Присъда по дело №288/2023 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 10
Дата: 8 май 2024 г. (в сила от 24 май 2024 г.)
Съдия: Марио Димитров Стоянов
Дело: 20234320200288
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. Луковит, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на осми май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря М.Х.Д.
и прокурора Р. Д.
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Наказателно дело от
общ характер № 20234320200288 по описа за 2023 година


Като разгледа докладваното от съдия Марио Стоянов Наказателно общ характер дело
№288 по описа на РС-Луковит за 2023 година и въз основа на данните по делото и закона,
ПРИСЪДИ:


Признава подсъдимия М. М. Е.,ЕГН:**********,роден ****** в град Ч.б.,живущ в
село Б., Л.обл.,******************** ЗА ВИНОВЕН,в това,че на 27.01.2023 година около
23,20 часа,в село Б., Л.обл.,на улица „С.п.“,влязъл в чуждо жилище,ожбитавано от И. М. Й.
от същото село,като употребил за това сила-разбил входната врата на къщата,като деянието
е извършено нощем,поради което и на основание чл.170,ал.2,във в-ка с ал.1 и чл.54 от
НК,ГО ОСЪЖДА на „Лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година,като оправдава
подсъдимия Е. по обвинението за извършване на деянието в съучастие,съгласно чл.20,ал.2
от НК,като съизвършител с Б. Б. Л. и К. З. Б.,двамата от село Б., Л.обл.,както и по
обвинението за извършване на деянието от повече от две лица.
На основание чл.66 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание „Лишаване
от свобода“ за изпитателен срок от 3/три/ години.
Признава подсъдимия М. М. Е.,ЕГН:**********,роден ****** в град Ч.б.,живущ в
1
село Б., Л.обл.,******************** ЗА ВИНОВЕН,в това,че на 27.01.2023 година около
23,20 часа,в село Б., Л.обл.,на улица „С.п.“,причинил на А. М. А. от село Б., Л.обл. лека
телесна повреда,изразяваща се в разкъсно-контузни рани на главата,довели до временно и
неопасно разстройство на здравето,поради което и на основание чл.131,ал.1,т.12,пр.1,във в-
ка с чл.130,ал.1 от НК и чл.54 от НК,ГО ОСЪЖДА на „Лишаване от свобода“ за срок от
6/шест/месеца,като оправдава подсъдимия Е. по обвинението за извършване на деянието в
съучастие,съгласно чл.20,ал.2 от НК,като съизвършител, с Б. Б. Л. и К. З. Б.,двамата от село
Б., Л.обл.
На основание чл.66 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание „Лишаване
от свобода“ за изпитателен срок от 3/три/години.
На основание чл.23,ал.1 от НК,определя ОБЩО НАКАЗАНИЕ между така
наложените наказания „Лишаване от свобода“ на подсъдимия М. М. Е.,до размера на по-
тежкото,а именно-„Лишаване от свобода“ за срок от 1/една/година.
На основание чл.66 от НК отлага изпълнението на наложеното общо наказание
„Лишаване от свобода“,в размер на 1/една/година,за изпитателен срок от 3/три/ години.
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Б. Л.,ЕГН:**********,роден на ***** в град Т.,живущ в
село Б., Л.обл.,*************, ЗА НЕВИНОВЕН,в това,че на 27.01.2023 година около 23,20
часа,в село Б., Л.обл.,в съучастие,като съизвършител с М. М. Е. и с К. З. Б.,двамата от село
Б., Л.обл.,на улица "С.п.",влязъл в чуждо жилище,обитавано от И. М. Й. от същото село,
като употребил за това сила-разбил входната врата на къщата,като деянието е извършено
нощем и от повече от две лица,поради което и на основание чл.304 от НК ГО ОПРАВДАВА
по предявеното му обвинение по чл.170,ал.2,в-ка с ал.1,вр. с чл.20,ал.2,в-ка с ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Б. Л.,ЕГН:**********,роден на ***** в град Т.,живущ в
село Б., Л.обл.,*************, ЗА НЕВИНОВЕН,в това,че на 27.01.2023 година около 23,20
часа,в село Б., Л.обл.,в съучастие,като съизвършител с М. М. Е. и с К. З. Б.,двамата от село
Б., Л.обл.,на улица "С.п.",причинил на А. М. А. от село Б., Л.обл., лека телесна
повреда,изразяваща се в разкъсно-контузни рани на главата,довели до временно и неопасно
разстройство на здравето,поради което и на основание чл.304 от НК,го оправдава по
предявеното му обвинение по чл.131,ал.1,т.12,пр.1,във в-ка с чл.130,ал.1,в-ка с чл.20,ал.2,в-
ка с ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия К. З. Б.,ЕГН:**********,роден на ********. в град
В.,живущ в село Б., Л.обл.,***********,ЗА НЕВИНОВЕН,в това,че на 27.01.2023 година
около 23,20 часа,в село Б., Л.обл.,на улица "С.п.",в съучастие,като съизвършител с М. М. Е.
и с Б. Б. Л.,двамата от село Б., Л.обл.,влязъл в чуждо жилище,обитавано от И. М. Й. от
същото село, като употребил за това сила-разбил входната врата на къщата,като деянието е
извършено нощем и от повече от две лица,поради което и на основание чл.304 от НК ГО
ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение по чл.170,ал.2,в-ка с ал.1,вр. с чл.20,ал.2,в-ка с
ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия К. З. Б.,ЕГН:**********,роден на ********. в град
2
В.,живущ в село Б., Л.обл.,***********,ЗА НЕВИНОВЕН,в това,че на 27.01.2023 година
около 23,20 часа,в село Б., Л.обл.,на улица "С.п.",в съучастие,като съизвършител с М. М. Е.
и с Б. Б. Л.,двамата от село Б., Л.обл., причинил на А. М. А. от село Б., Л.обл., лека телесна
повреда,изразяваща се в разкъсно-контузни рани на главата,довели до временно и неопасно
разстройство на здравето,поради което и на основание чл.304 от НК,го оправдава по
предявеното му обвинение по чл.131,ал.1,т.12,пр.1,във в-ка с чл.130,ал.1,в-ка с чл.20,ал.2,в-
ка с ал.1 от НК.
ОСЪЖДА М. М. Е.,ЕГН:**********,живущ в село Б., Л.обл., да заплати на А. М. А. от
село Б., Л.обл. сумата от 1000.00/хиляда/ лева,представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на извършеното деяние по чл.131,ал.1,т.12,пр.1-во,в-ка с
чл.130,ал.1 от НК, като отхвърля иска в оставалата му част до пълния предявен размер от 3
000.00 лева,като неоснователен и недоказан,както и отхвърля,като неоснователен и
недоказан, предявеният граждански иск на А. срещу Б. Б. Л. и К. З. Б.,двамата от село Б.,
Л.обл.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от И. М. Й. от село Б., Л.обл.
против М. М. Е. от село Б., Л.обл.,Б. Б. Л. от село Белени,Лов.обл. и К. З. Б. от село Б.,
Л.обл.,граждански иск в размер на 3000.00 лева,за обезщетяване на неимуществени вреди в
резултат на деяние по чл.170,ал.2 от НК.
ОСЪЖДА,на основание чл.189 от НК, М. М. Е.,ЕГН:**********,живущ в село Б.,
Л.обл.,да заплати по сметка на ОД на МВР-Ловеч сума в размер на 234.00/двеста тридесет и
четири/лева,представляващи сторени разноски за експертиза,а по сметка на Районен съд-
Луковит разноски за вещо лице в размер на 128.14/сто двадесет и осем лева и
четиринадесет ст./лева.
ОСЪЖДА М. М. Е.,ЕГН:**********,живущ в село Б., Л.обл. ,да заплати,на основание
чл.189 от НК,на А. М. А. от село Б., Л.обл.,сумата от
700.00/седемстотин/лева,представяващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. М. Е.,ЕГН:**********,живущ в село Б., Л.обл. ,да заплати държавна
такса върху уважената част на гражданския иск,в полза на бюджета на Съдебната власт,по
сметка на Районен съд-Луковит,в размер на 50.00/петдесет/лева.
Присъдата подлежи на обжалване и протест,пред Окръжен съд-Ловеч,в 15-дневен
срок,от днес.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И по Н.О.Х. Дело №288/2023г. по описа на РС-Луковит



Срещу подсъдимите М. М. Е. ,Б. Б. Л. и К. З. Б.,тримата от село
Б.,Л,..обл.,е повдигнато обвинение, от Районна прокуратура-Ловеч-ТО-
Луковит,както следва:
-Срещу подсъдимият М. М. Е.,за това,че на 27.01.2023г., около 23.20
часа в с. Б., ул."С.п." №**, в съучастие, като съизвършител с Б. Б. Л. и с К. З.
Б., влязъл в чуждо жилище, собственост на И. М. Й., от с.с. като употребил за
това сила- разбил входната врата на къщата, като деянието е извършено
нощем и от повече от две лица - престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал1 от НК,
и за това ,че на 27.01.2023г., около 23.20 часа в с. Б., ул. "С.пл." №**
умишлено и по хулигански подбуди, в съучастие като съизвършител с Б. Б. Л.
и с К. З. Б., причинил на А. М. А., от с.с, лека телесна повреда, изразяваща се
в разкъсно-контузни рани на главата, довели до временно и неопасно
разстройство на здравето-престъпление по чл131, ал1, т. 12, пр1-во
вр.чл1ЗО, ал1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
-Срещу подсъдимия Б. Б. Л., ЕГН **********, роден на *****., в гр. Т.,
живущ в с. Б., ул. "Г." №**, ***********,за това,че на 27.01,2023г., около
23.20 часа е с. Б., , обл. Л., на ул. "С.п."№**, в съучастие като съизвършител с
М. М. Е. и с К. З. Б., влязъл в чуждо жилище, собственост на И. М. Й., от с.с.
като употребил за това сила- разбил входната врата на къщата, като деянието
е извършено нощем и от повече от две лица - престъпление по чл.170, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и затова че на 27.01.2023г., около 23.20
часа в с. Б., ул. "С.пл." №** умишлено и по хулигански подбуди, в съучастие
като съизвършител с М. М. Е. и с К. З. Б., причинил на А. М. А., от с.с, лека
телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни рани на главата, довели
до временно и неопасно разстройство на здравето-престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, пр.1-во вр.чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
-Срещу подсъдимия К. З. Б. ЕГН **********, роден на ****., в гр. В.,
живущ в с. Б.,, ул. „"С.п." №**, ************,
-За това,че на 27.01.2023г., около 23.20 часа в с. Б., ул. "С.пл." №**, в
съучастие като съизвършител с М. М. Е. и с Б. Б. Л., влязъл в чуждо жилище,
собственост на И. М. Й., от с.с. като употребил за това сила- разбил входната
врата на къщата, като деянието е извършено нощем и от повече от две лица -
престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и затова
че: на 27.01,2023г., около 23.20 часа в с. Б., , обл. Л., на ул. "С.п."№**
умишлено и по хулигански подбуди, в съучастие като съизвършител с М. М.
Е. и с Б. Б. Л. причинил на А. М. А., от с.с, лека телесна повреда, изразяваща
се в разкъсно-контузни рани на главата, довели до временно и неопасно
1
разстройство на здравето- престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1-во
вр.чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК
Представителят на прокуратурата, на съдебните прения-прокурор Р.
Д., подържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт и
пледира за налагане на наказания на подсъдимите с индивидуализация по
чл.54 от НК, както следва:
-На подсъдимия М. М. Е. да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер на 1 година за деянието,съставомерно по чл.172,ал.2 от НК и
наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца лишаване от свобода за
деянието,съставомерно по чл.131,ал.1,т.12 от НК,във в-ка с чл.130,ал.1 от
НК,като на основание чл.23 от НК да бъде определено общо наказание и се
наложи най-тежкото от 1 година лишаване от свобода,чието изпълнение,на
основание чл.66 от НК,да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.
-На подсъдимия Б. Б. Л. да бъдат наложени същите наказания,като се
определи общо наказание от 1 година лишаване от свобода,чието изпълнение
да бъде отложено,на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от 3 години.
-На подсъдимия К. З. Б. да бъдат наложени същите наказания,като се
определи общо наказание от 1 година лишаване от свобода,чието изпълнение
бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.Подсъдимият има минали
осъждания,но същият е реабилитиран.
По отношение на гражданските искове оставя на преценката на съда
дали същите да бъдат уважени.
Частните обвинители и граждански ищци,както и повереникът им
адвокат Р.-АК-Ловеч, молят да не бъдат кредитирани обясненията на тримата
подсъдими,които се опитали обяснят,че телесната повреда не е причинена по
хулигански подбуди,а поради личен мотив.Молят да бъдат наложени
справедливи наказания на тримата подсъдими,като бъдат уважени и
предявените граждански искове,които бъдат изплатени от тримата подсъдими
солидарно и им се присъдят разноските по делото.
Подсъдимия М. М. Е. дава обяснения по предявените му обвинения,в
които заявява,че се признава за виновен само по първото обвинение,че е
влизал в дома и го е ударил.За второто обвинение,че е хулиганин не се
признава за виновен.Обяснява причините и механизма на извършване на
деянията.Защкитникът на подсъдимия адвокат М. М.-АК-Ловеч моли
подсъдимият да бъде оправдан по предявените му две обвинения,тъй като
напълно са недоказани съставите и на двете престъпления по отношение на
подзащитния му Е..Не са налице изброените елементи,шекст,по чл.170,ал.1 от
НК за съставомерност на деянието и по чл.170,ал.2 от НК,не е установен
адреса на жилището,в което се твърди,че има проникване,няма извършен
оглед на място,за да е установено,че има разбиване на входна врата.Не е
изяснено,че става въпрос за жилище и там спят хора.По отношение на
деянието по чл.131 ,ал.1,т.12 от НК е изяснено,че между подсъдимия и
2
пострадалия А. А. е имало личен мотиви,била е възложена работа от
подсъдимия на пострадалия,за което предварително е заплатено и която
пострадалият не е извършил.Също така син на пострадалия е бил отнел
телефони на подсъдимия и посещението на последния е с цел изясняване на
тези обстоятелства.Пострадалият се е възползвал и от това,че преди деянието
е получил травма на главата от музикална колона и си е извадил медицинско
свидетелство.Моли подсъдимият да бъде признат за невиновен по
предявените му обвинения,като поддържа изложените съображения за
недоказаност на обвиненията и гражданските искове,изложени от колегата му
адвокат Р. М..
Подсъдимият К. З. Б. дава обяснения по предявените му обвинения,не се
признава за виновен по същите.В хода на устните прения и като последна
дума моли да бъде оправдан.
Подсъдимият Б. Б. Л. дава обяснения по предявените му обвинения,не се
признава за виновен.Също моли да бъде оправдан от съда.
Защитникът на подсъдимия К. З. и Б. Л.-адвокат Р. М.-АК-
Ловеч,счита,че са налице предпоставките на чл.304 от НК за оправдаване и на
тримата подсъдими за всяко едно от деянията.Няма наличие на доказателства
за така повдигнатите им обвинения,същите са изградени на едно изцяло
опорочено досъдебно производство.Не е установено въпреки многократните
опити,местоположението на въпросното жилище,не е установен адреса на
сградата,не се касае за жилище.Нае е съставян огледен протокол от
полицейските служители.При непосредствения разпит на свидетелите се
оказа съвсем различна фактическа обстановка от тази,описвана в обвинитения
акт,не е доказано по никакъв начин някой от двамата му подзащитни да е
влизал в жилището,подсъдимият З. е помогнал на близки на пострадалите и е
защитил техните интереси.Дори да има влизане от К. З.,то неговите действия
са извършени при крайна необходимост.Не са доказани обвиненията срещу
двамата подсъдими и за престъплението по чл.131,ал.1,т.12 от НК.Не са
доказани квалифициращите обстоятелства,а именно,че деянието е извършено
по хулигански подбуди.Установено е наличие на личен мотиви за
посещението на тримата подсъдими,от приетата експертиза по делото не
може да се установи давността на травмата на А. А..Моли да бъдат оправдани
двамата подсъдими и бъдат отхвърлени предявените граждански искове
срещу същите.
От събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите А.
М. А.,И. М. Й.,М. А. И.,огласени чрез прочитане на основание чл.281,ал.4,в-
ка с ал.1,т.2 от НПК,П. Д. Г.,П. А. М./по отношение на невъзможността на
свидетеля за ориентация и отговор на по-задълбочени въпроси,съдът е
изложил личното си възприятие и констатация-стр.54 от делото и 16-та от
съдебен протокол от 01.12.2023г./,М. Й. Й.,В. И. В.,Р. А. К.,,Ц. М., Д.,А. С.
Д.,А. К. А.,Е. А. Е.,Б. В. К.,И.Х.К.,заключението на съд.-медицинската
експертиза,изготвена и защитена от вещото лице д-р П. Д., приетите и
3
приложени по делото писмени доказателства и огласените чрез прочитане
писмени доказателства от досъдебното и съдебното производство, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимите М. М. Е.,К. З. Б. и Б. Б. Л.,както и частните обвинители А.
М. А. и И. М. Й. живеят в село Б.,Л,..обл.,познават се,А. и Е. имали
отношения във връзка с възлагане от подсъдимия на частния обвинител на
ремонтна дейност на къща,находяща се в село Б.,, Лов.обл. Според
обясненията на подсъдимите ,частният обвинител А. получил авансово пари
за извършване на ремонт на жилището на Е. ,но не извършил изцяло
договорените строително-ремонтни дейности/не довършил ремонта/.
В една от къщите,притежавани от подсъдимия Е. в село Б.,Л,..обл. два
пъти били извършвани кражби,първият път на хранителни продукти,а втория
на мобилни телефони. Единият от телефоните впоследствие бил намерен в
жилището на частния обвинител А..
На 27.01.2023 година частният обвинител А.,жена му –свидетелката М.
Й. и подсъдимият К. З. Б. се намирали в заведение в село
Б.,Л,..обл,стопанисвано от свидетеля А. К. А.,като употребявали алкохол и
седели на една и съща маса,в заведението бил и свидетелят А. С. Д..По някое
време в заведението влезли и подсъдимите М. Е. и Б. Л.,седнали на друга
маса.Към тях се присъединил и свидетелят А. Д.,като и те употребявали
алкохол.
Частният обвинител А. А. и съпругата му си тръгнали от
заведението,преди останалите посочени лица да напуснат същото,като се
прибрали в жилище,описвано от част от свидетелите като виличка,състоящо
се от две стаи,разположени на два етажа,една над друга,намиращо се в село
Б.,Л,..обл.,на улица „С.п.“ В жилището тогава живеели А.,съпругата му и
свидетелите И. Й.,П. М. и Е. А. Е..Стаята на първия/приземен/ етаж била
обитавана от А. и свидетелите Й. и М.,а стаята на втория етаж-от свидетелите
И. Й. и Е. Е..
Между част от останалите в заведението,стопанисвано от св.А. К.,а
именно между подсъдимия Е. и свидетеля А. Д. възникнал спор по повод
отнет от жилището на подсъдимия мобилен телефон,който бил закупен от
майката на свидетеля.Последният твърдял,че телефона е отнет от свидетеля
П. М.,а не от него,както го набедявал подсъдимия. Според показанията на
св.Д.,а и обясненията на тримата подсъдими,същите решили да отидат в
жилището,обитавано от посочените по-горе лица,конституирани по делото
като частни обвинители и техните близки,за да изяснят този въпрос –касаещ
кражбата на мобилния телефон от жилището на подсъдимия Е. и извършителя
на деянието.Към жилището тръгнали тримата подсъдими и свидетелят Д..
След като пристигнали до имота,в който се намирало обитаваното от
частните обвинители и техните близки,подсъдимият М. Е. взломил,разбил
дървената врата на стаята,намираща се на приземния етаж/в която се
4
намирали частният обвинител А.,съпругата ми М. Й. и синът им П. М./,влязъл
в стаята и нанесъл удари по главата и тялото на частния обвинител А..
Според показанията на свидетелите А.,И. Й.,М. Й.,А. Д.,вратата се е
заключвала посредством резе,според част от показанията,а според други
посредством пирон-св. А. Д.,като последният и свидетелката Й. твърдят,че е
било счупено и стъклото на вратата.Показания за взломяване на дървената
врата дават и свидетелите М. А. И. и П. Д. Г.,полицейски служители при
РУП-Луковит към момента на извършване на деянието,посетили
произшествието.Според показанията на последния,дървената врата може би
била откачена от пантите,но била цяла,“не била разбита както трябва“.
След подсъдимия Е. в стаята влязъл и подсъдимия К. З.,като според
показанията на свидетелката М. Й.,която се намирала в този момент в
стаята,той хванал нея и синът и П. М.,извел ги извън стаята и „ги хвърлил на
плета“,за да не бие подсъдимия Е. сина и П. М..Същата твърди,че
подсъдимият З. се опитал да спаси сина и,като „излизаше,че ни
защитаваше,ако не беше той,в пияно състояние М. можеше да удари
„П.“/П.“.В същата насока относно действията на подсъдимия З.,показания
дава и свидетелката Е. А. Е.,която също обитавала въпросното жилище към
момента на нахлуването в същото от подсъдимия Е..
Подсъдимият Б. Б. Л. се намирал в имота/на пътя според част от
показанията,според други до портата/,в който е построено жилището,като не е
влизал в същото.Там бил и свидетелят А. Д..
След подаден сигнал до Дирекция „Национална система 112“,
полицейски служители при РУП-Ябланица посетили
местопроизшествието,като свидетелят М. И. твърди,че частният обвинител А.
бил уплашен при тяхното посещение,имал рана и кръв по главата,обяснил,че
тримата подсъдими са разбили вратата на жилището му и са му нанесли
побой.Свидетелят П. Г. дава показания относно взломената дървена врата на
жилището на А. и физическото състояние на последния.Свидетелят И.
твърди,че произшествието било посетено и от екип на ФСМП-Луковит.
От показанията на свидетеля Р. К. се установява,че съобразно
писмените доказателства,отразяващи посещението на екипа на
произшествието на въпросната дата,на пострадалото лице се вижда,че има
рана на главата,горната част на главата.Сложил е превръзка,като лицето е
отказало транспорт до лечебно заведение.
От заключението на съд.-медицинската експертиза,изготвена от вещото
лице д-р Д. се установява,че съобразно отразяването във фиша на спешна
медицинска помощ,на А. М. А. са причинени разкъсно-контузни рани на
главата.Увреждането е в резултат на тъпа травма и според вида и
разположението си отговарят да са нанесени с удари с дърво ,както се
съобщава по делото.Травматичните увреждания са причинили на А. временно
разстройство на здравето,неопасно за живота.
5
От показанията на свидетелите И.К. и Б. В. К. се установява,че
въпросното жилище/къща,вила/е била продадена ,при неспазване на
установената нотариална форма на сделката,от св.К. на св.К. за сумата от
1000.00 лева през 2022г,а свидетелят К. я е продал от своя страна на частния
обвинител А. А. за сумата от 1600.00 лева/съобразно показанията му,дадени в
съдено заседание на 08.05.2024г.-стр.172 от делото/,като твърди,че към
момента на приключване на съдебното дирене в жилището живее само А..
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и
безспорен начин от показанията на свидетелите А. М. А.,И. М. Й.,М. А.
И.,огласени чрез прочитане на основание чл.281,ал.4,в-ка с ал.1,т.2 от НПК,П.
Д. Г.,П. А. М./по отношение на невъзможността на свидетеля за ориентация и
отговор на по-задълбочени въпроси,съдът е изложил личното си възприятие и
констатация-стр.54 от делото и 16-та от съдебен протокол от 01.12.2023г./,М.
Й. Й.,В. И. В.,Р. А. К.,,Ц. М., Д.,А. С. Д.,А. К. А.,Е. А. Е.,Б. В.
К.,И.Х.К.,заключението на съд.-медицинската експертиза,изготвена и
защитена от вещото лице д-р П. Д., приетите и приложени по делото писмени
доказателства и огласените чрез прочитане писмени доказателства от
досъдебното и съдебното производство.
В предвид изложената фактическа обстановка,съдът намира,че
подсъдимият М. М. Е. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.170,ал.2,вав в-ка с ал.1 от НК,тъй като на
27.01.2023г., около 23.20 часа в с. Б., ул."С.п." №**,влязъл в чуждо жилище,
обитавано от И. М. Й., от с.с. като употребил за това сила- разбил входната
врата на къщата, като деянието е извършено нощем.
От гласните доказателства,а и от обясненията на самия подсъдим се
установява,че на 27.01.2023г,около 23.20ч в село Б.,Л,..обл.,на улица
„С.п.“,подсъдимият Е. е взломил-разбил с ръка/рамо,входна врата на стая от
жилище,обитавано от частният обвинител И. М. Й. и негови близки.Съдът не
дава вяра на показанията на свидетелите А. и Й.,които твърдят,че и
подсъдимият З. ,съответно Л.,са взломили и влизали противозаконно в
обитаваното от тях жилище,тъй като техните показания са в колизия с
останалите гласни доказателства,а също и с обясненията на тримата
подсъдими.
От субективна страна е налице пряк умисъл, като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговите
общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване.
Противозаконното влизане в чуждо жилище е престъпление против
личните права на гражданите. От обективна страна следва да е налице
особения предмет на престъплението –чуждо жилище. В съдебната практика
жилището е “помещение, което се обитава постоянно или временно от едно
лице или повече такива за живеене”. Съществен елемент от обективната
страна на състава на престъплението е, че съдържанието на волята на
обитателите на това жилище е то да не се посещава и ползва от други, чужди
6
на семейството хора. Тази тяхна воля е обективирана чрез конклудентни
действия, както в процесния случай - заключване на входната врата на стаята
на приземния етаж на жилището. Това жилище е чуждо за подсъдимия, тъй
като той не живее в него на правно основание.
Ирелевантно е обстоятелството,че в диспозитива на обвинението и
вписано/след изменението/,че жилището се обитава само от И. М. Й.,при
установените факти по делото,че същото е било обитавано към момента на
деянието и от други негови близки.Въпросът за собствеността/по отношение
на който факт страните не спорят/е ирелевантен за съставомерността на
деянието по чл.170 от НК,както и факта на непосочване на всички обитатели
на жилището,съставляващо „чуждо“ такова за извършителя на деянието-
подсъдимият Е..
Установявайки конкретния начин, по който подсъдимият е проникнал в
стаята от къщата/вилата, може да се направи извода, че е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.170, ал.2 от НК, като съдът
счита, че безспорно е установено наличието на следващият съществен
елемент от състава на престъплението–употреба на сила. В обясненията си
подсъдимият признава този факт/“бутнах вратата с ръка“/ и „признавам се за
виновен само за първото обвинение,че съм влизал вътре в дома и съм го
ударил…“. В същата насока са и гласните доказателства-показанията на
свидетелите А.,Й.,Й.,Е.,М. И.,Е. Е.,А. Д..
Безспорно е установено, че деянието е извършено в тъмната част на
денонощието – нощем/в предвид гласните доказателства и данните от
Дирекция „Национална система 112“, което е квалифициращото
обстоятелство по ал.2 на чл.170 от НК и поради което престъплението по
този текст е от общ характер, предвид по-високата му степен на обществена
опасност, а не от частен, така както е по основния състав на чл. 170, ал.1 на
НК. Този съществен елемент от обективната страна на престъплението се
установява от обясненията на подсъдимия и гласните доказателства по
делото.
За да е налице обективния признак „нощем" по смисъла на чл. 170, ал.2
от НК е необходимо да бъде установено, че деянието е извършено след 22.00
часа, като е без значение обстоятелството дали пострадалият в конкретния
случай е спял и дали е могъл да възприеме факта на проникване в жилището
му. В случая от доказателствата по делото се установява по категоричен
начин ,че проникването в чуждото жилище е извършено след 22.00 часа на
инкриминираната дата.
За да е налице обективният елемент на състава на престъплението по
чл.170, ал.2, предложение първо от НК, е необходимо влизането нощем да е
станало по един от начините, посочени в чл.170, ал.1 от НК. В конкретния
случай влизането е осъществено с употреба на сила - чрез счупване/разбиване
на входната врата на стаята на приземния етаж на жилището/в тази насока са
обясненията на подсъдимия Е.,показанията на свидетелите А.,Й.,И. Й.,М.
7
И.,П. Г.,А. Д.,Е. Е..
Възраженията на защитата досежно липсата на заснемане на процесното
жилище по кадастралната карта е регистри за землището на село Б.,Л,..обл.,за
неустановената собственост на жилището,за преминаване на собственост на
жилището на по установения нормативен ред,за това,че не е извършен оглед
на местопроизшествието с отразяване на данните за взломяване на чуждото
жилище,не се споделят от решаващия състав,в предвид изложените по-горе
съображения за наличието на признаците от обективния състав по
чл.170,арл.2,в-ка с ал.1 от НК.
Субективният елемент от състава на същото престъпление се
характеризира със съзнание у дееца, че нарушава неприкосновеността на
жилището, в което е влязъл нощем, по начините, посочени в чл.170, ал.1 от
НК. Приетата за установена и описана по-горе фактическа обстановка сочи на
наличието на елементите, характеризиращи фактическия състав на
престъплението по чл.170, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, както от обективна,
така и от субективна страна. Наказателният кодекс не санкционира простото
влизане в чуждо жилище, а само това, което се състои във влизане по един от
точно изброените начини в чл.170, ал.1 от НК, който в случая е употреба на
сила. От тези констатации произтича наличието на съставомерни признаци,
каквито са употребата на сила и умисъл за проникване в чуждо жилище без
съгласието на обитателите.
От субективна страна подсъдимият Е. е действал при условията на пряк
общ умисъл, като е съзнавал, че действията му са обществено опасни/засягат
непозволено чужда правна сфера/, противоправни /наказуеми от закона/и се е
съгласявал с това.
Съобразно изложеното,съдът намери и призна за виновен подсъдимия
М. Е. в извършване на престъпление по чл.170,ал.2,в-ка са ал.1 от НК,като го
оправда по обвинението в извършване на деянието в съучастие,като
съизвършител, с Б. Б. Л. и К. З. Б.,двамата от село Б.,Л,..обл.,както и по
обвинението в извършване на деянието от повече от две лица.
От гласните доказателства и обясненията на подсъдимите се
установява,че подсъдимите Б. Л. и К. З. не са извършвали действия по
взломяване на входната дървена врата на стаята от приземния етаж на
жилището,обитавана от И. Й. и неговите близки и не са прониквали в
същото.Подсъдимият З. е влязъл в жилището с намерението да изведе от него
проникналия преди него подсъдими М. Е.,както и да предпази от нараняване
от подсъдимия Е. на част от обитаващите жилището лица.
Подсъдимият Б. Л. изобщо не е взломявал или влизал в
жилището,описано по-горе на инкриминираната дата.
Ето защо съдът призна подсъдимите К. З. Б. и Б. Б. Л. за невиновни и ги
оправда по предявеното им обвинение по чл.170,ал.2,в-ка с ал.1,в-ка с
ал.20,ал.2,в-ка с ал.1 от НК.
Оценъчната дейност на съдебния състав е реализирана при спазване на
правилата на формалната логика, като следствие на съвкупния анализ на
8
всички събрани гласни и писмени доказателства, както и експертните
заключения,като е защитен изводът,че подсъдимият Е. е съпричастен към
инкриминираното действие,предмет на обвинението по чл.170,ал.2,във в-ка с
ал.1 от НК.
Относно вида и размера на наложените наказания на подсъдимия Е.:
Съдът определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.54 от
НК,съгласно който: „Съдът определя наказанието в пределите,предвидени от
закона за извършеното престъпление,като се ръководи от разпоредбите на
общата част на този кодекс и като взема предвид:
Степента на обществена опасност на деянието и дееца,
Подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства“.
Съгласно чл.170,ал.2 от НК,наказанието за това престъпление е
лишаване от свобода от една до пет години.
В предвид горната правна норма,съдът наложи наказанието на
подсъдимия, като взе предвид отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелства -от една страна чистото съдебно минало на подсъдимия към
момента на извършване на деянието,липсата на други отрицателни
характеристични данни,а от друга проявената немотивирана агресия и
упоритост,като индивидуализира наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление в рамките на съответната санкция, предвидени за него,
ръководейки се от разпоредбите на общата част на наказателния кодекс,
отчитайки степента на обществена опасност на деянието и подсъдимия,
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства,като наложи на подсъдимия Е.,за извършеното
престъпление по чл.170,ал.2 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 1/една/ година/при превес на смекчаващите вината обстоятелства/,като на
основание чл.66 от НК,отложи изпълнението на така наложеното наказание
лишаване от свобода за изпитателен срок от 3/три/ години.
Съдът прие,че така наложеното на подсъдимия наказания напълно
съответстват на извършеното от него и ще окаже възпиращо-
предупредително и възпитателно въздействие, както по отношение на
осъдения, така и по отношение на останалите граждани.
По отношение на второто предявено на тримата подсъдими обвинение
по чл.131,ал.1ь,т.12,пр.1,в-ка с чл.130,ал.1,в-ка с чл.20,ал.2,в-ка с ал.1 от НК:
Съдът приема,че подсъдимият М. Е. е извършил и деяние/в реална
съвкупност/,съставомерно по чл.131,ал.1,т.12,във в-ка с чл.130,ал.1 от НК.
Както от гласните доказателства-показанията на свидетелите
А.,Й.,Й.,Е.,И.,А. Д.,така и от обясненията на самия подсъдим Е.,а и на
подсъдимия З. се установява,че след противозаконното проникване в чуждото
жилище,подсъдимият Е. е нанесъл удари по главата и тялото на частния
обвинител А. А..Показанията са разнопосочни досежно средствата,с които са
9
нанесени ударите и механизма на тяхното нанисане.Подсъдимият Е.
твърди,че е нанесъл ударите с ръце,докато в показанията си свидетелите
А.,Й.,Е.,излагат данни за нанисането им с твърд предмет.В заключението на
съд.-медицинската експертиза е отразено,че травмата на А.,според вида и
разположението си отговаря да са от удари с дърво.т.е. с тъп предмет.В част
от свидетелските показания се говори за корниз,т.е. метален предмет.
Съдът не възприема доводите на защитата,че констатираните във фиша
за спешна медицинска помощ увреждания са причинени вследствие на битов
инцидент,настъпил с пострадалия А. преди момента на инкриминираното
деяние/падане на музикална колона върху главата му/.От цитираното писмено
доказателство,също и от показанията на свидетелите Р. К.,/посетил
местопроизшествието непосредствено след извършване на деянието/,М. И.,на
пострадалия А.,на св.Й.,св.Й.,св.Е.,се установява,че това увреждане е
причинено именно от действията на подсъдимия Е.,на посочения в
обвинителния акт дата и място,както и по начина/механизма,посочен в
заключението на съд.-медицинската експертиза.
С оглед характера и степента на телесната увреда,посочена в съд.-
медицинската експертиза,съдът приема,че се касае до такава по чл.130,ал.1 от
НК,а именно лека телесна повреда.
Съобразно данните за времето,мястото и подбудите за извършване на
деянието,съдът приема ,че същото е извършено по „хулигански подбуди“ от
подсъдимия Е..
При преценка на деянието съдът съобрази и обстоятелството, че
извършеното от подсъдимия Е. деяние не е било мотивирано единствено от
наличието на конфликт между обвиняемия и свидетеля А. А., който да е
провокирал негативно отношение на подсъдимия към свидетеля,като
цяло,въпреки данните за взаимоотношенията между посочените лица във
връзка с договор за изпълнение и отнети вещи от близки родственици на А.,от
дома на подсъдимия Е..
В същото време обаче следва да се посочи, че дори и наличието на
донякъде личен мотив по никакъв начин не изключва престъплението
хулиганство. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос
и по-конкретно: ППВС № 2/29.06.1974 г. по н. д. № 4/1974 г.; Решение № 11
от 05.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 695/2008 г., І н. о., НК; Решение № 432 от
15.11.1972 г. по н.д. № 413/1972 г., І н. о., НК; Решение № 65/08.03.2010 г., по
н. д. № 718/2009 г., І н.о., НК, Решение № 47/22.04.2013 г. на ВКС по н.д. №
2349/2012г., І н.о., НК и др., съгласно която причиняването на телесна
повреда по чисто личен мотив може да се квалифицира като хулиганство при
евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения
ред и изразяват явно неуважение към обществото.
От обективна страна е налице квалифициращото
обстоятелство по чл. 131, ал.1, т.12 от НК, като съдът
10
счита, че основателно деянието е квалифицирано в
обвинителния акт като извършено по хулигански
подбуди. По делото се установи мотив, който е
причината обвиняемият да търси пострадалия, за да си
изясняват отношенията. Очевидно е, че той е имал
негативно отношение към св.А., което негативно
отношение безконтролно е ескалирало в подобна
хулиганска проява – незачитане на установените
норми на поведение и въведен обществен ред чрез
брутална и дръзка саморазправа с пострадалия и
причиняване на телесна повреда. Действията на
обвиняемия са извършени и са станалеи достояние на
няколко свидетели. Тези установени обстоятелства са
още едно доказателство за хулиганските подбуди, като
израз на явно незачитане на обществения ред и
неуважение към обществото и към всеки един негов
член, когато субектът „… чрез действията си изразява
открита висока степен на неуважение към
личността“/ППВС 2 / 1974г./ Безспорно
установените последващи обстоятелства – това, че
присъстващи се намесили, за да прекратят
саморазправата и настъпването на по-тежки последици
от нея категорично сочат за негативното отношение на
тези хора към подобна проява – тяхното неодобрение
и възмущение от подобни хулигански действия.
В този смисъл неоснователни са доводите на
защитата, че деянието е неправилно квалифицирано
като такова, извършено по хулигански подбуди, тъй
като обвиняемият е пострадалият имали неуредени
отношения, че действията на обвиняемия са насочени
единствено само срещу личността на пострадалия А.,
11
че липсва елемент от състава на престъплението –
явно неуважение към обществото и реда, възприет в
него. Според ППВС № 2 от 29.06.1974г. по н.д. №
4/74г. нанасянето на обида, причиняване на телесна
повреда или други подобни действия по чисто личен
мотив могат да се квалифицират като хулиганство при
евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо
нарушение на обществения ред и изразяват явно
неуважение към обществото. Същото разбиране е
застъпено и в Решение № 65 от 08.03.2010г., по н.д. №
718/09г. на І н.о., където е упоменато, че
„хулиганските” мотиви не са съвместими с чисто
личните, че тяхното съчетаване е психологически
възможно, но и стоящо в основата на евентуалния
умисъл на престъпното хулиганство.
Деянието е извършено от подсъдимия виновно, по
отношение настъпилия двояк престъпен резултат - с
пряк умисъл по отношение причинената телесна
повреда и евентуален умисъл по отношение на
хулиганските действия. Когато нанася удар с твърдия
предмет,деецът с действието си цели да причини
телесни увреждания, като допуска, че е възможно да
наруши обществения ред.
В предвид горните съображения,съдът приема,че подсъдимият М. Е. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.
131,ал.1,т.12,пр.1,в-ка с чл.130,ал.1 от НК,като на 27.01.2023г около 23,20ч в
село Б.,Л,..обл.,на улица „С.п.“ умишлено и по хулигански подбуди е
причинил средна телесна повреда на А. М. А.,изразяваща се в разкъсно-
контузни рани на главата,довели до временно и неопасно разстройство на
здравето,като го оправда по обвинението за причиняването на деяние,в
съучастие,като съизвършител,с подсъдимите К. З. Б. и Б. Б. Л.,двамата от село
Б.,Л,..обл.
От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл на
подсъдимия по отношение на телесното увреждане и на евентуален по
12
отношение на нарушаване на установения обществен ред,като същия е
съзнавал обществената опасност на деянието и е искал настъпването на този
противоправен резултат.
С оглед писмените и гласни доказателства по делото,отричащи участие
в извършване на инкриминираното деяние по чл.131,ал.1,т.12,пр.1 от НК,в-ка
с чл.130,алр.1 от НК,на подсъдимите К. З. Б. и Б. Б. Л.,съдът ги призна за
невиновни и ги оправда по това предявено им обвинение.Съдът не даде вяра
на показанията на свидетелите А. и Й.,които твърдят,че удари върху А. са
нанисали и подсъдимите З. и Л.,техните показания са изолирани,не
кореспондират както с останалите гласни доказателства,така и с обясненията
на подсъдимите.
Съдът определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.54 от
НК,съгласно който: „Съдът определя наказанието в пределите,предвидени от
закона за извършеното престъпление,като се ръководи от разпоредбите на
общата част на този кодекс и като взема предвид:
Степента на обществена опасност на деянието и дееца,
Подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства“.
Съгласно чл. 131 ,ал.1,т.12 от НК,наказанието за това престъпление
е лишаване от свобода до три години.
В предвид горната правна норма,съдът наложи наказанието на
подсъдимия, като взе предвид отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелства -от една страна чистото съдебно минало на подсъдимия към
момента на извършване на деянието,липсата на други отрицателни
характеристични данни,а от друга проявената немотивирана агресия и
упоритост,като индивидуализира наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление в рамките на съответната санкция, предвидени за него,
ръководейки се от разпоредбите на общата част на наказателния кодекс,
отчитайки степента на обществена опасност на деянието и подсъдимия,
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства,като наложи на подсъдимия Е.,за извършеното
престъпление по чл.131,ал.1,т.12,пр.1,в-ка с чл.130,ал.1 от НК наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца/при превес на смекчаващи
вината обстоятелства/,като на основание чл.66 от НК,отложи изпълнението на
така наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3/три/
години.
Съдът прие,че така наложеното на подсъдимия наказания напълно
съответстват на извършеното от него и ще окаже възпиращо-
предупредително и възпитателно въздействие, както по отношение на
осъдения, така и по отношение на останалите граждани.
На основание чл.23 от НК,съдът наложи едно общо наказание на
подсъдимия Е.,а именно по-тежкото от двете от 1/една/ година лишаване от
13
свобода,чието изпълнение отложи,на основание чл.66 от НК,за изпитателен
срок от 3/три/ години.
Предявените граждански искове намират правно основание в чл.45 и
сл. от ЗЗД, като в случая, видно от изложената фактическа обстановка, са
налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане,досежно
деянието,съставомерно по чл.131,ал.1,т.12,пр.1,вав в-ка с чл.130,ал.1 от НК:
виновно поведение от страна на подсъдимия Е., вреди от неимуществен
характер за гражданския ищец А. А. в резултат на нанесените му телесни
повреди,причинна връзка между деянието и търпените неимуществени вреди.
Имайки предвид извършеното от подсъдимия деяния по отношение на
гражданския ищец и критериите за справедливост, установени от закона
(чл.52 от ЗЗД) и изяснени от съдебната практика в тази насока, съдът намира,
че гражданският иск на ищеца А. М. А. се явява основателен и доказан до
размера на 1000.00 лева, поради което го уважи до този му размер и го
отхвърли в останалата му част – над уважения размер от 1000.00 лева и до
претендирания размер от 3 000.00 лева, като недоказан в тази му част,както и
срещу подсъдимите Б. Б. Л. и К. З. Б..
По отношение на гражданския иск на И. М. Й.: същият претендира
обезщетяване на неимуществени вреди от деянието,съставомерно по
чл.170,ал.2 от НК.В първоначалното обвинение,до изменението му след
приключване на съдебното следствие,в диспозитива на обвинителния акт е
отразено,че жилището,по отношение на което е осъществено неправомерното
проникване,е собственост на И. Й..От показанията на свидетелите Б.
К./дадени в последното открито съдебно заседание / и на И.К. ,се
установява,че жилището е било продадено чрез неформална сделка на бащата
на М.,а именно свидетелят и частен обвинител А. М. А.,който не е предявил
граждански иск за репариране на вреди от това деяние.Установено е по
делото,че по време на деянието,жилището е било обитавано както от И.
Й.,така и от съжителстващата с него Е. Е.,също от неговия баща А. А.,майка
М. Й. и брат П. М.. Обстоятелството,че в обвинителния акт е посочен като
обитател на чуждото за извършителя жилище само свидетеля И. Й. ,е
ирелевантно за съставомерността на деянието,като мотиви в тази насока
съдът изложи по-горе в мотивите си.
Съдът приема,че ищецът М. не доказва претенцията си за претърпени
неимуществени вреди от деянието на подсъдимия Е.,като същият ,според
показанията му,дори не е възприел конкретно действията по
противозаконното проникване на Е. в стаята,обитавана от неговите родители
и брат.В противен случай и при възприемане за основателна на претенцията
на М.,съдът би следвало да ,уважи евентуално такава и на всички обитатели
на жилището,в част от което е проникнал подсъдимия Е.,което противоречи
на разума на закона.
По изложените съображения съдът отхвърли,като неоснователен и
недоказан,предявеният граждански иск от И. М. Й.,с цена на иска от 3000.00
14
лева,предявен срещу тримата подсъдими ,при условията на солидарна
отговорност.
С присъдата съдът осъди петимата подсъдимия Е. да заплати на А. М.
А. от село Б.,Л,..обл сумата от 700.00 лева,представляващи сторени разноски
за адвокатско възнаграждение,държавна такса по сметка на РС-Тетевен в
размер на 50.00 лева,ксакто и разноски по сметка на ОД на МВР-Ловеч в
размер на 234.00 лева.
Причина за извършеното-ниско правосъзнание,незачитане на личността
и телесната неприкосновеност на гражданите и неприкосновеността на
тяхното жилище.
С оглед изложените съображения съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

15
Съобщи за изтекли лични данни