РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100604329 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия Колева в.н.о.х.д. № 4329 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 20.05.2021г., постановена по НОХД № 2941/2021г. по описа на СРС,
НО, 108-ми състав съдът е подсъдимия Т. В. В. за невиновен в това, че в периода от
неустановена датата и час през месец септември 2018г. до неустановен час на 12.12.2018г.
съответно в гр.София, ул******* и в къща с неустановен адрес до женския пазар „Георги
Кирков“, при условията на продължавано престъпление- с две деяния, които осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, се е съвкупил
с лице, ненавършило 14-годишна възраст- Н. И.С.. с ЕГН **********, доколкото
извършеното не съставлява престъпление по чл.152 НК, както следва:
1.На неустановена дата и час през месец септември 2018г. в гр.София, ул.
„Любляна“, бл.******* се е съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст- Н. И.С..
ЕГН **********, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
2.На 12.12.2018 г., в неустановен час в гр. София, в къща с неустановен адрес до
женския пазар „Георги Кирков“ се е съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст- Н.
И.С.. ЕГН **********, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от
НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението за
престъпление по чл.151, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Против така постановената първоинстанционна присъда е постъпил протест от СРП,
в който са изложени доводи, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Прави се искане присъдата да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае
1
подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и му наложи наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три години, което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок
от три години.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП не
поддържа протеста на СРП. Предлага първоинстанционна присъда да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна. Счита, че съдът е приел и обсъдил доказателства, които са
установили действителната фактическа обстановка.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата на подсъдимия Т.В.,
адв.Й.П. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна. Твърди че, отношенията между подзащитният й и свидетелката Н. И.С.. са
прераснали в семейни такива и той се грижи за нея и детето.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Т.В. заявява, че от
три години живеят с Н.С. с нейните родители, имат дете на две години и половина и той
издържа семейството.
В последна дума подсъдимият Т.В. моли да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти въззивен
състав, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и сам
служебно провери атакувания съдебен акт намира за установено следното:
От фактическа страна СРС е приел, че свидетелката Н.С. и подсъдимият са от
ромски произход. През 2017г. те се запознали, започнали да изпитват любовни чувства един
към друг и започнали връзка. На неустановена дата през месец септември 2018г.
подсъдимият и свидетелката Н.С. отишли в дома му в гр.София, ул*******, където се
съвкупили за пръв път. След това правили секс няколко пъти, като през септември 2018г.
свидетелката Н.С. забременяла. Майките им- свидетелките И. С. и З.Я. узнали това, но се
страхували да кажат на бащата на свидетелката Н.С.. Свидетелката Н.С. искала да се омъжи
за подсъдимия, но родителите й не й позволявали. На 11.12.2018г. тя и подсъдимият се
уговорили да избягат, за пренощуват заедно, тъй като според ромските обичаи по този начин
щели да могат да се оженят. На 12.12.2018г. те отишли с автобус до гр.Ботевград и
пренощували в дома на роднини на подсъдимия, като отново правили секс. Предвид това, че
свидетелката Н.С. не се прибрала вечерта на 12.12.2018г., родителите й подали сигнал до 6
РУ-СДВР. На 13.12.201 г. тя се прибрала в дома си.
На 08.05.2019г. свидетелката Н.С. родила момиче- С.. На 13.05.2019г. с нотариално
заверена декларация подсъдимият припознал детето като свое и декларацията била
подадена в Столична община- Район Витоша. Свидетелката Н.С. и детето заживели при
родителите й, като подсъдимият често ги посещавал и им оставял пари. Родителите на
свидетелката Н.С. и подсъдимия се съгласили след като тя навърши 16 години да сключи
брак с подсъдимия.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите Н.С., И. С., З.Я., С.Л., И.С., З.Т., П., И., протокол за доброволно
предаване, медицинско направление; декларация за припознаване, акт за раждане, съдебно
психиатрична и психологична експертизи, две съдебно медицински експертизи, медицински
документи за свидетелката Н.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Т.В. съдът е приел за
установено, че същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е
2
приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият Т.В. е осъществил състава на
престъпление по чл.151, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият се е съвкупил със свидетелката Н.С., която към месец септември и
12.12.2018г. не е била навършила 14 години, но това е станало със съгласието на
свидетелката Н.С..
Обосновано съдът е приел, че е налице едно продължавано престъпление, а не две
отделни, защото двете инкриминирани съвкупления от обективна и субективна страна
осъществяват състава на едно и също престъпление, като тези действия са извършени през
непродължителен период от време. Отделните деяния са извършени при една и съща
фактическа обстановка, при еднакъв механизъм на осъществяване на деянията и при
еднородност на вината, поради което действията на подсъдимия се явяват от обективна и
субективна страна продължение на всяко предходно такова.
Законосъобразно съдът е приел, че извършеното от подсъдимия Т.В. не е
престъпно, тъй като в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид, се
явява с по-ниска степен на обществена опасност и същата е явно незначителна по смисъла
на чл.9, ал.2 от НК. В конкретния случай, подсъдимият и пострадалото лице са имали връзка
от около година и половина преди първото деяние и са изпитвали любовни чувства един към
друг. Към момента на деянията подсъдимият, макар и пълнолетен, също е бил на много
ниска възраст- при първото деяние- на 18 години, а при второто — на 19г., която се
характеризира с нисък житейски опит, лекомислие и ниска възможност за преценка на
евентуалните последствия от подобно деяние. Правилно и законосъобразно съдът е отчел
обстоятелството, че след раждането на детето, подсъдимият веднага е припознал същото и е
предприел законовите стъпки, посещава редовно детето и майката и имат намерение да
сключат брак. Случаите, които попадат под хипотезите на чл.9, ал.2 от НК, поначало
представляват изключения. Малозначителността на деянието е конкретно негово
обществено качество, поради което е необходим внимателен анализ на обстоятелствата дали
то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения
или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения.
Този въпрос се разрешава при съвкупна преценка на всички елементи на състава на
даденото престъпление съобразно утвърдените в тази насока разрешения на доктрината и
съдебната практика. В това отношение принципно са от значение характерът на обекта на
посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат, характерът на конкретното
деяние, степента на застрашаване на обекта, общественоопасните последици от деянието,
някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на персоналната му
обществената опасност. Нито един от релевантните фактори за преценката на обществената
опасност на извършеното не следва да се абсолютизира, но и нито един не следва да се
игнорира, защото изводът за малозначителност може да се формулира само при комплексно
и изчерпателно съобразяване на всички относими обстоятелства при преценка на
относителната им тежест и значение. Пред настоящата съдебна инстанция подсъдимият
заяви, че със свидетелката Н.С. живеят заедно от три години, при нейните родители и той
издържа семейството.
3
При преценката за приложимост на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК следва да се
отчитат принципните постановки относно обществено-историческата обусловеност на
степента на обществената опасност на деянието. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК може да
бъде приложена в случаите на всякакви престъпления, визирани в Особената част,
доколкото липсва изрична разпоредба, изключваща определени престъпления от
приложното поле на чл.9, ал.2 от НК.
При извършената на основание чл.313, ал.1 от НПК служебна проверка на
правилността на присъдата въззивният съд не констатира основания за нейното отменяне
или изменяне.
Предвид изложените съображения и на основание на чл.334, т.6 във чл.338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.05.2021г., постановена по н.о.х.д. № 2941/2021г.,
по описа на СРС, НО, 108- ми състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4