Р
Е Ш Е
Н И Е
Град Берковица, 30.09.2022г.
РАЙОНЕН СЪД БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ състав, в
публично съдебно заседание проведено на първи септември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П. ЗДРАВКОВА
при секретаря Св. Петрова, като разгледа
гражданско дело № 164 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Р.Х.М., с ЕГН: **********, и Е.И.К., с
ЕГН: **********, чрез адв. П.К. от САК, срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК
*********.
Ищците твърдят, че на 30.08.2019 г. в
град Берковица по ул. „Александровска“ в посока от път II-81 към бензиностанция
„ОМВ“ се е движил лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № М 0928 ВН,
управляван от Теодор Бранимиров Тодоров, който нарушава правилата за движение
по пътищата и при разклона за кв. „Раковица“ губи контрол на МПС, навлиза в
лентата за насрещно движение и реализира ПТП с лек автомобил „Фолксваген Пасат“
с per. № М 85 22 ВН, управляван от ищеца Е.И.К.. Вследствие на катастрофата са
пострадали водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с per. № М 85 22 ВН - Е.И.К.,
и возещият се в същия автомобил пътник Р.Х.М..
Ищците посочват, че причина за
настъпване на инцидента било поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, рег. № М 0928 ВН, чиято отговорност била застрахована по силата на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответника. На виновния водач – Теодор Бранимиров Тодоров, управляващ
автомобил с рег. № М0928 ВН, бил съставен АУАН по ЗДвП. Ищците сочат,че
вследствие на инцидента получили следните увреждания: мозъчно сътресение,
контузио капитис, комоцио церебри, контузио торацис и др. Прекарали 3 дни в
болница и били изписани на 03.09.2019 г. Не се чувствали добре физически и
емоционално след катастрофата. Ищците поканили застрахователното дружество на
основание чл. 380 КЗ да им заплати застрахователно обезщетение, като комисия
към застрахователя определила такова в размер на по 1500 лв. Считат така
изплатеното застрахователно обезщетение за занижено по размер, с оглед което
предявяват настоящите искове.
Ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД
оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че претенциите са
завишени по размер. Представя подписано с ищеца Е.К. споразумение, с което
ищецът заявил, че изплатената сума от 1500 лева напълно удовлетворява
претенциите му. Твърди, че по отношение Р.Х.М. също е определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1500 лева, което е изплатено с платежен
документ от 27.04.2020г. /лист 41 от делото/.
С влязло в сила протоколно Определение
от открито съдебно заседание от 08.07.22г. производството е прекратено по
отношение на Е.К. поради оттегляне на исковата претенция.
В същото съдебно заседание по
отношение на ищеца Р.Х.М. е направено частично оттегляне на иска като искът се
счита предявен вместо за 15000 лева- за сумата от 13500 лева, частичен от 50
000 лева.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.
1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. Предпоставките
за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено
застрахователно правоотношение между застрахователя и водача; настъпване на
застрахователно събитие; виновно и противоправно деяние на водача, застрахован
при ответника, причинно-следствена връзка между увреждането и деянието, вид и
размер на вредите от увреждането.
С протоколно Определение от открито
съдебно заседание на 01.09.22г. между страните е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащия лек автомобил, механизма
на настъпилото ПТП, противоправното поведение на водача и причинно-следствената
връзка между настъпилото ПТП и получените от ищеца увреждания.
С оглед на изложеното спорен между
страните е единствено вида и размера на причинените неимуществени вреди и
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
За установяване на вида и размера на
претърпените вреди по делото е прието заключението на съдебно-медицинска
експертиза и са събрани гласни доказателства.
От приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза се установява, че след процесното ПТП Р.Х.М. е
настанен в хирургично отделение, където е пролежал 3 (три) дни и през това
време са проведени наблюдение, апаратни и кръвни изследвания, консултации и
лечение под формата на венозни вливания, противооточни и обезболяващи.
Поставена е клинична диагноза „Контузия на главата и гръден кош. Състояние след
мозъчно сътресение”. От проведените прегледи при постъпване не са описани
травматични увреждания по главата, тялото и крайниците. Проведени са редица
образни изследвания с насоченост в определени области (глава, шийна и гръдна
област на гръбначен стълб, ляв долен крайник) без налични данни за пресни
патологични, травматични изменения. В заключение вещото лице приема, че на Р.Х.М.
е причинено контузия на главата и гръдния кош с клинично „Мозъчно сътресение“,
което е причинило разстройство на здравето-временно и неопасно за живота,
съгласно действащия НК, с оздравителен период две-три седмици, до месец, при
нормален процес на оздравяване, без настъпване на усложнения, за каквито няма
данни в представените по ДП документи. В съдебно заседание на 08.07.22г. вещото
лице поддържа заключението и твърди, че уврежданията са причинили разстройство
на здравето, неопасно за живота със срок за оздравяване до месец като
постъпването в болницата е било с превантивен характер. В съдебно заседание на
01.09.22г. вещото лице допълва, че няма специфичен режим за след болнично
лечение на клинично поставената диагноза „мозъчно сътресение“ на ищеца.
Посочва, че Р. не е имал загуба на съзнание.
По делото като свидетел е разпитана
съпругата на ищеца Славка Мирчева. Тя твърди, че след процесното ПТП е намерила съпруга си в болницата и бил много
лошо ударен, не помнел индицента и не можел да я познае. След излизането от
болница според нея той се възстановявал три-четири месеца. Разказва, че ищецът
имал болки, пречело му всичко дори и телевизора, губел равновесие, имал нужда
от чужда помощ и тя му помагала. При преценка на нейните показания съдът
съобразява разпоредбата на чл. 172 от ГПК и възможната нейната заинтересованост
от изхода на делото с оглед близката семейна връзка с ищеца. Твърденията й
относно интензивността на претърпените болки и страдания и периода на
оздравителния период противоречат на приетата съдебно-медицинска експертиза,
която съдът кредитира изцяло като компетентна и обективно изготвена. Предвид
това и на основание чл. 172 от ГПК съдът не кредитира показанията й в частта
относно интензитета на претърпените болки и страдания от ищеца.
Съгласно Постановление на ВС № 4/1968
г. при определяне обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат
предвид всички конкретно установени обективно съществуващи обстоятелства, които
обосновават размера на тези вреди съобразно обществения критерий за
справедливост, предвиден с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Такива обстоятелства са
характерът и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено то,
видът и продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на
увредения, прогноза за развитие.
В случая пострадалият Румем М. е на средна
възраст – 47 години. Според заключението на СМЕ причинените му увреждания са с
оздравителен период две-три седмици, до месец, при нормален процес на
оздравяване, без настъпване на усложнения и представляват временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Съгласно описаното от вещото лице съдът
приема, че на ищеца е причинена лека телесна повреда съобразно разпоредбите на
НК.
Съдът като взе предвид възрастта на
ищеца, бързото отшумяване на причинените увреждания, които са с кратък
оздравителен период, който е протекъл без усложнения и трайни последствия за
пострадалия, към настоящия момент ищецът е напълно възстановен /лист 95 от
делото/ - с запазена походка, не ползва помощни средства и не приема
медикаменти, определя за справедливо съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3000 лева.
С неоспорено платежно нареждане от
27.04.2020г. на лист 41 от делото ответникът е заплатил определеното от
неговата комисия с протокол от 13.11.2019г. /лист 39/ обезщетение в размер на
1500 лева. Посочената сума следва да се приспадне от общо присъденото обезщетение,
поради което на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1500 лева.
Относно акцесорният иск по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва, считано от 06.09.2019г., съдът намира
следното:
В
настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, съгласно
която лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. В исковата молба
е посочено, че ответникът е уведомен за претенцията на ищеца с писмо с обратна
разписка от 08.11.2019г., получено от ответника на 11.11.2019г. /лист 10/.
Предвид това съдът намира претенцията за лихва за основателна за периода от
11.11.2019г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора право на
разноски имат и двете страни, които са представлявани от адвокати, регистрирани
по ЗДДС. Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА. Ответникът е направил разноски за
адвокатско възнаграждение от 1500 лева /лист 109/ като ищецът е направил
възражение за прекомерност. Съгласно точка 7, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от
09.07.2004 г. минималното адвокатско възнаграждение при цена на иска от 13 500
лева възлиза на сумата от 935 лева. Върху определеното възнаграждение съгласно пар.2а от ДР на Наредба №1/ 2004г. следва да
се бъде присъдено и ДДС /Определение 266 от 18.04.2019г. на ВКС, Второ ТО, по
ч.т.д 1913/2018г./ т.е. минималното адвокатско възнаграждение с ДДС възлиза на
сумата от 1122 лева. Посоченото възнаграждение съдът определя за адвокатите и
на двете страни. Предвид възражението на прекомерност на ищеца и липсата на
фактическа и правна сложност /с участие на адвоката е проведено едно съдебно
заседание, в което е разпитан 1 свидетел и вещото лице е отговорило на
допълнителин въпроси от ищеца/ по делото адвокатският хонорар на ответника
следва да бъде намален на 1122 лева с ДДС. На ответника следва да бъде присъдена
сума съобразно отхвърлената част от иска – 997 лева, а на ищеца съобразно
уважената част от 1500 лева т.е. сумата от 125 лева адвокатско възнаграждение с
ДДС. Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, поради което
ответникът следва да понесе разноските за държавна такса и вещо лице съобразно уважената
част от иска. Направените разноски са в общ размер 940 лева, от които 400 лева
– депозит за СМЕ и 540 лева – държавна такса, т.е. ответникът дължи сумата от 104
лева в полза на БРС.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 89Б, представлявано
от Коста Чолаков и Бистра Василева, ДА ЗАПЛАТИ НА Р.Х.М., с ЕГН: ********** с
адрес *** 7, на основание чл. 432 сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева,
частичен иск от 50000 лева представляваща претърпени от ищеца неимуществени
вреди – болки и страдания вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП на
30.08.2019 г. в град Берковица от виновно противоправно поведение на водача на МПС
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № М 0928 ВН, управляван от Теодор
Бранимиров Тодоров с валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, ведно със законната лихва от 11.11.2019 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния заявен размер от 13 500
лева, частичен иск от 50 000 лева
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 89Б,
представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат П.К. –
САК, с адрес *** 6, офис 10, на основание чл. 78, ал 1 ГПК сумата от 125 лева с
ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА
ОСЪЖДА Р.Х.М., с ЕГН: ********** с адрес *** 7
да заплати на ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ 89Б, представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева сумата от 997
лева – адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 89Б,
представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Берковица сумата от 104 лева - съдебни разноски
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
- Монтана в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: