РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2259
гр. Пловдив, 08.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ състав, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието
на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 1278
по описа за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба предявена от М.С.П., с ЕГН **********, с адрес
посочен в исковата молба ***, чрез пълномощника си адвокат С.П.,***. Ищецът
иска ответникът ОД на МВР - Пловдив да бъде осъден да му заплати сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име и човешкото му достойнство, създаден у него
психически дискомфорт и чувство на унижение и срам пред близки и познати в град
Хисаря, притеснение и страх от извършения полицейски произвол, в резултат
на издадена Заповед за задържане на лице рег. № 273зз-11/15.02.2019 г., от В.Н.А.–
оперативен работник в РУ на МВР гр. Хисаря при ОД на МВР гр. Пловдив, отменена
с Решение № 1/09.04.2019 г., постановено по адм. дело № 3/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, за периода от 15.02.2019 г. до завеждане на
исковата молба – 30.04.2019 г. Претендират се и разноските по
делото.
Ответникът – ОД на МВР - Пловдив, чрез процесуалния си представител, прави възражение за неоснователност и
недоказаност на иска и счита, че същият следва да бъде отхвърлен. Алтернативно
оспорва иска по отношение на неговия размер и моли същият да бъде намален.
Съображения в тази насока са изложени в отговора на исковата молба вх. № 9832/21.05.2019 г. по описа на съда.
Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив счита иска за доказан по
основание, но не и по размер.
Пловдивският Административен Съд – седемнадесети състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото няма спор от фактическа страна.
Със Заповед за задържане на лице рег. № 273зз-11/15.02.2019 г., издадена от В.Н.А.–
оперативен работник в РУ на МВР гр. Хисаря при ОД на МВР гр. Пловдив, е задържан ищецът за срок от 24 часа в помещение за
временно задържане в РУ на МВР гр. Хисаря. Именно от този административен акт
се твърди, че са настъпили неимуществени вреди за ищеца. Последният е оспорил цитираната
заповед пред съда, като с Решение № 1/09.04.2019 г. постановено по адм. дело № 3/2019
г. по описа на Пловдивския районен съд (ПРС), ХІV гр. състав (приложено по настоящото дело), същата е отменена. Решението на ПРС е влязло в
законна сила на 28.05.2019 г.
Като свидетели
по делото са разпитани следните лица:
И.М.П. – син на ищеца. Същият заявява, че баща му у бил задържан от полицията на
град Хисаря някъде около 15-16.02.2019 г. Полицаи от РПУ Хисаря дошли в дома им
да го търсят. Майка му разговаряла с тях, а той присъствал на разговора.
Полицаите казали баща му веднага да се яви в полицията. В този момент баща му не
бил вкъщи, но като се върнал му казали и той веднага отишъл в полицията. След
това баща му се обадил на майка му и казал, че ще го задържат за 24 часа, а тя
отишла да му занесе ядене. Майка му, брат му и той страшно много се уплашили, защото
изобщо не знаели за какво става въпрос. Впоследствие разбрали, че повод за
задържането са били едни плугове за оране, които те имали от много време, тъй
като се занимавали със земеделие, а полицаите мислели, че тези плугове са
откраднати. Баща му бил задържан 24 часа. Майка му и батко му ходили да го
видят, докато бил задържан в полицията и му занесли ядене, а той отишъл с тях
на другия ден, за да го приберат от ареста. Баща му излязъл оттам много
уплашен. Той се чувствал много гадно, тъй като целият град Хисаря говорел, че
са го задържали. Свидетелят виждал колко много се срамува баща му пред тях.
Няколко дена след като го освободили от ареста, баща му започна да пие някакви
хапчета, видимо отслабнал много на килограми, защото тези притеснения и това му
състояние продължило два-три месеца. Той не бил същия. Спрял да работи, а те се
занимавали със земеделие. Не излизал от къщи, тъй като се срамувал от хората и
не бил същия човек, както преди. Други хора са му споделяли, че баща му е
споделял с тях притеснение, че го е страх да не го затворят пак. Баща му никога
не се е занимавал с полиция, нито е бил криминално проявен, нито е бил осъждан
и никога не е ходил в полицията с изключение на този случай. Един полицай Ч.му
се обади да отиде да вземе баща си от полицията. Баща му след като отишъл в
полицията към 11.00 часа, в 12.00 часа се обадил на майка му, че го задържат за
24 часа и тя да му занесе храна. На другия ден го освободили към 12.00 – 13.00
часа. Според свидетеля го държали повече от 24 часа. Доколкото си спомня, после
още веднъж баща му е ходил в полицията за някакъв разпит.
А.С.Н.– Същия заявява, че с М.С.П. се
познават от деца и са приятели. Знае, че М. го задържали в полицията на град
Хисаря през февруари тази година – 2019 г. Били го обвинили за някакви плугове,
доколкото знае. Целят град говорел, че М. е задържан. Те се видели след като го
освободили. Свидетелят имал много животни, а М. гледал една градина, която била
близо до язовира и Н. минавал често с животните оттам и затова се виждали с М..
Десет-петнадесет дена след като го били освободили се видели за първи път и той
(М.) бил притеснен, разочарован, не бил този човек, който Н. познавал преди. М.
му казвал: „Неудобно ми е да виждам децата, срам ме е от хората, срам ме е да
излизам в града, не мога да спя“. Според свидетеля, М. се чувствал много зле,
защото не бил този човек, който той познавал преди това. След тази първа среща
пак се виждали, защото Н. минавал с животните оттам и впечатленията му от
първото им виждане, след задържането му, се потвърдили. М. видимо отслабнал и
знаел от него, че пиел хапчета - просто не бил същия човек, който Н. познавал
от преди.
След
анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от
правна страна:
Съгласно чл. 203 АПК исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по
реда на Глава единадесета, а за неуредените
въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ
постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
За да възникне правото на
иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена;
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие за допустимост на
иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният
акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявените от ищците
искови претенции се явяват допустими, доколкото няма спор, че Заповед за
задържане на лице рег. № 273зз-11/15.02.2019 г., издадена от В.Н.А.– оперативен
работник в РУ на МВР гр. Хисаря при ОД на МВР гр. Пловдив, е отменена с Решение
№ 1/09.04.2019 г., постановено по адм. дело № 3/2019 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, влязло законна сила на
28.05.2019 г. При това
положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия
състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за
противоправно поведение от страна на орган на МВР, изразяващо в издаването на незаконосъобразен
административен акт.
Впрочем, в конкретния случай от събраните по делото
доказателства се доказа наличието и на останалите предвидени в закона
материални предпоставки. На първо място следва да се посочи, че самият престой
в помещение за временно задържане в резултат на наложена принудителна
административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, обективно води до
негативни последици върху емоционалното, психическото и физическото състояние на
всяко лице. Конкретните негативни последици за ищеца в резултат на незаконосъобразната
заповед за задържане, по несъмнен начин се установяват от показанията на разпитаните по делото
свидетели И.М.П. – син на ищеца и А.С.Н..И двамата свидетели установяват, че именно
в резултат на издадената Заповед за задържане на лице рег. №
273зз-11/15.02.2019 г., ищецът е преживял негативни емоции - създаден у него
психически дискомфорт и чувство на унижение и срам пред близки и познати в град
Хисаря, притеснение и страх от извършения полицейски произвол, довели до
уронване на доброто му име и човешкото му достойнство. Това е довело до понижаване на жизнения му тонус, оказало е
влияние върху цялостното му емоционално състояние, затворил се е в себе си, отразило
се е негативно на съня му, видимо е отслабнал, понижила се и работоспособността
му.
Негативните преживявания на ищеца, установени от
обсъжданите показания на разпитаните по делото свидетели (подробно възпроизведени по-горе), които съдът възприема като обективни,
последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, са с такъв интензитет и
продължителност, че несъмнено следва да бъдат квалифицирани като неимуществени
вреди и съответно да бъде определен справедливия размер за тяхното обезщетяване.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди -
както имуществени, така и неимуществени, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи,
че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния
административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който
възниква обезщетителната отговорност на държавата. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна
връзка между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконен акт. Причинна
връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по
повод и във връзка с него. За установяването на причинна връзка между
вредите и незаконния акт са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. и
свидетелски показания. Отново следва да се подчертае, че с показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява по категоричен начин, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, в
резултат на издадения незаконосъобразен акт. Вредите, които са му причинени са
по повод и във връзка със Заповед
за задържане на лице рег. № 273зз-11/15.02.2019 г. В случая свидетелските показания в
достатъчна степен установяват, както вида и интензитета на неимуществените
вреди, така и че същите са пряка и непосредствена последица от незаконната
заповед. Казано с други думи, налице е пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Ето защо, следва да се приеме, че неимуществените
вреди на ищцата, са доказани по основание.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична
категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност размерът
на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди
следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и
времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните
блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента
на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
При определяне размера на претендираните от П.
неимуществени вреди, следва да се съобрази, че: по време на задържането от
органите на МВР П. е бил на 52 години (възрастта, в която човек е натрупал опит, познания,
изградил е своя авторите пред обществото и семейството си), поради което самото задържане безспорно е имало
за него травмиращ характер, макар последното да е било само за 24 часа; гр.
Хисаря е сравнително малко населено място (по данни на НСИ към 31.12.2018 г. населението на гр. Хисаря е общо 6 362
души), в което хората се познават и
събития от категорията на процесното без всякакво съмнение стават публично
достояние, а фактът на задържане на едно лице от полицията означава за
обществеността едно единствено нещо - че това лице е извършило някакво
противоправно деяние; липсата на каквито и да било данни ищецът да е бил „заподозрян като извършител на престъпление
по чл. 194, ал. 1 от НК по ДП № 273 ЗМ-76/2018 г.“ – доказателства за
образувано досъдебно производството с посочения (или друг) номер не са ангажирани нито в
производството по обжалване на самата заповед за задържане пред Районен съд –
Пловдив (по адм.дело № 3/2019 г. по описа
на същия съд приложено по настоящото дело), нито в хода на настоящото съдебно производството. Незаконосъобразното
задържане несъмнено е повлияло върху психиката на П. до степен да затрудни
социалните му контакти. Тези обстоятелства са напълно достатъчни, за да се
приеме, че интензитета на породените страдания и негативни преживявания, е бил
в значителна степен завишен, включително и с оглед конкретното им въздействие и
възприятие от ищеца. Въпреки това обаче претендираното обезщетение в размер на 1000 лв. се явява прекомерно завишено предвид продължителността
на периода на увреждането – от 15.02.2019 г. до 30.04.2019 г.
При това положение, претенцията спрямо ответника
следва да се уважи, като на база изводите по-горе, следва да се присъди
обезщетение по справедливост в размер на 800 лева, който е най-справедлив и най-точно
и съответно ще овъзмезди претърпените неимуществени
вреди от незаконната заповед за задържане на административния орган, като искът
до 1000 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер.
С оглед изхода на спора, на основани чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски, които се констатираха в размер на 250 лева - заплатените държавна
такса (10 лв.) и адвокатско възнаграждение (240 лв.), съразмерно с уважената
част от иска.
Така мотивиран, Пловдивският Административен съд,
ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР - Пловдив, да заплати
на М.С.П., с ЕГН **********, с адрес посочен в исковата
молба ***, сумата от 800 лв. представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на
незаконен административен акт - Заповед за задържане на лице рег. №
273зз-11/15.02.2019 г., издадена от В.Н.А.– оперативен работник в РУ на МВР гр.
Хисаря при ОД на МВР гр. Пловдив, отменена с Решение № 1/09.04.2019 г., постановено по адм. дело № 3/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, за периода от 15.02.2019 г. до 30.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер от 1000 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР - Пловдив, да заплати на М.С.П., с ЕГН **********, с адрес посочен в
исковата молба ***, сумата в размер на 250 лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна
такса и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: