Р Е Ш Е Н И Е № № 260002
гр. Пловдив, 25.03.2024г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на двадесет
и шести февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Радка
Цекова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 620 по описа на съда за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 ТЗ.
Ищецът
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Московска“ № 19, моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът А.М.П., ЕГН **********,
дължи на
ищеца, на основание предсрочна изискуемост на Договор за кредит за текущо
потребление от 01.12.2016г., следните суми: 27 515,64 лв., главница, ведно
със законната лихва от 14.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането;
4 486,73 лв., договорна лихва, за периода 21.06.2017г. – 13.09.2018г.;
483,08 лв., санкционираща лихва, за периода 10.07.2018г., - 13.09.2018г.; 120
лв. такса „разходи при изискуем кредит“, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1474/ 2018г. по описа на Районен
съд- Карлово.
Исковата претенция се основава на
твърденията, че на 01.12.2016г. между него и ответника е сключен Договор за кредит за
текущо потребление, като отпуснатият кредит е в размер на 28 000 лв., със
срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с
падеж на месечните вноски 28- мо число на месеца и се
олихвява с преференциален променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора е в размер на 7,85 %. Твърди, че към 03.08.2018г. не са
погасени 17 броя вноски и на основание чл.18, ал.2 от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, частта от всяка падежирала и непогасена вноска, представляваща главница, се
олихвява със санкционираща лихва, равняваща се на договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 %. Твърди, че поради забава в
плащанията повече от 90 дни и на основание чл.18, ал.1 вр.
с чл.19, ал.1, т.1 от Общите условия за ищеца е възникнало правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му остатък. Твърди, че на
основание т.5 от Приложение № 3 от договора при трансформирането на даден
кредит за текущо потребление в предсрочно изискуем кредитополучателят дължи
такса „разходи по изискуем кредит“ в размер на 120 лв. Твърди, че е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, издадена по ч.гр.
д. № 1474/ 2018г. по описа на Районен съд- Карлово, срещу която заповед
ответникът е подал възражение през 2019г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Ответникът твърди, че е сключил договорът за кредит, като
само договорът формално е подписан от него, тъй като е бил въведен в
заблуждение при сключването на договора и е действал против своите интереси.
Твърди, че никога не е преговарял със ****** на ответната банка за кредити, не
е обсъждал каквито и да е било условия по договор за кредит. Твърди, че
условията по договора за кредит не са му известни, те са договорени от трето
лице, познато на ответника като „****“, представен му от лицето А. Й. М. като ******в
клона на банката, където е подписан договора за кредит. Твърди, че в банковия
клон е заведен от лицето М., където на ответника са му представени за подпис
„искане за кредит“ и „договор за кредит“, без да му е предоставено време да ги
прочете и запознае с тяхното съдържание. Твърди, че във връзка с този договор е
подал жалба в РП- Пловдив и е образувано досъдебно производство № 171/ 2018г. Във връзка с
наведените твърдения, че процесният договор за банков
кредит е сключен, след като ищецът е бил въведен в заблуждение от трето лице – А.
Й. М., е формулирано възражение за унищожаемост на
договора за банков кредит като сключен при измама.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и доводите на страните намери за установено следното:
По
допустимостта на исковете.
От приложеното
ч. гр. д. № 1474/ 2018г. по описа на РС- Карлово се установява, че на основание
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, е издадена в
полза на ищеца Заповед № 812/ 24.10.2018г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжника А.М.П. за вземане в размер
на 27 515,64
лв., главница, ведно със законната лихва от 14.09.2018г. до окончателното
изплащане на вземането; 4 486,73 лв., договорна лихва, за периода
21.06.2017г. – 13.09.2018г.; 483,08 лв., санкционираща лихва, за периода
10.07.2018г., - 13.09.2018г.; 120 лв. заемни такси, което вземане произтича от Договор за кредит за
текущо потребление от 01.12.2016г. В
срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът П. е подал възражения срещу заповедта, а
настоящата искова молба е подадена от кредитора „Банка ДСК“ АД в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, които обстоятелства обосновават и допустимостта на
предявените искове.
По
основателността на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, съгласно чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приетите по делото писмени доказателства – Договор
за кредит за текущо потребление /л.52-л.53/, Общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление /л.54-л.57/, Промоционални
условия по кредитна програма „*** ****** ****“ /л.58-л.59/, Условия за ползване
на лихвена отстъпка по новоразрешаван кредит за
текущо потребление при закупуване на застрахователен продукт /л.60/,
Погасителен план и ГПР /л.61-л.63/, Такси по кредити за текущо потребление
/л.64/, Декларация, подписана от ищеца на 01.12.2016г., за предоставена
договорна информация /л.225/, се установяват следните обстоятелства:
Между страните
е подписан на 01.12.2016г. договор за кредит за текущо потребление, съгласно
който ищецът в качеството на кредитор предоставя на ответника в качеството му
на кредитиполучател кредит за текущо потребление в
размер на 28 000 лв. Договорен е срок за издължаване на кредита от 120
дни, погасяването е с месечни вноски (главница и лихва), съгласно погасителен
план, с падежна дата за издължаване на месечните вноски 28- мо
число на месеца. Съгласно чл.8 от договора кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент в размер на 7,85 % годишно, формиран от стойността на 6-
месечния SOFIBOR 0.331% и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 7,519 %, при изпълнение на Условията по
програма ДСК“ ***** ****“ (Приложение № 2 към договора). При нарушаване на
условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на
надбавката съгласно Условията, като максималният размер, който може да достигне
лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията, е променливият
лихвен процент, приложим по стандартните потребителски кредити, в размер на
6-месечния SOFIBOR към съответната дата и
фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,119 %. Предвидено е лихвеният
процент да се променя с промяната на 6-месечения SOFIBOR, съгласно Общите условия. Съгласно Общите условия (чл.7)
променливият лихвен процент, зависещ от 6- месечния SOFIBOR се променя от банката два пъти годишно – на 15 януари
и на 15 юли, като промяната се извършва съгласно котировката на 6- месечения SOFIBOR, който
се обявява два работни дни преди 15 януари и 15 юли на интернет страницата на
БНБ. Съгласно чл.18.2 от Общите условия при допусната забава в плащанията на
главница и/ или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става
предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за
забава в размер на 10 %. Съгласно чл.21 от Общите условия всички уведомления,
покани и други съобщения, изпратени от кредитора до кредитополучателя на
последния посочен от кредитополучателя адрес се считат за връчени. Съгласно т.5
от Приложения № 3 към договора – Такси за кредити за текущо потребление, се
дължи такса „разходи при изискуем кредит“ в размер на 120 лв.
От приетите по делото писмени доказателства –
уведомление за предсрочна изискуемост, изх. № 10-20-01309/ 17.05.2018г., и протокол
за невръчено уведомление /л.9-л.10, ч.гр.дело № 14847/ 2018г. по описа на ПдРС/ се установява, че банката кредитор е изпратила
уведомление до ответника за предсрочна изискуемост на кредита, като е обявила
кредита за предсрочно изискуем поради забава в погасяванията. Заявено е, че от
датата на получаване на уведомлението цялата непогасена главница става дължима
и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен
с предвидената в договора надбавка за забава. Уведомлението е изпратено на
ответника на адрес в гр. ********** ** ******. Връчването на уведомлението е
чрез частен съдебен изпълнител, като същото е връчено по реда на чл.47 от ГПК,
чрез залепване на уведомление. Съгласно съставения протокол срокът за
получаване на книжата е изтекъл на 10.07.2017г. От протокола се установява, че
адресът в гр. ********* е посетен три пъти от връчителя,
като е отбелязано, че на посочения адрес живеят други лица, както и че
адресатът е непознат на живущите в жилищната сграда (входа).
От приетата по делото като писмено доказателство
препис от присъда, постановена по НОХД № 5149/ 2021г. по описа на ПдРС, влязла в сила на 26.05.2023г., се установява, че
лицето А. М. е признат за виновен за това, че 01.12.2016г. в гр. *********, с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у
ищеца А.П., че ще изплаща задълженията му по договор за кредит за текущо
потребление от дата 01.12.2016г. между „Банка ДСК“ ЕАД и А.П. и с това му е
причинил имотна вреда в размер на 28 000 лв.
От предоставената от банката ищец информация, изискана
от съда по искане на ответника /л.230/ се установява, че лицето А.М.. няма
договорни отношения с банката за сключване на договори за кредит с физически и/
или юридически лица, същият не е вписан в регистрите на банката за посредник
към 01.12.2016г., както и че процесният договор за
банков кредит не е сключен посредством одобрен от банката посредник.
По делото е изслушано заключение по допусната съдебно
– счетоводна експертиза – първоначално и допълнително. От заключението се
установява, че по процесния договор за кредит е
усвоена сумата от 27 960 лв., като с останалите средства от предоставения
кредит в размер на 40 лв. са погасени начислените такси теглене. Установява се,
че кредитът е погасяван своевременно до 28.02.2017г., след тази дата процесният кредит не е обслужван. Установява се от
заключението, че към 01.12.2018г. са налице 21 просрочени вноски от които
просрочена главница в размер на 2854,63 лв. и просрочена договорна лихва в
размер на 5152,62 лв.; към 25.01.2020г. са налице 34 просрочени вноски, от
които просрочена главница 4875,97 лв. и просрочена договорна лихва 8570,26 лв.
Установява се от заключението, че като се отчита предсрочната изискуемост на
кредита, размерът на непогасените задължения към дата 01.12.2018г. са
27 515,64 лв. главница, 5152,62 лв. договорна лихва, 4042,88 лв.
санкционираща лихва, 120 лв. такса разходи изискуем кредит; а към 25.01.2021г.
са – 27 515,64 лв. главница, 11450 лв. договорна лихва, 10046,70 лв.
санкционираща лихва, 120 лв. такса разходи изискуем кредит. В о.с.з. от
18.09.2023г. вещото лице, в отговор на поставен въпрос, заявява, че за периода
21.06.2017г. – 13.09.2018г. дължимата договорна лихва е в размер на 4486,73
лв., а за периода 10.07.2018г. – 13.09.2018г. дължимата санкционна лихва, към
датата на изготвяне на извлечението от сметка, е 483,08 лв. Установява се от
допълнителното заключение, че за периода от 01.12.2016 г. до 14.09.2018 г.
прилагания годишен лихвен процент по Договор за кредит от 01.12.2016 г. е
променян , както следва: 01.12.2016г. - 14.01.2017 г. - 7,85%; 15.01.2017г.-
14.07.2017 г. - 7,845%; 15.07.2017г. - 27.08.2017 г. - 7,787%; 28.08.2017г. -
14.01.2018 г. - 10,387%; 15.01.2018г. - 27.02.2018 г. - 10,282%; 28.02.2018г. -
14.09.2018 г. — 13,282%. В заключението е посочено, че договорът за кредит е
сключен при преференциална лихвена надбавка при действие на условията на
програма „*** ***** *“ и към датата на сключване на договора лихвеният процент
е в размер на 7,85%, формиран от стойността на 6 - месечен СОФИБОР 0,331% и
преференциалната лихвена надбавка от 7,519%. От 15.01.2017 г. до 27.08.2017 г.
прилагания лихвен процент е намаляван, поради промяна в стойностите на 6 -
месечния СОФИБОР. На 28.08.2017 г. лихвеният процент е увеличен на 10,387%,
съгласно т. 8 от Договора и т.9.1.1. от условията на
програма „*** ****** *“ поради нарушаване на условията на програмата. Спрели са
плащанията по кредита и същият не е обслужван. Увеличена е надбавката по
кредита. На 15.01.2018 г. лихвеният процент е намален, порази промяна в
стойността на 6 - месечния СОФИБОР. На 28.02.2018 г. лихвеният процент е
увеличен съгласно т.8 от Договора и т.9.1.3. от условията на програма „***
****** *“. Максималният размер, който може да достигне лихвения процент в
резултат на неизпълнение на Условията е променливият лихвен процент, приложим
при стандартни потребителски кредити в размер на 6 - месечен СОФИБОР към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,119%. От 28.02.2018
г. до 14.09.2018г. прилаганият от Банката лихвен процент е в размер на 13,282%.
В о.с.з. от 26.02.2024г. вещото лице пояснява, че увеличаването на лихвения
процент се дължи на отпадане на условията за ползване на програмата „*** ******“
и на увеличаване на лихвения процент от БНБ.
По делото са събрани гласни доказателства – изслушани
са показанията на свидетелите Д.В. и Д.К..
От показанията на св. В. се установява, че
свидетелката е подписала процесния договор за кредит,
като представител на банката. Свидетелката не познава ответника П., не го е
виждала, тъй като той не е подписвал договора при нея. Свидетелства, че не
познава лицето А. Й. М. или лице с псевдоним „****“. Установява се, че банката
работи с партньори – външни посредници на банката,
които са поименно известни и одобрени от банката, за да могат да насочват
клиенти. Тези посредници могат бъдат и юридически, и
физически лица. Когато клиент идва с такъв партньор се попълва талон, талонът
се попълва от посредника и от клиента и се изпраща в Централата на банката за
одобрение.
От показанията на св. К. се установява, че
свидетелката не си спомня да е подписвала договор за кредит с ответника П.. Не
познава лицето А. Й. М. и лице с псевдоним „****“. От показанията на
свидетелката се установява, че когато при
банката се доведе клиент от трето лице, това трето лице се води като външен
посредник на банката. Има регистри, клиентът и посредникът подписват талон за
насочен клиент, като този талон се подписва и от представител на банката, че сключването на
договора се осъществява чрез посредник на банката, въпросният талон се съхранява в досието на клиента. Посредниците са лица, които консултират клиентите за
избиране на най-добра оферта, те могат да бъдат и юридически лица, това са
лицензирани компании, и физически лица, които имат подписан договор с банката
да осъществяват посреднически услуги. Всеки служител може да работи с такъв тип
клиенти. Партньорът води клиента и в момента на довеждането на клиента
партньорът разписва въпросния талон.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна:
Ответникът не оспорва, че е подписал процесния договор за кредит. Същият твърди порок на волята
си при сключването му, а именно че е въведен в заблуждение от трето лице А.М..,
като в тази връзка е релевирано възражение по чл.29
от ЗЗД за унищожаемост на процесния
договор за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.27 от ЗЗД договорите,
сключени при измама, са унищожаеми. Съгласно чл.29,
ал.1 от ЗЗД измамата е основание за унищожение на договора, когато едната
страна е била подведена от другата страна да го сключи чрез умишлено въвеждане
в заблуждение. В ал.2 от цитираната разпоредба е предвидено, че когато измамата
изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожението на договора,
само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае
за нея.
В о.с.з. от 18.09.2023г. на ответника е указано, че в
негова доказателствена тежест е да установи твърденията
си за извършена измама от трето лице, доколкото в такъв смисъл са му
твърденията с отговора на исковата молба, както и да установи наличието на
знание у лицата, представляващи ищеца при сключването на договора за банков кредит.
От влязлата в сила присъда, постановена по НОХД №
5149/ 2021г. по описа на ПдРС, се установява, че
ответникът е пострадало лице от извършено от лицето А. Й. М. престъпление, като
същият е бил умишлено въведен в заблуждение от М. при сключването на процесния договор за кредит. Ответникът е бил подведен от М.
да сключи договора за кредит, тъй като М. е създал у ищеца заблуждение, че М.,
а не ответникът ще изплаща задълженията по процесния
договор за кредит и това е мотивирало ответникът да сключи процесният
договор за кредит.
При носена от ответника доказателствена
тежест обаче последният не установи наличието на знание у лицата,
представляващи ищеца при сключването на договора за банков кредит. От събраните
по делото доказателства не се установи представителите на банката ищец, които
са подписали процесния договор за кредит да са заели
за това, че М. е измамил ответника. По делото са разпитани като свидетели
лицата, които са представлявали банката при подписването на процесния
договор за кредит – Д.В. и Д.К., като същите заявяват, че не познават лицето А.М..
или лице с псевдоним „****“. Съдът кредитира показанията на двете свидетелки
като добросъвестно дадени. Същите не се оборват от останалите събрани по делото
доказателства. Не се установява свидетелките да са били в течение на
договорките между ответника и А.М... В допълнение от събраните по делото
доказателства не се установява процесният договор за
кредит да е сключен с посредничеството на трето лице, което е одобрено от
банката като външен партньор – посредник при сключване на договори за кредит.
С оглед на изложеното възражението за унищожаемост на процесния договор
е неоснователно.
Неоснователно е възражението на ответника че е
вземането е основано на неравноправна клауза, като в тази връзка ответникът се
позовава на нищожност на чл.8 от договора за кредит, по следните съображения:
Съгласно цитираната клауза кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 7,85 % годишно, формиран от стойността на
6- месечния SOFIBOR 0.331% и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 7,519 %, при изпълнение на Условията по
програма ДСК“ ***** ****“ (Приложение № 2 към договора). При нарушаване на
условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на
надбавката съгласно Условията, като максималният размер, който може да достигне
лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията, е променливият
лихвен процент, приложим по стандартните потребителски кредити, в размер на
6-месечния SOFIBOR към съответната дата и
фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,119 %. Предвидено е лихвеният
процент да се променя с промяната на 6-месечения SOFIBOR, съгласно Общите условия. Клаузата не е
неравноправна, защото лихвеният процент е обвързан от индекса SOFIBOR, но не е предвидено промяна само при увеличаване на
индекса SOFIBOR, без да е налице реципрочна възможност за намаляване
на размера на олихвяването на кредита при съответно намаляване на този индекс
през определен период. Съгласно Общите условия (чл.7) променливият лихвен
процент, зависещ от 6- месечния SOFIBOR се
променя от банката два пъти годишно – на 15 януари и на 15 юли, като промяната
се извършва съгласно котировката на 6- месечения SOFIBOR, който се обявява два работни дни преди 15 януари и
15 юли на интернет страницата на БНБ. Така формулирана клаузата сочи, че
промяна може да има както при увеличаване на размера на индекса, така и при
съответно намаляване на неговата стойност. На следващо място в чл. 8 от
договора за кредит е посочен максималният размер на лихвения процент при
неизпълнение на преференциалните условия - стойността на 6- месечния SOFIBOR и фиксирана стандартна надбавка от 13,119 %. Не е
предвидена възможност на изменение на фиксираната стандартна надбавка от 13
,119 %, в случаите, когато кредитополучателят не се ползва от преференциалните
условия.
От заключението на допълнителна ССчЕ
се установи безспорно, че увеличението на лихвения процент се дължи както на
напълно отпадане на условията за ползване на програмата „*** ******“, така на
увеличението на лихвения процент от БНБ. Установява се също така, че за периода
от 15.01.2017г. до 27.08.2017г. лихвеният процент е намаляван, поради промяна в
стойностите на 6-месечния СОФИБОР. Също така на 15.01.2018г. отново има промяна
на лихвения процент, в посока понижаване, поради промяна в стойностите на 6-
месечния СОФИБОР. На 28.02.2018г. лихвеният процент е увеличен, като е приложен
максималния лихвен процент, уговорен в чл.8 от договора, като тази промяна е
наложена поради обстоятелството, че ответникът е престанал да погасява кредита.
Това обстоятелство безспорно се установява от заключението по ССчЕ, съгласно което след 28.02.2017г. погасяване на
месечни вноски не е правено.
За да настъпи предсрочна изискуемост по чл. 60, ал.2
от ЗКИ е необходимо да са налице кумулативно две предпоставки: да е налице
неплащане на определен брой вноски и предсрочната изискуемост да е надлежно
обявена на длъжника, т.е. до него да достигне волеизявлението на кредитора, че
упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
В настоящия случай не е спорно между страните, като
посочените обстоятелства се установяват от заключението по ССчЕ,
че кредитът, отпуснат от банката ищеца е бил надлежно усвоен от ответника
длъжник, както и че последният е преустановил плащанията по него от
28.02.2017г. От заключението по ССчЕ се установява
безспорно, че кредитът е бил своевременно погасяван до 28.02.2017г., като след
тази дата не са извършвани каквито и да е било погасявания.
Спорният по делото въпрос е относно обстоятелството
дали банката е обявила остатъка от кредита за предсрочно изискуем, като е
отправила изявление за това до длъжника, което да му е надлежно връчено.
Съдът счита, че в настоящия случай е налице
опорочаване на процедурата по уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост, тъй като уведомлението до длъжника не е изпратено на адреса,
посочен в договора. Няма спор, че адресът в гр. Пловдив, на който е връчено
уведомлението по реда на чл.47 от ГПК, е регистрираният настоящ адрес на
ответника (Справка от НБД „Население“, л.27, гр. д. № 14847/ 2018г. на ПдРС). В договора обаче е посочен само постоянният адрес на
ответника в гр. *******, като не е посочен друг адрес за кореспонденция, с
оглед на което може да се заключи, че адресът в гр. ******* е „последният
посочен от кредитополучателя адрес“, съгласно чл.21 от Общите условия на
банката за предоставяне на кредити за текущо потребление, на който е следвало
да се извърши уведомяването на длъжника.
В проведено на 25.01.2021г. открито съдебно заседание,
в присъствието на ответника А.П.- лично, от страна на банката ищеца е направено
волеизявление, че счита задълженията за главница по договора за кредит за
предсрочно изискуеми. Предвид личното явяване на ответника в съдебно заседание,
то волеизявлението от страна на банката кредитор, че счита кредита за
предсрочно изискуем е достигнало до него и е произвело своето действие, с оглед
на което се е осъществила и втората предпоставка за настъпване на предсрочната
изискуемост на процесния кредит. Съгласно трайно
установената съдебна практика на ВКС ако в исковото производство по реда на
чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК /без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен/ бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаването на заявлението, но
упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се
отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата
молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита
за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен
факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК в
рамките на претендираните суми /така Решение № 10/
25.02.2020г., търг. дело № 16/ 2019г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 147/
26.01.2021г., търг. дело № 2256/ 2019г., ВКС, ІІ т.о./.
В настоящия случай изявлението на банката за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем е направено в открито съдебно заседание от
25.01.2021г., в присъствието лично на ответника, с оглед на което изявлението е
породило правни последици в момента на неговото отправяне и достигане до
ответника. Както беше посочено по- горе в мотивите от събраните по делото
доказателства се установява безспорно, че са налице предвидените в договора за
кредит обективни предпоставки за обявяването му за предсрочно изискуем. От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че кредитът не е
погасяван считано от 28.02.2017г., т.е. към 25.01.2021г. е налице просрочие повече от 90 дни, което е основание съгласно чл.
18.2 от Общите условия на банката за предоставяне на кредити за текущо
потребление да обяви целия непогасен остатък от главницата за предсрочно
изискуем. От заключението по ССчЕ се установи, че
непогасеният остатък от главницата е в размер на 27515,64лв.
По изложените съображения искът за признаване за
установено, че ответникът дължи сумата от 27 515,64 лв., главница, е
основателен и като такъв следва да се уважи. По отношение на законната лихва
върху главницата същото е основателно от датата, на която изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до
ответника, което в случая е 25.01.2021г. За периода от 14.09.2018г. до
24.01.2021г. искането за заплащане на законна лихва следва да бъде отхвърлено
като неоснователно.
От заключението на вещото лице по ССчЕ
се установи, че за претендирания период 21.06.2017г.
– 13.09.2018г. договорната лихва е в размер на 4486,73лв. /о.с.з. от
18.09.2023г./. Лихвата е дължима в посочения размер, тъй като същата
представлява неизплатени вноски за договорна лихва, съгласно погасителния план
и размерът на дължимата договорна лихва не се променя от обстоятелството, че
непогасеният остатък от главницата е обявен за предсрочно изискуем на
25.01.2021г. Напротив, съгласно заключението по ССчЕ
/отговор на въпрос №5/ при отчитане на предсрочната изискуемост на кредита, към
25.01.2021г., размерът на непогасените вноски за договорна лихва е 11450,04 лв.
Видно от отразеното в констативната част на заключението, таблица № 5,
непогасените вноски за договорна лихва възлизат на сумата 11450,04 лв., което
включва периода 28.03.2017г. – 28.12.2020г.
По изложените
съображения искът за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от
4486,73 лв., договорна лихва, за периода 21.06.2017. – 13.09.2018г., е
основателен и като такъв следва да се уважи.
Неоснователен се явява искът за признаване за
установено, че ответникът дължи сумата от 483,08 лв., санкционна лихва за
периода 10.07.2018г. – 13.09.2018г., тъй като за посочения период банката няма
основание да начислява санкционна лихва върху целия непогасен остатък от
главницата. Предсрочната изискуемост не е настъпила на 10.07.2018г., по
изложените по- горе в мотивите на решението съображения. В извлечението от
счетоводните книги, въз основа на което е издадена заповедта по чл.147 от ГПК е
посочено, че сумата от 483,08 лв. представлява санкционираща лихва, начислена
за периода 10.07.2018г. – 13.09.2018г. , което е наказателна надбавка върху
главницата. Съгласно чл.18.2 от Общите условия към договора за кредит целият
непогасен остатък от главницата, който е станал предсрочно изискуем, се
олихвява с надбавка за забава 10%.
Основателен е искът за признаване за установено, че ответникът
дължи сумата от 120 лв. заемни такси /разходи при изискуем кредит/ и като такъв
следва да се уважи. От посочено по- горе кредитът е предсрочно изискуем считано
от 25. 01.2021г. Съгласно чл.15 от договора за кредит ответникът се е задължил
да заплаща таксите, които банката прилага по извършваните услуги, съгласно
Тарифата на банката, която е Приложение
№ 3 към договора. Съгласно т.5 от цитираната тарифа – Приложение № 3 /л.64/ се
дължи такса разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв.
В частта по
разноските.
С оглед изхода по делото – частична основателност на
исковата претенция, своевременно заявената претенция от ищеца за присъждане на
разноски и представените доказателства за тяхната направа, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от 1760,21 лв. по
съразмерност за настоящото производство (1777,99 лв. х 0,99). Разноските на
ищеца включват заплатена държавна такса 727,99 лв., депозити за вещо лице 900
лв. и юристконсултско възнаграждение, определено от
съда в размер на 150 лв.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в заповедното производство
разноски, по съразмерност, в общ размер от 794,09 лв. (802,11лв. х 0,99).
Ответникът претендира разноски в размер на 1860лв.,
като по съразмерност на същия се дължи сумата от 18,60 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че А.М.П., ЕГН **********,***, дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, на основание предсрочна
изискуемост на Договор за кредит за текущо потребление от 01.12.2016г., следните суми: 27 515,64 лв. /двадесет и седем хиляди петстотин и
петнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, главница, ведно със
законната лихва от 25.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането, като
отхвърля като неоснователно искането за присъждане на законна лихва върху
главницата за периода 14.09.2018г. – 24.01.2021г.; 4 486,73 лв. /четири хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и
седемдесет и три стотинки/, договорна лихва, за периода 21.06.2017г. –
13.09.2018г.; 120 лв. /сто и двадесет
лева/ заемни такса („разходи при
изискуем кредит“), за които суми е издадена Заповед № 812/ 24.10.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, по ч.гр.д. № 1474/ 2018г. по описа на
Районен съд- *******.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, против А.М.П.,
ЕГН **********,***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 483,08
лв., санкционираща лихва, за периода 10.07.2018г., - 13.09.2018г., за която
сума е издадена Заповед № 812/ 24.10.2018г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК, по ч.гр.д. № 1474/
2018г. по описа на Районен съд- *******, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.М.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумата 1760,21 лв. /хиляда седемстотин и шестдесет лева и двадесет и
една стотинки/, разноски за производството по гр. дело № 620/2020г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив, както и сумата
794,09 лв. /седемстотин деветдесет и четири лева и девет стотинки/,разноски
за заповедното производство по ч.гр.д. № 1474/ 2018г. по описа на Районен съд- *******.
ОСЪЖДА „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска“ № 19, да заплати на А.М.П., ЕГН **********,***, сумата 18,60 лв. /осемнадесет лева и
шестдесет стотинки/, разноски за производството по гр. дело № 620/2020г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: