Решение по дело №2331/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1514/21.09.2021г., постановено по
АНД № 2331/2021г. по описа на ПРС, IV н. с.

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу Ж. Ш. /----/ - роден на ***г.
в гр. В., живущ в ......, *, ** гражданин, ** образование, работещ, женен,
неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 19.03.2021г. в гр. Пловдив е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325 ал.1
от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото срещу обв. Ш. обвинение, като
предлага същият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението
и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба в размер, съответстващ на тежестта на деянието с оглед
степента на неговата обществена опасност, с което би се постигнало
поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на установения
правен ред.
Защитниците на обв. Ш. - адв. С.Д. и адв. К.Е., по изложените от тях
съображения, молят съда да признае подзащитния им за невинен и да го
оправдае по повдигнатото му обвинение, като от страна на адв. Д. е направено
алтернативно искане, а именно извършеното от страна на обвиняемия да бъде
квалифицирано по чл.1 от Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/.
Прави се искане и за това приобщените към делото веществени доказателства
да бъдат върнати на обвиняемия.
Обв. Ш. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Обв. Ж. Ш. /----/ е роден на ***г. В гр. В., живущ в ......, *, **
гражданин, ** образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН **********.
На 19.03.2021г. около 09:15ч. св. И.Х., който работел като главен
инспектор в Агенция „Митници“, с управлявания от него л. а. марка „Опел“,
модел „Корса“ с рег. № *** се движел в посока от изток на запад към ул.
„Панагюрище“ в гр. Пловдив. По същото това време, на същата улица, но в
противоположна посока – от запад на изток, обв. Ш. управлявал л. а.
„Мерцедес“ с рег. № ***. На улицата имало спрени автомобили, поради което
и едновременното разминаване на автомобилите, управлявани от св. Х. и обв.
Ш., било трудно. Въпреки това обаче и двамата водачи продължили
движението си, без никой от тях да изчака другия. Тъй като пространството, в
посоката в която се движел св. Х., било свободно, а пред обв. Ш. имало
спрени автомобили и последният пресветнал с фаровете си, свидетелят
1

решил, че обвиняемият му дава знак да се разминат и продължил движението
си, което стеснило разстоянието между автомобилите при тяхното
разминаване. Тогава обв. Ш. спрял, свалил стъклото на шофьорската врата на
автомобила си и изрекъл обиди и псувни по отношение на св. Х., като го
нарекъл „тъп и скапан полицай“ и го напсувал на майка. Свидетелят, който
също спрял управлявания от него автомобил, казал на обвиняемия, че
препятствието е от неговата страна и да продължава пътя си, след което
потеглил. Обв. Ш. обаче слязъл от автомобила си и отишъл към шофьорската
врата на автомобила на св. Х., като продължавайки да го обижда, оплюл него
и автомобила му. След това обвиняемият изритал лявата част на задната
броня на управлявания от свидетеля автомобил, качил се в своя автомобил и
потеглил. Горното било възприето от св. П.З., който по същото време вървял
по близък тротоар.
Св. Х. сигнализирал по телефона в оперативната дежурна част на Трето
РУ при ОДМВР – Пловдив, като съобщил за случилото се на дежурния
полицейски служител – св. С.Д., който го насочил да се яви в полицейското
управление. Св. Х. веднага отишъл в Трето РУ при ОДМВР – Пловдив,
където бил извършен оглед на автомобила му, при който от лявата част на
задната броня била иззета трасологична следа и било образувано настоящето
наказателно производство.
В хода на разследването с Протокол за доброволно предаване от
19.03.2021г. обв. Ш. предал един чифт обувки /маратонки/, синьо-бели на
цвят, марка „Polo”, номер 45, с които бил обут към момента на инцидента.
Съгласно заключението на изготвената съдебно-трасологична
експертиза в представената за изследване следа, фиксирана и иззета при
оглед на местопрестъпление от 19.03.2021г., не се наблюдава наличие на
частни признаци – дефекти, под формата на отчупвания, напуквания, степен
на износеност, както и маркировъчни обозначения и др. Общите признаци –
вид, размери и взаимното разположение на фигурите, изпълващи следите, са
слабо видими и не могат да послужат за сравнително идентифицикационно
изследване. Най-вероятно следата е образувана от подметка на обувка.
Малките размери на следата, липсата на ясно изразени фигури и широчина на
подметката на обувката, която е образувала следата, не дават възможност да
се определи от коя част на подметката и от коя обувка е оставена следата.
Възможно е следата да е образувана от същите обувки като представения за
изследване чифт обувки с обозначение „USPA” № 45.
Описаната фактическа обстановка се установява частично от
обясненията на обв. Ш., дадени в хода на съдебното следствие, изцяло от
показанията на свидетелите – П. М. З. /дадени в хода на съдебното следствие
и пред орган на досъдебното производство, относно които беше приложена
процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, С. Д. Д. /дадени в хода
на съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, относно
които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/,
2

както и частично от показанията на св. И. Е. Х. /дадени в хода на съдебното
следствие, а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата
на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК – съответно от показанията му,
дадени пред орган на досъдебното производство/. Относно това в кои части
съдът кредитира обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите и
поради какви причини, ще бъдат изложени съображения по-долу.
В подкрепа на фактическата обстановка е и заключението на съдебно-
трасологичната експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, с нужните знания и опит в съответната област.
От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и от събраните по
делото писмени доказателства: от досъдебно производство № 150/2021г. по
описа на Трето РУ към ОДМВР – Пловдив – характеристична справка /л.10/,
Протокол за оглед на местопроизшествие от 19.03.2021г. /л.17-20/, албум за
посетено местопроизшествие, станало на 19.03.2021г. /л.20а-20г/, Протокол за
разпознаване на лица и предмети от 19.03.2021г. /л.21/, Протокол за
разпознаване на лица и предмети от 19.03.2021г. /л.22/, справка за съдимост
/л.30/, Протокол за доброволно предаване от 19.03.2021г. /л.31/; от АНД №
2331/2021г. по описа на ПРС, IV н. с. – дневник за получени и предадени
сигнали и разпореждания в ОДЧ на Трето РУ Пловдив, УРИ 438инв-
167/25.01.2021г.
В подкрепа на фактическата обстановка са и веществените
доказателства по делото – един чифт обувки /маратонки/, синьо-бели на цвят,
марка „Polo”, номер 45, с които бил обут към момента на инцидента.
Не е спорно по делото, че на процесните дата и място обв. Ш. и св. Х. са
се движили с управляваните от тях автомобили. Спорни са останалите
релеванти по делото обстоятелства, а именно относно поведението на всеки
един от двамата водачи при разминаването им и било ли е съобразено то с
установените в обществото норми, определящи поведението на хората в
процеса на обществения живот.
Във връзка с горното съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани
обясненията на обв. Ш. в частта им, в която той отрича да е обиждал и псувал
св. Х., като твърди, че ако е казал нещо по отношение на свидетеля, е била
думата „дъртак“. Отрича да е оплюл него и автомобила му, както и да е ритал
автомобила, като твърди, че може да го е докоснал или да се е подпрял по
някакъв начин, макар и не изцяло, минавайки покрай него. Обвиняемият не
само отрича да е извършил действията, във връзка с които му е повдигнатото
обвинение, но и твърди, че св. Х. е бил този, който го е обиждал и псувал,
казвайки му, че е „брадат педераст“, „гей“ и че „ще му ебе майката“, а когато
свидетелят слязъл от автомобила си и обвиняемият го попитал какъв му е
проблемът, Х. му се заканил, като му казал, че ще му се случи нещо.
Съгласно НПК право на обвиняемия е да даде обяснения, каквито
намери за добре, но правомощие на съда е да ги оцени в контекста на другите
3

доказателствени средства, като ги кредитира или отхвърли. Обясненията на
обв. Ш. в посочената им част се опровергават на първо място от показанията
на св. Х.. Действително последният като лицето, срещу което са били
насочени действията на обвиняемия, се явява заинтересован от изхода на
делото, но именно в подкрепа на неговите показания са останалите
доказателства. В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, св. Х.
твърди, че при разминаването помежду им обвиняемият му е казал: „Тъпо
ченгенце, ти какъв си? Искаш ли да слезна? Айде, продължавай да не ти
разбия главата“, след което слязъл от автомобила си, приближил се към
автомобила на свидетеля, оплюл го и ритнал задната част на бронята. В тези
си показания свидетелят твърди, че не е имало отправени към него псувни от
страна на обвиняемия. С оглед наличието на съществени противоречия между
показанията на св. Х., дадени в съдебното и досъдебното производство
относно това какво точно се е случило, беше приложена процедурата на
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, като съдът кредитира приобщените по този
начин показания, доколкото след прочитането им бяха потвърдени от
свидетеля, който обясни наличието на противоречия с изминалия период от
време, същите са дадени непосредствено след случилото се и се подкрепят от
останалите доказателства по делото. От приобщените по този начин
показания на св. Х. се установява, че при разминаването им обвиняемият
освен, че го е обиждал, казвайки му: „Тъп полицай, какво като си с такава
униформа, какво си се засилил … искаш ли да сляза да ти счупя главата“, го е
и псувал на майка, а след като слязъл от автомобила си, оплюл както
свидетеля, така и автомобила му. Наред с горното свидетелят твърди, че
обвиняемият го е нарекъл „жена“ и че ще го направи жена.
Св. Х. отрича да е обиждал и псувал обвиняемия, както и да му се е
заканвал, а така също и да е слизал от автомобила си преди тръгването на
обвиняемия, каквато възможност не е и имал предвид начина, по който
последният бил спрял.
В подкрепа на показанията на св. Х., са тези на св. З., дадени в хода на
съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, относно
които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК
поради неспомняне на всички обстоятелства във връзка със случилото се,
които съдът кредитира като обективни, логични, непротиворечиви и
кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по
делото, а прочетените на посоченото основание показания и като потвърдени
от свидетеля, който заяви, че ги поддържа, тъй като са дадени в близък до
случилото се момент, когато спомените са били по-ясни. Така от показанията
на св. З. се установява, че е чул обвиняемият да казва на свидетеля: „Да ти еба
майката, скапан полицай“. Т. е. от показанията на двамата свидетели –
очевидци на случилото се, се установява употребата на инкриминираните
обиди, отправени от обв. Ш. спрямо св. Х.. Нормално е след като е изминал
известен период от случилото се свидетелите да не си спомнят какви точно са
били обидите, отправени от обвиняемия, което важи включително и за
4

разминаването в показанията на св. Х. относно казаното му от обв. Ш., още
повече, че в крайна сметка смисълът на казаното е един и същ. По-нататък и
от показанията на св. З. се установява, че обвиняемият е псувал св. Х., а след
като слязъл от автомобила си, продължавайки да обижда свидетеля, оплюл
прозореца на автомобила му и изритал задната му част. Установява се и това,
че св. Х. не е отвръщал на отправените му от обвиняемия обиди и псувни,
както и че последният бил спрял автомобила си така, че свидетелят да не
може да отвори шофьорската врата. Едва след като обвиняемият си тръгнал,
св. Х. слязъл от автомобила си, за да попита св. З. дали е видял случилото си и
го помолил да разкаже за него в полицията. Т. е. включително и от
показанията на св. З., който не е по какъвто и да е начин предубеден от изхода
на делото, се опровергават обясненията на обв. Ш. в посочената им по-горе
част, която съдът прие да не кредитира.
Както св. Х., така и св. З. при извършените в хода на досъдебното
производство процесуално-следствени действия, са разпознали обв. Ш. като
лицето, участвало в инцидента, които действия са били обективирани в
съответните протоколи за разпознаване на лица и предмети.
Относно това с какво е бил облечен св. Х. по време на инцидента, обв.
Ш. твърди, че свидетелят е бил с анцуг, за разлика от твърдението на
последния, че тъй като е бил на работа е бил с униформа. Действително в
проведената между двамата очна ставка, св. Х. посочва, че е бил без сако, по
синя тениска, на която нямало надпис. Относно това обстоятелство съдът
намира, че следва да кредитира показанията на св. З., от които се установява,
че както в полицията, така и на улицата, св. Х. е бил с униформа с пагони. С
това се обяснява и съдържанието на отправените към него обиди от страна на
обвиняемия, а именно „тъп и скапан полицай“, каквито едва ли би биха
казани, ако свидетелят не е бил с униформа. Освен това и самият обвиняем
посочва, че когато при отиването си в Трето РУП е видял св. Х., същият е бил
с униформа, а там последният е отишъл веднага след инцидента, който както
беше посочено, се е случил в работното време на свидетеля.
В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са и
показанията на св. Д., дадени в хода на съдебното следствие и пред орган на
досъдебното производство, относно които беше приложена процедурата на
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК поради неспомняне на всички
обстоятелства във връзка със случилото се. Съдът кредитира показанията на
св. Д. като достоверни, включително и тези, които бяха приобщени към
доказателствата по делото чрез прочитането им, които бяха потвърдени от
свидетеля, който като причина за липсата на спомени посочи множеството
сигнали и случаи, по които работи. Действително показанията на св. Д. са
производни такива, доколкото за случилото се е разбрал от св. Х., когато се е
обадил в Дежурната част на Трето РУ – Пловдив. Не съществува обаче пречка
тези показания да бъдат използвани като средство за проверка на първичните
доказателства, каквито са показанията на свидетелите Х. и З. като очевидци
5

на инцидента. В подкрепа на показанията на св. Х. е и отразеното в приетия
като писмено доказателство по делото дневник за получени и предадени
сигнали и разпореждания в ОДЧ на Трето РУ Пловдив, УРИ 438инв-
167/25.01.2021г.
Относно направеното от защитниците на обв. Ш. възражение за
нарушение на чл.6 т.3 б.“d“ от ЕКЗПЧ, следва да се отбележи, че макар и
обвиняемият да не е участвал в проведените в хода на досъдебното
производство разпити на свидетелите, показанията на които бяха прочетени и
приобщени към доказателствата по делото, не е нарушено правото му,
регламентирано в посочената разпоредба, доколкото от една страна
разследването му е било предявено и същият лично се е запознал с
материалите по делото и е заявил, че няма искания, бележки и възражения. От
друга страна в хода на проведеното съдебно следствие и след прочитане на
показанията както обвиняемият, така и неговите защитници, разполагат с
възможността да задават въпроси на свидетелите във връзка с
обстоятелствата, по отношение на които са констатирани съществени
противоречия, респ. тези относно които е налице неспомняне. Във връзка с
направеното възражение следва да се отбележи и това, че съгласно
разпоредбата на чл.281 ал.8 от НПК осъдителната присъда не може да се
основава само на показания, прочетени по реда на ал.4. В случая изводът за
установеност на приетата от съда фактическа обстановка се налага както от
приобщените по реда на ал.4 показания, така и след преценка в цялост на
гласните доказателствени средства, заключението на изготвената по делото
експертиза, както и доказателствената стойност на приложените по делото
писмени и веществени доказателства.
Съгласно заключението на съдебно-трасологичната експертиза макар и
да не може да се определи от коя част на подметката и от коя обувка е
оставена следата, е възможно да е образувана от същите обувки като
представения за изследване чифт обувки с обозначение „USPA” № 45. Наред
с горното в разпита му в съдебно заседание вещото лице уточнява, че в случая
е налице статичен контакт, представляващ натискане и пускане, а не
динамично движение, при което е налице приплъзване и отпечатъкът щеше
да е в замазано положение и нямаше да си личи. Освен това посочва, че
мястото, на което е оставена следата, тъй като са намира в долната част на
бронята е изключително гладко, което предполага, че в момента, в който си
подпреш обувката, ще се подхлъзнеш, поради което и това е малко вероятно
да се е случило, а по-скоро следата е получена при контакт.
При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна, че обв. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна
административно нарушение по смисъла на чл.1 ал.2 от Указ №
904/28.12.1963г. за борба с дребното хулиганство, като на 19.03.2021г. в гр.
Пловдив е извършил непристойна проява, изразяваща се в употреба на обиди
и псувни спрямо И. Е. Х. на публично място пред повече хора, в оплюване на
6

лицето и автомобила му, както и в нанасяне на удар с крак по автомобила, с
което е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска
степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от
НК.
За да е налице престъплението хулиганство е необходимо лицето да е
извършило такива непристойни действия, с които грубо се нарушава
общественият ред и се изразява явно неуважение към обществото. Съгласно
Постановление № 2/29.06.1974г. по н. д. № 4/1974г. на Пленума на ВС грубо
нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си
изразява брутална демонстрация против установения ред, а явно неуважение,
когато изразява открито висока степен на неуважение към личността.
Според чл.1 ал.2 от УБДХ дребното хулиганство е непристойна проява,
като проявите са конкретизирани, макар и неизчерпателно, в три групи.
Разграничителният критерии между дребното хулиганство и
престъплението хулиганство се изразява в степента на обществена опасност
на деянията, като дребното хулиганство е административно нарушение с по-
ниска степен на обществена опасност. Разграничението между тях трябва да
се извършва на основата на конкретна оценка на всяко деяние, на обективните
му и субективни признаци с оглед на неговата обществена опасност.
В конкретния случай обвинението е инкриминирало употребата от обв.
Ш. на обиди и псувни спрямо св. Х., когото нарекъл „тъп и скапан полицай“ и
напсувал на майка, оплюването на свидетеля и автомобила му, а така също и
нанесения от обвиняемия удар с крак по автомобила на свидетеля. Установява
се от показанията на св. Х., че по отношение на него от страна на обв. Ш. са
били отправени и други думи и изрази, освен тези, за които е признат за
виновен, но същите не са инкриминирани.
Съдът намира, че извършеното от обвиняемия не представлява такава
деятелност, която да касае брутална демонстрация против установения ред и
едновременно с това да е израз на висока степен на неуважение към
личността, само при осъществяването на които два признака престъплението
ще е налице. Действително действията си обв. Ш. е извършил на публично
място, въпреки че за да е налице хулиганство това не е необходимо.
Механизмът на извършеното от обвиняемия обаче, разгледано на плоскостта
на интензитета на отрицателно засягане на обществения ред и спокойствие,
не е с висока степен на обществена опасност, израз на което е и заявеното от
свидетелите Х. и З., че поведението на обвиняемия ги е възмутило, но не и че
е било брутално. Относно направеното от адв. Д. възражение, че след като
извършеното от обвиняемия не е оставило силни спомени в съзнанието на
свидетелите, то и впечатленията им са били бегли и несъществени, следва да
се отбележи, че е нормално с оглед на изминалия период от време спомените
да избледняват, като фактите и обстоятелствата, обуславящи
съставомерността на действията на обв. Ш., следва да се преценят към
момента на извършването им.
7

В случая обв. Ш. е изрекъл неприлични изрази на обществено място,
изразяващи се в обиди и псувни спрямо св. Х., проявил е оскърбително
отношение, оплювайки него и автомобила му, като освен това ударил с крак
задната броня на автомобила, но по своето съдържание и естество
извършеното не се отличава с такъв интензитет и тежест, за да обоснове
изискуемата от закона обществена опасност, характерна за престъплението по
чл.325 от НК, доколкото обществените отношения не са накърнени в
значителна степен. С обективираната по делото проява обвиняемият е изразил
неудовлетворението си чрез натрупаната у него негативна емоция от
стесняването на разстоянието при разминаването му с автомобила на св. Х.. Т.
е. за разлика от обикновените случаи на хулиганство не е имал за самоцел да
извърши хулигански действия. Това разбира се не го оправдава, доколкото
извършеното от него е обществено неприемливо и укоримо, но характеризира
с по-ниска степен на обществена опасност както самото деяние, така и дееца,
който е с чисто съдебно минало, без други противообществени прояви, с
добри характеристични данни, с висше образование, трудово ангажиран,
семеен, като за него това се явява единичен случай. Негативното поведение
на обвиняемия е продължило сравнително кратко и сам той го е преустановил
без намесата на други лица или служители на реда, а впоследствие се е явил в
Трето РУ при ОДМВР – Пловдив.
В случая действително е налице разлика в интензитета на проявата,
осъществена от обвиняемия и степента на обществена опасност на
извършеното от него като цяло в сравнение с обикновените случаи на
осъществяване на престъпния състав на чл.325 ал.1 от НК. Извършените от
обв. Ш. действия по своя вид, характер и продължителност, обстоятелствата,
при които са били извършени – всичко това, ценено на плоскостта на
установените данни за личността на обвиняемия, защото деянието и дееца
винаги са взаимосвързани, като деянието е проекция на обществените,
психологически и индивидуални качества на дееца, не се характеризират с
такава висока степен на обществена опасност, оправдаваща третирането им
като престъпление по смисъла на чл.325 ал.1 от НК. Действително налице е
несъответствие на извършеното от обвиняемия с установения ред, но не е
налице демонстративна, провокираща непристойност на неговите действия, за
да бъдат характеризирани те като хулиганство. Обществената опасност на
всяко деяние е неюридическа характеристика, която е израз на отрицателно
отношение на обществото предвид настъпилите общественоопасни
последици. В случая тази обществена опасност е категорично проявена от
гледна точка на деянието като административно нарушение по чл.1 ал.2 от
УБДХ, но не и от гледна точка на хулиганството по смисъла на чл.325 от
НК.
Предвид изложеното обв. Ш. следва да бъде признат за невинен в това
на 19.03.2021г. в гр. Пловдив да е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, поради което и на основание чл.304 от НПК оправдан по
8

повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.325 ал.1 от НК.
Предвид установеното, че извършеното от обвиняемия представлява
административно нарушение и на основание чл.305 ал.6 вр. чл.301 ал.4 от
НПК следва да му бъде наложено административно наказание.
При определяне вида на административното наказание, съдът отчете
данните за личността на обв. Ш. и намира, че на същия следва да бъде
наложена глоба. При определяне размера на глобата съдът отчете естеството
на извършената от обвиняемия проява на дребно хулиганство, изразяваща се
в употреба на неприлични изрази, в оскърбително отношение, както и в удар
по автомобила на св. Х., поради което и отчитайки интензитета на засягане на
обществените отношения, предмет на закрила, намира, че на същия следва да
бъде наложена глоба в максимално предвидения от закона размер от 500 лв.,
която се явява съобразена и с имотното му състояние предвид това, че същият
е трудово ангажиран. Така определеното по вид и размер наказание ще
съдейства за поправянето и превъзпитанието на обвиняемия без
същевременно да се нарушава балансът между степента и интензитета на
упражнената държавна репресия и преследваните цели.
Веществените доказателство по делото – един чифт обувки /маратонки/,
синьо-бели на цвят, марка „Polo”, номер 45, намиращи се на съхранение при
домакина на Трето РУ при ОДМВР – ПЛовдив следва да се върнат на обв.
Ш..
На основание чл.189 ал.3 от НПК обв. Ш. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата в размер на 170 лв.,
представляваща направени разноски на досъдебното производство, както и в
полза на ВСС по сметка на ПРС сумата в размер на 30 лв., представляваща
направени разноски на съдебното производство. В случая действително
обвиняемият е признат за невинен и оправдан в извършване на
престъплението, във връзка с което му е повдигнатото обвинение. Доколкото
обаче се установява административнонаказателна противоправност на
неговата деятелност, следва да му бъдат възложени направените по делото
разноски. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985г. по н.
д. № 98/84г., ОСНК.
Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в
страната правов ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	1514
Дата:	21 септември 2021 г. (в сила от 12 юли 2022 г.)
Съдия:	Атанаска Анастасова Анастасова

Дело:	20215330202331
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 април 2021 г.

Решение по дело №2331/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите