификация на нарушението
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
От данните по административната преписка се установява,
че след връчването на талона за медицинско изследване водачът се е явил в
определения за това срок в МБАЛ – Добрич и е дал кръвна проба – така протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози от 01.07.2019г. на л.8 от делото. По
делото не е представен протокол с резултатите от лабораторното изследване на пробата,
но от обясненията на жалбоподателя, кредитирани от съда като признание на
неизгодни за страната факти, е видно, че химическата експертиза е установила наличието
на 1, 52 промила алкохол в кръвта му.
От приложената по делото заповед № 357з-815/19.04.2017г.
на директора на ОД на МВР – Добрич се установява, че началниците на РУ при ОД
на МВР – Добрич, с правомощия за територията, обслужвана от съответното РУ при ОД
на МВР – Добрич, са упълномощени да прилагат принудителни административни мерки
по чл.171, т.1 от ЗДвП.
При тези фактически обстоятелства се налагат следните
правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от материално и
териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му
правомощия съгласно горепосочената заповед на директора на ОД на МВР – Добрич,
в установената от закона форма и съдържание. В заповедта е цитирана приложимата
законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на ПАМ - чл.171, т.1,
б. “б” от ЗДвП. Действително в разпоредителната част на акта не е посочено от
кой закон е тази разпоредба, но това не е съществен пропуск, защото от
заглавието и обстоятелствената част на заповедта е видно, че тя е издадена на
основание чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП. В заповедта са изложени и фактическите основания,
които са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез
препращане към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е
неразделна част от административната преписка.
В производството по издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила или
нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона.
Текстът на чл.171 от ЗДвП в приложимата му редакция предвижда
за осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на
административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки, една
от които е временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца – чл.171, т.1, б.“б.
от ЗДвП (редакция ДВ, бр.77/2017г., в сила от 29.06.2017г.).
Следователно необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на
мярката по този текст е лицето да е управлявало моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена по един от
посочените в закона начини, което в случая безспорно е налице. От съдържанието
на АУАН е видно, че на инкриминираните дата, час и място М. е управлявал лек автомобил
с концентрация на алкохол в кръвта 1,75 на хиляда, отчетена с техническо
средство. АУАН е редовно съставен по предвидения за това ред и има задължителна
за административния орган презумптивна доказателствена сила на основание
чл.189, ал.2 от ЗДвП. Констатираното с акта нарушение е основание за прилагане на
мярката при условията на обвързана компетентност, поради което началникът на РУ
- Албена не е имал право на преценка дали да издаде обжалваната заповед или не.
Вярно е, че изследването на кръвната проба е показало малко по-ниски стойности
от установените с техническото средство, но това не променя крайните правни
изводи на административния орган. За приложението на принудителната
административна мярка по чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП е достатъчно
концентрацията на алкохол в кръвта на водача да е над 0,5 хиляда без оглед на нейното
превишение. От друга страна, съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му по аргумент от
чл.142, ал.1 от АПК. Към този момент отчетеният с техническото средство
резултат е показвал съдържание на алкохол в кръвта на водача над 0, 5 на хиляда
и правилно в съответствие с този резултат административният орган е приел, че
са налице предпоставките за приложение на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
Не се оправдават от данните по делото твърденията на жалбоподателя,
че той не е шофирал пиян, че е бил спрян за проверка като пешеходец, а не като
водач на МПС, че е употребил алкохол едва след като е паркирал автомобила си
пред полицейското управление, където му била извършена и проверката с дрегера.
В съставения му акт жалбоподателят е възразил само срещу показанията на
дрегера, но не и срещу констатациите, че е управлявал МПС по посочения в акта
маршрут. Дори и да се приеме, че той е бил проверен, след като е паркирал пред
полицейското управление, то това не изключва качеството му на водач на МПС по
смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, защото паркирането на автомобила е част от
неговото управление. Колкото до твърденията му, че е употребил алкохол (ром),
след като е спрял автомобила си, то те се опровергават от собствените му
обяснения, документирани в протокола за медицинско изследване, в които сам е
посочил, че е пил 100 грама ром на 01.07.2019г. в 12, 00 часа, докато
полицейската проверка е извършена в 15, 49 часа, т.е. няколко часа по-късно. В
хода на производството пред съда жалбоподателят не е ангажирал каквито и да е
доказателства в подкрепа на възраженията си в жалбата. С оглед на това следва
да се приеме, че презумпцията за истинност на АУАН не е оборена с годни
доказателствени средства, поради което правилно и законосъобразно
административният орган е приел, че удостоверените с него факти и обстоятелства
отговарят на обективната истина.
При безспорността на основния правнорелевантен факт
– управление на МПС след употреба на
алкохол с концентрация над 0,5 на хиляда – правилно и законосъобразно
административният орган е упражнил публичното си субективно право да наложи
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП. Административната
принуда е държавновластническа принуда, която се реализира като крайно средство
за обезпечаване изпълнението на правните норми, които техният адресат не желае
да изпълни доброволно. Приложената ПАМ има превантивен и преустановителен
характер – да прекрати извършването на нарушението и да предотврати
настъпването на вредни последици от него, както и извършването на други правонарушения
от страна на водача. С временното отнемане на СУМПС на водача е изпълнена
непосредствената цел на закона да се преустанови шофирането в нетрезво
състояние и да се гарантира живота и здравето на участниците в движението,
поради което процесната заповед не е в противоречие с целта на закона. Не е
налице и нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК. Предвидената
в чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие – до
решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18
месеца. Действително в заповедта не е посочен конкретен срок на
действие на ПАМ, но това не е съществено закононарушение. При
произнасянето на компетентния орган относно административнонаказателната отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения
срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпването на
прекратителното условие, с което е обвързано действието
й. В този смисъл нормата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е
императивна и следва да се приложи по отношение на срока на действие на
мярката.
С оглед на изложеното
настоящият състав на съда приема, че обжалваната заповед е правилна и
законосъобразна, постановена при изяснена фактическа обстановка и в
съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което не са налице
основания за отмяната й по смисъла на чл.146 от АПК и жалбата срещу нея следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Страните не са претендирали разноски по
делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във
вр. чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП Административният съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.И., с ЕГН **********,***, срещу ЗППАМ № 19-3394-000040/01.07.2019г.
на началника на РУ - Албена при ОД на МВР – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен съдия: