Р Е Ш Е Н И Е №13
гр.Враца, 21.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 07.01.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Р.И.
при
участието на секретаря ГАЛИНА ЕМИЛОВА разгледа докладваното от съдия И.
т.д.№133 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск от В.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, представлявана по
пълномощие от адв.О.К. ***830482, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Лозенец, бул."Джеймс Баучер"87.
В
исковата молба се твърди, че на 02.09.2014г. в гр.Враца, на бул."Христо
Ботев" А.Ц.Ф., управлявайки лек автомобил "Мерцедес Е320" с
рег.№ВР *** ВК, е нарушила правилата за движение по пътищата и е причинила
пътнотранспортно произшествие с пешеходката П.Н.Г., баба на ищцата, която в
резултат от инцидента починала. Сочи се, че по повод извършеното деяние е
образувано НОХД №85/2015г. по описа за Окръжен съд-Враца, с присъдата по което Ф.
е призната за виновна в извършването на престъпление, като по непредпазливост е
причинила смъртта на П.Г.. Присъдата е влязла в законна сила на 26.11.2015г.
Следващото
твърдение на ищцата е, че е претърпяла непоправими неимуществени вреди от
смъртта на своята баба, изразяващи се в морални болки и страдания, които ще
търпи до края на живота си, тъй като липсата на толкова близък човек е довела
до отрицателни емоционални преживявания и скръб, тъга и празнота. Тези негативни
чувства са житейски и логично обосновани, предвид съществувалата особено силна,
дълбока и трайна връзка между тях, изпълнена с обич, уважение, взаимна
привързаност и подкрепа, а изградените в годините на съвместно съжителство
взаимоотношения наподобявали такива
между майка и дъщеря, тъй като ищцата е отгледана преимуществено от баба си.
В
исковата молба се твърди, че към момента на ПТП гражданската отговорност на
виновния водач е била застрахована при ответника по застрахователна полица
№02114000217669/03.01.2014г., поради което с молба от 03.04.2019г. от
застрахователя е поискано изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, но такова е отказано.
По
този начин е обоснован правния интерес от предявяването на иск за сумата 30
000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на П.Г., баба на ищцата, настъпила на 02.09.2014г. в резултат
от ПТП, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до
окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
Представляван
от адв.Т.Д. ***, ответникът е подал отговор на исковата молба, в който на първо
място признава факта, че процесният лек автомобил е имал при него валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица
№02114000217669/03.01.2014г. с покритие от 04.01.2014г. до 04.01.2015г.
По
същество предявеният иск е оспорен по съображение, че в исковата молба са
наведени твърдения за преживените от ищцата болки и страдания, които според
ответника са бланкетни и не сочат на наличие на особено близка връзка между
починалата и ищцата, на сериозни и продължителни морални болки и страдания.
Искът
е оспорен и по размер и в тази връзка ответникът се позовава на разпоредбите на
493а, ал.4 и §96, ал.1 от ПЗР на КЗ и въведения лимит на отговорността на
застрахователя.
На
следващо място в отговора се подчертава приетия с присъдата на наказателния съд
принос на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, предвид на
това, че същата е пресичала пътното платно не на обозначеното за това място -
пешеходна пътека, а на разстояние 7м. от нея, с което нарушила разпоредбата на
чл.113, ал.1 от ЗДвП. От установеното от наказателния съд ответникът черпи
аргумент да поддържа, че е налице съпричиняване като основание за намаляване на
размера на обезщетението съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Ответникът
оспорва и претенция за присъждане на лихва, като твърди, че ищцата е поискала
да й бъде изплатено застрахователно обезщетение на 03.04.2019г. Позовавайки се
на разпоредбата на чл.271, ал.1 от КЗ/отм./, и датата, на която се е произнесъл
- 23.04.2019г., ответникът поддържа, че лихва се дължи от 24.04.2019г.
Алтернативно ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност по
чл.111, б."в" от ЗЗД и счита, че при уважаване на иска лихва се дължи
от 28.08.2016г. до 28.08.2019г.
В
отговора на исковата молба ответникът претендира разноски.
Предявеният
иск е с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
След
като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната логическа и правна връзка, съдът приема следното:
От
приложеното НОХД №85/2015г. по описа на Окръжен съд-Враца се установява, че с
влязла в законна сила Присъда №12/25.03.2015г. А.Ц.Ф. е призната за виновна в
това, че на 02.09.2014г. към 9:40ч. в гр.Враца, при управление на собствения си
лек автомобил "Мерцедес"Е320 с рег.№ВР *** ВК по бул."Христо
Ботев" в посока центъра, срещу дом №97 е нарушила чл.20, ал.1 от ЗДвП,
като не е контролирала непрекъснато пътното превозно средство, което управлява,
като си е отклонила вниманието от пътя пред нея, и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП,
като не е намалила скоростта, с която управлявала лекия си автомобил, и не
е спряла, когато е възникнала опасност
за движението - появата на пътното платно на пешеходец и по непредпазливост е
причинила смъртта на П.Н.Г., на 84 години. В мотивите на присъдата е прието, че
пострадалата Г. е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като не е
пресичала пътното платно на установеното за това място - не пешеходната пътека,
която се е намирала на около 7 метра от мястото на удара. Прието е също, че
дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение с
установената от наказателния съд скорост на движение от 56км/ч в условията на
произшествието е била около 33 метра, а опасната зона за спиране при движение с
максимално разрешената за участъка на
ПТП скорост от 50км/ч би била около 28 метра.
От
представените с исковата молба удостоверения за съпруг/а и родствени връзки се
установява, че загиналата при произшествието П.Г. е баба на ищцата по майчина
линия.
С
молба от 03.04.2019г. ищцата е поискала от ответника да й бъде изплатено застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната баба в
размер на 100 000лв. С отговора на исковата молба е представено решение на експертен
съвет при ответното дружество от 09.04.201г., с което не е дадено одобрение за
изплащане на обезщетение, по съображения, че не са установени особено близки
отношения с починалата. Решението е
съобщено на ищцата с писмо от
23.04.2019г.
За
установяване на твърденията на ищцата за претърпените от нея неимуществени
вреди по делото са събрани гласни доказателства.
Св.
В.Г., съседка и близка на семейството, установява с показанията си, че
пострадалата и съпругът й живеели в общо жилище и домакинство със семейството
на тяхната дъщеря К., чиято дъщеря е ищцата. Ищцата живяла в общо домакинство
със своята баба от раждането си до нейната смърт. Г. свидетелства, че когато
ищцата се родила, нейната майка била студентка, веднага след дипломирането си
започнала работа, поради което грижите за нейното отглеждане били полагани
основно от бабата. Свидетелката установява, че възрастното и младото семейство
съжителствали в атмосфера на спокойствие и загриженост и били много задружни.
Ищцата била единственото дете в семейството и била обградена от много грижи и
внимание. След нейното раждане грижите за нея били поети изцяло от баба й,
която я водела на училище, на школи и други извънкласни форми. Бабата изцяло
замествала майката и за да може да гледа внучката си, напуснала работа. След като
започнала следването си в Софийския университет ищцата се прибирала вкъщи през
почивните дни, а когато баба й починала, била още студентка. Според св.Г.
ищцата и семейството й се опитват да запазят болката в себе си, да я изживеят
сами, без да спекулират с нея. Въпреки че след завършването си ищцата започнала
работа в София, тя продължила да се
прибира във Враца през почивните дни. Св.Г. споделя впечатлението си, че след
смъртта на баба си ищцата се променила, станала затворена и свита, не споделяла със
свидетелката как изживява загубата на баба си, била някак обрана, което според
свидетелката е нетипично за толкова млад човек. Семейството спазва
християнските ритуали, прави помени на починалата, на които ищцата винаги
присъства.
Св.
Н.С. заявява, че познава ищцата от 2005г., с нея били съученички в Езиковата
гимназия във Враца и са близки приятелки и до днес. С. съобщава, че посещавала
често дома на В. и знае, че същата е родена и израснала в дома на баба си и е
отгледана от нея. Отношенията между двете били много близки и връзката помежду
им била необичайно силна. В. дори не посещавала детска градина, тъй като била
гледана от баба си, която след това продължила да я води и на училище. Св. С.
узнала за смъртта на бабата от ищцата, която й съобщила това по телефона, била
много разстроена и плачела. Ищцата била в шок и дълго време след това била в
много тежко състояние, била тъжна и трудно преживявала внезапната загуба,
защото от всичките си роднини тя била най-близка с баба си. В. месеци наред
седяла вкъщи, била много унила, не искала да излиза с приятели. Според С.
връзката между ищцата и баба й била по-силна от традиционната между баба и
внучка и те били по-скоро като майка и дъщеря. Ищцата споделяла, че когато се е
родила, майка й била много млада и затова грижите за нея от самото й раждане се
полагали от баба й, която била здрава и жизнена жена. Свидетелката съобщава
споделени от ищцата факти, че ходи редовно на гроба на баба си и на помените в
нейна памет.
Между
страните липсва спор по факта, че гражданската отговорност на водача, по чиято
вина е настъпило процесното ПТП, е застрахована при ответника по полица №02114000217669
със срок на валидност от
05.01.2014г. до 04.01.2015г.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
С
влязла в законна сила присъда водачът на лекия автомобил, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответника, е признат за виновен в извършването на
престъпление, в резултат от което е нестъпила смъртта на бабата на ищцата.
Съгласно
чл.300 от ГПК влязлата с сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
По
делото е безспорен фактът, че гражданската отговорност на водача, признат за
виновен за процесното произшествие, е застрахована от ответника и събитието е
настъпило в срока на застрахователното покритие.
По
делото са събрани гласни доказателства в подкрепа на твърдението за претърпени
от ищцата неимуществени вреди, представляващи изживени от нея болки и страдания от смъртта на нейната баба. От свидетелските
показания по делото се установява, че между ищцата и баба й е съществувала
дълбока и трайна емоционална връзка. Ищцата е отгледана от баба си, която е
поела грижите за нея от самото й раждане и е продължила е да ги полага в
детските и ученическите й години. По делото е установено, че отношенията между
баба и внучка са наподобявали тези между майка и дъщеря. В дома на баба си, в
който е отраснала, ищцата е била обградена от грижи, внимание и топлота.
Установено е, че ищцата е изживяла тежък шок от загубата на баба си, страдала е
много от нелепата й смърт, затворила се е в себе си и се е изолирала от
приятелският си кръг за продължителен период от време.
Изложено
дава основание на съда да приеме, че по делото е установено по безспорен начин
основанието за възникване на прякото право на ищцата по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
справедливо обезщетяване на болките и страданията от смъртта на нейната баба по
критерия на чл.52 от ЗЗД.
В
ТР№1/21.06.2008г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4/25.V.29161г. и Постановление №5/24.ХІ.2969г. на Пленума на ВС,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение
се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на решението е прието, че според
традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и
внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг, връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците
е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае правото на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик.
Събраните
по делото доказателства дават основание за извода, че приетите в тълкувателното
решение обективни критерии, даващи основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, в конкретния случай са налице.
Специфичното
при неимуществените вреди, особено на тези от причинена смърт е, че те имат
по-дълго проявление. При определяне на техния размер е необходимо да се отчетат
не само наличните, вече настъпили вреди, а и тези с проявление напред във
времето. Критерият на справедливостта, заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД, не е
абстрактен, а обусловен от общественото възприемане на справедливостта на дадения етап от развитие на обществото и от
съществуваща икономическа конюнктура. Независимо от функционалната обусловеност
на отговорността на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а
като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент.
Съдът
не споделя възражението на ответника, свеждащо се до въведения в §96, ал.1 от
ЗИДКЗ лимит на отговорността на застрахователя спрямо лицата по чл.493а, ал.4
от КЗ. По преценка на съда посочената разпоредба противоречи на основни
разпоредби на КЗ, уреждащи общите правила на задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите /чл.346 и чл.492, ал.1/,
и на Директива №2009/103/ЕО.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства и оглед на изложеното в
предходния абзац съдът приема за справедлив размер на обезщетението, което се
следва на ищцата, сумата 30 000лв.
Като
бе посочено по-горе, наказателният съд е приел за доказан принос на
пострадалата за настъпването на вредоносния резултат. Този принос се изразява в
това, че същата не е пресекла пътното платно на установеното за това място - на
пешеходната пътека, която се е намирала на около 7 метра от мястото на удара.
Като взе предвид установения от наказателния съд механизъм на произшествието,
скоростта на движение на автомобила и опасната му зона за спиране, съдът приема
принос на пострадалата, който в процентно отношение се определя на 30%.
Изложеното
дава основание за намаляване в хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗЗД на размера на
обезщетението, което следва да бъде присъдено в полза на ищцата, на сумата 21
000лв. В посочения размер предявеният иск следва да бъде уважен, а в останалата
част, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
Обезщетението
в конкретния случай се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие 02.09.2014г. Предвид направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията
за лихва съдът приема следното:
Вземанията
за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност, съобразно чл.111,
б."в" от ЗЗД. Исковата молба е подадена на 28.08.2019г., т.е. към
момента на предявяване на иска погасена по давност се явява исковата претенция
за лихва до 27.08.2016г. При това положение обезщетението следва да бъде
присъдено ведно със законната лихва, считано от 28.08.2016г. до окончателното
му изплащане.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в
размер на 840лв.
Съразмерно
с уважената част от иска в полза на представляващото ищцата "Адвокатско
дружество О.К." следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 от ЗА в размер на 1 392лв. с включен ДДС.
Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски по компенсация
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 514.80лв. с ДДС.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул."Джеймс Баучер"№87 да заплати на В.И.Г.,
ЕГН **********,*** сумата 21 000лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната баба П.Н.Г., загинала
при ПТП на 02.09.2014г., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2016г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част като
неоснователен и недоказан, а в останалата част относно началния момент на
лихвата - като погасен по давност.
ОСЪЖДА
ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул."Джеймс Баучер"№87 да заплати в полза на
Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 840лв.
ОСЪЖДА
ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул."Джеймс Баучер"№87 да заплати на
"Адвокатско дружество О.К.", ЕИК *********, със седалище гр.София,
ул."Самоков"№15, ап.52 адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА
в размер на 1 392лв. с включен ДДС.
ОСЪЖДА
В.И.Г., ЕГН **********,*** да заплати на ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул."Джеймс
Баучер"№87 разноски по компенсация в размер на 514.80лв. с включен ДДС.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: