НОХД № 827/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия М.П.К. с ЕГН: **********,
роден на *** ***, обл. Пазарджик, ул. „д.” № **, българин, български гражданин,
неженен, със средно образование, работещ, неосъждан за това, че от 25.01.2017
г., в с. Злокучене, обл. Пазарджик, като пълнолетно лице, без да е сключил брак,
е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст - Г.А.Р.
***, ЕГН: ********** - престъпление по чл. 191, ал. 3, във вр. ал. 1 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен по така повдигнатото
му обвинение, заявява, че изложеното в обвинителния акт отговаря на
действително случилото се.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
По делото няма приет за съвместно разглеждане
граждански иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен
обвинител.
В дадената му последна дума подсъдимият моли съда да
му наложи условно наказание.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалата Г.Р. и подсъдимия М.К. се запознали през
2016 г. на сватба в гр. Септември, обл. Пазарджик, където живеела сестрата на Р..
Тогава последната била на 13 г. (род. на *** г.), което станало ясно на подсъдимия
К.. Подсъдимият и пострадалата си поговорили, харесали се, след което
поддържали контакт по телефона, а и се виждали, когато Г.Р. идвала от време на
време в гр. Септември, обл. Пазарджик при сестра си. Така двамата поддържали
връзка около 3 месеца, след което Г.Р. предложила на подсъдимия К. да се оженят
по ромските традиции и да заживеят заедно. Подсъдимият първоначално отказал,
тъй като пострадалата била много малка, но тя му заявила, че искала само него и
ако не се оженят, щяла да се самоубие. Подсъдимият К. посъветвал Р. да поиска
разрешение от родителите си, но те оказали да подкрепят едно такова решение.
Ето защо подсъдимият и пострадалата продължили да поддържат връзка по телефона
и се виждали в гр. Септември, обл. Пазарджик, но Г.Р. много страдала, плачела и
искала да се оженят. Тя още няколко пъти искала разрешение за това от своите
родители и най-накрая те склонили, тъй като свидетелката много плачела и твърдяла,
че иска да се самоубие. Тогава двете семейства се срещнали в гр. Септември, обл.
Пазарджик при сестрата на Г.Р. и решили на 25.01.2017 г. да се съберат в гр.
Ихтиман, обл. София и да уговорят подробностите. На въпросната дата след
получаване на съгласието на всички родители подсъдимият М.К. и Г.Р. заживели
като мъж и жена в дома на подсъдимия в с. Злокучене, обл. Пазарджик. Двамата
направили сватба по ромските традиции на 21.09.2017 г., като впоследствие на
18.02.2018 г. от съжителството им се родило детето П. Г.Р.. И до настоящия
момент подсъдимия и Г.Р. живеят заедно в дома на подсъдимия в с. Злокучене,
обл. Пазарджик и отглеждат общото си дете, получавайки подкрепа от родителите
на К..
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на събраните в наказателното производство доказателства, съдържащи се в направеното
самопризнание и дадените кратки обясненията от самия подсъдим, в дадените
показания от свидетелите Г.А.Р., М.А.К. и П.В.К., както и приложените писмени
доказателства – сигнал от Дирекция „Социално Подпомагане“, удостоверение за
раждане на дете № **********/21.02.2019г., 2 бр. епикризи, справка за съдимост,
характеристична справка, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите,
които са ясни, категорични и взаимнодопълващи се. От свидетелството за съдимост
на подсъдимия е видно, че същият не е осъждан. Характеристичната справка,
приложена по делото, сочи, че няма криминална регистрация и регистрирани
противообществени прояви.
При така установената и възприета
фактическа обстановка е видно, че подсъдимият М.П.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.191, ал.3, вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият М.П.К. ***, като пълнолетно
лице, без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 14 годишна възраст - Г.А.Р. ***. Съдът намира за категорично установени и доказани всички елементи на
престъпния състав.
От субективна страна К. е извършил деянието виновно, при условията на
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че Г.А.Р. не е навършила 14 г. и не е достигнала
физическа и социална зрялост за създаване на семейство, но е предвиждал
установяване на интимни отношения и ги е желаел. Той е
искал настъпването на вредните последици, които се приемат като нормални и в
унисон с традициите на ромския етнос.
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на извършеното от
подсъдимия деяние, насочено към създаването на интимни отношения с цел раждане
на дете, без лицето от женски пол да е изцяло физически и психически съзряло и
организмът и да е готов напълно за износване и раждане на дете.
Съдът
прецени като ниска обществената опасност на подсъдимия, който е неосъждан и има
добри характеристични данни.
За да определи наказанието
на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от подсъдимия деяние, данните за личността му, като отчете като смекчаващи
вината обстоятелства направеното самопризнание и пълното съдействие на органите
на разследване за изясняване на обективната истина по делото, чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни и обстоятелството, че към момента се
грижи за семейството си. Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. С
оглед многобройните смекчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че в случая
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК следва да намери приложение.
Наказанието, което се
предвижда за извършеното престъпление по чл.191, ал.3 от НК, е лишаване от свобода за
срок от две до пет години. Размерът на наказанието
лишаване от свобода следва да бъде определен отчитайки смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съобразявайки сравнително високата степен на обществената
опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на
подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко това и при
приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът прие, че
най-подходящото е минимално наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване
от свобода следва да се отложи за изпитателен срок от три години. Така
определеното наказание съдът намира, че съответства на тежестта на самото
престъпно деяние и отговаря на целите на наказанието по чл.36 от НК.
При тези данни съдът
намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане
целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимият ще има възможност
да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението
си със законоустановените порядки в обществото. Така преценения период на изпитателния
срок – три години е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел,
преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицето да върши
престъпления. Така наложеното наказание ще даде и възможност на подсъдимия да
работи и да осигури нормални условия за живот на семейството си.
Възпитателната
работа с условно осъдения ще следва да се възложи на наблюдателна комисия при
община Септември.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: