№ 199
гр. Провадия, 19.04.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря П.В.Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Михайлова
Административно наказателно дело № 20233130200119 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 14:50 часа се явиха:
ВРП - редовно призовани, не изпращат представител.
ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА: И. М. И. - редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. А. Д., надлежно упълномощен и приет от съда от
днес.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА: НАЧАЛНИКА НА РУ - ПРОВАДИЯ
- редовно призован, не се явява, не се представлява.
СВИД. К. И. И. - редовно призован, явява се лично.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, намира че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
АДВ. Д.: Поддържам жалбата. Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ счита, че като писмени доказателства по делото следва да
бъдат приобщени тези към АНП, въз основа на които е издадено НП.
С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото съдът счита,
че следва да бъде допуснат до разпит в качеството на свидетел К. И. И..
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА писмените доказателства към АНП, въз
основа на които е издадено НП.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ в качеството на свидетел К. И. И..
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ СНЕМАНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА
СВИДЕТЕЛЯ
СВИД. К. И. И. - на 46 г., бълг. гражданин, със средно образование,
женен, неосъждан, без родство с жалбоподателя, ЕГН **********.
На осн. чл. 290 от НК СЪДЪТ предупреди свидетеля за
предвидената наказателна отговорност, същия обеща да говори
истината.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля:
СВИД. И.: Съставих акт за установяване на административно
нарушение за ПТП на 21.11.2022 г. около 10:00 ч. на път III-208, при км. 30 –
това е при спускане от баира при с. Рояк към гр. Дългопол, на десен завой.
Като отидох на място имаше лек автомобил „Хюндай“, сив на цвят, с
колелета нагоре, блъснат в дясно по посока на движението, в дърво. Водачът
беше там, пътникът го нямаше - беше пострадал и линейката я беше взела.
Пострадалият пътник е съпруга на водача и собственик на автомобила.
2
Съставих констативен протокол и акт на водача за несъобразяване с пътните
условия. Беше валяло дъжд и точно на завоя се стича вода и е станало най-
вероятно аквапланинг. На това нарушение нямаше свидетели-очевидци. И. И.
ми каза, че е управлявал автомобила. Нямаше други до автомобила, освен И.
И.. На това място няма обозначения – пътни знаци за такива препятствия.
Актът за установяване беше съставен на място, а протокола за ПТП в
Районното управление. И. И. каза, че е колега служител и аз уведомих
тяхната служба. Направих проба за алкохол и наркотици на И. И. и те бяха
отрицателни. Това се случи в Районното управление. Той съдейства за
всичко.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
Страните заявиха, че нямат други искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Уважаема госпожо Председател, моля да отмените така
издаденото наказателно постановление (НП). Считам, че съставеният акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) страда от сериозни
процесуални и материални пороци, а именно:
Актът за установяване на административно нарушение е официален
документ, издаден от изрично посочени от закона длъжностни лица по
установен ред и форма. Той е основният процесуален документ, който
очертава една необходима и незаменима фаза от развитието на
административно наказателното производство. До съставянето на акта се
3
стига чрез извършване на предварителна дейност по изясняване на основните
въпроси на производството: наличие на деяние, съставлява ли същото
нарушение, кой е неговия автор и дали е извършено виновно. Тази
предварителна дейност е свързана със събирането по надлежния ред на
допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти. Под
доказателства се разбират всички фактически данни, които се използват за
установяване на обстоятелствата по административно-наказателното
производство в съответствие с принципа на обективната истина. В зависимост
от характера на източника, от който постъпва доказателствената информация,
доказателствата се подразделят на първоначални и производни.
Първоначални са тези, които се явяват първоизточник на информация за
установяване на обстоятелства по административно-наказателното
производство. В случая такива годни първоначални доказателства по
административно-наказателната преписка не са събрани. От всички
материали по административно-наказателната преписка и от показанията на
полицейските органи в съдебно заседание се установява, че механизма на
настъпване на пътно-транспортно произшествие (ПТП) е установен само и
единствено въз основа на показанията на И. И., който е наказаното лице, а
другият е актосъставителят. Актосъставителят в съдебно заседание заяви, че
не е разпитвал други лица, тъй като на място не е имало други лица-свидетели
на инцидента, освен И. И. и съпругата му. Ето защо, протоколът за ПТП и
АУАН са съставени само и единствено въз основа на обяснения на лица,
които изцяло са заинтересовани от случая, както и въз основа на субективната
преценка на контролните органи за евентуалните причини за ПТП, изцяло
основана на вида и характера на причинените щети (ако могат да се нарекат
като такива) върху автомобила „Хюндай“ с per. № В 3197 ТК, което поставя
под съмнение тяхната доказателствена стойност.
От друга страна, нито актосъставителят, нито свидетелят по съставяне
на акта, са очевидци на настъпилото ПТП и не са имали преки и
непосредствени впечатления за деянието. Същевременно, протоколът за
ПТП, в който е отразена схема на механизма на деянието, не е съставен в
условията на запазено местопроизшествие, тъй като по данните от делото
автомобила, е бил преместен преди мястото на произшествието да бъде
посетено от полицейските служители. Достоверността на тези факти, както и
причините за това, не са изследвани в рамките на проведеното производство,
което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че НП е издадено, без
да се изяснят в пълнота всички факти и обстоятелства, относими за
отговорността на наказаното лице, т.е. моят доверител. Следователно, когато
контролните органи на полицията са посетили мястото на произшествието,
разположението на автомобила не е било запазено, поради което и при липса
на свидетели очевидци, не са могли да бъдат направени категорични изводи
за механизма на неговото настъпване.
Поради тези причини считам, че липсват годни, събрани по надлежния
ред доказателства за обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение,
4
които да послужат за съставяне на акта. Самото съставяне на акта
представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение,
за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се
изразява така наречената констативна функция на акта. Самият акт, обаче, не
може да бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод, при липса на
първични такива, които да носят достоверна информация за релевантните за
спора факти.
В този смисъл актосъставителят е процесуален орган на
административното обвинение, чиято основна функция е да разследва
нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да
създава процесуално условие за издаване на законосъобразно и обосновано
наказателно постановление. От своя страна, преди да издаде НП, наказващият
орган е трябвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по
случая и да извърши разследване на установените спорни обстоятелства.
Наказващият орган не е извършил проверка на обосноваността на акта, преди
да се произнесе по преписката в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Нарушението е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна
на издаденото НП, поради обстоятелството, че е било привлечено към
отговорност и наказано за нарушение лице, без да е доказано по несъмнен
начин извършеното нарушение.
От изложеното до тук: считам, че следва да се приеме, че за
извършеното нарушение, на И. И. е наложено наказание по непълно или
неправилно посочена правна норма. Констатираното непълно или неточно
отразяване в съдържанието на НП на пълното наименование на приложимата
за извършеното деяние санкционна разпоредба е създало неяснота относно
приложената за извършеното нарушение от наказващия орган законова
разпоредба. От друга страна същото води до неустановяване на извършеното
деяние като обективен факт; препятства правната преценка и определянето
правната му квалификация като конкретно административно нарушение.
Това, от една страна, е довело до накърняване на правото на защита на
нарушителя, който има право да узнае конкретната законова норма, по която е
наказан и да организира защитата си в пълен обем. От друга страна,
създадената неяснота препятства извършването на проверка относно
правилността на приетите от наказващият орган правна квалификация, във
връзка с осъществявания от съдът контрол за законосъобразност.
Допуснатото нарушение е съществено и неотстранимо, същото е довело
до незаконосъобразност на издаденото НП, в степен, обективираща неговата
отмяна.
На следващо място считам, че е допуснато и нарушение на материалния
закон, като контролния и наказващия орган неправилно са квалифицирали
извършеното от И. И. деяние, като административно нарушение на
разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДП).
За да се приеме, че жалбоподателят е управлявал автомобила с
5
несъобразена скорост, освен твърдението за такава скорост, констатиращият
орган трябва да е направил и посочил констатации за всички характеристики
на пъхната обстановка и движението на процесния автомобил, именно с оглед
доказването на твърдението за управляване с несъобразена скорост.
Управлението с несъобразена скорост не е факт, от който се правят съответни
изводи, а предмет на изясняване и доказване. В конкретния случай липсват
доказателства относно това с каква скорост е управлявал жалбоподателя и с
кое от изброените в чл. 20, ал. 2 от ЗДП задължителни предписания не се е
съобразил при управление на лекия автомобил. Доколкото в разпоредбите на
ЗДП няма точно определение за съобразена скорост, то за такава следва да се
приеме скорост между максимално допустимата за съответния участък от
пътя (в случая 90 км.ч. за извън населено място) и минимално допустимата
според чл. 22 от ЗДП. според който водачът на ППС не трябва да се движи
без основателна причина с твърде ниска скорост, като по този начин пречи на
движението на другите ППС. По делото не е изяснено нито какъв е бил
интензитета на движението, нито какви са били атмосферните условия,
релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство,
превозвания товар и не е установено с кое от задължителните предписания на
чл. 20. ал. 2 от ЗДвП не се е съобразил жалбоподателя и е допуснал ПТП.
Движението и било в условията на умерен към силен дъждовалеж, като
при излизащата вода от канавката към пътното платно е изкарала земна маса
— кал на пътното платно. Това препятствие изобщо не е било обозначено с
каквито и да са пътни знаци или с някакъв друг вид сигнализация за опасност
на пътното платно
Поради това и поведението на водача не може да бъде определено като
осъществяващо нарушение на разпоредбите на ЗАП.
На следващо место в обстоятелствената част на спорното НП е записано,
че И. губи контрол над автомобила и се преобръща в дясно по посоката на
движението си извън пътя. Настъпва ПТП с материални щети...“. Като
нарушена материално-правна норма е посочен чл. 20, ал. 2 от ЗДП. Да от
текстовото описание на нарушението се разбира че е извършено нарушение
на чл. 20, ал. 1 от ЗДП, тъй като написаното в спорното НП отговаря изцяло
на хипотезата на чл. 20, ал. 1 от ЗДП.
При така описаното изобщо не става ясно каква е причината довела до
настъпването на процесното ПТП и какво точно нарушение на ЗДП е
извършил И. И. със своите действия.
Поради това и поведението на водача не може да бъде определено като
осъществяващо нарушение на разпоредбите на ЗДП.
Предвид горното, считам, че неправилно АНО е наказал И. И. със
спорното НП, като с това АНО е нарушил както материалния, така и
процесуалните правила.
Искам да заявя, че в такъв случай привлеченото към административно
6
наказателна отговорност лице не може да разбере точните правни рамки на
обвинението, което му се вменява. Във връзка с това следва да се подчертае,
че съдът не може да измени основанието за налагането на административно
наказание в случаите, в които АНО е определил неправилно приложимият
материален закон. Нужно е също да се спомене, че АНО не разполага с
процесуалната възможност да сочи нови нарушени законови норми в
издаваното НП.
Считам, че НП следва да бъде отменено и считам, че е несправедливо
наказан г-н И. и службата му виси на косъм от това наказателно
постановление, защото са го уволнили дисциплинарно, че се блъснал с жена
си. Представям списък с разноски по чл. 63д от ЗАНН и моля да ми бъдат
присъдени разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:57
часа.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
Секретар: _______________________
7