Решение по дело №713/2021 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 62
Дата: 9 май 2022 г. (в сила от 28 май 2022 г.)
Съдия: Мая Банчева
Дело: 20211230200713
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Петрич, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20211230200713 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. С. П., ЕГН ********** от с. С., ул. „В.Л.“ № ***, общ. П.,
против Наказателно постановление № 21-0314-000904 от 18.08.2021 г. на ВПД Началник РУ
към ОДМВР – Б., РУ П..
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени
процесуални нарушения, в това число липса на посочване на конкретни факти и
обстоятелства подкрепящи административното обвинение. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата, като моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление и да осъди административнонаказващия орган да заплати
сторените разноски.
Административнонаказващият орган – ВПД Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ П., редовно
призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната
преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и
потвърждаването му.
Районна прокуратура – Б., ТО – П. не изпраща представител и не взема становище по
делото.
1
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от проведени
съдебни заседания, разпитани са свидетелите М. А. С. и Г. Н. Д..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Безспорно се установи по делото, че на 01.08.2021 г. около 22.00-22.10 часа в гр. П. на ул.
„Р.“, компетентните органи на МВР спрели за проверка лек автомобил Сеат Леон 1.9 ТДИ с
рег. № ***, собственост на жалбоподателя и управляван от него. В хода на проверката,
полицейските служители извършили проверка на водача на проверявания автомобил за
употреба на алкохол. За целта лицето било тествано с техническо средство Дрегер Алкотест
7410 с фабричен номер ARSM-0171, който отчел положителен резултат от 0.57 промила
количество алкохол измерено от издишания въздух с проба № 0389, извършена в 22.18 часа
на 01.08.2021 г., като на водача е издаден и талон за медицинско изследване номер 0057009.
В резултат на установеното, полицейските служители приели, че жалбоподателят управлява
МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда
до 0.8 на хиляда включително, поради което на същата дата – 01.08.2021 г., М. А. С. – мл.
автоконтрольор при ОДМВР Б., РУ П., в присъствието на свидетеля Г. Н. Д., съставил
АУАН Серия GА № 423275 против Б. С. П. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП.
АУАН бил връчен на жалбоподателя непосредствено след съставянето му, без възражения
от негова страна.
При съставянето на акта са иззети като доказателства свидетелството за управление на МПС
на нарушителя – СУМПС № ********* и контролен талон № 6115073, за което е издадена
ЗППАМ № 21-0314-000191/01.08.2021 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, съгласно която
временно е отнето СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса с отговорността, но
не повече от 18 месеца, както и СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели с
номер ***, за което е издадена ЗППАМ № 21-0314-000192/01.08.2021 г. по чл. 171, т. 2А, б.
„б“ ЗДвП, съгласно която е прекратена регистрацията на ППС с рег. № *** за срок от 6
месеца, считано от 01.08.2021 г., видно от приобщената към доказателствения материал по
делото Справка за нарушител/водач касаеща жалбоподателя.
Съгласно издадения на С.В.К. талон за медицинско изследване номер 0057009, е извършена
химическа експертиза, резултатите от която са обективирани в Протокол за химическа
експертиза № 234 от 03.08.2021 г., съгласно който в кръвната проба, иззета от
жалбоподателя се констатирало наличието на етилов алкохол в количество 0.55 промила.
Въз основа на така съставения акт, на 18.08.2021 г. ВПД Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ
П., издал обжалваното НП № 21-0314-000904/18.08.2021 г. в което възприел изцяло
описаната в АУАН фактическа обстановка, както и количеството алкохол в кръвта на
жалбоподателя съгласно ПХЕ 234/03.08.2021 г. и за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, на
основание чл. 174, ал.1, т.1 ЗДвП, наложил на жалбоподателя Глоба в размер на 500.00
/петстотин/ лева, Лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца; На основание Наредба
№ Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 /десет/ контролни точки.
2
Процесното наказателно постановление е връчено на С.С. П. на 24.08.2021 г. В
законоустановения срок – на 30.08.2021 г., същото е обжалвано, като е депозирана жалба до
Районен съд П. чрез наказващия орган, инициирала настоящото производство.
В съдебно заседание са разпитани актосъставителят М. А. С. и свидетелят по съставянето на
акта Г. Н. Д.. И двамата свидетели установяват, че управляваният от жалбоподателя лек
автомобил бил спрян за проверка на 01.08.2021 г. около 22.00 – 22.10 часа. Изнасят, че в
хода на извършената проверка водачът на автомобила – П. объркал изисканите от
служителите документи, свид.С. допълва, че усетил мирис на алкохол, а свид.Д. твърди, че
нарушителят му казал, че пил бира, поради което проверяващите изпробвали водача за
употреба на алкохол. Получената проба била положителна и отчела наличие на алкохол в
кръвта на жалбоподателя 0.57 промила. В резултат на извършената проверката бил съставен
АУАН против жалбоподателя, като на същия бил издаден протокол за медицинско
изследване и бил заведен от свид.Д. до Спешен център, за да даде кръв за изследване.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, т.к. намира, че същите са
обективни, еднопосочни и непротиворечиви, кореспондират помежду си и потвърждават
изцяло изложената по-горе фактическа обстановка.
В хода на съдебното следствие, по искане на защитата на жалбоподателя е назначено
повторно извършване на химически анализ на контролната проба на Б.П., взета въз основа
на талон за медицинско изследване № 0057009 от 01.08.2021 г. По делото е приета и
приобщена като доказателство Съдебна химикотоксилогична /токсикохимична/ експертиза,
изготвена от гл. ас. д-р Б.Г.М. – химик, съдебен токсиколог в специализираната
химикотоксилогична лаборатория на ВМА - С.. Съгласно експертното заключение, при
повторното изследване на пробата кръв (контролна), взета от жалбоподателя, извършено на
16.02.2022 г., е установена концентрация на етанол в кръвта 0.14 промила. Установената
разлика от 0.41 промила между стойностите на алкохол в двете вакуумни епруветки
(основна и контролна) надвишава два пъти допустимата по Наредба 1/2017 г. (чл.27, ал.4)
разлика от 0.2 промила между повторни анализи на една и съща проба кръв. Изследването
на контролната проба кръв е извършено извън тримесечния срок на съхранение, осигуряващ
стабилност на пробата, съгласно Наредба 1/2017 г., като при повторното изследване е
констатиран нетипичен тъмнокафяв цвят на пробата кръв, без да е установен мирис на
разложителен процес. Вещото лице заключава, че установената концентрация на алкохол в
кръв 0.14 промила при извършеното повторно изследване, не може да бъде взета под
внимание за целите на експертизата, поради очевидно настъпил процес в пробата, който
компрометира резултата от изследването.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
3
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображения:
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, в рамките на правомощията си, съдът обсъди акта първо от
формална страна, при което констатира следното:
В настоящия казус, Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – И. А.
Т. – ВПД Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ П., който към дата 18.08.2021 г. е бил
оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно лице – М. А. С. на длъжност мл. автоконтрольор при
ОДМВР Б., РУ П., който безспорно е длъжностно лице и е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като санкцията за нарушението е индивидуализирана правилно.
Съдът не споделя доводите за опорочена процедура по ЗАНН, свързана с липсата на пълно
описание на фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Напротив –
налице са всички елементи от състава на административното нарушение, като същите са
поднесени по ясен и разбираем начин, като изрично, както в АУАН, така и в НП е посочено
на коя дата и на кое място водачът е бил установен да управлява собствения си автомобил
под въздействието на алкохол, както и е посочена концентрацията на алкохол в кръвта на
жалбоподателя и начина на определянето й. Това описание е достатъчно изчерпателно и не
създава никакви затруднения пред жалбоподателя или съда да разбере в какво точно АНО
твърди, че се изразява нарушението.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава
на вмененото му нарушение, като същият не се е съобразил с разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1
ЗДвП, съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. И правилно АНО е
4
наложил на жалбоподателя предвиденото в санкционната норма на чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП
кумулативно наказание глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, за това, че е управлявал моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо средство и
медицинско и химическо изследване, определящо концентрацията на алкохол в кръвта над
0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително.
Безспорно е по делото, че жалбоподателят на инкриминираните дата, час и място е имал
качеството на водач и е управлявал собствения си лек автомобил Сеат Леон с рег. № ***,
което обстоятелство се потвърждава от свидетелските показания събрани в хода на
съдебното следствие, като същото не се оспорва и от жалбоподателя.
По недвусмислен и категоричен начин се доказа и че жалбоподателят е управлявал
собствения си автомобил под въздействието на алкохол. Свид.Д. установява, че при
извършената проверка на 01.08.2021 г. жалбоподателят му казал, че е пил бира, който факт
не се оспорва и от самия жалбоподател, който в жалбата си твърди, че е употребил
минимално количество алкохол – една чаша бира.
