Решение по дело №6851/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 535
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20191720106851
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер535 / 5.3.2020г.                         05.03.2020г.                             Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                           ІX състав

На десети февруари                                                                     Година 2020

В открито заседание в следния състав:

                                                   Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Лили Добрева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №06851 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

            Производството е образувано въз основа на искова молба от “ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Д. Хаджикоцев“, №52-54, срещу С.Й.Х., с ЕГН:********** и адрес:г***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, вр.чл.417 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5774,94лв., представляваща неизплатена главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит №***., сумата от 2316,79лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 15.06.2018г.- 16.08.2018г., сумата от 408,16лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.06.2018г.- 17.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед  за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми са издадени Заповед №723 от 04.02.2019г. по ч.г.д.№***. на ПРС и изпълнителен лист.

            В законоустановения срок ответникът С.Й.Х. не е подал отговор.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, вр.чл.417 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №723 от 04.02.2019г. по ч.г.д.№г. на ПРС, поради което и съдът намира исковете за процесуално допустими.

По основателността:

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба,  не се е явил в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

            Предвид гореизложеното и на основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че искът, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми  е основателен и следва да бъде уважен, като на основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.

             По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските направени и в  заповедното и в исковото производство.

            Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв. общо за заповедното и исковото производства.

            Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 640,00лв., представляваща направени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в исковото производства.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск  на “ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Д. Хаджикоцев“, №52-54, срещу С.Й.Х., с ЕГН:********** и адрес:г***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5774,94лв., представляваща неплатена главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит №***., сумата от 2316,79лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 15.06.2018г.- 16.08.2018г., сумата от 408,16лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.06.2018г.- 17.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед  за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми са издадени Заповед №723 от 04.02.2019г. по ч.г.д.№г. на ПРС и изпълнителен лист.

            ОСЪЖДА С.Й.Х., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на “ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Д. Хаджикоцев“, №52-54, сумата от 640,00лв., представляваща направени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в исковото производства.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ВРЪЩА ч.г.д.№г. на ПРС на съответния състав на ПРС, като към делото се приложи и препис от настоящето решение.

ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните.

 

 

                                                           

                                                                        Районен съдия: