№ 3565
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110116795 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД в условията на разделна отговорност,
при квоти по ½ част против ответниците Е. В. Балдачка и В. И. Балдачка, в качеството им
на законни наследници на И. Стоичков Б. – собственик на топлоснабден имот, осъдителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, за сумата в размер на 583,82 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.11.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от
30.3.2022 г. до изплащане на вземането , мораторна лихва в размер на 114,39 лв. за периода
от 15.9.2019 г. до 22.2.2022 г., сумата от 28,05 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 1.2.2019 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от
30.3.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,78 лв. за периода от
31.3.2019 г. до 22.2.2022 г. върху главница за услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на наследници на собственика на процесния имот въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно чл. 63,
ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди „При смърт на клиент –
физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за
гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по
чл. 12, т. 12 /30-дневен срок/ чрез подаване на заявление за промяна на партидата.“ Твърди,
че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е
доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот , находящ се на адрес: гр.
София, общ. „Подуяне“, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 29, вх. Г, ап. 67, аб. № 280161 топлинна
енергия като ответниците са използвали същата за процесния период, като ответниците не са
престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като в
края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет
1
страницата на дружеството, като твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Претендират
се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
С молба с вх. № 185663/07.09.2022 г. ищецът е признал направено плащане на
стойност 854,29 лв. и претендира само единствено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер по настоящото дело.
Ответниците Е. В. Балдачка и В. И. Балдачка в срока по чл. 131, ал. 1 депозират
отговори на исковата молба, в които признават исковите претенции и навежда твърдения за
погасяване на вземанията в хода на производството.
С определение 13.10.2022 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството като
трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем Сървисис“ЕООД
,което не взема отношение по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Не е спорно по делото ,че И. Стоичков Б. е бил собственик на топлоснабден имот в
гр. София, общ. „Подуяне“, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 29, вх. Г, ап. 67, за който е открит аб.
№ 280161.
Съгласно справка в НБДН И. Стоичков Б. е починал на 09.09.2008год. и негови
наследници по закон са Е. В. Балдачка,съпруга и В. И. Балдачка,дъщеря.
Видно от протокол Общото събрание на етажните собственици с адрес:гр.София,
ж.к. „Стефан Караджа”, ул.“Гинци“ , № 8,вх.Г,Д, е взело решение да се сключи Договор за
услугата „топлинно счетоводство” с „Нелбо Инженеринг“ЕООД. Съгласно приложения
списък на етажните собственици ,за ап.67 като собственик е положен подпис от И. С. Б..
Договорът е сключен на 20.09.2002г. и е за срок от 5 години.
За процесния период „Топлофикация София“АД е издала ОФ от 31.07.2019год. за
сумата от 309,41лв.,за периода 01.05.2018год. – 30.04.2019год. със срок на плащане
14.09.2019год. и ОФ 31.07.2020год. за сумата от 272,23лв. за периода 01.05.2019год –
30.04.2020год. ,със срок на плащане 14.09.2020год.
Съгласно справка за издадени фактури ,за периода м.02.2019год – м.02.2020год. са
издадени фактури за услуга дялово разпределение на стойност 26,49лв.
Съгласно молба, вх. № 185663/07.09.2022 г. ,ищецът е признал направено плащане
на стойност 854,29 лв. от ответниците и претендира само единствено и само
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за
заплащане на цената на доставената такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или
ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Следва да се приеме ,че ответниците са наследили правото на собственост на
топлоснабден имот,като правата в наследството им са равни,тъй като не са представени
доказателства той да е бил придобит в режим на СИО по време на брака на И. Б. и
ответницата Е. Балдачка,негова съпруга.
Следователно в процесния период ответниците се легитимират като съсобственици
на имота в равни квоти – по ½ идеална част.
Предвид разпоредбата на чл. 150 ЗЕ същите са обвързани по силата на закона от
облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до техния имот ТЕ, без да е
необходимо нарочно изявление, че желаят да закупят доставяната в имота от ищеца ТЕ.
2
Относно съдържанието на понятието "потребител на топлинна енергия за битови
нужди" е налице константна практика.Собственикът или титулярът на вещно право на
ползване в имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградна инсталация и отоплителни тела на общите части на
сградата ТЕ. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взетото
решение от общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в
сградата ТЕ. Това разрешение се възприема и в Тълкувателно решение № 6/2016 г. на ОСГК
на ВКС. По делото не е спорно и се установява,че съгласно Протокол от 20.09.2002год. е
взето решение на общото събрание на ЕС,с административен адрес ж.к.Стефан
Караджа,ползващи топлинна енергия от „Топлофикация София“ЕАД , да се сключи договор
за извършване на индивидуално измерване на потребеното количество топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите с „Нелбо Инженеринг“ЕООД.
С оглед на изложеното и предвид цитираните разпоредби, между главните страни за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от
10.08.2016год.и съдът приема, че Е. Балдачка и В. Балдачка имат качеството потребители
на топлинна енергия по отношение на описания в исковата молба апартамент.
Съгласно въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът
или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител (и на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия).
Ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия и са обвързани от
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без
изричното им писмено приемане, тъй като и както беше посочено, сключването на договор
не изисква спазването на някаква форма, вкл. и писмена, а волеизявленията на страните
могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на
топлоенергия /фактическо изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и приемане
на престацията без възражения от страна на потребителя. Ответниците са собственици на
описания апартамент, което е достатъчно да обуслови качеството им на потребител на
топлинна енергия, доставяна в него. Ето защо, напълно без значение е както дали изрично е
подавана молба - декларация до ищеца за открИ.е партида на името на ответника
(ответниците), така и на чие име са издавани фактурите - правоотношението е възникнало
по силата на цитираните по-горе разпоредби, а не по силата на издаваните от ищеца
фактури. Кой действително е ползвал имота касае единствено взаимоотношенията между
съсобствениците.
Страните не спорят, че през исковия период сградата, по местонахождение на
процесния имот е била топлоснабдена, за имота е открита партида с аб. №280161за отчитане
на количеството и стойността на доставената ТЕ, както и обстоятелството, че услугата
топлинно счетоводство през исковия период е извършвана от „Нелбо Инженеринг”ЕООД.
Количеството и стойността на доставената до имота ТЕ през исковия период не е
3
спорна в производството. Ответникът не оспорва, че задълженията не са били погасени в
изискуемия срок. Установява се и дължимостта на сумата за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата и към
момента и към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /
отговорността за извършването на дялово разпределение на ТЕ се възлага само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на ТЕ, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна
собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в
който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и
чл. 112г ЗЕЕЕ (отм.); ; – действаща нормативна уредба към момента на сключването на
договора от 23.09.2002 г. между етажните собственици на процесната сграда и „Техем
Сървисис”ЕООД/. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона.
По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на
услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията
във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че
законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях,
като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително,
впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
4
разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. От
изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата за дялово разпределение от
топлофикационното предприятие не се стига до предявяване на чужди права
Не е спорно между страните ,че са заплатени в хода на делото всички дължими към
ищеца суми ,включително законната лихва от датата на предявяване на иска до плащането
,както и съдебните разноски.
Ето защо ,претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени изцяло ,като погасени
чрез плащане в хода да процеса.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски,съобразно уважената част
от исковете и в случая,тъй като не са налице основанията на чл.78,ал.2 от ГПК следва да се
приеме ,че и двамата ответника са станали причина за образуване на настоящото дело.
Ето защо следва да понесе всички деловодни разноски,които в случая възлизат на
100лв. /д.т./,които са заплатени.
Тъй като ищеца е бил представляван в настоящото производство от юрисконсулт ,на
основание чл.78,ал.8 от ГПК има право на присъждане на възнаграждение,което съда
определя на сумата в размер на 50лв.
Предвид че ответниците отговарят разделно ,то всяка една от тях следва да заплати
по ½ част от тази сума или по 25лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б против Е. В. Балдачка ,ЕГН : ********** ,с адрес в
гр.София,ж.к.“Хаджи Димитър“ № 29,вх.Г,ет.5,ап.67 ,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 за заплащане на сумата в размер на 291,91лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.4.2020
г. ведно със законна лихва от 30.03.2022 г. до изплащане на вземането , сумата в размер на
57,19 лв. мораторна лихва за периода от 15.9.2019 г. до 22.2.2022 г., сумата от 14,02лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.2.2019 г.
до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 30.3.2022 г. до изплащане на вземането,сумата в
размер на 6,78 лв. ,мораторна лихва за периода от 31.3.2019 г. до 22.2.2022 г. върху
главницата за услугата дялово разпределение, като неоснователни,погасени чрез плащане в
хода на делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б против В. И. Балдачка ,ЕГН : ********** ,с адрес в
гр.София,ж.к.“Хаджи Димитър“ № 29,вх.Г,ет.5,ап.67 ,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 за заплащане на сумата в размер на 291,91лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.4.2020
г. ведно със законна лихва от 30.03.2022 г. до изплащане на вземането , сумата в размер на
57,19 лв. мораторна лихва за периода от 15.9.2019 г. до 22.2.2022 г., сумата от 14,02лв.,
5
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.2.2019 г.
до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 30.3.2022 г. до изплащане на вземането,сумата в
размер на 6,78 лв. ,мораторна лихва за периода от 31.3.2019 г. до 22.2.2022 г. върху
главницата за услугата дялово разпределение, като неоснователни,погасени чрез плащане в
хода на делото.
ОСЪЖДА Е. В. Балдачка ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Хаджи
Димитър“ № 29,вх.Г,ет.5,ап.67 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в
размер на 25лв. ,представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА В. И. Балдачка ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Хаджи
Димитър“ № 29,вх.Г,ет.5,ап.67 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в
размер на 25лв. ,представляваща деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ЕООД, като
трето лице, помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6