и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 39/25.05.2009 година, постановена по Н.о.х.дело № 331/2009 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Рашко Кирилов Петков от гр.Момчилград за виновен в това, че на 21.01.2009 год. в гр.Кърджали, възбудил у Росица Николова Чалъкова от гр.Кърджали, с ЕГН **********, заблуждение, че ще й даде един нов голям килим за холово помещение, в замяна на нейния стар килим и при условие, ако му доплати за това сумата от 30 лв., и с това й причинил имотна вреда в размер на 51 лв., поради което и на основание чл.209, ал.1, във вр. с чл.58а, във вр. с чл.55, ал.1, т.2 б."б", във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание "пробация", като на основание чл.42а от НК му е определил следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година; „задължителни срещи с пробационен служител" за срок от 1 година, и „безвъзмезден труд в полза на обществото" 200 часа годишно за срок от 1 година. Осъдил е Рашко Кирилов Петков да заплати по сметка на РС-Кърджали направените по делото разноски в размер на 30 лв. Постановил е след влизане на присъдата в сила, вещественото доказателство - 1бр. текстилен килим да се върне на Росица Николова Чалъкова от гр.Кърджали. Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Рашко Кирилов Петков от гр.Момчилград, който чрез защитника си я обжалва като неправилна – незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните по делото доказателства, като счита наложеното му наказание за явно несправедливо – завишено по размер, предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства. Твърди се в жалбата, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не била установена по категоричен и несъмнен начин вината му, изразяваща се във въвеждане и поддържане на заблуждение. Бил възстановил и причинената вреда, което обуславяло налагането на по-леко наказание. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд следвало да приложи разпоредбата на чл.209 ал.3 от НК – “маловажен случай”, тъй като степента на обществена опасност на деянието не била висока по смисъла на закона, предвид размера на причинената вреда и с оглед нейното възстановяване. Предвид на това, първоинстанционният съд е следвало да наложи наказание “пробация”, което на основание чл.55 ал.1 т.2 б.”в” да замени с наказание “глоба”. Защитника на подсъдимия твърди, че същият не е извършил деяние по чл.209 ал.1 от НК и следвало да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение, поради което моли въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда, като бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.209 ал.1 от НК. Алтернативно моли, ако съдът намери, че подсъдимия е извършил деянието, да измени обжалваната присъда, като на основание чл.209 ал.3 от НК му бъде наложено наказание “пробация”, което на основание чл.55 ал.1 т.2 б.”в” от НК да бъде заменено с наказание “глоба”. Прави искане също, ако съдът приеме, че подсъдимият е извършител на деянието по чл.209 ал.1 от НК, да бъде изменена присъдата в частта й относно наложеното му наказание “Пробация”, като същото бъде намалено към минималния размер, предвиден в закона. В съдебно заседание подсъдимият Петков не се явява, редовно призован, като чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена. Не се сочат нови доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд – правилна, обоснована и законосъобразна, като счита наложеното на подсъдимия наказание за справедливо. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е частично основателна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия Петков обвинение. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като в проведеното въззивно съдебно следствие не са събрани нови доказателства. Въз основа на събраните в производството пред първоинстанционния съд доказателства, от фактическа страна се установява следното: Подсъдимият Рашко Кирилов Петков е роден на 20.03.1973 год. в с.Сярци, обл.Кърджали, като постоянно живее в гр.Момчилград. Без образование е, женен, безработен е, осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни. На 21.01.2009 год., около 12.30 часа, подс.Петков, заедно със св.Руждие Руфат позвънили на входната врата на жилището на св.Росица Чалъкова, находящо се в гр.Кърджали, кв.”Веселчане”. След като свидетелката им отворила, видяла подсъдимия и св.Руфат, които носели в ръце килими, като подсъдимият й обяснил, че продават килими и й предложил да си закупи такъв. Св.Чалъкова му отвърнала, че няма нужда от килим, но подс.Петков започнал да я убеждава, при което след известно колебание свидетелката се съгласила и закупила килим за сумата от 35лв. Подсъдимият влязъл в холовото помещение на жилището на свидетелката Чалъкова и й предложил да вземе стария й килим от помещението, и срещу доплащане на сумата от 30 лв. да й донесе нов голям килим за хола. Свидетелката се съгласила и дала на подс.Петков сумата от 30 лв., като подсъдимия взел и стария килим на свидетелката. Подс. Петков обяснил на свидетелката, че килима е пред блока и й казал, че отива да го вземе. Непосредствено след напускането на жилището на св.Чалъкова, подс.Петков и св.Руфат се затичали надолу по стълбищата на блока, отнасяйки със себе си килима на свидетелката и сумата от 30 лв., дадена от нея. Св. Чалъкова изчакала около половин час и след като подсъдимият не й донесъл обещания килим, разбрала, че е измамена и позвънила в полицията. По този повод, около 17.30 часа на същия ден, свидетелите Дурханов и Калъчев - служители на РУ на МВР-Кърджали, задържали подс.Петков и св.Руфат, които пътували в лек автомобил „Ситроен Джъмпер" с ДК № К 28 67 АС. Подс.Петков предал доброволно взетия от него килим от жилището на св.Чалъкова и дадената му от нея сума от 30 лв., която по-късно била върната на свидетелката от разследващия орган. Видно от писменото заключение на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, стойността на инкриминирания килим, собственост на св.