РЕШЕНИЕ
№ 8186
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110102973 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ “ ЕАД, ЕИК , представлявано
от - Изпълнителен директор срещу АН. Ж. СТ. , ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к.
1 с която се иска да бъде прието за установено спрямо ответницата, че дължи на ищеца
сумата от 2193,30 лева, от които 1919,67 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10.2017г. до м.04.2020г„ ведно със
законната лихва от 05.03.2021г. до изплащане на вземането, 260,68 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2018г, до 24.02.2021г., както и суми за дялово разпределение 11,91 лева -
главница за периода от м.09.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 05.03.2021г.
до окончателното изплащане на вземането, и 1,04 лева - лихва за периода от 31.10.2019г. до
24.02.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 13298/2021 г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: гр. София, п.к. 1592, обл. София град, общ.
, Аб. №: , ИД номер: .
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ “ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.
1
3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответницата за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че
клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца
ответницата е изпадала в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ “ ЕООД.
Прилагат се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който част
от исковете се оспорват като недопустими, а друга част като неоснователни. Сочи се, че за
периода 01.01.2018 г. –30.04.2020 г. възражението по заповедното производство е оттеглено
с молба от 28.10.2021 г. и вземанията за същия период са признати.
Твърди се, че всички главници за цена на доставена топлоенергия, претендирани за
периода 01.10.2017 г. –до 31.12.2017 г. са погасени по давност. Прави се възражение и за
изтекла погасителна давност – за всички лихви върху цената на топлоенергията, доставена
през периода 01.10.2017 г. –до 31.12.2017 г.
Не се оспорва възникването на вземанията за периода 01.10.2017 г.-31.12.2017 г.
Препис от отговора на исковата молба е изпратена на ищеца за да посочи какъв е
размера на претеднираните суми за главница/цена/ за предоставена топлинна енергия от
общо претеднираната сума от 1919.67 лева -за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г.
включително -за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г. включително. Ищецът е заявил, че
не може да направи съответните изчисления.
По допустимостта: С оглед оттеглянето на възражението искът е недопустим за
вземанията за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г. включително . Поради
неспособността и на двете страни да индивидуализират вземанията за този период по
размер, както и липсата на спор за възникване на вземанията по основание и размер и
правилното им осчетоводяване по издадени фактури в счетоводството на ищеца, съдът
е посочил с определението по чл. 140 ГПК, че аритметичната сметка ще бъде
извършена от съда и производството в тази част подлежи на прекратяване след
2
представяне от страна на ищеца на фактурите, въз основа на които се претендират
сумите за процесните периоди.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и във
вр. чл. 422 ГПК.
На 05.03.2021 г. „ “ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу АН. Ж. СТ. за сумите: 1919,67 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10.2017г. до
м.04.2020г„ ведно със законната лихва от 05.03.2021г. до изплащане на вземането, 260,68
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г, до 24.02.2021г., както и суми за дялово
разпределение 11,91 лева - главница за периода от м.09.2019г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 05.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,04 лева -
лихва за периода от 31.10.2019г. до 24.02.2021г., на основание договор за доставка на
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, п.к. 1592, обл. София град, общ.
С разпореждане от 18.07.2021 г. по ч. гр. д. № 13298/2021 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 43.87 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което са
оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В последствие с молба длъжникът е оттеглил възражението си за всички вземания за
периода 01.01.2018 г. -30.04.2020 г. Оспорени са само вземанията за периода от 01.10.2017 г.
до 31.12.2017 г. поради изтекла погасителна давност. Тази молба е връчена 3 пъти за
становище на ищеца и това обстоятелство не е съобразено и въпреки това в срока по чл.415,
ал.1 ГПК ищецът е предявил искове вземанията за всички периоди, посочени в заповедта /в
т.ч. и на безспорните такива/.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
3
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Ответницата не спори, че тя е собственик на топлоснабдения имот, като това се
установява и от представения по делото нотариален акт. Тя се е легитимирала като
собственик и пред ответника, като е подала молба-декларация за откриване на партида на
нейно име за топлоснабдения имот.
От качеството на ответника на собственик на топлоснабден имот, произтича и
качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ “ ЕАД и ответника за процесния период
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от
м.10.2017 г. до м. 04.2020 г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на
доставената топлинна енергия възлиза именно на осчетоводената за този период от ищеца
сума.
По делото са представени фактури/ по прогнозни месечни данни/ и общи фактури/т.н.
изравнителни сметки/ за целия процесен период.
Дължимите суми по прогнозни фактури за доставена топлинна енергия за периода
01.10.2017 г. 31.12.2017 г. са в размер на 272.96 лева/ по фактури, находящи се на л. 68-69 от
делото/. За този период са дължими и допълнително 7.36 лева съобразно общата фактура за
топлинния сезон от м.09.2017 до м. 04.2018 г.
Така съда приема, че предмет на настоящото производство е сумата от 280.32 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.10.2017г. до м.12.2017г.
Всички други суми, а именно
-сумата от 1639,35 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.01.2018г. до м.04.2020г„ ведно със законната лихва от
05.03.2021г. до изплащане на вземането,
-260,68 лева - мораторна лихва за забава върху сумата от 1919,67 лева- главница за
периода от 15.09.2018г., до 24.02.2021г.
-11,91 лева - главница за дялово разпределение за периода от м.09.2019г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 05.03.2021г. до окончателното изплащане на
4
вземането, и
1,04 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019г.
до 24.02.2021г.,
не са спорни и за тях издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
13298/2021 г. на СРС. Тя е влязла в сила, съответно производството по настоящото дело е
недопустимо, доколкото липсва правен спор и в тази част подлежи на прекратяване. За тези
суми е налице годно изпълнително основание – влязла в сила заповед за изпълнение.
Спорно по делото е единствено дали сумата от 280.32 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10.2017г. до м.12.2017г. е
дължима или е погасена по давност, тъй като ответницата своевременно да направила такова
възражение.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК/ чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 05.03.2021 г., към този момент би била изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 05.03.2018 г.
При съвкупния анализ на правила на чл. 32 и 33 от действащите ОУ на ищеца
изискуемостта на прогнозните суми за топлинна енергия по месечните фактури настъпва в
45 дневен срок след съответния месечен период. Ето защо сумата от 272.96 лева/ по
прогнозните месечни фактури/ е погасена по давност най-късно към 15.02.2018 г. За
разликата до сумата от 280.32 лева- 7.36 лева изискуемостта обаче е настъпила след
05.03.2021 г., след установяването й по размер при отчитането на реално изразходваната
топлинна енергия след топлинния период. Ето защо искът до този размер е основателен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ ” ЕАД се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, възлиза на 0,48 лв., от общо претендиран размер
от 143.87 т.ч. държавна такса-43.87 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ответницата на основание чл. 78, ал. 3
има право на разноски за сумата от 36.47 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответницата няма право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК за прекратената част
доколкото именно с процесуалното си поведение- невъзможността да посочи конкретния
размер на оспореното и признатото задължение в заповедното производство е станала повод
за завеждане на настоящото дело в прекратената част.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски, в размер на 0.32 лева. Доколкото заповедта за
изпълнение е влязла в сила частично /в т.ч. и в частта за разноските - 81,87 лева/, в тази част
разноските са дължими по заповедното производство и исковият съд не дължи произнасяне.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на разноски за заповедното
производство/ за отхвърлената част от исковата претенция/. Тъй като адвокатската помощ е
оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в
полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 38.18 лева.
Направено е искане за разсрочване на задължението по заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 14 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл.241 ГПК не намира
приложение в заповедното производство. Съдът, разгледал и уважил иска по чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, е компетентен да се произнесе по искане за отсрочване или разсрочване на
съдебно установеното вземане. За всички безспорни вземания по заповедта за изпълнение
съдът не може да извърши разсрочване, а това могат да сторят страните извънсъдебно.
5
Съдебно установено вземане в исковото производство е само това в размер на 7.36 лева, а
ответницата е заявила готовност да заплати първоначална вноска от 1000 лева, поради което
не е необходимо съдът да разсрочва изпълнението.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск от „ “ ЕАД, ЕИК , представлявано
от - Изпълнителен директор срещу АН. Ж. СТ., ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1
, за признаване за установено спрямо ответницата, че дължи на ищеца сумата от
1639,35 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.01.2018г. до м.04.2020г. ведно със законната лихва от 05.03.2021г. до изплащане
на вземането, 260,68 лева - мораторна лихва за забава върху сумата от 1919,67 лева за
периода от 15.09.2018г, до 24.02.2021г., 11,91 лева - главница за дялово разпределение за
периода от м.09.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 05.03.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, и 1,04 лева – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.10.2019г. до 24.02.2021г., тъй като за тези суми издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 13298/2021 г. на СРС е влязла в сила.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че АН. Ж. СТ. , ЕГН:**********, дължи на „ - ”
ЕАД, ЕИК , на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ във връзка с чл. 422
ГПК сумата от 7.36 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: гр. София, п.к. 1592, обл. София град,
общ , Аб. №: , ИД номер: ,за периода м.10 2017 г. – м. 12.2017 г. , ведно със законната
лихва от 05.03.2021 г. до изплащане на вземането, , за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 13298/2021 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за сумите за стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.10 2017 г. – м.
12.2017 г., над уважения размер от 7.36 лева до пълния претендиран размер от 280.32 лева и
претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА АН. Ж. СТ. , ЕГН:**********, да заплати на „ - ” ЕАД, ЕИК , на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. №
13298/2021 г. на СРС в размер на 0.32 лв., както и за настоящото производство, в размер на
0.48 лв.
ОСЪЖДА „ - ” ЕАД, ЕИК да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на АН. Ж. СТ. ,
ЕГН:********** съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, в размер на
36.47 лв.
ОСЪЖДА „ - ” ЕАД, ЕИК да заплати на адв. Л.К. Ч., ЕГН ********** на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 38.18 лева за ч.гр.д. №
13298/2021 г. на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ “ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6