Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Богдан Русев
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5745 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 20.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 53254/ 2015 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 77 състав, по предявен от „Б.Х.Т.” ЕАД- *** установителен
иск по чл.422 ГПК е признато за установено, че „А.А.М.” АД- *** /ЕИК ********/
дължи на „Б.Х.Т.” ЕАД- *** /ЕИК********/ на основание чл.79, ал.1 вр. чл.266 ЗЗД „вр. чл.86 ЗЗД“ сумата 429.50 лв.-
задължения по Договор за предоставяне на услуги по управление и поддръжка на
апартамент и гараж от 25.11.2010 г., сключен между „А.А.М.” АД /ЕИК ********/ и
„П.Г.Х.Х.К.“ АД, и Споразумение № 1 от 03.09.2014 г. между „А.А.М.” АД, „П.Г.Х.Х.К.“
АД и „Б.Х.“ ЕАД /“чийто правоприемник е ищецът“/, съставляваща неизплатена част
по фактури № 110 0036823/ 12.05.2014 г., № 1100036 822/ 12.05.2014 г. и №
**********/ 12.05. 2014 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК- 20.03.2015 г., до окончателното плащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение от 11.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 22950/ 2015
г. на СРС, 77 състав, като искът е отхвърлен за горницата над уважения размер
до предявения размер от 758.76 лв., като погасен чрез прихващане със сумата
329.26 лв.- вземане на ответника за вреди от загубване правото на данъчен
кредит по ЗДДС в размер на 329.26 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „А.А.М.”
АД е осъден да заплати на ищеца „Б.Х.Т.” ЕАД сумата 109.50 лв.- разноски по делото, съразмерно на уважената
част от иска, и сумата 92.83 лв.- разноски за заповедното производство /гр.д.№
22950/ 2015 г. на СРС, 77 състав/. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата 207.02 лв.- разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
|
|
Постъпила е въззивна жалба от „А.А.М.” АД- *** /ответник
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която е уважен предявеният от „Б.Х.Т.”
ЕАД иск за сумата 429.50 лв. Оспорва се като неправилен изводът на
първоинстанционния съд, че осчетоводяването на процесните фактури и включването
им в дневниците за покупки за съответния данъчен период представлява извън-съдебно
признание на ответното дружество за наличието и съдържанието на облигационните
отношения между страните, както и за дължимостта и размера на възнаграждението
за извършената работа. Твърди се, че сумите по трите издадени на 12.05.2014 г. фактури
не са дължими, тъй като е налице неизпълнение на задълженията по договора за
поддръжка и управление на имоти. Поддържа се също, че съгласно разпоредбите на
ЗДДС фактура се издава не само при извършването на определена услуга, но и за
плащането на аванс за извършването на определена услуга. В случая ищецът „Б.Х.Т.”
ЕАД издал фактура за аванс във връзка със сключването на застраховки за
процесните имоти- собственост на ответника, и именно поради това последният осчетоводил
фактурите.В първоинстанционното производство ищецът не доказал да е сключил
застраховки за имотите- в изпълнение на задължението си по чл.2.5.2 от договора
за поддръжка и управление, поради което претендираното възнаграждение било недължимо.
Поради изложеното въззивникът моли да бъде постановена отмяна на решението в
обжалваната част и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на
иска за сумата 429.50 лв. като неоснователен и недоказан, като претендира и
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „Б.Х.Т.”
ЕАД- *** /ищец по делото/ не изразява становище по повод подадената от
ответника въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По същество решението
на СРС е неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено.
По делото не се
спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на
25.11.2010 г. между „П.Г.Х.Х.К.” АД- като управител, и „Ф.С.” АД- като собственик /предишно наименование на
ответника „А.А.М.” АД/, са сключени два еднотипни договора за поддръжка и
управление, по силата на които собственикът възлага, а управителят приема и се
задължава срещу възнаграждение, определено в договорите, да предостави
изчерпателно изброени услуги по управлението и поддръжката на комплекс „П.Г.и
Кънтри Х.К.“- във връзка с притежавани от ответника два недвижими имота,
представляващи АПАРТАМЕНТ № 2, разположен на ІІ- ри етаж в*******в кв.„Пирин 3”
в землището на гр. Разлог, обл. Благоевград, м.“Бетоловото- Църнако“, и ГАРАЖ
Реш.
по гр.д.№ 5745/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
в сграда № G1, разположен на първи етаж, блок
*******в квартал „Пирин 3“ в землището на гр. Разлог, м.“Бетоловото- Църнако“.
Съгласно т.2.1 от договорите /клаузи с идентично съдържание/, собственикът се
задължава да заплаща на управителя годишна такса за покриване разходите за
управлението и обикновената поддръжка на комплекса по договора за описания имот:
в размер на 7 евро /без ДДС/ на квадратен метър- за собствениците на
апартаменти, и 8 евро /без ДДС/ на квадратен метър- за собствениците на къщи,
съобразно притежаваната обща площ /ведно със съответните идеални части от
общите части/ за една година. Според клаузата на т.2.3 от договорите, собственикът
е длъжен да заплаща таксите по т.2.1 по следния начин: 1/ при нотариалното
прехвърляне на собственика/при подписване на приемо- предавателния протокол на
описания в договора имот- таксата за първата година; в този случай при авансово
заплащане на цялата такса по т.2.1 за три години собственикът ползва 10 %
отстъпка от сумата, а при заплащане на таксата за пет години собственикът
ползва 15 % отстъпка; за първата година собственикът заплаща пропорционална
част от таксата /без отстъпка/ съобразно датата на придобиване на имота, като
извършените авансови плащания с отстъпка се отнасят за годините, следващи
първата; и 2/ до 30 декември на съответната година- таксата /таксите/ за
следващата /следващите/ година /години/. Съгласно т.2.5.2 след изтичане на
първата цяла календарна година собственикът дължи по 1 евро без ДДС на кв.м.
обща застроена площ, в допълнение към таксата по т.2.1, за застраховка на
имота. В т.7.1 е уговорено между страните, че размерът на таксата по т.2 от
договора се индексира ежегодно съобразно годишната инфлация или през
календарната година при внезапна и сериозна промяна на ценовото равнище в
страната.
Видно от представения
по делото Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 16/ 01.02.2011
г. на нотариус с рег.№ 533 на НК и район на действие РС- Разлог, на 1.02.2011 г. ответното дружество- в
качеството на купувач е придобило правото на собственост върху процесните два
имота в комплекс „П.Г.и Х.К.” в землището на гр. Разлог, м. “Бетоловото-
Църнако“, а именно: АПАРТАМЕНТ № 2, разположен на ІІ- ри етаж,*******в кв.„Пирин
3, с обща площ от 91.50 кв.м., и ГАРАЖ в сграда № G1, разположен на І етаж, бл.2,
вх.В, кв.„Пирин 3“, с обща площ от 24.14 кв.м.
От представеното по
делото Споразумение от 3.09.2014 г. се установява, че между страните по сключените
на 25.11.2010 г. два договора за поддръжка и управление /цитирани по- горе/- управител
и собственик, и третото лице „Б.Х.” ЕАД е постигнато съгласие в патримониума на
последното да се прехвърлят правата и задълженията на управителя по сключените
договори за поддръжка и управление. Със споразумението ответникът „А.А.М.” АД
/с предишно наименование „Финансов сервиз“ АД/- чрез изпълнителен директор, е
дал съгласие „Б.Х.” ЕАД да замести „П.Г.Х.Х.К.” АД в правата и задълженията му
по договорите за поддръжка и управление, считано от подписване на
споразумението, като е заявил и че е уведомен за прехвърляне
на вземанията на „Б.Х.” ЕАД.
При тълкуване волята
на страните, изразена в цитираното споразумение, се налага извод, че същите са постигнали съгласие
за прехвърляне на цялото правоотношение по договорите за поддръжка и
управление, възникнало на страната на управителя, от „П.Г.Х.Х.К.” АД върху „Б.Х.”
ЕАД, което включва както прехвърляне на всички вземания от тази сделка в полза
за управителя, така и на задълженията, възникнали за него към собственика. Доколкото
правоприемството- предмет на това споразумение, включва смяна на титуляра на
вземанията на управителя по договорите и заместване в задълженията на
управителя, то за да породи действие, следва да бъдат спазени предвидените в
закона специални правила за осъществяване на цесията и заместването на дълг, а
именно правилото на чл.99, ал.4 ЗЗД цесията да бъде съобщена на длъжника от
цедента, за да има действие спрямо него, и правилото на чл.102, ал.1 ЗЗД
кредиторът да даде съгласие длъжникът да бъде заместен в дълг. В случая
споразумението от 3.09.2014 г. е подписано освен от управителя и от третото
лице, също и от собственика „А.А.М.” АД, явяващ се длъжник по прехвърлените
вземания по договорите за поддръжка и управление, и кредитор на задълженията,
поети от управителя. Със споразумението същият е уведомен от стария кредитор „П.Г.Х.Х.К.”
АД за прехвърляне на вземанията по договорите от 25.11.2010 г. и съответно е
дал съгласие ищецът да замести „П.Г.Х.Х.К.” АД в задълженията му по договорите.
Прехвърлянето следователно е породило действие и считано от 3.09.2014 г.
титуляр на всички парични вземания, които са възникнали по силата на договорите
за поддръжка и управление в полза на управителя, е дружеството „Б.Х.Т.” ЕАД /с
предишно наименование „Б.Х.” ЕАД/. Ясно изразената от страните воля, че със
споразумението от 3.09.2014 г. се прехвърлят вземанията, които „П.Г.Х.Х.К.” АД
има по договорите към датата на подписване на споразумението, изключва
тълкуване на уговорката в смисъл, че предмет на прехвърлителната сделка не са
вземания по фактури, издадени през м. май 2014 г., които са непогасени от
длъжника. Изложените в този смисъл във въззивната жалба доводи са
неоснователни.
С оглед въведените от
ответника в отговора на исковата молба възражения и изложените във въззивната
жалба доводи спорно между страните по делото е дали вземанията по договорите за
поддръжка и управление, обективирани във фактури № **********, № ********** и №
**********, трите- с дата 12.05.2014 г., са възникнали в полза на ищеца.
Фактура № **********/ 12.05.2014 г. е на стойност 1 743.70 лв. и с посочено основание за издаването
й: такса поддръжка 2012 г., фактура № **********/
12.05.2014 г. е на стойност 2 171.26 лв. и с посочено основание: такса
поддръжка 2013 г., а фактура № **********/ 12.05.2014 г. е на стойност 2 720.17
лв., с посочено основание: такса поддръжка 2014 г.
Съгласно заключенията
/основно и допълнително/ на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-
счетоводна експертиза, приети като неоспорени от ответника, процесните три
фактури от 12.05.2014 г. са осчетоводени както от ищеца, така и от ответника „А.А.М.”
АД, като от последния са извършени и частични плащания по тях, а именно: по
Реш.
по гр.д.№ 5745/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
фактура № ********** е извършено плащане на
сумата 1 528.95 лв., по фактура № **********- плащане на сумата 1 899.87
лв., и по фактура № **********- плащане на сумата 2 505.42 лв. Общата
сума, заплатена по трите фактури, следователно възлиза на 5 934.24 лв.
Действията на
ответника по осчетоводяване на фактурите и извършените от него плащания с
погасително действие, отнесени към тези фактури, несъмнено сочат на
извънсъдебно признание на дружеството за съществуване на вземанията по
фактурите и на основанието, от което те произтичат: такса поддръжка за 2012 г.,
2013 г. и 2014 г.
Възраженията на
ответника, касаещи липсата на точно и качествено изпълнение на задължението на
ищеца за сключването на застраховка за процесните имоти, е неотносимо към
предмета на спора и не следва да бъде обсъждано, тъй като претендираните от
ищеца вземания, видно от съдържанието на фактурите, нямат за предмет
допълнително уговореното между страните възнаграждение за предоставянето на
тази услуга- по т.2.5.2 от договорите. При възникнали в полза на ищеца вземания
за дължими по договорите такси за поддръжка и данни за извършени от страна на
ответника плащания основателността на предявения иск се предпоставя от
установяване на обстоятелството в какъв размер са възникнали тези вземания, в
съответствие с предвидения в договора ред за изчисляването им, и погасени ли са
те с извършените плащания.
По въпроса за
уговорения размер на дължимото възнаграждение волята на страните по
облигационното правоотношение е ясно изразена в т.2.1 от договора, според която
собственикът се задължава да заплаща на управителя годишна такса за покриване
на разходите за управлението и обикновената поддръжка на комплекса по договора
за описания имот в размер на 7 евро /без ДДС/ на квадратен метър- за
собствениците на апартаменти, съобразно притежаваната обща площ /ведно със
съответните идеални части от общите части/ за една година. Видно от
представения по делото Нотариален акт № 16/ 1.02.2011 г., притежаваният от
ответното дружество АПАРТАМЕНТ № 2 на ІІ етаж в*******в кв.„Пирин 3” е с обща
площ от 91.50 кв.м., а притежаваният от същото ГАРАЖ в сграда № G1, разположен
на І етаж, бл.*******в кв.„Пирин 3“, е с обща площ от 24.14 кв.м. По волята на
страните и съгласно т.2.1 от договорите дължимата от ответника годишна такса за покриване на разходите
за управлението и обикновената поддръжка на комплекса за горепосочените два имота
следователно е в размер на 1 899.84
лв. с ДДС /115.64 кв.м. х 7 Е = 809.48 Е = 1 583.20 лв. + 316.64 лв. ДДС
= 1 899.84 лв./ или общо за 2012 г., 2013 г. и 2014 г.- в размер на 5 699.52 лв. с ДДС /3 х
1 899.84 = 5 699.84 лв./. Видно от допълнителното заключение на
съдебно- счетоводната експертиза, прието като неоспорено от страните, ответното
дружество е извършило плащания по трите процесни фактури в общ размер на 5 934.24 лв., т.е. дължимата от
ответника сума по фактурите е изцяло погасена чрез плащане. При това положение
предявеният от „Б.Х.Т.” ЕАД иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 429.50 лв.- неизплатен остатък от договорни
възнаграждения, за които са издадени Фактура № **********, Фактура № **********
и Фактура № **********, трите от 12.05.2014 г., се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен. Тъй като не се установява договорното задължение по т.2.5.2-
за плащането на 1 евро без ДДС на кв.м. обща застроена площ за застраховка на
имотите, да е предмет на трите фактури /посоченото в тях основание е „такса
поддръжка“/ и да е възникнало в тежест на ответника /няма данни и доказателства
да са сключени застраховки за двата имота през процесните три години от 2012 г.
до 2014 г./, не може да се приеме извод за основателност на претенцията на това
основание.
При тези съображения
и поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции постановеното от СРС
решение като неправилно в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо
това да бъде постановено решение, с което предявеният от „Б.Х.Т.” ЕАД срещу „А.А.М.”
АД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД за сумата
429.50 лв., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
11.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 22950/ 2015 г. на СРС, 77 състав, да бъде отхвърлен
като неоснователен. Решението следва да бъде отменено и в частта относно
присъдените на ищеца разноски: за разликата над сумата 83.95 лв. до размер на
сумата 109.50 лв.- разноски за исковото производство, и за разликата над сумата
71.17 лв. до размер на сумата 92.83 лв.- разноски за заповедното производство.
При този изход на
спора на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК на въззивника- ответник
следва да бъдат присъдени допълнително разноски за първоинстанционното
производство в размер на 63.03 лв., и разноски за въззивното производство- в
размер на 25 лева /за държавна такса/, или общо сумата 88.03 лева- разноски за
двете инстанции.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 20.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 53254/ 2015 г. на Софийски районен съд,
ГО, 77 състав, в частта, в която по
предявен от „Б.Х.Т.” ЕАД- *** установителен иск по чл.422 ГПК е признато за
установено, че „А.А.М.” АД- *** /ЕИК ********/ дължи на „Б.Х.Т.” ЕАД- *** /ЕИК********/
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД сумата 429.50 лв.- задължения по
Договор за предоставяне на услуги по управление и поддръжка на апартаменти и
гараж от 25.11.2010 г., сключен между „А.А.М.” АД и „П.Г.Х.Х.К.” АД, и
Споразумение № 1 от 3.09.2014 г. между „А.А.М.” АД, „П.Г.Х.Х.К.” АД и „Б.Х.” ЕАД
/чийто правоприемник е ищецът/, съставляваща сбор от дължими суми /неизплатен остатък/ по Фактура № 1100
036823/ 12.05.2014 г., Фактура № **********/ 12.05.2014
г. и Фактура № **********/ 12.05.2014 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от подаване на заявлението- 20.03.2015 г., до окончателното
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
11.05.2015 г. по ч. гр.д.№ 22950/ 2015 г. на СРС, 7ГО, 77 състав, както и в частта, в която „Алпина
Реш. по гр.д.№ 5745/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б
с-в
Асет Мениджмънт” АД е осъдено да заплати на „Б.Х.Т.”
ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за исковото производство- над сумата
83.95 лв. до размер на сумата 109.50 лв., и разноски за заповедното
производство- над сумата 71.17 лв. до размер на сумата 92.83 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Х.Т.” ЕАД- *** /ЕИК********/
срещу „А.А.М.” АД- *** /ЕИК ********/ установителен
иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД за признаване за установено,
че „А.А.М.” АД дължи на „Б.Х.Т.” ЕАД сумата
429.50 лв. /четиристотин двадесет и девет лева и 50 ст./- задължения по
Договор за предоставяне на услуги по управление и поддръжка на апартаменти и
гараж от 25.11.2010 г., сключен между „А.А.М.” АД и „П.Г.Х.Х.К.” АД, и
Споразумение № 1 от 3.09.2014 г. между „А.А.М.” АД, „П.Г.Х.Х.К.” АД и „Б.Х.”
ЕАД /чийто правоприемник е ищецът/, съставляваща сбор от дължими суми /неизплатен
остатък/ по Фактура № **********/ 12.05.2014 г., Фактура № **********/
12.05.2014 г. и Фактура № **********/ 12.05.2014 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от подаване на заявлението- 20.03.2015 г., до окончателното
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
11.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 22950/ 2015 г. на СРС, ГО, 77 състав.
ОСЪЖДА „Б.Х.Т.” ЕАД- *** /ЕИК********/ да заплати на „А.А.М.” АД- *** /ЕИК ********/
сумата 88.03 лв. /осемдесет и осем
лева и 03 ст./- разноски за първоинстанционното
и въззивното производства, на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението по гр.д.№
53254/ 2015 г. на СРС, ГО, 77 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.