Решение по дело №207/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 173
Дата: 2 юни 2021 г. (в сила от 2 юни 2021 г.)
Съдия: Севдалина Василева
Дело: 20217080700207
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 173

 

гр. Враца 02.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 11.05.2021 г. /единадесети май две хиляди двадесет и първа година/ в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА  ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

                                 ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

  

  при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора  веселин вътов като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАНД № 207по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от * А.С., в качеството му на процесуален представител на С.М.М.Х. ***, против Решение № 260013 от 14.01.2021 г., постановено по АНД № 1067 по описа за 2020 г. на Районен съд Враца, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2009060 на ОД на МВР Враца, издаден на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за налагане на административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

В жалбата се развиват подробни съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, включително са наведени твърдения, че не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен – касационни основания по чл. 348, ал. 2, пр. 2 НПК. Релевирани са доводи, че нарушението не е безспорно доказано, а съдът при постановяване на решението не е обсъдил всички наведени в сезиралата го жалба възражения. Иска се отмяна на решението и на потвърдения с него ЕФНГ. Претендирани са разноски.

            Ответникът по касационната жалба, ОД на МВР – Враца, редовно призован,  не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по същата.         

 Участващият в касационното производство прокурор от ВОП дава заключение, че решението на РС – Враца е правилно. Излага доводи, че нарушението е безспорно установено с одобрено техническо средство, преминало последваща проверка преди установяване на деянието. Намира жалбата за допустима, но неоснователна и отправя искане към съда да остави решението в сила.

            В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.  Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационнен контрол е Решение № 260013 от 14.01.2021 г., постановено по АНД № 1067 по описа на Районен съд Враца за 2020 г., с което е потвърден ЕФНГ серия К, № 2009060 на ОД на МВР Враца, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

За да стигне до този извод, въззивният съд е приел, че процесният ЕФ е издаден в съответствие с утвърдения образец на министъра на вътрешните работи и съдържа лимитативно посочените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити относно териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършването му, регистрационния номер на МПС и собственика му, описание на нарушението, нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата. По съществото на спора Районният съд е приел, че с обжалвания електронен фиш правилно е приложен и материалният закон, тъй като е наложено законосъобразно по вид и размер административно наказание за безспорно доказано, извършено от наказаното лице и при сочените обстоятелства нарушение, именно на посочените разпоредби на ЗДвП, поради което санкционният акт е потвърден.   

Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.

При постановяване на съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, нито е допуснал нарушения на  материалния закон, които да са довели до постановяване на неправилно решение. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора писмени и гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. Противно на изложеното в касационната жалба са обсъдени всички възражения на оспорващия, включително относно приложимия материален закон и са формирани изводи за несъстоятелността на същите, които се подкрепят от доказателствата по делото и изцяло се възприемат от настоящия касационен състав. В съответствие със събраните доказателства и при правилното прилагане на материалния закон, въззивният съд е приел, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство, което е преминало първоначална проверка именно в Български институт по метрология, видно от Удостоверение БИМ № 10.02.4835 от 24.02.2010 г., със срок на валидност до 24.02.2020 г., съответства на изискванията и е одобрен тип мобилно средство за измерване на скорост, като е преминало и последваща проверка съгласно приложения по делото и Протокол № 4-13-17/19.10.17г. В тази връзка неоснователни са твърденията на касатора, че този протокол е издаден на несъществуваща в годишния календар дата – месец 16, поради което не става ясно, кога е извършена проверката. В протокола ясно и четливо е посочена датата на проверката – 19.10.2017 г. Действително в оспореното решение като месец е написана цифрата 16, но в случая е очевидно, че става въпрос за техническа грешка, която по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на съдебния акт и в никаква степен не ограничава обема на защитата. В съответствие с Протокол № 4-13-17/19.10.17г. от проверката на мобилната система за видеоконтрол, органът е съобразил допустимата грешка при измерване на скоростта от плюс минус 3 км на 100 км/ч и е редуцирал фактически измерената скорост с 3 км, което намаление е в интерес на наказаното лице. 

От друга страна в съответствие с чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, е представен и Протокол за използване на АТСС. Този Протокол с рег. № 967р-1961/11.04.2018 г. (л.22 от АНД № 1067/2020 г. РС - Враца) е коректно попълнен, с посочена дата, начален и краен час на работа, наименование на пътя и точно местоположение на контролирания участък от него, общо ограничение на скоростта – 50км/ч, брой установени нарушения и е подписан от съставилия го служител. В същия е отразена посоката на движение на контролираните МПС – от *** към центъра на града, а в графата „*“ е посочено „П“, като в легендата е пояснено, че „П“ означава приближаващ автомобил. От представената по делото фотоснимка с установена скорост е видно, че автомобилът е заснет отпред, т.е. приближаващ се, което напълно съответства на отразеното в Протокола. На самата фотоснимка са посочени конкретни GPS координати, индивидуализиращи с изключителна точност мястото на нарушението и точния час.

Предвид изложеното липсва нарушение на изискванията на чл. 189, ал. 4, относно съдържанието на електронния фиш, който се издава в съкратено и специално производство. В това производство голяма част от общите правила на ЗАНН и ЗДвП не намират приложение, което разрешение абсолютно обективно е обосновано от изключително високата степен на обществена опасност на нарушенията, свързани с несъобразяване на правилата на ЗДвП, въвеждащи ограничаване на скоростта на движение при управление на МПС.

Районният съд при правилно установена и основана на доказателствата по делото фактическа обстановка е направил съответни на приложимия към процесното деяние материален закон правни изводи. Като е управлявал МПС със скорост от 75 км/ч, надвишаваща с 25 км/ч позволената от ЗДвП за движение в населено място от 50 км/ч, касаторът е реализирал състав на нарушение именно по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за което правилно е административно наказан със съответното по вид и абсолютно по размер административно наказание.

           Липсват данни, а и не се твърди от страна на оспорващия да  е депозирал декларация, съобразно  чл.189, ал.5 ЗДвП, в която да посочи данни за лицето, извършило нарушението. След  като  не е упражнил правото си да  възрази и  да посочи конкретно  физическо лице, което е управлявало на посочената  дата  автомобила, с който е извършено нарушението,  следва да понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с  това бездействие, а именно - издаване на електронен  фиш  за ангажиране отговорността на собственика на  автомобила, с който  е извършено конкретното  административно нарушение, а съгласно представената справка, това е именно касаторът С.М.М.Х..

Достигайки до тези изводи и приемайки оспореният пред него ЕФ за законосъобразен, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и е постановил правилен съдебен акт.

Бранейки се предимно с доводи за процесуална незаконосъобразност, касаторът не е посочил и представил правни аргументи, факти, обстоятелства и доказателства, оборващи констатациите в ЕФ, оттам и изводите на районния съд. Това, че е недоволен от издадения ЕФ и счита същия за незаконосъобразен, съдът намира за защитна теза, а не релевантен към случая факт.

Гореизложеното обосновава заключение за правилност на изводите на първата съдебна инстанция, които след проведено процесуално законосъобразно съдебно производство са мотивирали потвърждаването на процесния електронен фиш с валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон решение, което следва да бъде оставено в сила, а жалбата против него се явява неоснователна.

Предвид изхода на спора не следва да се присъждат направените от касатора разноски по делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл.218  АПК    Административен съд  Враца

 

РЕШИ:

 

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260013 от 14.01.2021 г., постановено по АНД № 1067 по описа на Районен съд Враца за 2020 г., с което е потвърден ЕФНГ серия К, № 2009060 на ОД на МВР Враца

 Решението  е  окончателно и  не  подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                 2.