Р Е Ш Е Н
И Е
№2752/1.7.2020г.
Гр.Варна,01.07.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание, проведено на пети юни, през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за
разглеждане гр. дело № 71 по описа за 2020 година,
докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по предявен отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от ищеца А.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес *** – чрез
процесуалния представител на ищеца адвокат от АК Варна Ц.Д. срещу ответното дружество „Е.П.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***.Отправеното до ВРС искане по см. на чл. 127,
ал. 1, т. 5 ГПК е да бъде постановено Решение по силата на което да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 9 107,96
лева /девет хиляди сто и седем лева и деветдесет и шест стотинки/ -
начислена с фактура № ********* от дата 19.11.2019 г., за периода от 16.02.2018
г. до 15.02.2019 г, по партида с клиентски номер **, абонатен номер ** за адрес
на потребление /на ел. енергия/ находящ се в ***.
Ищецът
твърди в исковата молба, че има качеството потребител на ел.енергия за битови
нужди – ел.енергия, която му е доставяна от ответното дружество за обект на
потребление находящ се в **.В обстоятелствената част
на исковата молба са наведени фактически твърдения затова,че по повод писмо на
Е. С. АД и след справка в интернет страницата на ответника ищецът научил, че
ответното дружество претендира от него за заплащане исковата сума за която била
издадена цитираната и по-горе данъчна фактура.По същество в исковата молба
ищецът оспорва начислената му от ответника искова сума , като според ищеца
видно било от доказателствата, че сумата е начислена на база издадено становище
от трето на спора търговско дружество, след софтуерен прочит на паметта на процесното СТИ а основанието било неправилно и
незаконосъобразно.Конкретните твърдения на ищеца са, че е била направена
корекция на сметката му за потребена ел.енергия, след
проверка точността на измерване на СТИ обслужващо обекта на потребление,
извършена от служители на „Е.С. „ АД. Наведени са ясни твърдения за наличие на
правен интерес от водене на отрицателния установителен
иск, като в контекста на същите, ищецът е оспорил законосъобразността на съставения
за проверката констативен протокол. Твърди се, че в процесния период не е било
нито доставено нито потребено количеството
електроенергия от ищеца на адреса на потребление. В исковия период от време
според ищеца нито законът, нито ОУ са уреждали ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция или за установяване неправилно и неточно измерване
или неизмерване. Сочи, че ответникът е длъжен да поддържа СТИ в изправност.
Поддържа, че Законът за енергетиката не предвижда обективна безвиновна
отговорност за потребителя в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Спирайки се подробно в исковата молба на
действащото за исковия период законодателство ищецът по същество оспорва
документите на база на които е начислена исковата сума като и органа БИМ да
притежава лиценз, продуктов ключ и друго за използването на софтуерен
продукт чрез който може да с извършват всякакви справки и прочит
на вътрешната памет на СТИ – модел М02 с производител „К. Д.“ – В. Т.Оспорени
са констатациите в КП на БИМ и фактурата
– по съдържание. По изложените съображения ищецът желае ВРС да уважи предявения
иск и в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените по делото разноски.Изрично
е заявено желае делото да бъде гледано в отсъствието на ищеца и или на неговия
процесуален представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „Е.П.” АД, ***, чрез процесуалния му представител – адв. Н. Г.Ответното дружество намира
предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан.В отговора на
искова молба ответното дружество е потвърдило обстоятелствата, че ищецът е в
договорни отношения с ответника за продажба на ел. енергия за посочения обект
на потребление, че е извършена проверка на СТИ на потребителя, резултатите от
която са обективирани в констативен протокол, че е
извършено коригиране на количеството потребена
електрическа енергия, за което е издадена съответна фактура за процесната сума от 9 107,96 лева.Ответното дружество
сочи в отговора на искова молба, че страните по спора са страни по продажбено
правоотношение относно продажбата на ел. енергия, като правата и задълженията
им се уреждат от Закона за енергетиката, ПИКЕЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е. С.“ АД и ОУ
на ДПЕЕ на „Е.П.” АД. Поддържа, че е налице основание за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена ел.
енергия. Посочва, че 15.02.2019 г. е била извършена техническа проверка на процесното СТИ, за което е съставен констативен протокол от
служителите на „Е. С.“ АД. При извършените замервания било установено, че в
регистър 1.8.3 имало показания в размер на 47101 кВТч.
Електромерът бил демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за
експертиза в БИМ, където на 12.11.2019 г. била извършена метрологична
експертиза,резултатите от която обективирани в КП №
2661. От страна на БИМ – ГД МИУ –РО ВАРНА, при софтуерно четене била установена
външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано било наличието на
преминала енергия на тарифа 1.8.3, която не се визуализира на дисплея. С оглед
проверката на СТИ и метрологичната експертиза, твърди ответникът, че „Е. С.“ АД
съставило становище за начисление на ел. енергия от 18.11.2019 г.въз основа на
което ответникът е издал фактура № **********/19.11.2019 г.за сумата
9 107,96 лв. – стойност на ел.енергията установена в скрития регистър на
СТИ /Т 3/. Твърди се още, че на ищеца, чрез писма, надлежно са връчени
протоколът за извършената проверка и процесната
фактура. Поддържа, че установеното след разчитане на регистър 1.8.3 количество
ел. енергия в размер на 47101 кВТч било реално
доставено и консумирано от абоната и процесното
вземане се дължало от ищеца на основание чл. 200, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Процесната сума според ответното дружество била дължима
и на чл. 183 от ЗЗД с оглед продажбеното
отношение между страните. По изложените съображения ответникът желае ВРС да
отхвърли предявения иск ведно с присъждане на сторените от ответното дружество
съдебно –деловодни разноски.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание от 05.06.2020 год.ищецът не се
явява,представляван от адвокат Д. моли ВРС да уважи предявения иск като доказан
по основание и по размер . Подробни съображение адв.Д.
заявява,че е изложил в исковата молба, като моли за кратък срок за писмена
защита ,желае и присъждане на разноските сторени от ищеца в исковото
производство. Изрично е направено и възражение с правно основание чл. 78,ал.5 ГПК
като доводите на адв.Д. са ,че адвокатското
възнаграждение на ответната страна е многократно завишено- два пъти над
минималното включително и с данък добавена стойност в сумата.
В същото открито заседание ответното дружество, представлявано от адв.Маринова намира предявения иск да неоснователен и
недоказан,поради което и желае искът да бъде отхвърлен ведно с присъждане на
разноските по делото в полза на ответника.Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения,съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приобщените по делото писмени
доказателства (представените
с отговора на исковата молба заверени копия на : Констативен протокол № 1105492/15.02.2019 г.; Констативен протокол № 2661/12.11.2019 г.
– АУ – Е – 000029-12123/22.02.2019 г. от метрологична експертиза на електромер
от Българския институт по метрология; становище
от 18.11.2019 г. за начисление на електрическа енергия относно Констативен
протокол № 2661/12.11.2019 г., абонатен № *, клиентски № * и извършена
техническа проверка; фактура №
**********/19.11.2019 г.; справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 15.01.2020 г. за
клиент с клиентски № *; извлечение за
фактури и плащания към дата 14.01.2020 г. за клиент с клиентски № *; писмо изх. № 56129_КП1105492_1/18.11.2019
г. от „Е.. АД; писмо изх. №
56129_КП1105492_2/19.11.2019 г. от „Е. – П. П.” АД; известие за доставяне
от 20.11.2019 г.; известие за доставяне
от 26.11.2019 г.; Констативен протокол №
11142806/25.06.2015 г.- се установяват и доказват твърденията и на двете страни затова, че ищецът има качеството потребител на ел.енергия,
която енергия е потребявана от нея на
адрес,представляващ обект на потребеление на ел.енергия
в **.Съвкупния анализ на цитираните писмени доказателства / част от тях
представени и от ищеца / води до извода,че ответникът е издал към
ищеца-потребител на ел.енергия данъчна фактура № ********* от дата 19.11.2019
г.,с която претендира за плащане исковата сума – сума начислена от ответника за
ел.енергия за периода от 16.02.2018 г.
до 15.02.2019 г, по партида с клиентски номер *, абонатен номер * за адрес на
потребление /на ел. енергия/ находящ се в ***.Този
факт обосновава и извода за наличието на правен интерес у ищеца за водене на
отрицателния установителен иск.Фактът, че ищецът и ответното дружество се намират в
договорна връзка с предмет доставка на ел.енергия не е и спорен.
С проекта за доклад по делото, обявен и за окончателен, съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между
страните е налице твърдяната договорна връзка по повод доставка на
електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия, както и че процесната
сума е начислена на ищеца, за което е издадена и съответната фактура на
стойност 9107,96 лв., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК. Отделените за безспорни факти и обстоятелства и събраните
писмени доказателства обосновават извода от фактическа страна,че страните по
спора се намират във валидна облигационна връзка с предмет доставка на
ел.енергия от ответника към ищеца.
Спорът между страните се свежда до въпроса дължима ли е исковата
сума от ищцата към ответника и ако „ да“ на какво основание.
За пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото е
допуснато провеждането на съдебно - електротехническа
експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице инж.Н.В..
От
приобщеното по делото на л.52-55 заключение на в.л.В. по допусната СЕТЕ се
установяват и изясняват следните правно релевантни факти и обстоятелства : От
констативно- съобразителната част на съдебната електротехническа експертиза е
видно,че в.л.инж.Н.В. е изготвило заключението си на база действащите към момента Общи условия на договорите за пренос и
разпределение на електрическата енергия през електроразпределителните мрежи на
„Е.-С.“ АД и „Е.П.“ АД, както и с Правила за измерване на количеството
електрическа енергия - ПИКЕЕ, одобрени от ДКЕВР и в сила от 14.10.2013 г. –
отменени.Констатациите на в.л. В. са направени и на база приобщените по делото
писмени доказателства/ цитирани по-горе /.Въз основа на приобщения по делото в
заверено за вярност с оригнала копие на Констативен протокол на „Е.-С.“ АД № 1105
492 от15.02.2019. г., в.л. е установило, че провереният електромер е с фабр. № 1115 0315 0074 8523. Уредът е тип „CARAT“ - МЕ 02, с ток 5/60 А -
произведен 2015 г., монофазен, статичен. Служителите,
съставили протокола, били снели показания по отделните тарифи на СТИ, както
следва: 1.8.1 – 003 675 Kwh; 1.8.2 – 008 503 Kwh; 1.8.3- 047 101 Kwh; 1.8.4 -
000 000 Kwh.СТИ е било демонтирано и представено за експертиза
в БИМ. В БИМ- в ГД „МИУ“ - гр. Варна СТИ е било обект на метрологична експертиза,
като резултатите от същата са обективирани в
Констативен протокол на Института № 2661 от 12.11.2019
г. В.л.сочи, че в протокола на БИМ е записано „ Осъществена външна намеса в електромера –(в тарифната схема); наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 - 47 101 Kwh, която не е визуализирана на
дисплея. Действително потребената ел.енергия се
разпределя и върху невизуализираната тарифа 1.8.3 (Т 3 ).Електромерът сочи в.л. В., че съответства на техническите
характеристики, а наличието на показания в регистър 1.8.3 показвало
неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез претарифиране
на отделните тарифи (регистри). В КП на
„ ЕРП СЕВЕР „ и на БИМ дава заключение вещото лице, че не е отразено нарушение
на целостта на метрологична и ведомствена пломби , което показвало, че СТИ не е
било отваряно с цел неправомерен достъп.Заключението на в.л.Н.В. по съществото
на спора е че съществуват данни за
неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ, доказано от независимото
изследване в БИМ а натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.3. е
възможно да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса. В.л. на база
данните в КП № 1114 2806/25.6.2015 г. ( л. 38 от делото ) с
фабричен номер на СТИ 1115 0315 0074 8523, констатира, че в КП от първоначален
монтаж на процесния електромер са записани нулеви показания по двете основни
тарифи –дневна и нощна, поради което според инж.В. може да се твърди с
категоричност, че към датата на монтажа-
25.06.2015 год. в процесния обект на потребление на ел.енергия електромерът е
бил с нулеви показания и по скрития регистър 1.8.3. Така депозираното по делото заключение на в.л. е приобщено
като част от писмените доказателства по делото. Допълнително от разпита на
вещото лице, на конкретно поставени въпроси от адв.М.
дава отговор, че процесното количество ел.енергия -отчетено в скрит регистър 1.8.3., е отчетено от уред, който е създаден
специално да измерва електрическа енергия, а именно електромер и без значение
дали във видими или в невидими регистри има наличие на показания на
електрическа енергия, това означава, че тези количества са доставени до
процесния обект и тъй като електромерът отчита вече потребена
електрическа енергия, то може да се счита, че
тези количества, в т.ч. и тези в скрития регистър са реално потребени. На поставени от адв.
Д. въпроси в.л.инж.В. отговаря , че процесният
електромер е „CARAT” - М 02, действително
произведен 2015 г., същият не е т.нар. смартов
електромер и не е включен в системата за
дистанционен отчет и поради това не
може да се каже кога, за кой период в интервала от 3 г. (от датата на
производство до датата на демонтаж на електромера) електромерът е
започнал да отчита в скрития си
регистър 1.8.3. Цената, по която е изготвена фактурата, пояснява още вещото
лице, че е по т.нар. цена на технологични
разходи и тя е по-висока от цената за нощна енергия, но пък е по-ниска за
тази за дневна.На зададени и от съда въпроси вещото лице отговоря, че процесното количество електроенергия е математически остойностено по чл.
50 от отменените ПИКЕЕ, за максималния период от 1 г. Потреблението на
електрическа енергия , обяснява още вещото лице, че никога не е константна
величина, като изразява личното си мнение, че след софтуерно претарифиране потребителите започват да консумират много
повече електрическа енергия.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищеца отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него
ищецът А.Д. *** цели да установи със СПН
несъществуването в полза на ответното дружество – „ Е. – П. П. „ АД на
претендираното от последното вземане в размер на 9 107,96 лв. При
предявеният отрицателния установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК, в тежест на ответника бе да установи при условията
на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и
неговия размер, а в тежест на ищеца бе да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника. Ответната страна следваше да установи при условията на пълно и
главно доказване, че в качеството си доставчик на електроенергия е доставила
определеното количество електроенергия, така както е посочено в процесната фактура, че това количество не е платено от абоната
- потребител на ел.енергия и ищец по делото, поради което и в съответствие със
одобрените и приети Общи условия, ПИКЕЕ и ЗЕ сумата е дължима от ищеца.Факт е
по делото, че страните се намират в договорна връзка както и че ищецът е
потребител на ел.енергия за битови нужди а ответното дружество му доставя
ел.енергия на адреса на потребление представляващ недвижим имот находящ се в ***. Изяснено е по делото въз основа на
писмените доказателства и заключението по допуснатата СЕТЕ (която съдът
кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че
електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 15.2.2019 г./
л. 24,25 /.Не е спорно по делото, че на посочената дата 15.2.2019г. служители на трето неучастващо в
спора лице – „Е. С.“ АД / дружество с
предходно наименование „Е. –П. М.” АД / са извършили проверката на обекта на
потребление на ел.енергия, като са констатирали, че СТИ, обслужващо обекта на
потребление на ел.енергия е било открито наличие на преминала ел.енергия по
невизуализирания на дисплея / така наречен скрит регистър/ Т 3 – 1.8.3/. От отразеното в КП се е видно, че същото това СТИ е
било демонтирано за експертиза а на негово място монтиран нов изправен
електромер. Както бе посочено и по-горе, страните не спорят че КП за проверката
на електромера е бил съставен от служители на третото неучастващо в спора
юридическо лице, без присъствието на абоната. Установява се безспорно по
делото,че СТИ, което е обслужвало адреса на потребление на ел.енергия, е било
демонтирано на датата на проверката и предадено по надлежния ред за
метрологична експертиза, изготвена от БИМ ГД „М.” – РО-Варна, резултатите от
която експертиза са обективирани в протокола на БИМ
от метрологична експертиза № 2661/ 2019
/ л.26,27 от делото/. Във основа на така извършената проверка на СТИ,
констатациите в КП на Е. С. АД и Експертизата на БИМ от страна на „Е. С. „АД е
било изготвено Становище / л.28 от делото / за определяне на
количеството ел.енергия което абонатът-потребител е следвало да заплати след
разчитане на данните в регистър 1.8.3.
и на абоната - потребител /ищеца А.Д./ е била издадена от ответника фактурата
от дата 19.11.2019 г.за сумата от
9 107,96 лв. с начислен ДДС. /л.29/.Тази сума е била определена за
периода от една година назад във
времето, считано от датата на проверката на СТИ / от 16.02.2018 год.-
15.02.2019 год. представляваща стойност на сбора от определените служебно киловатчаси ел.енергия за доплащане на основание чл. 50 ПИКЕЕ .Безспорно според настоящият състав е
установено неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ с фабр. № 1115 0315
0074 8523, обслужващо обекта на потребление на ел.енергия довело
до незаплащане на потребена, но неотчетена ел.енергия, чието количество е
констатирано при разчитане на данните в регистър
1.8.3. от проверявания СТИ.
Спорът е дали е спазена цялата процедура по ПИКЕЕ/ ЗЕ от „Е. –П. П.” АД за да се приеме,че именно
количеството посочено в издадената от ответника фактура и то за периода от точно
максималния – една година назад във
времето е било реално доставено от ответника на потребителя на
ел.енергия и каква е доказателствената сила на констативния протокол. От
съвкупния анализ на събраните в хода на настоящото производство доказателства
съдът прави извод, че ответникът по делото не установи и доказа, че точно количеството ел.енергия, предмет
на исковата претенция е било доставено на ищеца А.Д. за релевирания
период.Установяването на това обстоятелство бе необходимо, защото ел.
енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на
общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска
продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната
цена винаги за реално предоставена стока.Настоящият състав сравнявайки писмените
доказателства по делото представената фактура, заключението на вещото лице В., намира,
че по делото не е установено от
ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума.На първо място от самия Констативен протокол се вижда, че същият не носи
подпис на потребителя, поради което съдът намира, че този частен
документ не обвързва ищеца с констатациите на служителите на „ Е.С.” АД.
На следващо място видно и
от материалите по делото, включително и от СЕТЕ , заключението по която
съдът възприема изцяло и намира и за обективно и компетентно дадено, се извежда
извод, че исковата сума е била определена съгласно действалите към датата на проверката ПИКЕЕ и в частност
нормата на чл. 50 ПИКЕЕ. В тази връзка съдът не може да не
съобрази факта, че приетите ПИКЕЕ са
били атакувани пред ВАС за което са образувани и приключили отделни административни
дела, като са постановени Решение № 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. №
9462/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова и Решение № 1500/06.02.2017 год. на ВАС,
петчленен състав с Председател Г. Х. и членове Т. К., С. Б., П. П. и
Р. Л.,постановено по административно дело № 2385/2016 г. и Решение
№ 1500/06.02.2017 г. петчленният състав на ВАС по адм.д.№
2385/2016 г. С Решение № 1500/06.02.2017 ВАС е отменил Решение № 12897
от 01.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по
описа за
Проверката
на абоната в конкретния случай е извършена на 15.02.2019 т.е. след окончателната отмяна на ПИКЕЕ от ВАС на 08.11.2018 год. Т.е. към
датата на проверката на СТИ – 15.2.2019 г., разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ не е
действала а от там и позоваването на ответника на тази разпоредба, на която е
изготвено становището на „Е. С. „ АД се явява лишено от годно правно основание.След отмяната на ПИКЕ обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., към момента двете енергийни дружества имат
приети нови правила.На интернет страницата на Е.- П. могат да бъдат прочетени
новите ПРАВИЛА регламентиращи отношенията между потребителите на ел.енергия и Е.
– П. П. АД , които обаче са неотносими към настоящия
спор, т.к. не са действали към датата на проверката а действат едва от 2020
год. ( ПРАВИЛА ЗА ТЪРГОВИЯ С
ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯВ сила от 26.07.2013 г.Издадени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиранеОбн. ДВ. бр.66 от 26 Юли
2013г., изм. и доп. ДВ. бр.39 от 9 Май 2014г., изм.и доп. ДВ. бр.90 от 20
Ноември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 15 Декември2017г., изм. и доп. ДВ.
бр.72 от 31 Август 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.35 от 30 Април 2019г., изм. и
доп. ДВ. бр.40 от 5 Май 2020г.).Отделно
от горното на интернет страницата на Е. П. могат да бъдат прочетени новите ПРАВИЛА
регламентиращи отношенията между потребителите на ел.енергия и Е. П. П. АД , които
обаче са неотносими към настоящия спор, т.к. не са
действали към датата на проверката ( ПРАВИЛА ЗА ТЪРГОВИЯ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА
ЕНЕРГИЯ в
сила от 26.07.2013 г.Издадени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране Обн. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. и
доп. ДВ. бр.39 от 9 Май 2014г., изм.и доп. ДВ. бр.90 от 20 Ноември 2015г., изм.
и доп. ДВ. бр.100 от 15 Декемвр и2017г., изм. и доп.
ДВ. бр.72 от 31 Август 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.35
от 30 Април 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.40 от 5 Май 2020г.).
Съдът в настоящия му състав приема, че отмяната на нормите на
ПИКЕЕ , не обуславя незаконосъобразността на служебно осъществената от
ответното дружество корекция .Въпреки отмяната на ПИКЕЕ конкретната корекция на
сметка се явява необоснована. В условията на евентуалност дори и да бъде
прието, че констативният протокол следва да бъде ценен като частен документ
относно направените в него констатации, предвид оспорването от ищеца, без да се
изследват реквизитите му по отмените членове от ПИКЕЕ, в хода на производството
ответникът не е представил доказателства, които при условията на пълно и главно
доказване да обосноват извода, че ответното дружество е доставило на ищеца и
той е потребил електроенергия в начисления размер.
Периодът, за който е извършена едностранната корекция на
сметката е след измененията на чл. 98а
от Закона за енергетиката (ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и
след приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (обн. ДВ,
бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.).Съгласно решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г., ВКС, I отделение, с изменението на Закона за енергетиката /ДВ, бр. 54/2012 г./
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената
ел. енергия, ако е изпълнил задължението си
по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83,
ал. 1,т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите
условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл.
за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия. С изменението на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г./
изрично е предвидена възможността за провеждане корекционна
процедура.“Корекцията” има отношение към измерването на ел. енергията и е
специфичен способ за допълнително установяване и измерване на доставено
количество ел. енергия. Спецификата на допълнителното измерване и коригиране на
доставената ел. енергия се налага от спецификата на “вещта” , която се продава
- ел. енергия.
Извършената
едностранна корекция от страна на ответника в конкретния случай се оказва основава
на разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ във връзка с
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, чл. 50 Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (в
сила от 16.11.2013 г.)-отменени.
При тези правни
доводи ВРС достига до извода, че цялата корекционна
процедура е проведена от ответното дружество на база отменена норма на чл.50
ПИКЕЕ при липса на доказателства а и
твърдения за изрично уведомяване на абоната за проверката на СТИ , което прави
процедурата незаконосъобразна.И на последно място ВРС счита, че в случая са и неотносими и неприложими ОУ на двете енергийни дружества действали
преди приемането на ПИКЕЕ, като и дори да се приеме че все още действат, то тяхната
недействителност е анализирана в редица съдебни актове на касационната
инстанция още от периода в който енергийните дружества имаха наименованията „Е.О.
Б. М.“ АД и „Е.О. Б. П.“ АД.В обобщение, към датата на проверката, ВРС намира,
че искът на ищеца е и основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло. Крайният си правен извод съдът мотивира с факта, че по делото макар и
да са ангажирани доказателство затова, че проверката на процесния електромер е
била извършена при условията на чл.50 ПИКЕЕ– разпоредба която е била отменена
към датата на проверктата, при недоказаност на началния момент, от който е било
започнало така нареченото претерифиране на СТИ и точното количество ел.енергия което
да е доставено и потребено от абоната и насочено към скрития
регистър Т 3, след като ответното дружество не е извършило пълно и главно доказване
се налага извода,че ищецът не следва да плаща цена на ел.енергия на ответника,
която цена принципно би се дължала за точно определено,реално доставено и потребено количество ел.енергия и за определен период от
време .
Приемайки предявения отрицателен установителен иск за допустим, основателен и доказан, съдът
на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК присъжда в полза на ищеца реално сторените разноски по делото, за
които са ангажирани доказателства.Видно от приобщения по делото на лист 56 –ти / неоспорен от ответника/списък по
чл. 80 ГПК ищецът претендира разноски от общо 1 170 лева от които 370,00
лева за заплатена такса и 800,00 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение. Приложените по делото писмени
доказателства като преводно нареждане към бюджета на РС Варна и договор за
правна защита и съдействие имащ характера на разписка удостоверяват и доказват
плащането на съдебните разноски ,поради което и съдът приема,че разходите са
доказани и по основание и по размер и ги присъжда в пълнота, отчитайки и факта,
че ответникът не е направил възражение на чл.
78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните – ищеца А.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и ответното дружество „Е. – П. П.“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Б. Д. П., П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., ЧЕ ИЩЕЦЪТ А.М.Д., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното „Е. – П. П.“ АД, ЕИК * СУМАТА
от 9 107,96 лева /девет
хиляди сто и седем лева и деветдесет и шест стотинки/ - начислена с фактура №
********* от дата 19.11.2019 г., за периода от 16.02.2018 г. до 15.02.2019 г,
по партида с клиентски номер *, абонатен номер * за адрес на потребление /на
ел. енергия/ находящ се в ***, на основание чл.124, ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА „Е. – П. П.“ АД, ЕИК *
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б. Д. П., П. С. С., Я. М. Д. и Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на А.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 1 170,00 лева (хиляда сто и седемдесет лева )- сторените
от ищцовата страна съдебно - деловодни разноски, пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :