Решение по дело №5745/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260564
Дата: 11 февруари 2022 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия: Рени Христова Коджабашева
Дело: 20171100505745
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2017 г.

Съдържание на акта

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                            гр. София,  

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:                    

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени  Коджабашева

                                                      ЧЛЕНОВЕ: Станимира  Иванова                                                         

                                                                         Богдан  Русев

при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5745 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 20.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 53254/ 2015 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 77 състав, по предявен от „Б.Х.Т.” ЕАД- *** установителен иск по чл.422 ГПК е признато за установено, че „А.А.М.” АД- *** /ЕИК ********/ дължи на „Б.Х.Т.” ЕАД- *** /ЕИК********/ на основание чл.79, ал.1 вр. чл.266 ЗЗД „вр. чл.86 ЗЗДсумата 429.50 лв.- задължения по Договор за предоставяне на услуги по управление и поддръжка на апартамент и гараж от 25.11.2010 г., сключен между „А.А.М.” АД /ЕИК ********/ и „П.Г.Х.Х.К.“ АД, и Споразумение № 1 от 03.09.2014 г. между „А.А.М.” АД, „П.Г.Х.Х.К.“ АД и „Б.Х.“ ЕАД /“чийто правоприемник е ищецът“/, съставляваща неизплатена част по фактури № 110 0036823/ 12.05.2014 г., № 1100036 822/ 12.05.2014 г. и № **********/ 12.05. 2014 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 20.03.2015 г., до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 11.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 22950/ 2015 г. на СРС, 77 състав, като искът е отхвърлен за горницата над уважения размер до предявения размер от 758.76 лв., като погасен чрез прихващане със сумата 329.26 лв.- вземане на ответника за вреди от загубване правото на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 329.26 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „А.А.М.” АД е осъден да заплати на ищеца „Б.Х.Т.” ЕАД сумата 109.50 лв.-  разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска, и сумата 92.83 лв.- разноски за заповедното производство /гр.д.№ 22950/ 2015 г. на СРС, 77 състав/. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 207.02 лв.- разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.

 


Постъпила е въззивна жалба от „А.А.М.” АД- *** /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е уважен предявеният от „Б.Х.Т.” ЕАД иск за сумата 429.50 лв. Оспорва се като неправилен изводът на първоинстанционния съд, че осчетоводяването на процесните фактури и включването им в дневниците за покупки за съответния данъчен период представлява извън-съдебно признание на ответното дружество за наличието и съдържанието на облигационните отношения между страните, както и за дължимостта и размера на възнаграждението за извършената работа. Твърди се, че сумите по трите издадени на 12.05.2014 г. фактури не са дължими, тъй като е налице неизпълнение на задълженията по договора за поддръжка и управление на имоти. Поддържа се също, че съгласно разпоредбите на ЗДДС фактура се издава не само при извършването на определена услуга, но и за плащането на аванс за извършването на определена услуга. В случая ищецът „Б.Х.Т.” ЕАД издал фактура за аванс във връзка със сключването на застраховки за процесните имоти- собственост на ответника, и именно поради това последният осчетоводил фактурите.В първоинстанционното производство ищецът не доказал да е сключил застраховки за имотите- в изпълнение на задължението си по чл.2.5.2 от договора за поддръжка и управление, поради което претендираното възнаграждение било недължимо. Поради изложеното въззивникът моли да бъде постановена отмяна на решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на иска за сумата 429.50 лв. като неоснователен и недоказан, като претендира и разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „Б.Х.Т.” ЕАД- *** /ищец по делото/ не изразява становище по повод подадената от ответника въззивна жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество решението на СРС е неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 25.11.2010 г. между „П.Г.Х.Х.К.” АД- като управител, и „Ф.С.” АД-  като собственик /предишно наименование на ответника „А.А.М.” АД/, са сключени два еднотипни договора за поддръжка и управление, по силата на които собственикът възлага, а управителят приема и се задължава срещу възнаграждение, определено в договорите, да предостави изчерпателно изброени услуги по управлението и поддръжката на комплекс „П.Г.и Кънтри Х.К.“- във връзка с притежавани от ответника два недвижими имота, представляващи АПАРТАМЕНТ № 2, разположен на ІІ- ри етаж в*******в кв.„Пирин 3” в землището на гр. Разлог, обл. Благоевград, м.“Бетоловото- Църнако“, и ГАРАЖ

                                                                      Реш. по гр.д.№ 5745/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

в сграда № G1, разположен на първи етаж, блок *******в квартал „Пирин 3“ в землището на гр. Разлог, м.“Бетоловото- Църнако“. Съгласно т.2.1 от договорите /клаузи с идентично съдържание/, собственикът се задължава да заплаща на управителя годишна такса за покриване разходите за управлението и обикновената поддръжка на комплекса по договора за описания имот: в размер на 7 евро /без ДДС/ на квадратен метър- за собствениците на апартаменти, и 8 евро /без ДДС/ на квадратен метър- за собствениците на къщи, съобразно притежаваната обща площ /ведно със съответните идеални части от общите части/ за една година. Според клаузата на т.2.3 от договорите, собственикът е длъжен да заплаща таксите по т.2.1 по следния начин: 1/ при нотариалното прехвърляне на собственика/при подписване на приемо- предавателния протокол на описания в договора имот- таксата за първата година; в този случай при авансово заплащане на цялата такса по т.2.1 за три години собственикът ползва 10 % отстъпка от сумата, а при заплащане на таксата за пет години собственикът ползва 15 % отстъпка; за първата година собственикът заплаща пропорционална част от таксата /без отстъпка/ съобразно датата на придобиване на имота, като извършените авансови плащания с отстъпка се отнасят за годините, следващи първата; и 2/ до 30 декември на съответната година- таксата /таксите/ за следващата /следващите/ година /години/. Съгласно т.2.5.2 след изтичане на първата цяла календарна година собственикът дължи по 1 евро без ДДС на кв.м. обща застроена площ, в допълнение към таксата по т.2.1, за застраховка на имота. В т.7.1 е уговорено между страните, че размерът на таксата по т.2 от договора се индексира ежегодно съобразно годишната инфлация или през календарната година при внезапна и сериозна промяна на ценовото равнище в страната.

Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 16/ 01.02.2011 г. на нотариус с рег.№ 533 на НК и район на действие РС- Разлог, на 1.02.2011 г. ответното дружество- в качеството на купувач е придобило правото на собственост върху процесните два имота в комплекс „П.Г.и Х.К.” в землището на гр. Разлог, м. “Бетоловото- Църнако“, а именно: АПАРТАМЕНТ № 2, разположен на ІІ- ри етаж,*******в кв.„Пирин 3, с обща площ от 91.50 кв.м., и ГАРАЖ в сграда № G1, разположен на І етаж, бл.2, вх.В, кв.„Пирин 3“, с обща площ от 24.14 кв.м.

От представеното по делото Споразумение от 3.09.2014 г. се установява, че между страните по сключените на 25.11.2010 г. два договора за поддръжка и управление /цитирани по- горе/- управител и собственик, и третото лице „Б.Х.” ЕАД е постигнато съгласие в патримониума на последното да се прехвърлят правата и задълженията на управителя по сключените договори за поддръжка и управление. Със споразумението ответникът „А.А.М.” АД /с предишно наименование „Финансов сервиз“ АД/- чрез изпълнителен директор, е дал съгласие „Б.Х.” ЕАД да замести „П.Г.Х.Х.К.” АД в правата и задълженията му по договорите за поддръжка и управление, считано от подписване на споразумението, като е заявил и че е уведомен за прехвърляне

на вземанията на „Б.Х.” ЕАД.

При тълкуване волята на страните, изразена в цитираното споразумение,  се налага извод, че същите са постигнали съгласие за прехвърляне на цялото правоотношение по договорите за поддръжка и управление, възникнало на страната на управителя, от „П.Г.Х.Х.К.” АД върху „Б.Х.” ЕАД, което включва както прехвърляне на всички вземания от тази сделка в полза за управителя, така и на задълженията, възникнали за него към собственика. Доколкото правоприемството- предмет на това споразумение, включва смяна на титуляра на вземанията на управителя по договорите и заместване в задълженията на управителя, то за да породи действие, следва да бъдат спазени предвидените в закона специални правила за осъществяване на цесията и заместването на дълг, а именно правилото на чл.99, ал.4 ЗЗД цесията да бъде съобщена на длъжника от цедента, за да има действие спрямо него, и правилото на чл.102, ал.1 ЗЗД кредиторът да даде съгласие длъжникът да бъде заместен в дълг. В случая споразумението от 3.09.2014 г. е подписано освен от управителя и от третото лице, също и от собственика „А.А.М.” АД, явяващ се длъжник по прехвърлените вземания по договорите за поддръжка и управление, и кредитор на задълженията, поети от управителя. Със споразумението същият е уведомен от стария кредитор „П.Г.Х.Х.К.” АД за прехвърляне на вземанията по договорите от 25.11.2010 г. и съответно е дал съгласие ищецът да замести „П.Г.Х.Х.К.” АД в задълженията му по договорите. Прехвърлянето следователно е породило действие и считано от 3.09.2014 г. титуляр на всички парични вземания, които са възникнали по силата на договорите за поддръжка и управление в полза на управителя, е дружеството „Б.Х.Т.” ЕАД /с предишно наименование „Б.Х.” ЕАД/. Ясно изразената от страните воля, че със споразумението от 3.09.2014 г. се прехвърлят вземанията, които „П.Г.Х.Х.К.” АД има по договорите към датата на подписване на споразумението, изключва тълкуване на уговорката в смисъл, че предмет на прехвърлителната сделка не са вземания по фактури, издадени през м. май 2014 г., които са непогасени от длъжника. Изложените в този смисъл във въззивната жалба доводи са неоснователни.

С оглед въведените от ответника в отговора на исковата молба възражения и изложените във въззивната жалба доводи спорно между страните по делото е дали вземанията по договорите за поддръжка и управление, обективирани във фактури № **********, № ********** и № **********, трите- с дата 12.05.2014 г., са възникнали в полза на ищеца. Фактура № **********/ 12.05.2014 г. е на стойност 1 743.70 лв. и с посочено  основание  за  издаването  й:  такса поддръжка 2012 г., фактура № **********/ 12.05.2014 г. е на стойност 2 171.26 лв. и с посочено основание: такса поддръжка 2013 г., а фактура № **********/ 12.05.2014 г. е на стойност 2 720.17 лв., с посочено основание: такса поддръжка 2014 г.

Съгласно заключенията /основно и допълнително/ на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, приети като неоспорени от ответника, процесните три фактури от 12.05.2014 г. са осчетоводени както от ищеца, така и от ответника „А.А.М.” АД, като от последния са извършени и частични плащания по тях, а именно: по

                                                                      Реш. по гр.д.№ 5745/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

фактура № ********** е извършено плащане на сумата 1 528.95 лв., по фактура № **********- плащане на сумата 1 899.87 лв., и по фактура № **********- плащане на сумата 2 505.42 лв. Общата сума, заплатена по трите фактури, следователно възлиза на 5 934.24 лв. 

Действията на ответника по осчетоводяване на фактурите и извършените от него плащания с погасително действие, отнесени към тези фактури, несъмнено сочат на извънсъдебно признание на дружеството за съществуване на вземанията по фактурите и на основанието, от което те произтичат: такса поддръжка за 2012 г., 2013 г. и 2014 г.

Възраженията на ответника, касаещи липсата на точно и качествено изпълнение на задължението на ищеца за сключването на застраховка за процесните имоти, е неотносимо към предмета на спора и не следва да бъде обсъждано, тъй като претендираните от ищеца вземания, видно от съдържанието на фактурите, нямат за предмет допълнително уговореното между страните възнаграждение за предоставянето на тази услуга- по т.2.5.2 от договорите. При възникнали в полза на ищеца вземания за дължими по договорите такси за поддръжка и данни за извършени от страна на ответника плащания основателността на предявения иск се предпоставя от установяване на обстоятелството в какъв размер са възникнали тези вземания, в съответствие с предвидения в договора ред за изчисляването им, и погасени ли са те с извършените плащания.

По въпроса за уговорения размер на дължимото възнаграждение волята на страните по облигационното правоотношение е ясно изразена в т.2.1 от договора, според която собственикът се задължава да заплаща на управителя годишна такса за покриване на разходите за управлението и обикновената поддръжка на комплекса по договора за описания имот в размер на 7 евро /без ДДС/ на квадратен метър- за собствениците на апартаменти, съобразно притежаваната обща площ /ведно със съответните идеални части от общите части/ за една година. Видно от представения по делото Нотариален акт № 16/ 1.02.2011 г., притежаваният от ответното дружество АПАРТАМЕНТ № 2 на ІІ етаж в*******в кв.„Пирин 3” е с обща площ от 91.50 кв.м., а притежаваният от същото ГАРАЖ в сграда № G1, разположен на І етаж, бл.*******в кв.„Пирин 3“, е с обща площ от 24.14 кв.м. По волята на страните и съгласно т.2.1 от договорите дължимата от ответника годишна такса за покриване на разходите за управлението и обикновената поддръжка на комплекса за горепосочените два имота следователно е в размер на 1 899.84 лв. с ДДС /115.64 кв.м. х 7 Е = 809.48 Е = 1 583.20 лв. + 316.64 лв. ДДС = 1 899.84 лв./ или общо за 2012 г., 2013 г. и 2014 г.- в размер на 5 699.52 лв. с ДДС /3 х 1 899.84 = 5 699.84 лв./. Видно от допълнителното заключение на съдебно- счетоводната експертиза, прието като неоспорено от страните, ответното дружество е извършило плащания по трите процесни фактури в общ размер на 5 934.24 лв., т.е. дължимата от ответника сума по фактурите е изцяло погасена чрез плащане. При това положение предявеният от „Б.Х.Т.” ЕАД иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 429.50 лв.- неизплатен остатък от договорни възнаграждения, за които са издадени Фактура № **********, Фактура № ********** и Фактура № **********, трите от 12.05.2014 г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Тъй като не се установява договорното задължение по т.2.5.2- за плащането на 1 евро без ДДС на кв.м. обща застроена площ за застраховка на имотите, да е предмет на трите фактури /посоченото в тях основание е „такса поддръжка“/ и да е възникнало в тежест на ответника /няма данни и доказателства да са сключени застраховки за двата имота през процесните три години от 2012 г. до 2014 г./, не може да се приеме извод за основателност на претенцията на това основание.

При тези съображения и поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции постановеното от СРС решение като неправилно в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение, с което предявеният от „Б.Х.Т.” ЕАД срещу „А.А.М.” АД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД за сумата 429.50 лв., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 22950/ 2015 г. на СРС, 77 състав, да бъде отхвърлен като неоснователен. Решението следва да бъде отменено и в частта относно присъдените на ищеца разноски: за разликата над сумата 83.95 лв. до размер на сумата 109.50 лв.- разноски за исковото производство, и за разликата над сумата 71.17 лв. до размер на сумата 92.83 лв.- разноски за заповедното производство.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК на въззивника- ответник следва да бъдат присъдени допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 63.03 лв., и разноски за въззивното производство- в размер на 25 лева /за държавна такса/, или общо сумата 88.03 лева- разноски за двете инстанции.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                Р      Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ Решение от 20.01.2017 г., постановено по  гр.д.№ 53254/ 2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 77 състав, в частта, в която по предявен от „Б.Х.Т.” ЕАД- *** установителен иск по чл.422 ГПК е признато за установено, че „А.А.М.” АД- *** /ЕИК ********/ дължи на „Б.Х.Т.” ЕАД- *** /ЕИК********/ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД сумата 429.50 лв.- задължения по Договор за предоставяне на услуги по управление и поддръжка на апартаменти и гараж от 25.11.2010 г., сключен между „А.А.М.” АД и „П.Г.Х.Х.К.” АД, и Споразумение № 1 от 3.09.2014 г. между „А.А.М.” АД, „П.Г.Х.Х.К.” АД и „Б.Х.” ЕАД /чийто правоприемник е ищецът/, съставляваща сбор от дължими суми /неизплатен  остатък/ по Фактура № 1100

036823/ 12.05.2014 г., Фактура № **********/ 12.05.2014 г. и Фактура № **********/ 12.05.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението- 20.03.2015 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.05.2015 г. по ч. гр.д.№ 22950/ 2015 г. на СРС, 7ГО, 77 състав, както и в частта, в която „Алпина

                                                                      Реш. по гр.д.№ 5745/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

Асет Мениджмънт” АД е осъдено да заплати на „Б.Х.Т.” ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за исковото производство- над сумата 83.95 лв. до размер на сумата 109.50 лв., и разноски за заповедното производство- над сумата 71.17 лв. до размер на сумата 92.83 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Х.Т.” ЕАД- *** /ЕИК********/ срещу „А.А.М.” АД- *** /ЕИК ********/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД за признаване за установено, че „А.А.М.” АД дължи на „Б.Х.Т.” ЕАД сумата 429.50 лв. /четиристотин двадесет и девет лева и 50 ст./- задължения по Договор за предоставяне на услуги по управление и поддръжка на апартаменти и гараж от 25.11.2010 г., сключен между „А.А.М.” АД и „П.Г.Х.Х.К.” АД, и Споразумение № 1 от 3.09.2014 г. между „А.А.М.” АД, „П.Г.Х.Х.К.” АД и „Б.Х.” ЕАД /чийто правоприемник е ищецът/, съставляваща сбор от дължими суми /неизплатен остатък/ по Фактура № **********/ 12.05.2014 г., Фактура № **********/ 12.05.2014 г. и Фактура № **********/ 12.05.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението- 20.03.2015 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 22950/ 2015 г. на СРС, ГО, 77 състав.

 

ОСЪЖДА „Б.Х.Т.” ЕАД- *** /ЕИК********/ да заплати на „А.А.М.” АД- *** /ЕИК ********/ сумата 88.03 лв. /осемдесет и осем лева и 03 ст./- разноски за първоинстанционното и въззивното производства, на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.  

 

Решението по гр.д.№ 53254/ 2015 г. на СРС, ГО, 77 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.       

 

 

 

                                                                 2.