Определение по дело №769/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 620
Дата: 8 май 2020 г. (в сила от 15 септември 2020 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20207180700769
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 620

гр. Пловдив, 08.05.2020 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIІІ състав, в закрито заседание на осми май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

като разгледа административно дело  769 по описа на съда  за 2020 г., докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“ ООД – гр.Сливен против мълчалив отказ на Директора на БДИБР – Пловдив да разсрочи публичните задължения, установени по АУПДВ № 83/ 20.10.2017г., издаден от Директор Басейнова дирекция „ИБР“-Пловдив в размер на главница 45924.28 лева, лихви 16864.39 лева.  Сочи се, че е подадено искане вх.№Ф2-14-84/08.11.2019г. за разсрочването им, а същевременно жалбоподателят е получил покана за доброволно изпълнение на публичните задължения. Излагат се съображения, че определеният срок за произнасяне по искането съобразно нормата на чл.185, ал.4 ДОПК е изтекъл, поради което счита, че е налице формиран от страна на ответния административен орган отказ за издаване на исканото разрешение за разсрочване, който е незаконосъобразен. Същевременно същият е подал искане за разсрочване на публични задължения и до министъра на финансите на Р България, като съгласно постъпилото допълнително становище по жалбата, по него не му е връчен надлежен отговор.

Жалбата се явява недопустима поради следните за това съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.184, ал.1 от ДОПК Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от: 1. териториалния директор - за задължения за данъци, с изключение на акциз и задължителни осигурителни вноски общо в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски до 10 000 лв. се издава след получаване на писмено съгласие от ръководителя на компетентното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а за разсрочване на вземания от 10 001 до 100 000 лв. - от управителя на Националния осигурителен институт; 2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите - за задължения за данъци, с изключение на акциз или задължителни осигурителни вноски общо в размер от 100 001 до 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за срок до две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт; 3. министъра на финансите - за задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски общо в размер над 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за повече от две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.

Съгласно чл.184, ал.2 от ДОПК, в която хипотеза попада и настоящият случай „Извън случаите по ал. 1 разрешение за отсрочване или разсрочване се издава от ръководителя на съответната администрация, чийто орган е установил задължението – за задължения до 300 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до две години от датата на издаване на разрешението. В останалите случаи разрешението се издава от министъра на финансите.“

Използването на фразата „…ръководителя на съответната администрация, чийто орган е установил задължението…“, както и ясната редакция на чл.184, ал.1 от ДОПК, според настоящия състав на съда сочат недвусмислено, че компетентен да разсрочва или отсрочва публични задължения е винаги горестоящ на органа, установил задължението и/или друг висш административен орган, в зависимост от размера на задълженията и/или други изисквания, които законът поставя, но никога това не може да бъде същият орган, който е установил задълженията. Последното би противоречало както на правилата на логическото мислене, така и на принципите, на които се основава функционирането на всяка държавна администрация.

В случая публичното задължение е установено с АУПДВ, издаден от Директора на БДИБР – Пловдив. В смисъла на гореизложеното последният няма правомощие да разсрочи установените от самия него публични задължения, а в зависимост от съответните законови изисквания компетентен да се произнесе по искане за разсрочване на задължения от вида на процесните е или Министърът на околната среда и водите или Министърът на финансите, в конкретния случай – първият от двамата, съобразно съдържанието на подаденото искане и заявеното с него.

Мълчалив отказ по чл.145, ал.2, т.1 вр. чл.58, ал.1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл.57 от АПК на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане.

Директорът на БДИБР – Пловдив не е компетентен да разглежда искания за разсрочвания на установени от самия него публични задължения /по аргумент от чл.184 от ДОПК/, поради което непроизнасянето му не представлява мълчалив отказ, който да подлежи на съдебен контрол. Това е така, защото мълчалив отказ по искане до некомпетентен орган не може да има. Срокът за произнасяне по чл.58 тече само при валидно възникнало задължение за произнасяне. Некомпетентният орган няма такова задължение, а единствено е длъжен да изпрати преписката на съответния компетентен орган – така в чл.31, ал.2 от АПК.

Поради изложеното подадената срещу такъв отказ жалба е недопустима  на основание чл.159 ал.1 т.1 АПК и следва същата да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да бъде прекратено поради липса на предмет, като искането следва да бъде изпратено на Министъра на околната среда и водите.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата  на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“ ООД – гр.Сливен против „постановения от Директора на БДИБР – Пловдив отказ да разсрочи публичните задължения по АУПДВ № 83/ 20.10.2017 г. в размер на общо главници 45924.28 лева и лихви в размер на 16864.39 лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 769/ 2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ИЗПРАЩА искането за разсрочване на публичните задължения по АУПДВ № 83/ 20.10.2017 г., издаден от Директора на БДИБР – Пловдив, на Министъра на околната среда и водите.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.229 от АПК пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/