Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
гр. Перник, 29.03.2023година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в публично съдебно заседание,
проведено на десети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Слава Г.
при съдебния секретар Е.В.**, като разгледа докладваното
от съдия Слава Г. административно дело № 21 по описа за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/, във вр. с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Р.К.К., с адрес: *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-121 от
13.01.2023 година, издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – С.** към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в частта, с която със
заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т.
4, б. „в“ от Закона за автомобилните превози –временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача Р.К.К., с № ** до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година.
В сезиращата жалба се оспорва заповедта. Сочи, че същата е немотивирана и
постановена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Твърди, че е налице неправилно
прилагане на разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. “в“ от ЗАвП, защото не
притежава качеството превозвач и не е търговец, който е регистриран в
Търговския регистър, при което същата е постановена при противоречие с
материалноправните разпоредби. Иска
отмяна на заповедта, в тази и част и присъждане на разноски.
В проведеното на 10.03.2023 година съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е
постъпила молба с вх. № 704 от 09.03.2023 година от адв. В.К.,***, пълномощник на
жалбоподателя, с която заявявя, че
поддържа жалбата и иска същата да се уважи. Претендира присъждане на направени
по делото съдебни разноски.
Ответникът по жалбата-Началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация“–Перник в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ редовно призован се явява
лично. Пледира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави възражение
за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение.
Административен съд-Перник, в настоящият съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
При извършена съвместна проверка от служители на „Пътна
полиция“ и служители в сектор „ПИП“ при ОД на МВР-П.** и служители на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – С.**, към отдел „Контрол“ във
връзка със спазването на разпоредбите на Закона за автомобилните превози,
Закона за движение по пътищата и на издадените въз основа на тях подзаконови
нормативни актове, на 12.01.2023 година е установено, че около 18:00 часа в гр.
П. на ул. „***“ на кръстовището с ул. „***“ с посока на движение към кв. Д.** е
спрян за проверка лек автомобил „**“ с рег. № **, от категория М1, собственост
на Ж.П.К.**, управляван от Р.К.К..
При проверката е установено, че Р.К.К. превозва четири броя
пътници срещу заплащане – А. Г. *** 38/20; Н.И.К.**, от ж.к. „***“, бл. **, ет.
**; В.К.В.**, от гр. П.***, ул. „***“ 9/6А; Е. Г. *** с маршрут от гр. П.** до
гр. С.**, които заплащат на превозвача цената от 3,60 лева.
Проверяващите органи са констатирали, че водачът извършва
превоз на пътници без да притежава лиценз за международен превоз на пътници
срещу заплащане, или лиценз за извършване на превоз на пътници на територията
на Република България или удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници.
За констатираното при проверката на водача Р.К.К., с ЕГН:
********** е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 333534
от 12.01.2023 година за нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози /лист 5/. Въз основа на издадения АУАН са иззети като доказателства СУ
на МПС № **, контролен талон № ***, СР на МПС № *** и два броя регистрационни
табели с № **.
АУАН е връчен на нарушителя на 12.01.2023 година, който
го е подписал с възражение, че с установените пътници работят заедно и не е
вземал от тях пари за път, а само за гориво, което си делят.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-121 от 13.01.2023 година, издадена от Началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация“, в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“–С.**
към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на основание чл. 107, ал.
1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и т. 4, б. “в“ от Закона за
автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка „спиране от
движение“ на лек автомобил „**“, с рег. № РК 4889ВР, собственост на Ж.П.К.**,
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца и „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок
до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година“ на водача Р.К.К.,
тъй като е управлявал лек автомобил „**“, с рег. № ***, кат. М1, собственост на
Ж.П.К.**, с който е превозвал четири броя пътници срещу заплащане в размер на
3,60 лева с маршрут от гр. П.** до гр. С.** без да притежава лиценз за
международен превоз на пътници срещу заплащане, или лиценз за извършване на
превоз на пътници на територията на Република България или удостоверение за
регистрация за извършване н таксиметров превоз на пътници. Заповедта за
прилагане на принудителна административна мярка е връчена на жалбоподателя на
13.01.2023 година /лист 12/.
По делото чрез административната преписка са представени
заверени копия на СУ на МПС № **, Контролен талон № ***, СР на МПС № ***.
При проверката са снети сведения от пътуващите в МПС-то
лица. От сведенията на В.К.В.**, с ЕГН: **********, подписани с дата 12.01.2023
година /лист 6/; на Н.И.К.**, с ЕГН: **********, подписано с дата 12.01.2023
година /лист 7/; на А. Г. А.**, с ЕГН: **********, с дата 12.01.2023 година
/лист 8/ и на Е. Г. К. с ЕГН: **********,
с дата 12.01.2023 година /лист 9/ се установява, че същите са пътували в
посока гр. С.**, като са били взимани от домовете си от настоящият жалбоподател
и са заплащали на същия сума в размер на 3,60 лева за осъществен от него
превоз.
По делото е представена Заповед № РД-01-553 от 23.01.2021
година, издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с която на основание чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ са определени лицата, които имат правомощие да
прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 106 и
чл. 106а от Закона за автомобилните превози /лист 13/.
Представена е и Заповед № 304 от 11.07.2022 година, издадена
от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
която на основание чл. 82а, ал. 1 от Закона за държавния служител лицето В.В.Б.**,
с ЕГН: ********** е временно преназначен за срок от една година на длъжност
началник на отдел към Областен отдел „Автомобилна администрация“–П.** към
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-С.** /лист 14/.
Предмет на съдебен контрол в настоящето производство е
заповед № РД-14-121 от 13.01.2023 година, издадена от Началник на Областен
отдел „Автомобилна администрация“, в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“–С.** към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в
частта, с която на основание чл. 107,
ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. “в“ от Закона за автомобилните
превози е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година“ на водача К..
От извършена проверка в деловодните регистри на съда се
установи, че против заповед № РД-14-121 от 13.01.2023 година, издадена от
Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“–С.** към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, в частта, с която на
основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. “б“ от Закона за
автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка „спиране от
движение“ на лек автомобил „**“, с рег. № ***, собственост на Ж.П.К.**, до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца е образувано по жалба
на собственика на процесното МПС-Ж. К.** АД № 22/2023 година по описа на
Административен съд-П.**. Постановено е решение № 43 от 08.03.2023 година, което към настоящият
момент не е влязло в сила.
Горната фактическа обстановка се възприе от представените
документи от административната преписка, които са приети като годни
доказателства по делото.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд-Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
По допустимостта:
Жалбата е депозирана в законоустановения в чл.
149, ал. 1 от АПК срок. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 13.01.2023
година. Жалба е депозирана при административния орган на 18.01.2023
година и е изпратена по компетентост на Административен съд-Перник. С оглед на
това се приема, че жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, насочена
е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, адресат, на който е жалбоподателят,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата
на чл.
107, ал. 1 от ЗАП, принудителните административни мерки по чл. 106а се
прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
Със Заповед
№ РД- 01-553 от 23.11.2021 година, издадена на
основание чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните превози и чл. 7, т. 5 от
Устройствения правилник на ИА „АА“ /лист 13/, изпълнителния директор на ИА"АА" е оправомощил
да прилагат принудителна административни
мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП с мотивирана заповед, длъжностни лица, като
конкретно в т. 7 е посичил началниците на областните отдели на „Автомобилна
администрация“. От Заповед № 304 от 11.07.2022 година / лист 14/ се установява, че
подписалият заповедта е назначен на длъжност „началник отдел“ към Областен
отдел „Автомобилна администрация“-Перник към Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – С.** за срок от една година, считано от 11.07.2022 година. С
оглед на изложеното се приема, че оспорената заповед, с която се прилага
принудителна административна мярка е постановена от материално, териториално и
времево компетентен орган, при наличие на надлежно оправомощаване и при предвидената
в чл. 107, ал.1 от ЗАвП законова възможност за делегиране на правомощия. В
съответствие с това липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореният акт е издаден в установената от закона писмена
форма и формално отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта е
мотивирана, като са посочени конкретните факти и обстоятелства, които
обезпечават правото на защита на жалбоподателя. Същата се позовава и препраща и
към съставен АУАН, за извършено административно нарушение от страна на
жалбоподателя. Поради това настоящият съдебен състав счита, че не е налице
основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаване на заповедта не са допуснати
нарушения на административно-производствените правила, които да се приемат за
съществени и само на това основание същата да се отмени в условията на чл. 146,
т. 3 от АПК.
Процесната принудителна административна мярка по чл. 106а,
ал. 1, т. 4, б. “в“ от ЗАвП е наложена при неправилно прилагане на материалния
закон. Посочената разпоредба гласи, че с цел преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки,
сред които и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници по
автобусни линии под формата на превоз за собствена сметка, случаен,
специализиран и таксиметров превоз на пътници за срок от една година. Бланкетно
написаното в заповедта, че водачът извършва превоз на пътници без да притежава
лиценз за международен превоз на пътници срещу заплащане, или лиценз за
извършване на превоз на пътници на територията на Република България или
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, по
разбиране на състава е неприложимо към разпоредбата
на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. “в“ от ЗАвП.
Предмет в настоящото съдебно производство е индивидуален административен
акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена на
основание чл.
106а, ал. 1, т. 4, б. “в“ от ЗАвП. За
да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря
на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в
закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма
административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана
във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна
мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от
закона цел.
За прилагането на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. “в“ от ЗАвП са
необходими следните кумулативни предпоставки: на първо място, да е осъществяван
обществен превоз; на второ място, този обществен превоз да се извършва по
автобусна линия; на трето място, този обществен превоз да се осъществява под формата на превоз за собствена
сметка, случаен превоз, специализиран превоз или таксиметров превоз.
Легална дефиниция на понятието „обществен превоз“ се
съдържа в §1, т. 1 от ДР на ЗАвП и представлява превоз, извършван за чужда
сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно
превозно средство. От доказателствата по делото
се приема, че четирите лица са пътували с жалбоподателя срещу заплащане
в размер на 3,60 лева, като са се
движели в една обща посока за град С.**. Този факт не се отрича и от
жалбоподателя, доколкото същият сочи, че работят заедно и си делят горивото. В хода на настоящето производство тези сведения не са
оспорени, същите са редовно събрани
в хода на административното производство доказателства,
а съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата,
събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда.
Същите се ползват с формална и материална доказателствена сила, която обвързва
съда и въз основа на тях се приема и се доказва
обстоятелството, че водачът К. на дата 12.01.2023 година е осъществил обществен
превоз на пътници по смисъла на цитираната легална дефиниция в §1, т. 1 от ДР
на ЗАвП.
Втората кумулативна предпоставка, която законодателят
изисква да е налице, за да бъде приложена посочената принудителна
административна мярка е този обществен превоз да се осъществява по „автобусни
линии“. Според легалната дефиниция на §1, т. 22 от ДР на ЗАвП, „автобусна
линия“ е постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози по утвърдено
разписание. Съобразно разпоредбата на чл. 18 от ЗАвП, министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
регионалното развитие и благоустройство с наредба-Наредба № 2 от 15 март 2002
година за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, в сила от 29 март
2002 година, определя условията и реда за разработване и утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществените превози на пътници с
автобуси. В настоящият казус не са налице доказателства, нито има твърдения, от
които да е видно, че водачът е осъществявал обществен превоз на пътници
именно по определени, въз основа на горепосочената наредба автобусни линии. От
дадената легална дефиниция за автобусна линия, може да се направи заключение,
че това е маршрут, който се изпълнява многократно в една и съща посока, през
определен часови интервал. От сведенията на четирите лица се установява, че
въпросните пътници са взимани от различни точки на град Перник, като това
най-често става от мястото, на което същите живеят, като общата крайна точка е
град С.**, но не се установява въпросният превоз да е осъществяван в интервал
от време, през който се осъществява превоз по определена автобусна линия от
лицензиран превозвач, нито дали в случая процесното моторно превозно средство,
управлявано от жалбоподателя се е движело по точно определен маршрут, който е
обичайно по това време да се изпълнява от лицензиран превозвач. Следва да се
подчертае, че съставения АУАН въз основа на които е издадена процесната
принудителна мярка не се позовава и няма констатации касателно маршрут на „автобусна
линия“. Този АУАН
е редовно
съставен, представлява официален документ с обвързваща
материална доказателствена сила по отношение на изложените в него факти и
обстоятелства и в него липсва предявено „обвинение“, че водачът извършва
обществен превоз на пътници по „автобусни линии“. Изписаният в
заповедта маршрут Перник-С.** стои изолирано от доказателствата по делото и не
кореспондира с търсените от
административния орган удостоверение за обществен превоз на пътници,
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
или лиценз за извършване на превоз на пътници. Следователно
по делото не е доказана втората кумулативно предпоставка на чл. 106а, ал. 1, т.
4, б. “в“ от ЗАвП, а именно този
обществен превоз да се извършва по автобусна линия.
По отношение на третия елемент, а именно обществения
превоз да се осъществява под формата на някой от посочените видове
транспорт, липсва еднозначен извод на
административния орган, който да бъде проверен за законосъобразност от
съда. По разбиране на съда безспорно е
осъществен "обществен
превоз" по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП извършван от жалбоподателя с МПС срещу
заплащане, но е правно недопустимо видът на извършвания от водача
превоз да се мотивира от фактическа страна за първи път от съда и по този начин
да се обвърже с посочената от административния орган правна разпоредба на чл.
106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, регламентираща прилагане на ПАМ, по
отношение на МПС, което не е включено в
списък
към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници
или разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната
община. Следователно и третият елемент не е налице, при което
приложената принудителна административна мярка е несъставомерна и недоказана.
В случая оспорваната принудителна административна мярка не е приложена и във вида, определен в правната норма. Административният орган, когато прилага принудителна
административна мярка той действа в условията на обвързана компетентност, а
това означава, че когато се установи, че са налице изискуемите от закона
предпоставки за налагане на съответна принудителна административна мярка той е
длъжен да я приложи, без да разполага с възможност за преценка. Евентуална
оперативна самостоятелност, същият би имал само по отношение на определяне на
срока на принудителната мярка и то само при положение, че същият е относително
определен, с посочена долна и горна граница, под която отново органът не може
да слиза нито под установения минимум, нито да надвишава установения максимум.
В случаите обаче, когато срокът е абсолютно определен за административният
орган не е налице такова право на преценка, т.е. в този случай той следва да се
съобрази с това, което законодателят е предвидил без да има възможност от
корекция. В настоящият случай, разпоредбата на която се позовава издателят на
заповедта-чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „в“ от ЗАвП предвижда един абсолютно определен
срок на приложената принудителна административна мярка, който е „за срок от
една година“. Административният орган обаче не се е съобразил с това изискване,
тъй като прилагайки разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „в“ от ЗАвП е
определил друг различен срок, който не е разписан в тази разпоредба, а именно
„до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година“, което е в
разрез с определения от закона срок и е явно нарушение на материалния закон,
тъй като в този случай органът действа в условията на обвързана компетентност,
без право на преценка. Оспорваната заповед е материално незаконосъобразна и
същата страда от отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Въз
основа на изложеното жалбата се явява
основателна. Оспорената Заповед №
РД-14-121 от 13.01.2023 година, издадена от началник Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Перник към РД „Автомобилна администрация“ – С.** ще се отмени като незаконосъобразна в
условията на чл.
146, т. 4 от АПК.
Относно разноските:
При
този изход на спора жалбоподателят
има право на разноски. Същите са своевременно
предявени и са придружени със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Претендира
се присъждане на адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № 31682 от 16.01.2023г. в размер на 1000 лева и присъждане на
заплатена държавна такса за образуване на съдебно производство в размер на
10.00 лева. На основание чл. 143, ал. 1
от АПК ответникът ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 1010.00 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие и заплатена държавна такса. Възражението за прекомерност е
своевременно направено, но е неоснователно. Адвокатското
възнаграждение е определено, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и в този си размер е изплатено на пълномощника. Същото не подлежи на намаляване, тъй като се
присъжда в предвидения в наредбата минимален размер.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Р.К.К., с адрес: *** Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-121 от 13.01.2023
година, издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Перник
при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“–С.** към Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, в частта, с която със заповедта е наложена
принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „в“ от Закона
за автомобилните превози – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС на водача Р.К.К., с № ** до отстраняване на нарушението, но за не повече от
една година.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
да заплати на Р.К.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** съдебни разноски по
делото в общ размер на 1010 / хиляда и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14- дневен
срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република
България.
Съдия: / П/