Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София,.................... 2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, VIII въззивен състав, в публичното съдебно заседание на трети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ
МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Росица Пейчева, като разгледа докладваното от съдия Костадинова ВНЧД № 885 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
протоколно определение от 16.10.2018г. по НЧХД № 9074/2017 г. СРС, НО, 19-ти
с-в, е прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 24,
ал.5, т.5 от НПК, след като е констатирал, че частният тъжител Т. и надлежно
упълномощен от нея повереник не са се явили в съдебно заседание, след като са
били редовно уведомени за датата и часа на съдебното заседание, без да сочат
уважителни причини за отсъствието си.
Срещу
разпореждането на СРС в срок е постъпила жалба от частния тъжител Т. чрез
повереника ѝ адв. Х.Х..
В жалбата са излагат съображения, че първоинстанционният съд неправилно е
прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал.5, т.5 от НПК
поради дезинтересираност от страна на частния тъжител, поради неявяването му в
съдебно заседание, при положение, че последният е ангажирал повереник – адвокат, който да го
представлява и да защитава интересите му. Твърди се, че са
нарушени предвидените в НПК права на частния тъжител, който не се е
дезинтересирал от наказателното производство, доколкото не е била предоставена
възможност на последния упълномощаването да бъде санирано/потвърдено. Прави се
искане да се отмени протоколно определение от дата 16.10.2018г. по НЧХД №
9074/2017 г. СРС, НО, 19-ти с-в и да се върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В
закрито заседание на 05.03.2019 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 НПК прецени, че за правилното решаване на делото, за да обезпечи изпълнението
на правомощията си по чл. 313 НПК, не се налага събиране на доказателства.
В откритото съдебно заседание пред СГС
повереникът на частния тъжител – адв. Б. поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Изразява становище, че прекратяването
на производството е незаконосъобразно, доколкото не е налице посоченото от съда
основание за прекратяване на делото. Твърди се, че не е налице дезинтересиране на
частния тъжител, доколкото последният има упълномощен представител, който
поради служебен ангажимент по друго дело, в друг съд, преупълномощава друго
лице, както и че е налице техническа грешка в процесното пълномощно, а не дезинтересиране
от страна на частния тъжител. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд
не е предоставил на явилия се по делото адвокат възможност да уведоми съдебния
състав за служебна ангажираност на титуляра – повереник по конкретното дело,
приемайки, че явилият се адвокат не разполага с представителна власт и не може
да заяви нищо, което да бъде вписано в протокола, както и по повод известните
му обстоятелства по отношение на упълномощения от частния тъжител повереник – адв. Х.Х..
В правото си на лична защита подсъдимата
Х. изразява становище, че правилно делото е било прекратено от съда. В правото
си на последна дума – няма какво да добави.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази изложените доводи и служебно провери изцяло
правилността и законосъобразността на процесното определение съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Частната
жалба е депозирана в срока съгласно чл. 319, ал. 1 от НПК, от надлежно
легитимирана страна, имаща интерес от подаването ѝ, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол, поради което същата е допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството
пред първоинстанционния съд по НЧХД № 9074/2017г. е било образувано по частна
тъжба на П.Т. от 29.05.2017 г., в която
се твърди, че подсъдимата Г.Н.Х. е изрекла унизителни за нея думи на
18.05.2017г. около 9:55 ч. с гр. София, в сградата на Специализирания наказателен съд, находящ
се на ул. „*********
В
съдебно заседание по делото, провело се на 12.07.2018 г. от 13:30 часа е даден
ход на делото, като подсъдимата Х. и защитникът ѝ са се явили лично. Частният
тъжител Т., уведомена чрез явилия се за нея в предходното съдебно заседание адв. Х., не се е явила. Упълномощеният с пълномощно по
делото повереник на частния тъжител Т. – адв. Х.,
уведомен от предходното съдебно заседание също не се е явил, като в съдебното
заседание е взел участие адв. А., преупълномощен от адв. Х.Х.. В хода на съдебното
заседание съдът е допуснал при режим на довеждане двама свидетели на частния
тъжител за установяване на фактите, изложени в т.1 на частната тъжба, като не е
приел за съвместно разглеждане предявената от частния тъжител гражданска претенция,
насрочил е делото за 16.102018г. от 10:30 часа, постановявайки, че
присъстващите се уведомени от днес, както и че частният тъжител Т. и адв. Х. следва да се считат за уведомени чрез адв. А..
Междувременно
по делото е извършена справка от служител на адв. Х.Х. – Кристина Стоименова (с оглед приложеното по делото
пълномощно на лист 48 от първоинстанционното дело) след датата
и часа на предходното съдебно заседание, провело се на 12.07.2018г., като
последната е получила препис от протоколите за провелите се съдебни заседания
на 05.04.2018г. и на 17.05.2018г.
В
съдебно заседание, провело се на 16.10.2018 г. от 10,30 часа подсъдимата Х. и
защитникът ѝ са се явили лично, като частният тъжител Т., уведомена за
съдебното заседание чрез адв. А., както и редовно
упълномощеният ѝ повереник – адв. Х.Х., уведомен от предходното съдебно заседание чрез адв. А., отново не са се явили. В съдебно заседание се е
явила адв. Е.Б., преупълномощена от адв. Х.Х., като съгласно
съдържанието на пълномощното последната е упълномощена да вземе участие в
съдебно заседание, насрочено за 16.11.2016 г. За съдебното заседание не са
доведени и допуснатите от съда на частния тъжител двама свидетели при режим на
довеждане. В резултат на горното първоинстанционният съд не е дал ход на делото
като е счел, че са налице основанията за прекратяване на производството на
основание чл. 24, ал.5, т.5 от НПК, доколкото е констатирал, че частният тъжител
не се е явява в съдебно заседание без да сочи уважителна причина за това, както
и че в съдебно заседание не се явява и надлежно упълномощен повереник на
частния тъжител, а явилата се адв. Б. е с пълномощно,
което е за участие в съдебно заседание, насрочено за 16.11.2016 г. с поправени
номера на делото и на съдебния състав.
При
така установените факти по делото настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
протоколно определение на съда от 16.10.2018 г. се явява правилно и
законосъобразно.
В
конкретния случая е налице правен спор, който третира престъпление, което се
преследва по частноправен ред, поради което приложима е процесуалноправната
разпоредба на чл. 24, ал. 5 НПК. Съгласно посочената норма освен в случаите по,
ал. 1 на чл. 24 НПК, не се образува наказателно производство за престъпление,
което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и
когато: частният тъжител не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния
съд без уважителни причини. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на
чл. 289, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК е
императивна и винаги, когато съдът установи наличието на визираните
обстоятелства, в частност, неявяването в съдебно заседание без уважителни
причини на редовно призования тъжител, следва на това основание да прекрати
наказателното производство. Безспорно разпоредбата не може да намери приложение
в случаите, когато вместо частния тъжител в съдебно заседание се яви негов
редовно упълномощен повереник. И това е така, защото производството по този род
дела се инициира единствено по волята на частния тъжител, който разполага с
всички права и задължения по движението на тъжбата и процеса – да се яви, да не
се яви, да оттегли тъжбата, да упълномощи или не повереник. В този смисъл
следва да се подчертае, че няма законово изискване, което да задължава
непременно частният тъжител да се яви в съдебно заседание, тъй като той би
могъл да упълномощи повереник, който да го представлява и поддържа обвинението
вместо него, каквато е ситуацията и в процесния случай. Видно от материалите по
делото се установява обаче, че по време на провелото се на 16.10.2018г. съдебно
заседание освен частният тъжител Т. (редовно уведомена от предходното съдебно
заседание чрез адв. А.),
в съдебно заседание не се е явил и
надлежно упълномощеният от нея повереник – адв. Х.Х.. Последният се счита за уведомен от предходното съдебно
заседание чрез колегата му адв. А., като от друга
страна, горното обстоятелство се потвърждава и от наличните по делото материали,
видно от които по делото е извършена справка от служител на адв.
Х.Х. (Х.Стоименова) след датата на предходното
съдебно заседание, провело се на 12.07.2018г. Предвид горното настоящият
въззивен съд намира, че частният тъжител Т. и повереникът ѝ адв. Х. са редовно уведомени за провелото се на 16.10.2018
г. съдебно заседание, но без да сочат уважителни причини не са се явили пред
съда. От друга страна, прави впечатление, че за процесното съдебно заседание не
се е явил и преупълномощения за предходното съдебно заседание адв. А., а явилата се пред съда адв.
Е.Б. е представила пред съда нередовно пълномощно от адв.
Х., което освен с поправен номер на делото и на съдебния състав, се отличава и с
обстоятелството, че съгласно съдържанието му последната е преупълномощена да се
яви за съдебно заседание, насрочено за 16.11.2016г. Предвид горното според
настоящия съдебен състав обосновано контролираната инстанция е приела, че по
делото не се явява редовно упълномощен от частния тъжител повереник, без да се
сочи уважителна причина за неявяването си.
С
оглед горните съображения първоинстанционният съд е стигнал до верен извод, че
е налице дезинтересираност от продължаването на разглеждането на процесното наказателното
производство от страна на частния тъжител, за което свидетелства и
обстоятелството, че видно от протокола от проведеното на 16.10.2018г. съдебно
заседание, за последното не се водят и допуснатите от съда свидетели на частния
тъжител.
Във
връзка с горното следва да се отбележи, че посредством разпоредбата на чл. 24,
ал. 5, т. 5 от НПК законодателят е преценил, че при наличието на определени
предпоставки следва да се санкционира поведението на частния тъжител, по чиято
инициатива се образува и провежда наказателното производство от частен
характер. При дела от частен характер подсъдимият не може да бъде ограничаван и
принуждаван да търпи недобросъвестно поведение от страна на частния тъжител. С
оглед горното законодателят е предвидил завишени изисквания към неговото
процесуално поведение, респективно това на неговия повереник. При това
положение настоящият въззивен съд намира, че предвид констатираните
обстоятелства, а именно неявяването на частния тъжител и упълномощения от него
повереник – адв. Х.Х.,
редовно уведомени за датата и часа на процесното съдебно заседание, без да
сочат причина за неявяването си, както и предвид обстоятелството, че явилото се
пред съда лице – адв. Б., не разполага с редовно
пълномощно, с оглед допуснатите многобройни грешки в представеното от нея
пълномощно, в това число и конкретно за датата на съдебното заседание, които
противно на доводите на жалбоподателя, не могат да бъдат приети, че са резултат
на допусната техническа грешка при изготвянето му, районният съд правилно е
преценил, че е налице дезинтересираност на частния тъжител към провежданото
наказателно производство, както и че са налице предпоставките за прекратяването
му. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи, че противно на доводите в
жалбата, по делото така и не са представени доказателства за конкретните
причини за неявяването на упълномощения повереник на частния тъжител Т. в
процесното съдебно заседание, като от друга страна, не може да се твърди, че
съдът като не е предоставил възможност на частния тъжител да потвърди
упълномощаването на адв. Б. е нарушил правата му,
предвидени в НПК. Видно от приложеното на
л.13 от първоинстанционното производство пълномощно частният тъжител ясно е
изразил волята си, а именно да бъде представляван по конкретното дело от адв. Х.Х., който от своя страна има
право да преупълномощава и други адвокати да представляват частния тъжител по
конкретното дело и да защитават интересите му. В конкретния случай неясна се
оказва волята именно на повереника на частния тъжител, с оглед представеното от
него нередовно пълномощно, за когото обаче законът не предвижда да му се
предостави възможност да потвърждава действия, осъществени от негов мним
представител, още повече, че в конкретния случай става въпрос за особен вид
производство (такова от частен характер), при което подсъдимото лице не може да
бъде ограничаван и принуждаван да търпи недобросъвестно поведение от страна на
частния тъжител и неговия повереник.
По
изложените съображения настоящата инстанция се солидаризира с извода на
контролирания съд за наличието на предпоставките на чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК,
поради което жалбата се явява неоснователна, а обжалваното определение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така
мотивиран и на основание чл. 289, ал. 4, вр. чл. 334,
т. 6 вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО, VIII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 16.10.2018г., постановено по НЧХД № 9047/2017 г. по описа на
СРС, НО, 19-ти с-в, с което наказателното производство по делото е прекратено.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.