Чалъкова възлиза на 21 лева. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подс.Петков, направено в хода на съкратеното съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства – показанията на св.Чалъкова, Хайдаров, Калъчев и Руфат; Протокол за разпознаване на лица по снимки; Писменото заключение на вещото лице Назъров по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза; Справка за съдимост на подс.Петков; Характеристична справка за подс.Рашко Петков и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, които изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подс.Петков от обективна страна е осъществил основния състав на престъплението “измама” по чл. 209 ал.1 от НК – на 21.01.2009 год. в гр.Кърджали, възбудил заблуждение у Росица Николова Чалъкова от гр.Кърджали, с ЕГН **********, че ще й даде един нов голям килим за холово помещение, в замяна на нейния стар килим и при условие, че му доплати за това сумата от 30 лв., и с това й причинил имотна вреда в размер на 51 лв., до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд се е позовал на признанието от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му и формата на вината при осъществяването му от подсъдимия, няма между страните, като единственото оплакване на жалбодателя по същество е относно справедливостта на наложеното му наказание.В тази връзка съдът съобрази следното: Осъществяването на престъплението „измама” от обективна страна се характеризира с извършването на действия, с които деецът възбужда и/или поддържа у някого заблуждение и с това причинява нему или на другиго имотна вреда; а от субективна страна – с наличието на пряк умисъл и специална /користна/ цел за набавяне на имотна облага за дееца или за другиго. Възбуждането на заблуждение /вследствие на което измаменото лице се разпорежда със свое имущество в полза на дееца и последното неоснователно излиза от патримониума на пострадалия/, което е елемент от състава на престъплението „измама” по чл.209 ал.1 от НК, представлява процес, който включва от една страна както активни действия на дееца по създаване на невярна представа у измамения относно съществуването или несъществуването на определени факти /представяне на такива, убеждение и агитация, така че адресатът им да повярва в тях/, така и от друга страна- подлагането им на оценка, възприемането им и сформирането на заблуждение у пострадалия по отношение на тези факти, което го мотивира да се разпореди със свои средства в своя вреда. В настоящият случай безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че подсъдимият е възбудил у св.Чалъкова заблуждение, че ще й предостави нов килим за хола й, в замяна на старият й килим и доплащане на сумата в размер на 30 лв., като това е направил с цел да набави за себе си имотна облага, вследствие на което е причинил на св.Чалъкова причинил имотна вреда в размер на 51 лв./представляваща сбора от стойността на взетият й стар килим от хола – 21 лв., и сумата от 30 лв., която свидетелката му доплатила за новия килим/. Това е така, тъй като по делото безспорно е установено, че непосредствено след получаване на сумата от 30 лв. от св.Чалъкова и вземането на стария й килим, подс.Петков и св.Руфат са побягнали по стълбището на блока, като не са предоставили на св.Чалъкова нов килим. В тази връзка следва да се отбележи, че обясненията на подс.Петков на досъдебното производство – че искал да даде на свидетелката Чалъкова нов килим, но шофьора на автомобила, с който превозвали килими, бил отишъл някъде с колата, поради което подсъдимия тръгнал да го търси, а междувременно свидетелката се била обадила в полицията, са неоснователни. Този извод се налага, тъй като от данните по делото е видно, че обещанието да донесе нов килим на св.Чалъкова подс.Петков е дал около 12.30 часа, като около 17.30 часа същият е бил установен от органите на полицията в спрян за проверка автомобил, в който имало натоварени килими, т.е. очевидно е, че ако е искал да даде на свидетелката Чалъкова нов килим, в замяна на който взел старият й такъв и сумата от 30 лв., подс.Петков е можел да го направи през значителният период от време между 12.30 часа и 17.30 часа, което обстоятелство сочи, че подсъдимият въобще не е имал намерение да предава на св.Чалъкова нов килим. Или, възползвайки се от обстоятелството, че св.Чалъкова е искала да смени стария си килим с нов, подс.Петков е успял да убеди свидетелката /да създаде невярна представа у нея/, че ще й достави такъв срещу стария й килим и доплащане от 30 лв., с което е мотивирал св.Чалъкова да му даде пари в размер на 30 лв. и старият си киÙим, на стойност 21 лв. Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и относно извършването на престъплението от подсъдимия от субективна страна, при форма на вината: пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът се установява от обективираното поведение на подс.Петков, посочено по-горе в мотивите. Предвид изложеното, настоящият състав намира за неоснователно оплакването на подс.Петков, изложено във въззивната му жалба – че не били събрани несъмнени доказателства, че е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, както и направеното в тази връзка искане – да бъде отменена обжалваната присъда, като бъде признат за невиновен и оправдан по това обвинение. Необосновано е и направеното искане от защитата на подс.Петков – за преквалифициране на деянието като такова по чл.209 ал.3 от НК, т.е. представляващо “маловажен случай”, респ. за замяна на предвиденото в посочения законов текст наказание “пробация” с наказание “глоба”, на основание чл.55 ал.1 т.2 б.”в” от НК. Това е така, тъй като, както правилно е приел и първоинстанционният съд, конкретното деяние на подс.Петков не може да се квалифицира като “маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК, с оглед липсата на изискуемите предпоставки на посочената законова разпоредба – липсата или незначителността на вредните последици, или други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. В конкретния случай завишената обществена опасност на дееца, както и наличието на настъпили вредни последици за пострадалата /която е на значителна възраст и с ниски доходи/, които не са незначителни, макар и същите да са възстановени след задържането на подсъдимия, сочат на типична обществена опасност на престъплението по чл.209 ал.1 от НК, а не на по-ниска такава в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Нещо повече, дори и да би бил приет за основателен този довод на защитата на подс.Петков, т.е. деянието му да бе квалифицирано като такова по чл.209 ал.3 от НК, то пак не би било възможно приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”в” от НК с налагане на наказание “глоба” като замяна на наказанието “пробация”, предвидено в чл.209 ал.3 от НК, тъй като в същата законова разпоредба са предвидени две алтернативни наказания – “лишаване от свобода” и “пробация”, а съгласно разпоредбата на чл.58а от НК, когато в производство по чл.372 ал.4 от НПК съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл.55 от НК. С други думи, дори и да бе преквалифицирано деянието на подс.Петков като такова по чл.209 ал.3 от НК, то при наличието на алтернативни различни по вид наказания в посочената законова разпоредба, съдът не би могъл да му наложи по-тежкото по вид наказание “лишаване от свобода”, а би следвало задължително да му наложи наказание “пробация”, без обаче да има възможност да прилага разпоредбите на чл.55 от НК. При налагане на наказанието на подс.Петков, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства – сравнително ниската степен на обществена опасност на деянието, с оглед причинения вредоносен резултат /характерен признак на резултатните престъпления/ - на стойност 51 лв., самопризнанията на подсъдимия; а като отекчаващи такива – обремененото съдебно минало на подсъдимия, завишената с оглед на това обществена опасност на дееца, лошите характеристични данни. Въз основа на тях, и съгласно императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, като е заменил предвиденото в закона за това престъпление наказание „лишаване от свобода” с наказание „пробация”, и без да са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Налагайки това наказание на подс.Петков, съдът му е определил следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година, и "безвъзмезден труд в полза на обществото" в размер на 200 часа годишно за срок от 1 година, като е приел, че така наложеното наказание на подсъдимия по вид и размер напълно отговаря на извършеното от него и ще осъществи целите на личната и генералната превенция на закона. При налагане на наказанието „Пробация”, респ. при определяне на вида и сроковете на отделните пробационни мерки, обаче, първоинстанционния съд е проявил неоправдана строгост. Въпреки, че е отчел множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, първоинстанционният съд не е съобразил и други такива – изключително ниската стойност на причинената вреда, както и пълното й възстановяване на пострадалата свидетелка Чалъкова, семейното му положение – подсъдимият е баща на две деца /непълнолетно и малолетно/, тежкото му материално положение – същият е безработен, не получава доходи и не притежава имущество на значителна стойност, което може да бъде източник на такива. При това положение, посоченото наказание „пробация” с определените пробационни мерки по вид и срокове се явява явно несправедливо, несъответстващо на тежестта на извършеното конкретно престъпление, както и на обществената опасност на деянието и дееца. Изложеното налага изменение на обжалваната присъда в частта й, с която за извършеното престъпление по чл.209 ал.1 от НК, на подс.Петков е наложено наказание „пробация” с определени на основание чл.42а от НК пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една / година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/ година, и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 200 часа годишно за срок от 1 /една/ година, като бъдат намалени сроковете на пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” от по 1 година, на по 6 месеца за всяка от тях. Следва също да бъде намален размера на пробационната мярка “безвъзмезден труд в полза на обществото” от 200 часа на 100 часа годишно, без да се променя срока на полагането му – за срок от 1 година. Настоящата инстанция намира, че наказанието „пробация” с определени пробационни мерки в посочените вид и срок /размер/ е достатъчно и напълно в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото. Съдът намира, че в останалата й част /извън изменението й относно наложеното наказание „пробация”/ обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в същата част. Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.3 и 6, във вр. с чл. 337 ал.1 т.1 и чл.338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 39/25.05.2009 год. по Н.о.х.дело № 331/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 209 ал.1 от НК, на РАШКО КИРИЛОВ ПЕТКОВ от гр.Момчилград, с ЕГН **********, е наложено наказание “Пробация” с определени на основание чл.42а от НК пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една / година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/ година, и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 200 часа годишно за срок от 1 /една/ година, като НАМАЛЯВА срока на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” от 1 година на 6 месеца, срока на пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител” – от 1 година на 6 месеца; както и размера на пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото” от 200 часа годишно на 100 часа годишно, за срок от 1 година. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |