№ 59
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора Ал. Здр. Н.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100604751 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда от 08.04.2021 г., постановена от СРС, НО, 112-ти състав по
НOХД № 20077/2019 год. съдът е признал подсъдимия ПЛ. Д. М. за
НЕВИНОВЕН в това, че в периода от началото на 2019 г. до 13.06.2019 г., в
гр. София, ж.к. „*******, е отглеждал растения от рода на конопа в
нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите правила /ЗКНВП/, а именно чл. 27, ал.1 и чл. 29, ал. 1 от
ЗКНВП, като на адрес: ул. ******* в гр.София отглеждал коноп в седем
саксии с общо нето тегло 5,88 грама коноп, с процентно съдържание на
активно вещество тетрахидроканабинол 0,2% на стойност 35,28 лв. и на адрес
ул. ******* в гр.София отглеждал коноп в три саксии с общо нето тегло 2,01
грама коноп, с процентно съдържание на активното вещество
тетрахидроканабинол 0,4% на стойност 12,06 лв., като конопът е включен в
Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветеринарната медицина“ – Приложение №1 към чл. 3, т.1 от
1
Наредбата за реда за квалифициране на растенията и веществата като
наркотични, издадена на основание чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП – престъпление по
чл. 354в, ал. 1, пр.2, алт. 2 от НК, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го
оправдал по повдигнатото му обвинение.
Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК е
постъпил въззивен протест и допълнение към него от СРП, в който се твърди,
че постановената присъда е неправилна и необоснована. Аргументира се
становище, че анализът на наличния доказателствен материал в по голямата
си част е некоректно възприет, както и че показанията на свидетелите Н., А. и
А. не изнасят различна фактология пред СРС с тази в ДП. Твърди се, че от
събраните доказателства се установява по безспорен начин, че именно
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна деянието, за
което е предаден на съд. Моли настоящата инстанция да отмени присъдата и
да постанови нова, с която да признае М. за виновен по така повдигнатото
обвинение.
В разпоредително заседание на 02.12.2021 г. въззивният съд, след като се
запозна с протеста, атакувания първоинстанционен акт и с приложените
материали към делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК,
намери, че за правилното му изясняване не е необходим разпит на
подсъдимото лице, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови
писмени или веществени доказателства. Намери също така, че не се налага
провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на
правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и
правилното решаване на делото с оглед и предмета му.
От своя страна адв. Ф., защитник на подсъдимия, е направила възражение
срещу протеста на СРП, с което моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда и оставяне на протеста без уважение поради
неговата неоснователност. Посочва се, че съдът правилно е възприел
наличния доказателствен материал, както и че безпротиворечиво е достигнал
до единствения възможен изход, а именно да постанови оправдателна
присъда, поради липса на доказателства, които да сочат, че конкретно
подсъдимият е извършил деянието от обективна и субективна страна.
2
В открито съдебното заседание пред въззивната инстанция,
представителят на СГП не поддържа протеста на СРП, но не го и оттегля.
Защитата поддържа подаденото възражение. В хода на съдебните прения
прокурорът при СГП моли да се постанови решение, с което да се потвърди
първоинстанционната присъда, тъй като е постановена правилно, от
събраните доказателства по делото не е доказано по безспорен начин, че
именно М. е засадил инкриминираните растения, както и че е полагал грижи
по отглеждането им, а точно обратно, в какъвто смисъл са и мотивите на
СРС. Защита също моли за потвърждение на присъдата, като посочва, че
основанията за това са подробно изложени в подаденото възражение срещу
протеста.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, атакувания
съдебен акт, изложените във въззивния протест доводи и допълнението
към него и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради
което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав,
по отношение на редовността (допустимостта) на въззивния протест, съдът
пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Фактическата обстановка е добре изяснена от първоинстанционния съд.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въззивният съд
намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от
районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на
вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка
на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им.
Според настоящия състав събраните по делото доказателства са еднопосочни
и безпротиворечиви относно главния факт на доказване, а именно липсата на
авторство от страна на подсъдимия относно престъпното деяние. Налице са
несъществени несъответствия между депозираните пред контролирания съд и
приобщените по надлежния ред показания, които са били обстойно обсъдени.
Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на
3
доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го
преповтаря.
Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда
отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези,
които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в
жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в
този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО
на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря
доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията,
наведени в жалбата и допълнението към нея.
След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност
настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която
не се различава съществено от приетата от първата инстанция:
От фактическа страна :
Подсъдимият ПЛ. Д. М., с ЕГН **********, е роден на ******* г. в гр.
Горна Оряховица, българин, с българско гражданство, основно образование,
осъждан.
Подсъдимият живеел на семейни начала със свидетелката Е.З. на адрес
нахождащ се в гр. София, ж.к. „Обеля“, ул. *******. Последната имала
дъщеря – св. К.Д., която била студент в чужбина и когато се прибирала в
България, живеела на горепосочения адрес, заедно с майка си и М..
Свидетелката Д. страдала от заболяване – множествена склероза, което й
причинявало силни болки в тялото, поради което същата употребявала
марихуана с цел облекчаване на страданията си. Това било причина св. Д. и
св. З. да засадят растения, под формата на семена на растението коноп, които
поръчали от интернет и за които полагали грижи, като ги отглеждали в
саксии.
В началото на месец юни 2019 г. Д. заминала за Нидерландия да
продължи обучението си, поради което и с оглед липсата на необходимост от
тяхното отглеждане, подсъдимият преместил саксиите с марихуана в дъното
на двора, който бил общ с техните съседи (в смисъл, че нямало изградена
ограда към онзи момент с намиращия се в съседство имот, обитаван от св. М.
А. и св. Б. А. под №31 на ул. „*******“ в ж.к. „Обеля“, гр. София).
Инкриминираните растения били забелязани от свидетелите А. и А., които
предположили, че представляват марихуана.
На 13. 06.2019 г. били извършени в условията на неотложност и при
единствена възможност за изземване и запазване на веществени
доказателства две претърсвания в двата съседни имота. В имота, в който
4
живеел подсъдимия, под №29 били намерени три саксии с растения със
зелена листна маса, които били високи около 30 см, и иззети с протокола за
претърсване и изземване. В съседния имот под №31, в който живеели А. и А.,
в дъното на имота били открити седем саксии, със зелена листна маса,
наподобяващи коноп, с височина около 30 см., които също били иззети с
протокол за претърсване и изземване. Двата протокола били одобрени с
определение на СРС.
От заключенията на изготвените физикохимични експертизи се
установява, че иззетите растения представляват коноп, с общо тегло 7,89
грама, на обща стойност 47,34 лева.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
СППЕ се установява, че М. не страда от психично заболяване и е вменяем от
наказателна гледна точка, следователно е могъл да разбира свойството и
значението на своите действия, както и да ги ръководи, не страда от умствен
дефицит и няма симптоми на зависимост към психоактивни или наркотични
вещества.
Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била
установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните
писмени доказателства.
Първоинстанционният съд е извел релевантната фактическа обстановка
въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени
и веществени доказателства и способите за доказване. Установената
фактическа обстановка въззивният съд приема след обективен, всестранен и
пълен анализ на доказателствения материал, събран и проверен в хода на
съдебното следствие пред първата инстанция и на досъдебното производство,
включващ: гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимия
П.М. /л. 106 от СП/, показанията на св. Б. А. /л. 59 от СП/, показанията на св.
А.М. /л. 59 от СП/, показанията на св. Р. Н. /л.58 от СП/, показанията на св. М.
А. /л. 58 от СП/, показанията на св. К.Д. /л. 60 от СП/, показанията на св. М.
Н. /л. 99 от СП/, показанията на св. Е.З. /л. 100 от СП/, показанията на св. В.В.
/л. 103 от СП/, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства: справка за съдимост на подс. М. /л.13-17 от СП/, медицинска
документация /л. 54-56 от СП/, протоколите от проведените процесуално –
следствени действия по претърсване и изземване /л.3-10 от ДП/, заключенията
на физикохимичните експертизи /л. 68 и л. 70 от ДП/, заключението на СППЕ
/л.72- 76 от ДП/, както и останалите писмени доказателствени материали.
Анализът на доказателствената съвкупност, проведен от
първоинстанционния съд и отразен в мотивите към присъдата е пълен,
всеобхватен и изчерпателен, поради което настоящият състав изцяло се
солидаризира с него. От мотивите към атакуваната присъда става видно, че
първостепенният съд е изяснил релевантните факти посредством показанията
на свидетелите, разгледани в съчетание с доказателствата, извлечени от
5
веществените доказателствени средства, от писмените доказателствени
средства - протоколи за претърсване и изземване, от веществените
доказателства и заключенията от изготвените и приети експертизи.
Въззивната инстанция не може да се съгласи с твърдението в протеста за
доказаност на обвинението, при все че така изброения доказателствен
материал е еднопосочен и напълно кореспондира помежду си. От показанията
на свидетелите и обясненията на подсъдимия става ясно кой е засадил
инкриминираните растения, както и кой е полагал грижи за тях. В нито един
момент обаче, от събраните доказателства, не става ясно как подсъдимият се
е снабдил или се е грижил за отглеждането на тези растения, дори напротив
св. Д. и св. З. заявяват и то с категоричност, че именно те са отглеждали
въпросните растения и то с медицинска цел.
Правилно контролираният съд е кредитирал обясненията на подсъдимия
като отразяващи обективната действителност, доколкото съдът е установил
причината за появата на растенията, лицата, засадили и отглеждали
инкриминираните растения, както и пълния доказателствен дефицит по
отношение на авторството на деянието в лицето на М.. В конкретния случай
въззивната инстанция също не възприе обясненията на подсъдимия като
средство за защита, а единствено като доказателствено средство.
Подсъдимият е дал убедителни, последователни и обосновани обяснения,
кореспондиращи с останалия доказателствен материал и необорени от
наличните доказателства. В тази насока са както показанията на свидетелите
З. и Д., така също и приложените по делото писмени доказателства,
медицински документи, които доказват защитната теза.
На следващо място, що се отнася до показанията, дадени в досъдебното и
съдебно производства на свидетелите А., Н. и А., настоящата инстанция не
счита, че същите излагат сходна фактология по случая, както се твърди във
въззивния протест. В показанията си пред орган на досъдебното производство
св. А., твърди, че М. употребява периодично марихуана, за което тя му е
отправяла множество забележки. Пред първоинстанционния съд обаче,
същата заявява, че не е виждала семейството си или съседите да употребяват
от забраненото вещество. Отново в показанията си в досъдебното
производство тя излага предположения, че според нея забранените растения
принадлежат на подсъдимия на основата на предположението, че употребява
марихуана, а не защото е станала свидетел на полагани грижи по тези
растения от стана на подсъдимия. В съдебното производство св. А. признава,
че в действителност не знае на кого принадлежат същите. Ето защо
въззивният съд счита, че в показанията си пред орган на досъдебното
производство свидетелката излага единствено и само предположения за
авторството на деянието, изведени на база това, че е виждала подсъдимия да
пуши марихуана, а не на база преки и непосредствени впечатления по
6
засяването или отглеждането на тези растения от страна на подсъдимия.
Съществените разминавания освен това са относно обстоятелството виждала
ли е или не М. да употребява марихуана, а не дали е виждала или не
отглеждането на въпросните растения.
По отношение на показанията на св. А., настоящата инстанция възприема
твърдението в протеста, че не са налице особени разминавания, но следва да
отбележи, че свидетелят установява единствено употребата на марихуана от
страна на подсъдимия, но не и отглеждането на подобни растения. В
показанията, дадени на ДП, се твърди от свидетеля, че подозира, че
растенията принадлежат на М., но никъде не заявява със сигурност, че
намерените растения са засадени и отглеждани именно от него. Отново тези
свидетелски показания ни дават сведения само за употреба от подсъдимия на
забранени растения, но не изясняват обстоятелствата относно полагането на
грижи за тези растения като поливане, наторяване и т.н.
Колкото до показанията на св. Н., разминаванията при нея са от
съществено за делото значение, тъй като става дума за обстоятелството на
кого принадлежат инкриминираните растения. В досъдебното производство
се твърди, че доколкото знае, са на съседа й, подсъдим по делото, а в
съдебното производство вече заявява, че не знае на кого реално са. Тоест,
налице е съществено разколебаване в становището на свидетеля относно
авторството на деянието, което в съчетание с останалите събрани по делото
доказателства води на извод за недоказаност на авторството на деянието в
лицето на подсъдимия.
В този ред на мисли, настоящата инстанция следва да отбележи, че
осъдителната присъда не следва да почина на предположения, а на
категорично доказани факти, каквито в настоящия случай не са налице. В
настоящия случай липсват доказателства, които да подкрепят обвинителната
теза, показанията на св. А., св. Н. и св. А., дадени пред орган на ДП, са
неубедителни, изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по
делото. Нещо повече, същите се базират по-скоро на предположения,
отколкото на преки и непосредствени впечатления. Явяват се освен това в
противоречие с другите събрани по делото гласни и писмени доказателства,
които обуславят извод за не съпричастност на подсъдимия към
инкриминираното деяние. Установено е и то с необходимата степен на
доверие, че инкриминираните растения са били набавени и засадени именно
от св. З. и св.Д., които освен това са полагали грижи за тяхното отглеждане.
С оглед на събрания доказателствен материал и медицинска
документация по делото, въззивната инстанция счита за абсолютно доказан
факта, че свидетелката Д. страда от множествена склероза, както и че
7
растенията са били засадени и отглеждани именно от нея и нейната майка.
Подобно на първата инстанция, СГС определя показанията й като логични,
смислени и подкрепени от останалите доказателства по делото. Факта, че тя и
подсъдимият са в близки отношения, не е пречка за нейното безпристрастно и
обективно излагане на фактите, както се твърди необосновано в протеста.
Напълно последователно и логично е нейното твърдение, че именно тя е
засадила процесните растения. Нещо повече, показанията й в тази насока са
достатъчно подробни и информативни, като се изяснява и начина, по който
същите са били набавени и придобити, а така също и целта на тяхното
отглеждане.
Несъстоятелно се явява и твърдението на прокуратурата, че авторството
на деянието се извлича от извършените процесуално следствени действия. От
протоколите за претърсване и изземване и от физикохимичните експертизи се
доказва само, че на инкриминираните дата и място е имало забранени за
отглеждане на територията на Република България растения, представляващи
коноп. Собствеността на инкриминираните растения обаче не може да се
изведе от тези действия. В така наречените обвинителни гласни доказателства
от досъдебното производство, които са претърпели катарзис в хода на
съдебното следствие, се наблюдават предимно догадки и предположения, че
тези растения принадлежат на подсъдимия, но тези предположения остават
необосновани и неподкрепени от останалия събран по делото доказателствен
материал. В този ред на мисли няма как настоящата въззивна инстанция да се
съгласи с позицията на прокуратурата, още повече че самата св. Д.
категорично заявява, че растенията принадлежат само и единствено на нея,
както и че майка й – св. З. й е помагала в отглеждането. Тези твърдения са
подкрепени и от самата св. Е.З., която декларира, че заедно със св. Д. са
поръчали семената на растението коноп от Интернет, засели са ги и са ги
поливали, като причината за това били страданията, причинени от болестта на
Д..
С оглед на така изложеното настоящият състав счита, че основните фактически
констатации на СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати логически грешки при оценката на
наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от
НПК съдът е обсъдил, макар и пестеливо, събраните по делото доказателства и е обосновал
съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е извел
единствено възможния и правилен извод, че подсъдимият ПЛ. Д. М. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 354в, ал.1, пр.2, алт.2 от НК, а именно, че в периода от началото на 2019г.
до 13.06.2019 г. в гр.София да е засявал или отглеждал растения от рода на
конопа в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните
8
вещества у прекурсорите правила.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се
характеризира с две форми: засяването или отглеждането на растения от
опиев мак и кокаинов храст или растения от рода на конопа в нарушение на
установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества у
прекурсорите правила.
Подсъдимият не е осъществил обективните и субективни признаци на
състава на горепосоченото престъпление. Липсата на обективните признаци
на деянието се обосновават с липсата на събрани по делото доказателства,
които да обосновават авторството на дееца, както и извършването на
изпълнителното деяние. Липсата на извършено от обективна страна деяние от
своя страна води и до липсата на субективната такава, тъй като няма как да
бъде проявена вина спрямо нещо, което изобщо не е било извършено от
подсъдимия.
Съобразявайки горното с установените по делото фактически
обстоятелства е видно, че в конкретния казус липсва както засяване, така и
отглеждане или полагане на каквито и да е грижи по инкриминираните
растения от страна на подсъдимия. Установи се, че те са собственост на св. Д.,
засети и отглеждани от първата с помощта на св. З., използвани с медицинска
цел, при все че и двете свидетелки са декларирали този факт, както в хода на
досъдебното производство, така и пред първоинстанционния съд.
Тъй като при цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт,
въззивният съд не констатира допуснати нарушения, още по-малко
съществени, на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на
материалния закон, необоснованост или непълнота, които да налагат
отмяната или изменението му, съдът счете, че същият следва да бъде
потвърден.
Предвид всичко изложено СГС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 08.04.2021г. на СРС, НО, 112-ти
състав, постановена по НОХД 20077/2019г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10