В АУАН актосъставителят ясно, точно и конкретно е посочил количеството алкохол
измерено от издишания въздух – 0.57 промила, както и начина, по който същото е
установено – чрез техническо средство Дрегер Алкотест 7410 с фабричен номер ARSM-0171
с проба № 0389, извършена в 22.18 часа на 01.08.2021 г., посочил е и номера на издадения
талон за медицинско изследване – 0057009. В обжалваното постановление АНО, освен
констатираното в акта, е посочил и резултата от извършеното медицинско изследване – 0.55
промила, както и документа въз основа на който е определен този резултат – ПХЕ /протокол
за химическа експертиза/ № 234/03.08.2021 г., приложен по делото. При съставянето,
съответно издаването и на двата акта са спазени изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Разликата в концентрацията на алкохол, в
конкретния случай в размер на 0.02 промила е в съответствие с визираното в чл.22, ал.2 от
цитираната наредба.
Поради това, съдът приема за доказано, че жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на административното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, като е нарушил
забраната да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол.
От субективна страна предвид формалния характер на нарушението (липсата на
съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в
случая е налице. Жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство с ясното
съзнание, че преди това е употребил алкохол.
При формиране на изложените изводи, съдът отчете изготвената в хода на съдебното
производство съдебна химикотоксилогична /токсикохимична/ експертиза на контролната
проба на Б.П., взета въз основа на талон за медицинско изследване № 0057009 от 01.08.2021
г. , но съобрази също така, както бе посочено по – горе и както е отразено в заключението на
5
вещото лице, че изследването на контролната проба кръв е извършено извън тримесечния
срок на съхранение, осигуряващ стабилност на пробата, съгласно Наредба 1/2017 г., като е
констатиран нетипичен тъмнокафяв цвят на пробата кръв, без да е установен мирис на
разложителен процес. Поради изложеното вещото лице заключава, че установената
концентрация на алкохол в кръв 0.14 промила при извършеното повторно изследване, не
може да бъде взета под внимание за целите на експертизата, поради очевидно настъпил
процес в пробата, който компрометира резултата от изследването.
Съдът не приема възражението на защитата за накърнени права на жалбоподателя поради
факта, че изтичането на тримесечния срок не се дължи на негова вина. В случая следва да се
прецени дали е допуснатото нарушение довело до ограничаване на правата на
санкционираното лице, респективно дали се явява основание за отмяната на санкционния
акт на формално основание. В тази връзка, по делото не се констатират каквито и да било
основания да се счита, че проведеното химическо изследване на пробата е било опорочено.
Напротив, заключението на първата експертиза кореспондира с резултата от техническото
средство в насока, че алкохолната концентрация в кръвта на жалбоподателя към
инкриминирания момент е била над законоустановения минимум от 0.5 на хиляда.
Ето защо, настоящият състав счита, че в конкретния случай отговорността на
жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на производствените правила, а наказанието е правилно
индивидуализирано в предвидения от закона абсолютен размер. Нарушението не
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Самият
жалбоподател не ангажира никакви конкретни доказателства, които да сочат на занижена
обществена опасност.
Поради всичко изложено, съдът намира обжалваното наказателно постановление за
законосъобразно и същото следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора и направените в хода на производството разноски, платени от
бюджета на съда, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сторените разноски за
повторно извършване на химическа експертиза в размер на 292.50 /двеста деветдесет и два
лава и петдесет стотинки/ лева, представляващи възнаграждение на вещото лице за
изготвената експертиза.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 21-0314-000904 от 18.08.2021 г. на ВПД
Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ П., с което на Б. С. П., ЕГН ********** от с. С., ул.
„В.Л.“ № ***, общ. П., за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е наложено на основание чл.
6
174, ал. 1, т. 1 ЗДвП – наказание „Глоба“, в размер на 500.00 /петстотин/ лева, Лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети
общо 10 /десет/ контролни точки.

ОСЪЖДА Б. С. П., ЕГН ********** от с. С., ул. „В.Л.“ № ***, общ. П., да заплати по
сметка на РС-П., сумата от 292.50 /двеста деветдесет и два лава и петдесет стотинки/ лева,
представляващи възнаграждение на вещото лице за изготвената експертиза.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.


Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7