Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 717,29.11.2019 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1181
по описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, с цена 1562.40 лв. – главница.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че между
страните е бил сключен Договор за кредит № max_********* / 11.10.2018 год., по силата на който ищеца
е предоставил на ответника парична сума, срещу задължението на последния да я
възстанови, ведно с договорна лихва на 10 погасителни вноски, всяка от които в
размер на 156.24 лв., съгласно погасителен план. Ищеца твърди в молбата, че е
предоставил на ответника цялата необходима информация преди сключване на
договора, като последния с подписването му е приел и удостоверил, че е уведомен
и съгласен с клаузите на договора, но не е погасил нито една от дължимите
вноски и останал задължен със сумата от 1562.40 лв. Поради неизпълнение на
договорните задължения от ответника ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В
заповедното производство ответника възразил и съобразно указанията на съда
ищеца предявява иск за установяване на вземането в размер на 1562.40 лв. -
главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
и разноски в заповедното производство. В съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител.
В месечния срок по чл.131 от ГПК
ответника не е представил отговор на исковата молба. В съдебно заседание чрез
процесуален представител ответника оспорва предявения иск и по основание и по
размер, като твърди, че е имало преддоговорни
отношения между страните, но не и сключен договор, поради което счита, че няма
задължения към ищеца, възникнали на заявеното от него основание. Моли да се
отхвърли иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 649/2019 год. на
ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника. Подаденото от ищеца
заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение
№ 481/14.05.2019 год. за сумата 1562.40
лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата от
08.04.2019 г., представляваща задължение
по Договор за кредит № max_********* от
11.10.2018 г., като са присъдени и направените в заповедното производство
разноски. Длъжника е възразил в заповедното производство, че не дължи
изпълнение на вземането за което е издадена заповедта за изпълнение, поради което
и на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Това определя правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн.
чл.422 от ГПК.
От представеното по делото копие от Договор за кредит № max_********* от дата 11.10.2018 год., сключен съгласно ЗПФУР, ЗПК и ЗЕДЕУУ е видно, че между страните е сключен договор за кредит по силата на който ищеца предоставя на ответника заем в размер на 800 лв., при ГПР 34.78 % и ГЛП 32.11 %, за срок от 10 месеца срещу задължението на ответника да възстанови заемната сума ведно с договорна лихва на 10 равни месечни вноски в размер на по 92.24 лв., при посочена обща сума за възстановяване в размер на 922.40 лв. В самия договор е посочено, че се сключва след подадена заявка от ответника, одобрена от кредитора, както и че на ответника е предоставена цялата задължителна преддоговорна информация, както и Общите условия относими към индивидуалния договор за кредит. Видно от чл.4, ал.2 от договора кредиторът предоставя земната сума или в брой на каса на Изи Пей, или по банковата сметка на ответника, след подписване на договора. В чл.6 от договора има посочен погасителен план, видно от който първата дължима вноска за погасяване на задължението е дължима на дата 20.11.2018 год., а последната падежна дата е 20.08.2019 год. В чл.10, ал.1 от договора е посочено, че ответника при кандидатстване за кредита е заявил желание за бързо разглеждане на искането му, като за това дължи на кредитора парична сума за бързо разглеждане в размер на 239.20 лв., платима на равни месечни вноски, ведно с вноските за погасяване на кредита. В чл.10, ал.2 от договора е посочено, че ответника е заявил и желание за експресно обслужване по своя кредит, за което дължи на кредитора парична сума за експресно обслужване в размер на 400.80 лв., платима на равни месечни вноски, добавени към погасителните вноски по кредита,а в ал.3 на чл.10 от договора е посочен и пълния размер на дължимата от ответника сума 1562.40 лв., включваща вноските по кредита и вноските за бързо разглеждане и експресно обслужване, или ответника е следвало да внася по сметка на кредитора месечна вноска в размер на 156.24 лв. В договора се съдържат личните данни на ответника , а за подпис на кредитополучател са положени цифрите. Други доказателства гласни, или писмени от ищеца за устновяване на исковите му претенции не са представени по делото, въпреки указаната доказателствена тежест в определението за насрочване на съдебно заседание и допълнителните указания на съда за обстоятелствата и фактите по делото, които не са доказани.
При така установеното съдът прави
следните изводи : Съдът е сезиран с претенции за установяване на вземане
по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние, чрез средства за
комуникация с правна квалификация чл. 422,
вр. 415 ГПК.
Основните възражения на ответника, са в посока, че липсва валидна облигационна
връзка между страните от която да е възникнало задължение на ответника към
ищеца.
Възраженията съдът счита за основателни по следните съображения : От единственото
представено по делото писмено доказателство не се установи между ответника и ищеца
да е постигнато съгласие и сключен договор за потребителски кредит при
заявените параметри в исковата молба. Закона за потребителските кредити под
режима, на който попада и твърдяната от ищеца договорната връзка /арг. от противното от чл. 4 ЗПК/,
по която се търси изпълнение, предписва форма действителност на договорите за
потребителски кредити – обикновена писмена /чл.
10, ал. 1 ЗПК/. Формата се счита спазена, когато комуникацията между
страните е водена от разстояние /по телефон, през интернет или чрез други
технически средства/, а съгласието им е обективирано
в електронен документ и с препис от същия, на хартиен носител и удостоверява
договорната връзка между страните, ако съдържа индивидуализиращи белези и
данни, установяващи категорично кой е техният автор, какво е тяхното
съдържание, както и каква е била целта да бъдат отправени. По делото не се представи електронен документ,
отговарящ на изискванията на ЗЕДЕУУ и подписан при условията на чл.13, ал.1
от ЗЕДЕУУ, удостоверяващ възникването на
облигационна връзка по договор за кредит между ответника и ищеца. Нещо повече,
липсва каквото и да е доказателства, че ответника е отправил заявка до ищеца за
отпускане на кредит от разстояние по смисъла на чл.2 от ЗЕДЕУУ.
Заявената от ищеца договорната връзка по кредитното правоотношение е сключена от разстояние. Тя попада под режима на ЗПФУР, който има за цел да осигури защита на потребителя при предоставяне на финансови услуги от разстояние /чл. 2 ЗПФУР/. Именно, с оглед постигането на тези цели, законът задължава доставчикът на услуги от разстояние /в това число финансови/ да предостави на потребителя, преди той да бъде обвързан от предложението или договора, информация за услугата и то по ясен и разбираем начин, на хартиен или друг траен носител, като тя бъде пълна, вярна и разбираема и не въвежда потребителя в заблуждение /чл. 8, чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 ЗПФУР/. Тежест на доказване за установяване на тези обстоятелства се носи от доставчика /арг. от чл. 18, ал. 1 ЗПФУР/. Доказателства в тази насока не са ангажирани от ищцовата страна, въпреки указанията на съда относно разпределението на доказателствената тежест. От изложеното следва, че ищецът не е провел пълно и главно доказване относно възникването на правоотношение по договор за потребителски кредит между него и ответника.
Съдът счита, че дори и да се приеме за
установено, че е на лице сключен договор за кредит между страните то иска е
неоснователен по следните съображения : Договора за кредит е реален договор. Реален е договорът, чийто фактически състав включва освен
съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет.
Следователно елементите от фактическия състав на договора кредит/заем са първо,
съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума
от заемодателя на заемателя. Доказателствена
тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия
състав на договора заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него
изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено
договорно задължение на последния. По делото липсват каквито и да било
доказателства, че ищеца е предоставил на ответника заемната сума в размер на
800 лв. по някой от начините, посочени в чл.4, ал.2 от самия договор т.е.
липсват доказателства договора да е породил своето действие и съответно за
ищеца да възникне правото, а за ответника задължение да възстанови заемната
сума.
В заповедното производство ищеца е заявил сумата от 1562.40 лв., като
дължима главница по договора за кредит, а видно от договора главницата по същия
е в размер на 800 лв., а остатъка са парични суми дължими за бързо разглеждане
на заявлението – 239.20 лв. и експресно обслужване по кредита – 400.80 лв. В
исковото производство съдът е обвързан с основанието, посочено от заявителя за
възникване на вземането в заповедта за изпълнение и не може в производството по
чл.422 от ГПК да се разглеждат вземания на ищеца, възникнали на други
основания, което обуславя неоснователност на иска.
Видно от договора последната падежна дата за погасяване на задължението
по договора за кредит е 20.08.2019 год. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 08.04.2019 год. т.е. преди настъпване на крайната изискуемост
на вземането, а нито в заявлението за издаване на заповед, нито в исковата
молба ищеца е твърдял, че договора е прекратен, а вземането е обявено за
предсрочно изискуемо. Липсват доказателства по делото ответника да е бил
уведомен от кредитора, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо, поради
което съдът счита, че към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК ищеца не е имал изискуемо
вземане към ответника, ако се приеме, че между тях е бил сключен договор за
кредит, което е още едно основание за отхвърляне на предявения иск.
С оглед изхода на спора ищеца няма право на
разноски нито в заповедното, нито в исковото производство и същите следва да се поемат от него така
както ги е направил. Ответника не е направил искане за присъждане на разноски,
поради което същите следва да останат за него сметка така както ги е направил.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Би Енд Джи Кредит“, ООД ЕИК *********,
седалище и адрес гр.София, район “Изгрев“, ул.“Незабравка“ № 25, ет.5,
п.к.11132, представляван от Б.К.Б.и С.И.Г.- управители, действащи чрез
пълномощника си юрисконсулт А.К.Д. против
В.Г.В., ЕГН ********** *** иск за установяване съществуването на вземане в размер
на 1562.40 лв. - главница, представляваща задължение по Договор за кредит № max_********* от 11.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
08.04.2019 г. до окончателното изплащане, за което по реда на чл.410 от ГПК е издадена Заповед
за изпълнение № 481 / 14.05.2019 год. по ч.гр.д. № 649/2019 год. на РСТ, с
правно основание чл.422 от ГПК, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :