Решение по дело №4550/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1055
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Даниела Михайлова
Дело: 20213110204550
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1055
гр. Варна, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110204550 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
инж. П.Й.М. в качеството му на Изпълнителен директор на „ Черно море” АД,
против Наказателно постановление № 03-012465 / 15.07.2020г. на Директора на
Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Черно море” АД е
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 500 лева,
на основание чл. 414 ал.1 от КТ.
В жалбата се твърди, че нарушението не е извършено и се навеждат доводи за
допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
а именно че липсва ясно описание на нарушението, че не са посочени вярно датата и
мястото на неговото извършване, че не са посочени фактическите обстоятелства и
формираните изводи, довели до издаване на постановлението.Сочи се още, че случаят
е маловажен и нарушението не е извършено виновно, тъй като изплащането на
трудовите възнаграждения е било съобразено с исканията на синдикалната
организация КНСБ.Поради тези и други съображения се иска отмяна на
постановлението като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от упълномощен
1
представител, който оспорва жалбата.По същество се иска наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно.Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
В периода 15.06.2020г. - 02.07.2020г. , служители на Дирекция ИТ – Варна , един
от които св. П.Б., по повод постъпил сигнал за неизплатени в срок трудови
възнаграждение , извършили проверка на „Черно море“ АД. От представени справки
за неизплатени заплати в периода м.09.2019г. –м.04.2020г., се установило се, че от
страна на работодателя не са изплатени възнагражденията на 139 работниците и
служителите за м. декември 2019г. в размер на 73 843,96. Констатациите от проверката
били обективирани в Протокол № ПР 2015676/02.07.2020г., като с него на „ Черно
море „ АД били дадени задължителни предписания, първото от които било да се
изплатят дължимите трудови възнаграждения за м.декември 2019г.
Поради установеното нарушение, на 02.07.2020г. против „ Черно море“ АД бил
съставен акт за установяване на нарушение за това, че в качеството на работодател не
е изплатил дължимите трудови възнаграждения за м.декември 2019г. на 139 работници
и служители в размер на 73 843лв. Нарушението било квалифицирано като такова по
чл.128 т.2 и чл.270 ал.3 от КТ . Било прието, че то е извършено на 28.01.2020г. в
гр.Варна. При предявяването на акта не били направени конкретни възражения. В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които било
посочено, че синдикалната организация на КНСБ в „Черно море“ АД изрично настоява
изплащането на забавените трудови възнаграждения да се извършва от най-старото
дължимо, като не се прескачат стари периоди.Поради това ръководството на
дружеството изплаща ежемесечно дължимите трудови възнаграждения в размер не по-
малко от една месечна заплата, като по този начин се намалявал общия размер на
дължимите възнаграждения.В заключение било формулирано искане контролните
органи да проявят разбиране и да подпомогнат реално усилията за изплащане на
дължимите трудови възнаграждения.Тези възражения били разгледани и с мотивирано
писмено становище били приети за неоснователни.
Въз основа на акта било издадено и наказателното постановление, с което
наказващият орган приел изцяло описаните фактически констатации и правната
квалификация на нарушението по чл.128 т.2 вр. чл.270 ал.3 от КТ.За него, на
основание чл.414 ал.1 от КТ на „ Черно море” АД била наложена „Имуществена
санкция” в размер на 1 500лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан П.Б. – свидетел при
извършване на проверките и при съставяне на акта.От показанията му се установи, че
2
нарушението е установено при извършване на проверка на дружеството , което
системно закъснява с изплащането на трудови възнаграждения на работниците и
служителите.
Доколкото фактическата обстановка бе изяснена от разпита на св.Б., съдът
заличи от списъка за призоваване редовно призования и неявил се по обективни
причини св.П.Е..
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и тези по административно-наказателната преписка , които преценени
в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради
което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в предвидения
от закона срок и приета от съда за разглеждане, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
Наказателното постановление № 03-012465/ 15.07.2020г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда"
гр.Варна , съгласно заповед № 0280/03.08.2010г. на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” – София. Постановлението е издадено в шестмесечния
преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.То съдържа пълно
описание на нарушението, датата , мястото и обстоятелствата при неговото
извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защита. Изрично са посочени мястото и
датата на неговото извършване- 28.01.2020г. С оглед на това възраженията в жалбата за
допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН са неоснователни.Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. Направените в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не са
съдържали спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.Те са били разгледани и
приети за неоснователни.Правото на защита е било реализирано с подаване на
жалбата, поради която пък е образувано и настоящото съдебно производство. Поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което и възраженията в тази насока са
неоснователни.
Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон,
като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
3
норма. Съгласно чл. 128 т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Видно от
приложения към преписката трудов договор дължимото възнаграждение е следвало
да се заплаща на 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се начислява
работната заплата.В случая, от приложените по преписката разчетно-платежни
документи е видно, че възнаграждението на всички работници и служители за
м.12.2019г. не е било изплатено. Правилно е било прието, че след като
възнаграждението за м.12.2019г. не е било изплатено на 25.01.2020г. и като е било
отчетено, че този ден е бил неработен и неприсъствен, то нарушението е извършено на
28.01.2020г. В този смисъл безспорно е било допуснато нарушение на чл.128 т.2 и
чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ , а твърденията, свързани с изпълнение на споразумение със
синдикални организации , са ирелевантни за спора.
Правилно е била ангажирана отговорността на „ Черно море ” АД в качеството
му на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна
същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния
субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния
случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина,
степента на обществена опасност на дееца и т. н.В този смисъл възраженията за
невиновно поведение от страна на работодателя са неоснователни.
Правилно наказващият орган е преценил, че не следва да се прилага чл.28 от
ЗАНН.Извършеното от „ Черно море” АД нарушение не разкрива по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с другите случаи на такова нарушение.
Правилно наказващият орган е приложил и санкционната норма, тъй като именно
в чл.414 ал.1 от КТ е предвидена санкция за работодател, който нарушите
разпоредбите на трудовото законодателство, каквото имаме в случая. При
определяне на санкцията в минималния размер от 1 500лв. наказващият орган е
преценил всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН. Това наказание е
съответно на допуснатото нарушение и с него в достатъчна степен ще бъдат
изпълнени целите на чл.12 от ЗАНН, като е налице законова забрана за неговото
намаляване.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на Дирекция „Инспекция
по труда“-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на
неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На
следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до
4
120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност,
съдът прецени, че следва да определи на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-012465 / 15.07.2020г. на
Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Черно
море” АД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на
1 500 лева, на основание чл. 414 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Черно море“ АД – БУЛСТАТ *********, да заплати на Д „ИТ“-
Варна сумата от 80 / осемдесет/ лева за юрисконсулстко възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5