РЕШЕНИЕ
№ 16766
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110108651 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Д. В. Г. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 07.07.2022г. при извършена проверка на трансакциите по
кредитната му карта „Mastercard“ установил, че на 06.07.2022г. била извършена
неразрешена от него трансакция в размер на 825,10лв. към „А. – Люксембург“. Веднага
след узнаването, на същата дата уведомил по телефона обслужващия го банкер при
ответника, който блокирал картата. На 11.07.2022г. бил уведомен от „А.-
Великобритания“, че таксуването е резултат от неоторизирано използване на номера на
картата. На 21.07.2022г. ищецът отправил писмено възражение до банката за
неразрешената трансакция, като едва на 10.10.2022г. получил отговор, че банката не
уважава възражението. Отрича да е използвал картата за сочената трансакция, да е
авторизирал използването й, както и да е получавал SMS, съдържащ еднократна 3Д
парола. Счита, че ответникът следва да отговаря за стойността на неразрешената
банкова операция. Посочва, че от 25.07.2022г. банката е изпаднала в забава и дължи и
законна лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 825,10лв., представляваща главница, възлизаща
на стойността на неоторизираната трансакция (неразрешена платежна операция), ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и
сумата от 53,52лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
25.07.2022г.-17.02.2023г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен договор за издаване и
обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит от 19.12.2007г., въз основа на
който е издадена MasterCard по сметка № *************, като на 08.11.2021г. било
сключено допълнително споразумение. Не оспорва, че описаната от ищеца картова
операция с процесната кредитна карта е отчетена, нейният размер възлиза на 825,10лв.
и същата е осчетоводена на 07.07.2022г. Счита, че процесната картова операция е
1
автентична и е извършена точно по нареждане на клиента. Същата била извършена
реално на 05.07.2022г. в 15:08:01ч. Посочва, че за установяване автентичността на
клиента са използвани статичен ПИН код и динамична 3Д парола, изпратена чрез SMS
на ищеца. Твърди, че операцията е извършена след въвеждане на еднократна парола,
изпратена до мобилния номер, с който клиентът е регистриран в системата. Изтъква, че
краткото текстово съобщение е получено и доставено до клиента на 05.07.2022г. в
15:38:39ч., като на същата дата, непосредствено след първото известие, са последвали
още две известия. Поддържа, че банката е изпълнила всички изисквания на закона –
проверила е правомерното използване на платежния инструмент и автентичността на
платежната операция.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявените са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 79
ЗПУПС и ч. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, за уважаване на предявените искове, в
тежест на ищеца е да установи, че между страните е сключен договор за издаване и
ползване на кредитна карта, с която да бъдат извършвани платежни операции, и му е
издадена кредитна карта „Mastercard”; че на сочената дата е извършена описаната
трансакция от 825,10лв. в полза на трето за спора лице, за което своевременно е
уведомил ответника; че ответникът е изпадал в забава за плащане.
В тежест на ответника е да докаже автентичността на платежната операция (че
изхожда от ищеца), нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че
операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата.
Съдът е отделил за безспорно в отношенията между страните, че между тях е
сключен договор за издаване и ползване на кредитна карта, с която да бъдат
извършвани платежни операции от страна на ищеца и на последния му е издадена
кредитна карта „Mastercard”; че на сочената дата е извършена описаната трансакция от
825,10лв. в полза на трето за спора лице; че на 21.07.2022г. ищецът е депозирал пред
ответника оспорване на процесната трансакция.
В хода на процеса ответникът не доказа фактите, за които носи тежестта, като не
установи и твърдението си, че ищецът е получил кратко текстово съобщение (СМС), в
което се съдържа 3Д парола, която е въвел за оторизиране на трансакцията. В
последното проведено открито съдебно заседание по делото ищецът призна и
представи доказателства, от които се установява, че на 08.06.2023г. банката му е
възстановила сумата от 825,10лв., която е предмет на настоящото производство. Това
действие представлява признание на предявения иск за главното вземане и чрез него
същото бива погасено в хода на процеса – факт, който следва да бъде съобразен
съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК и налага отхвърляне на иска поради извършеното плащане.
Спорен остава въпросът за момента на дължимост на лихва за забава върху
главното вземане. Ответникът се позовава на чл. 120.1 от общите условия, в сила от
01.09.2021г., към допълнително споразумение от 08.11.2021г. към сключения между
страните договор за издаване и обслужване на кредитна карта. Същият гласи, че в срок
до 10 работни дни от получаване на искането банката възстановява на клиента цялата
сума на платежната операция или му отказва възстановяването й, като посочва
основанията за отказ и органите, пред които клиентът може да направи възражение,
ако не приеме изложените основания за отказ. Счита, че в случая искането е
депозирано на 21.07.2022г. и лихва за забава се дължали от 05.08.2022г.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция
2
доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността
на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на
следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията,
освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за
измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо,
доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на
платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена
неразрешената платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на
платеца е не по-късно от датата, на която сметката е била задължена със сумата на
неразрешената платежна операция. Съгласно ал. 2 на същия член, когато платежната
операция е инициирана чрез доставчик на услуги по иницииране на плащане,
доставчикът на платежни услуги, обслужващ сметката, възстановява незабавно и във
всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден сумата по
неразрешената платежна операция и когато е приложимо, възстановява задължената
платежна сметка в състоянието, в което би се намирала, ако не беше изпълнена
неразрешената платежна операция.
Съдът намира, че от съдържанието на горните разпоредби може да се изгради
извод за императивния характер на съдържащите се в тях правни норми. При
наличието на повелителни правни норми, които са били в сила към датата на приемане
на общите условия към договора, последните следва да бъдат в пълно съответствие с
тях и не могат да им противоречат. В случая, предвид наличието на противоречие
между клаузите от ОУ и повелителни законови норми, приложение намират
последните. Ето защо, срокът за възстановяване на сумата е краят на следващия
работен ден, от който момент настъпва изискуемостта на вземането и се дължи законна
лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът е подал искане до банката за оспорване на
трансакцията, с което безспорно го е уведомил за същата, на 21.07.2022г., като
крайният срок за възстановяване на сумата е 22.07.2022г., който е петък - работен ден.
Считано от 23.07.2022г. ответникът се намира в забава, но ищецът претендира лихвата
от по-късна дата – 25.07.2022г. и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес,
съдът е ограничен от заявеното от страната. Законната лихва за забава върху
главницата от 825,10лв. за периода от 25.07.2022г. до 17.02.2023г. (датата на исковата
молба) възлиза на 49,24лв., изчислени на основание чл. 162 ГПК с помощта на
интернет калкулатор. До този размер предявеният акцесорен иск се явява основателен,
а за разликата до пълния предявен от 53,52лв. следва да бъде отхвърлен.
Ищецът има право на законната лихва и от момента на завеждане на исковата
молба – 17.02.2023г. до датата на плащането на главното вземане – 08.06.2023г., чийто
размер върху главницата от 825,10лв. възлиза на 29,31лв., изчислени на основание чл.
162 ГПК с помощта на интернет калкулатор. Тази сума също следва да му бъде
присъдена.
По разноските:
Съдът намира, че при този изход на спора право на присъждане на разноски
имат и двете страни, като ответникът следва да отговаря както за разноските за
уважената част от акцесорната искова претенция, така и за отхвърления иск за главното
вземане, тъй като плащането е извършено в хода на процеса и с поведението си е дал
повод за завеждането му. Твърденията му, изложени в писмена защита от 09.10.2023г.
(за каквато съдът не е давал срок за представяне) и представените към нея
доказателства, не следва да бъдат обсъждани, тъй като възможността за въвеждане на
нови твърдения и ангажиране на доказателства на този етап е преклудирана. Видно е,
че такива е могъл да изложи в хода на процеса, предвид че става въпрос за факти от 13-
14.05.2023г., тоест непосредствено след първото открито съдебно заседание, а по
3
делото са проведени общо три такива, последното от които на 05.10.2023г. Отделно от
това, със съобщение от 10.10.2022г. банката изрично е уведомила ищеца, че отказва да
уважи оспорването му, което обуславя необходимост от завеждане на искова
претенция за разрешаване на спора между страните. В хода на процеса ответникът
също имаше поведение по оспорване на исковете, което също показва наличие на
повод за завеждане на делото. Предвид това, ответникът следва да отговаря за
разноски.
Ищецът е сторил разноски в размер на 100лв. за държавни такси и 480лв. за
адвокатско възнаграждение. Следва да му се присъдят изцяло разноските за иска за
главното вземане, възлизащи на 50лв. за държавна такса и 240лв. за адв.
възнаграждение. Остатъкът от разноските в общ размер от 290лв. следва да му се
присъдят съразмерно на уважената част от акцесорния иск или 266,80лв. Общият
размер на дължимите разноски възлиза на 556,80лв.
Ответникът е доказал разноски в размер на 450лв. за депозит за експертиза и
претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя
на 100лв. От общия размер на разноските – 550лв., следва да му се присъди
пропорционална част на отхвърлената част от акцесорния иск или 43,98лв.
След извършена съдебна компенсация на разноските на двете страни, следва
само на ищеца да се присъдят разноски от 512,82лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
срещу /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление: /населено
място/, иск за заплащане на сумата от 825,10лв., представляваща стойност на
неразрешена (неоторизирана) платежна операция, извършена на 07.07.2022г. от
банковата сметка на ищеца, открита при ответника, обслужваща кредитната му карта
„Mastercard”, поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на Д. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 49,24лв., представляваща законна лихва за
забава върху главницата от 825,10лв. за периода 25.07.2022г.-17.02.2023г. (датата на
исковата молба), както и законната лихва за забава върху главницата от 825,10лв.,
дължима за периода от датата на исковата молба – 17.02.2023г. до датата на плащането
на сумата – 08.06.2023г., възлизаща в размер от 29,31лв., както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 512,82лв., представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за законна лихва за забава за периода 25.07.2022г.-17.02.2023г. за разликата над
уважения размер от 49,24лв. до пълния предявен от 53,52лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4