Определение по дело №200/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

    № 260035

 

гр. Пловдив, 09.10.2020 година

 

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                     

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: Г. ЧАМБОВ

                                                                                  ЕМИЛ МИТЕВ

                                                                                    

разгледа докладваното от съдия Георги Чамбов  въззивно търговско дело № 200 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното                                                         

          Производството е по чл. 248, ал. 1  ГПК.

Образувано по молба с вх. № 290046 от 25.08.2020 г. от А.Г.М. за допълване на решение № 224 от 29.07.2020 г. постановено по в.т.д. № 200 от 2020 г. по описа на Пловдивския апелативен съд,  в частта за присъдените в тежест на ЗК „Л.И.“ АД и в полза на М. разноски, сторени в първоинстанционното производство по т.д. № 89 по описа за 2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, съразмерно с допълнително присъдено с решението по въззивното дело обезщетение. Иска се и да бъде изменено същото решение в частта за присъдените в полза на „Л.И.“ АД разноски за първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената част от иска, с оглед постановено с решението по въззивното дело. В молбата се излагат съображения, че с оглед изхода от делото във въззивното производство, размерът на направените от страните разноски в първоинстанционното производство също следва да бъде коригиран, съразмерно с крайния уважен съответно – отхвърлен размер на иска.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор по молбата от ЗК „Л.И.“ АД.

          Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от надлежна страна в производството, в предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК срок, същата е редовна и допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна.

Въззивният съд дължи произнасяне по исковете, с които е сезиран, в определените от ищеца рамки, определени от съдържанието на въззивната жалба. Същото се отнася и за претенцията за разноски, която макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран – /в този смисъл са мотивите по т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/.

Следователно съдът дължи произнасяне по искането за разноски, доколкото е сезиран от страната за присъждането им. Съответно - дължи допълване и/или изменение на решението в частта за разноските в случай, че е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски.

В конкретния случай такова искане е направено своевременно от ищеца във въззивната жалба, както и в отговора на въззивната жалба на ответника. Извършените от страната разноски в първоинстанционното производство са били своевременно заявени, включително и с представения списък по чл. 80 ГПК – л. 152, като с оглед крайния изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дължимите на ищеца разноски за това производство, изчислени съразмерно с уважената част от иска, възлизат на 1866.67 лева, което означава, че към присъдената с първоинстанционното решение сума от 1166.67 лева следва да се прибавят още 700 лева.

В полза на ответника, с оглед крайния изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК дължимите на ответника разноски за първоинстонционното производство, изчислени съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизат на 206.65 лева, което означава, присъдената с първъинстанционното решение сума от 465 лева следва да се намали с 258.35 лева.

В горния смисъл следва да се допълни постановеното по делото решение в частта за разноските.

В съответствие с изложеното

 

   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :                 

 

ДОПЪЛВА решение  № 224/29.07.2020 г., постановено по в.т.д. № 200 от 2020 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „З.к.Л.и.“ АД, с ЕИК *** да заплати на А.Г.М., ЕГН ********** допълнително сумата 700 лева над присъдената сума от 1166.67 лева, или общо сумата 1866.67 лева - деловодни разноски в производството по т. д. № 89 по описа за 2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА А.Г.М. с ЕГН ********** да заплати  на „З.к.Л.и.“ АД,  ЕИК ***, сумата 206.65 лева – деловодни разноски в производството по т. д. № 89 по описа за 2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната.

                            

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.