Решение по дело №357/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 306
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 6 декември 2019 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20197110700357
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                          № 306 от 06.12.2019 г., гр. Кюстендил

 

   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                              СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 357 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Делото е образувано по жалба от Л.Л.П., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение № 31/27.06.2019 г. на кмета на община Дупница, с което е отказан достъп до поисканата със заявление с вх. № 61-00-222/21.12.2018 г. обществена информация в частта по т. 6 от заявлението – предоставяне на всички действащи договори за наем и ползване на Спортната зала в гр. Дупница, сключени със спортни клубове, лица и фирми. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на отказа поради нарушаване на материалния закон. Претендират се направените разноски по производството на делото.

В съдебното заседание по делото Л.П. поддържа жалбата. Представя списък на разноските.

Ответникът – кметът на община Дупница, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Таня Д., в представения по делото писмен отговор и в съдебното заседание оспорва жалбата като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 61-00-222/21.12.2018 г. от Л.П., с т. 6 от което същата е поискала от кмета на община Дупница да й бъдат предоставени по електронен път (на посочения в заявлението електронен адрес) копия от всички действащи договори за наем и ползване на Спортната зала в гр. Дупница, сключени със спортни клубове, лица и фирми. Със заявление с вх. № 42-00-54-(1)/24.01.2019 г. председателят на СБК „Марек – Лъчезар Андонов Киров, е дал изрично съгласие за предоставяне на достъп до договора за наем. Със заявления с вх. № 42-00-632-(1)/25.06.2019 г. и вх. № 42-00-643/27.06.2019 г. съответно Л.Г. – председател на СКТМ „Марек – Дигеста спорт, и Л.Н. – мениджър на ВК „Марек – Юнион Ивкони (упълномощен с пълномощно № 5169/24.02.2011 г.), са отказали предоставянето на договорите на наем, сключени с Община Дупница. С обжалваното решение кметът на община Дупница е отказал предоставянето на исканата в т. 6 от заявлението обществена информация, като за мотивите на отказа е препратил към писмо с изх. № 94-Л-279/27.06.2019 г. до Л.П..*** е информирал П., че със заявления с вх. № 42-00-632-(1)/25.06.2019 г. и вх. № 42-00-643/27.06.2019 г. представителите на СКТМ „Марек – Дигеста спорт и ВК „Марек – Юнион Ивкони са отказали предоставянето на исканата информация, както и че при направена преценка за надделяващ обществен интерес такъв не е налице, като в писмото е цитирана легалната дефиниция на „надделяващ обществен интерес, дадена в § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗДОИ.

С оглед така установената фактическа обстановка и като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е основателна по следните съображения:  

         В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е регламентирал коя информация е обществена – тази, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти (последните са посочени в чл. 3 от ЗДОИ). Следователно в обхвата на понятието обществена информация” попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин има право на достъп до обществена информация при ограниченията на закона. В случая исканата от Л.П. информация е обществена такава по смисъла на закона, а кметът на община Дупница е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ за предоставяне достъп до обществена информация.

За да постанови процесното решение кметът на община Дупница се е позовал на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Последната предвижда кумулативното наличие на три законови предпоставки, за да е налице основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация: достъпът да засяга интересите на трето лице;  същото изрично да е отказало предоставяне на исканата обществена информация; и случаят да не представлява такъв с надделяващ обществен интерес.

В случая посочената норма е неприложима по отношение на договора за наем, сключен между Община Дупница и СБК „Марек, доколкото това трето лице е дало  изрично съгласие за предоставяне на достъп до договора. По отношение на договорите за наем, сключени между Община Дупница и СКТМ „Марек – Дигеста спорт и ВК „Марек – Юнион Ивкони, решението е постановено при липса на две от горепосочените предпоставки. Налице е единствено изрично несъгласие на СКТМ „Марек – Дигеста спорт и ВК „Марек – Юнион Ивкони СБК „Марек за предоставяне на достъп до сключените между тях и Община Дупница договори за наем. В подадените заявления СКТМ „Марек – Дигеста спорт и ВК „Марек – Юнион Ивкони обаче не са изразили становище за засягане на какъвто и да било техен интерес, а органът вместо тях е преценил, че исканата информация засяга техни интереси. Фактът, че третото лице фигурира в предмета на исканата обществена информация, сам по себе си не означава автоматично засягане на негови интереси. Вярно е, че законодателят не е поставил изрично изискване към третото лице да обосновава интереса си и неговото засягане, но щом органът се позовава на засягане на интерес на третото лице, той е длъжен да идентифицира този интерес и да установи, разбира се като прогноза, възможността за неговото засягане. Немотивираното посочване на засегнат интерес, без да може да се установи какъв е този интерес, за да се прецени възможността достъпът до исканата информация да го засегне, прави процесното решение необосновано. Същото е постановено на основание изразеното несъгласие на горепосочените два спортни клуба, но не съдържа ясно твърдение на последните за засягане на конкретни техни интереси (вж. в т. см. Решение № 206/08.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10116/2016 г., V о.). Органът не е оправомощен от закона от името на третото лице да преценява засягането на негов интерес. Независимо от посоченото, дори и да се приеме, че е налице засягане на интереси на СКТМ „Марек – Дигеста спорт и ВК „Марек – Юнион Ивкони, и при декларирано несъгласие за предоставяне на достъп до информацията, за да настъпи правопрекратяващото действие на тези два юридически факта по отношение на правото на достъп до обществена информация, е необходимо да липсва надделяващ обществен интерес. Тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставкизасягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави същата. Преценката на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и без излагането на фактически и правни основания за този релевантен юридически факт органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 от ЗДОИ.

Характерът на визираните в чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ юридическите факти и тяхното действие изисква органът, преди да пристъпи към искане на съгласието на трето лице, да извърши преценка налице ли е надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. В случая органът изобщо не обсъдил наличието на този юридически факт. В решението е посочено декларативно, че не е налице надделяващ обществен интерес и е възпроизведена легалната дефиниция на това понятие, дадена в § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Когато правното основание за издаване на един индивидуален административен акт е правна норма, която съдържа няколко юридически факта, органът е длъжен да изложи фактически и правни мотиви относно всеки от елементите на фактическия състав. Необсъждането на един от релевантните юридически факти и неизлагането на мотиви относно неговото наличие, при положение че наличието му води до изключване на правното действие на другите два релевантни юридически факта, прави оспореното решение постановено при липса на фактически основания. Фактическите и правни основания са двата елемента на правния силогизъм, който съдът трябва да реши, за да изпълни задължението си и да даде защита на засегнатите права и интереси. Без фактически и правни основания съдът не може да установи законосъобразността на постановения акт. В случая органът е посочил правното основание – чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, но не е извършил преценка и не е изложил мотиви за наличието на релевантния юридически факт надделяващ обществен интерес”. Съдът не може вместо органа да преценява съществуват ли факти, които доказват наличието на надделяващ обществен интерес и въз основа на това да направи вместо органа правен извод за приложимостта на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Съдът може само да провери законосъобразността на фактическите и правни изводи на органа (вж. в т. см. Решение № 225/09.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3292/2014 г., VII о. и Решение № 2216/19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13618/2016 г., V о.).

По изложените съображения оспореното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В съответствие с чл. 173, ал. 2, предл. 3 от АПК, с оглед естеството на производството, преписката следва да бъде изпратена на кмета на община Дупница за ново произнасяне по т. 6 от заявлението с вх. № 61-00-222/21.12.2018 г. от Л.П. при съобразяване с мотивите на настоящото решение, като на основание чл. 174, изр. 1 от АПК се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че срокът следва да бъде 14-дневен, считано от датата на получаване на препис от решението.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Дупница следва да бъде осъдена да заплати на Л.П. направените от нея разноски по производството на делото за държавна такса в размер на 10,00 лева.

Воден от гореизложеното, съдът

        Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 31/27.06.2019 г. на кмета на община Дупница, с което е отказан достъп до поисканата със заявление с вх. № 61-00-222/21.12.2018 г. от Л.Л.П. обществена информация в частта по т. 6 от заявлението.

ИЗПРАЩА преписката на кмета на община Дупница за ново произнасяне по т. 6 от заявлението с вх. № 61-00-222/21.12.2018 г. от Л.Л.П. съобразно мотивите на настоящото решение в 14-дневен срок от получаването на препис от същото.

ОСЪЖДА Община Дупница да заплати на Л.Л.П., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в размер на 10,00 (десет) лева – разноски по делото.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

                         СЪДИЯ: