Присъда по дело №776/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 32
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Красимира Дончева Стоянова
Дело: 20225500200776
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 септември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 32
гр. Стара Загора, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира Дончева Стоянова
СъдебниЛюба Г. Текелиева Вълканова

заседатели:Мариана Цв. Балабанова
при участието на секретаря К.Д.Ц.
и прокурора Ю. С.
като разгледа докладваното от Красимира Дончева Стоянова Наказателно
дело от общ характер № 20225500200776 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. З. М., роден на *** г., в гр. К.,
български гражданин, със средно образование, неженен, работи като шофьор
***., с постоянен адрес *** и настоящ адрес: ***, неосъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 28.04.2022 г. в землището на гр. Крън, общ. К., обл.
Стара Загора е извършил съвкупление с лице от женски пол – С. А. Ю., с ЕГН
**********, като я принудил към това със сила, поради което и на основание
чл.152, ал.1, т.2 от НК и чл.58а, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на “ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА подсъдимия М. З. М., с п.с., за ВИНОВЕН в това, че
на 28.04.2022 г. в землището на гр. Крън, общ. К., обл. Стара Загора, е
отвлякъл другиго – С. А. Ю., с ЕГН **********, поради което и на основание
чл.142, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ.
1
НА ОСНОВАНИЕ чл.23, ал.1 от НК НАЛАГА на подсъдимия М. З.
М., с п.с., ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
НА ОСНОВАНИЕ чл.59, ал.1 и ал.2 от НК при изпълнение на
наказанието “лишаване от свобода” да се ПРИСПАДНЕ времето, през което
подсъдимият М. З. М. е бил задържан по ЗМВР и НПК и с МН “Задържане
под стража” по ДП № 284 ЗМ-665/2022 г. по описа на РУ – К., считано от
28.04.2022 г. до 25.10.2022 г..
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото: 1 бр. червено–
черен на цвят суитчър с цял цип отпред; 1 бр. дамски долни гащи (бельо),
бежови на цвят с флорални мотиви отпред; дактилоскопни следи от
вътрешната страна на предна дясна врата на автомобил марка „Пежо
Партнер“ с рег.№ СТ7135ВР – приложени по ДП и кръвни проби от лицето М.
З. М. за биологичен анализ - на съхранение в РУ - К. ДА СЕ УНИЩОЖАТ
като вещи с незначителна стойност.
ОСЪЖДА подсъдимия М. З. М., с п.с., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Министерство на вътрешните работи по бюджетната сметка на ОД на МВР –
Стара Загора сумата от 1188,79 лева /хиляда сто осемдесет и осем лева и 79
стотинки/ разноски по делото, направени в хода на досъдебното
производство.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и протестиране в 15-
дневен срок, считано от днес пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 32 от 25.10.2022 г.
по НОХД № 776 по описа за 2022 г. на Окръжен съд –
Стара Загора


Обвинението против подсъдимия М. З. М., с ЕГН **********е в това,
че на 28.04.2022 г. в землището на гр. Крън, общ. К., обл. Стара Загора е
извършил съвкупление с лице от женски пол – С. А. Ю., с ЕГН **********,
като я принудил към това със сила – престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК
и за това, че на 28.04.2022г. в землището на гр. Крън, общ. К., обл.
Стара Загора, е отвлякъл другиго – С. А. Ю., с ЕГН ********** –
престъпление по чл.142, ал.1 от НК.

В проведеното по делото разпоредително заседание, при изслушване
становищата на страните по чл.248, ал.1, т.1–8 от НПК подсъдимият М. и
защитника му направиха искане за разглеждане на делото по реда на Глава
ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
На основание чл.252, ал.1 от НПК съдът разгледа делото незабавно
след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава ХХVІІ от
НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият М. направи
изявление, с което призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатите срещу
подсъдимия М. обвинения по обвинителния акт. Заявява, че описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка е изяснена всестранно и
обвиненията са доказани по несъмнен начин. Предлага на съда при
определяне размера на наказанието „Лишаване от свобода“ за всяко от
извършените от подсъдимия М. З. М. престъпления да отчете превеса на
смекчаващите отговорността му обстоятелства, което да редуцира с 1/3
заради направените от него самопризнания и на основание чл.58а, ал.1 от НК,
като така намалените наказания да не надвишават 3 години. Предлага да се
приложи разпоредбата на чл.23 от НК и да се наложи едно общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода” в размер на по-тежкото от двете,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи за
изпитателен срок от 5 години.
Защитникът на подсъдимия М. – адв. Р. К. от АК – Хасково, в хода
на съдебните прения не оспорва фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието. Развива съображения, че е доказана вината на
подзащитният му в извършване на двете престъпления по обвинението. Моли
1
съдът да определи на подзащитния му М. наказание „Лишаване от свобода“ и
за двете престъпления по обвинението срещу него, като размера на всяко да
индивидуализира при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
което да се редуцира с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК. Моли размера на
наказанието „Лишаване от свобода“ за всяко престъпление така да бъде
определен, че да позволява приложението на института на условното
осъждане, като развива подробни съображения за наличието на основания за
това. Моли за приложение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, като на
подсъдимият М. се наложи едно общо най-тежко наказание “Лишаване от
свобода” в размера на по-тежкото от двете, изпълнението на което да се
отложи за изпитателен срок от 5 години. По отношение на веществените
доказателства, счита същите за вещи с незначителна стойност и предлага да
бъдат унищожени.
Подсъдимият М. З. М. поддържа пледоарията на защитника си и в
последната си дума моли за условно наказание.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 28.04.2022 г. около 12,00-13,00 часа на обяд, подсъдимият М. М.
бил на работа дневна смяна и управлявайки служебен микробус „Пежо –
Партнер“ с рег. № СТ 7135 ВР се движел със стока – плодове и зеленчуци,
които следвало да достави на клиенти на фирмата в с. Енина и в с. Хаджи
Димитрово, общ. К.. Движейки се по това направление, навлизайки в
покрайнините на гр. Крън, подсъдимият М. видял пострадалата С. А. Ю. да
рови в контейнер за боклук, намиращ се встрани на пътното платно. До нея
стояла още една жена – свидетелката Х.Ж.М.. Подсъдимият М. разпознал
пострадалата С. Ю., тъй като преди две седмици я бил видял на същото място
сама. Достигайки до двете жени подсъдимият М. спрял, слязъл от микробуса
и се отправил към пострадалата С. Ю. с предложение да правят секс. Тъй като
последната отказала, подсъдимият М. със сила, дърпайки я за дрехите, в гръб
я качил на предната дясна седалка на микробуса, въпреки волята й и
съпротивлявайки се. Свидетелката М. се опитала с думи да спре действията на
подсъдимия М., но не успяла.
След това подсъдимият М. се качил в микробуса, привел го в
движение и се отправил в посока към находящата се в непосредствена
близост черешова градина. През това време пострадалата Ю. непрекъснато
викала „Пусни ме“. Достигайки до мястото и отдалечавайки се достатъчно от
свидетелката М., подсъдимият М. спрял микробуса, отправил към предната
дясна седалка и със сила извел пострадалата Ю. и я отвел до товарния отсек
на превозното средство. Изместил кашони със стока, за да освободи място, на
което да положи пострадалата. Същата през цялото време се опитвала да се
съпротивлява, но подсъдимият М. я държал здраво за дрехите, с едната си
2
ръка си свалил спортния панталон, с който бил облечен и извадил половият
си член, който бил възбуден. Със сила, държейки главата на пострадалата Ю.
с двете си ръце, насочил същата към члена си и я заставил да го удовлетвори
орално. Пострадалата Ю. непрекъснато въртяла главата си в опит да се
освободи, но не успяла. След това подсъдимият М. принудително обърнал
пострадалата с гръб, държейки я за дрехите й. С едната си ръка успял да
съблече панталона и бельото на пострадалата, с които била облечена и в тази
позиция, в гръб, започнал да й нанася шамари по седалището, а с възбудения
си полов член проникнал във влагалището й. Пострадалата Ю. започнала да
плаче и да умолява подсъдимият да я остави, но последният, въпреки волята
й, осъществил полов акт с нея, който траел около 5-10 минути, след което
еякулирал във влагалището й. По време на принудителното съвкупление
подсъдимият М. се опитвал да опипва гърдите на пострадалата.
След половият акт подсъдимият М. освободил пострадалата Ю.,
която облякла отново бельото и панталона си и слязла от микробуса, а след
това се отправила пеш към гр. Крън. Подсъдимият М., оставяйки
пострадалата на място, потеглил с микробуса в посока с. Хаджи Димитрово,
за да достави останалата стока. След това се прибрал в склада на фирмата за
още стока. Потегляйки за пореден курс към с. Енина, управителката на „БРЛ-
Фрукт“ ЕООД му се обадила, че е издирван от полицейски служители и
следва да се върне в базата на фирмата. Същият се върнал и признал за
стореното.
Видно от заключението на назначената и изготвена
Съдебномедицинска експертиза на живо лице № 59/2022 г., при прегледа на
свидетелката С. А. Ю., с ЕГН ********** са установени кръвонасядания в
дясната половина на седалищната област, причинено от действието на твърди
тъпи предмети и отговаря да е получено по време и начин, описани от
прегледаната. Описаното кръвонасядане е от характер да причини болка.
При прегледа на С. Ю. е установено, че девствената ципа е на
раждала жена, наличие на зачервяване по лигавицата на влагалището, което
може да бъде причинено от действието на твърди тъпи предмети, какъвто
представлява еректиралия полов член. Според експерта е възможно същото да
е резултат от алергична реакция, замърсяване, носенето на бельо от
изкуствени материи и др.. Експертизата е категорична, че анатомията на
девствената ципа към момента на прегледа, наличието на зачервяването на
предверието на влагалището, кръвонасядането на дясната седалищна област
не изключват възможността със С. Ю. да е извършено полово сношение без
нейно съгласие по време и начин съобщени от нея.
От заключението на назначената комплексна съдебна психолого-
психиатрична експертиза е видно, че свидетелката С. Ю. не страда от
психично заболяване. Експертизата сочи, че към 28.04.2022 г., включително и
към настоящия момент свидетелката С. Ю. е в състояние правилно да
възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за
3
тях, както и да участва във фазите на наказателното производство.
Становището на експертите е, че психичното състояние на
свидетелката С. Ю. от момента на започване на действията и употребената
физическа сила от страна на подсъдимия М. М. спрямо нея и до
приключването им се характеризира с прояви на силно напрежение,
тревожност, чувство за несигурност и застрашеност по отношение на
физическата й безопасност. Действията на подсъдимия М. М. и употребената
от него физическа сила към свидетелката С. Ю. са били възприети от
последната като действителна заплаха за здравето й и за нейната сигурност и
безопасност. Свидетелката С. Ю. е изпитала психически стрес от случилото
се.
По досъдебното производство е назначена и изготвена комплексна
съдебна психолого-психиатрична експертиза на подсъдимия М. З. М.. От
заключението е видно, че подсъдимият страда от „Диссоциално личностово
разстройство“. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Становището на
експертите е, че М. М. е способен правилно да възприема фактите имащи
значение по делото и да дава достоверни обяснения за тях.
Към момента на извършване на деянието подсъдимият М. М. е
чувствал силно сексуално желание, действал е импулсивно и не се е
съобразявал с желанието на жертвата. Непосредствено след извършване на
деянието подсъдимият М. М. е продължил да изпълнява трудовите си
задължения. Към настоящия момент психичното му състояние позволява да
участва във фазите на досъдебното и съдебното производство, както и да
изтърпява наказание.
Становището на експертите е, че подсъдимият М. М. представлява
опасност за околните и има опасност да извърши престъпление. Към
настоящия момент не се нуждае от болнични грижи в специализирано психо-
неврологическо лечебно заведение по принудителен ред. Личностовата
структура на подсъдимия М. М. се характеризира с липса на емпатия и
търсене на вината в околните. Себеотносен и склонен да обвинява другите за
проблемите си.
От заключението на изготвената по делото дактилоскопна
експертиза – Протокол № 113 от 20.05.2022 г. е видно, че следата, иззета при
оглед на местопроизшествие на 28.04.2022 г. от вътрешната вертикална рамка
на предна дясна врата на автомобил марка „Пежо Партнер“ с рег. № СТ 7135
ВР не е годна за дактилоскопно изследване.

Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от направените от подсъдимия М.
самопризнания на всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и от изцяло кореспондиращите им доказателства, събрани в
4
хода на досъдебното производство, подкрепящи самопризнанията и
приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.374, вр. с чл.283 от
НПК. Кореспондиращите на самопризнанието доказателства, въз основа на
които се установява по несъмнен начин приетата от съда фактическа
обстановка са, както следва: Протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум /л.4-8 от ДП/; обясненията на подсъдимия М., в които прави
самопризнания от ДП; протоколи за разпит на свидетелите С. А. Ю. -
пострадала /л.15 от ДП/, Х.Ж.М. /л.16 от ДП/, Р.Г.Л. /л.17/, Г.К.Т. /л.18 от
ДП/; Протокол за разпознаване на лица и предмети /л.20-21 от ДП/; Протокол
за доброволно предаване /л.23 от ДП/; справка за съдимост на подсъдимия
/л.26 от ДП/; характеристични справки на подсъдимия /л.27-28 от ДП/;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.29 от
ДП/; Съдебномедицинска експертиза на живо лице № 59/2022 г. /л.56-58 от
ДП/; Комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза на С. А. Ю.
/л.61-81 от ДП/; Комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза на
М. З. М. /л. 89-109 от ДП/; Протокол за извършена дактилоскопна експертиза
№ 113 /л.117-121 от ДП/, както и от актуалната сравка за съдимост, приета от
съда.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът
намери за безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието
си подсъдимият М. З. М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК, като на 28.04.2022 г. в
землището на гр. Крън, общ. К., обл. Стара Загора е извършил съвкупление с
лице от женски пол – С. А. Ю., с ЕГН ********** като я принудил към това
със сила.
Непосредствен обект на това престъпление са обществените
отношения, осигуряващи свободния избор на сексуален партньор на лицата
от женски пол, с оглед което пострадал може да бъде само лице от женски
пол. Наред с това, доколкото е невъзможно осъществяването на полов
контакт без физическо съприкосновение с жертвата, тези престъпления са
свързани и със засягане на личната свобода на пострадалата.
Изпълнителното деяние на довършеното престъпление включва
съвкупление с пострадалата. Същественото в случая е осъществяването на
съвкуплението без съгласието на пострадалата. За съставомерността на
деянието не е необходимо пострадалата да се е съпротивлявала наистина,
достатъчно е да е изразила несъгласието си с половия акт, целен от
извършителя. Не е необходимо съпротивата й да е била продължителна, нито
пък жертвата да е изчерпала всички възможности да се защити. За
преодоляването на това несъгласие деецът използва сила или заплашване.
5
Също както при блудството, принудата (физическа или психическа) е
средство, начин за сломяване и преодоляване съпротивата и несъгласието на
пострадалата. За да е налице престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК,
насилието или заплашването трябва да са насочени към извършване на
съвкупление.
От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия
М. чрез употреба на сила над пострадалата - съборил я е в товарната част на
микробуса, заставил я към орален акт, а в последствие, обръщайки я с гръб
към себе си осъществил принудителен полов акт, опипвайки я. В това време
пострадалата С. изразила изричното си несъгласие с действията на
подсъдимия – тя се съпротивлявала, заплакала, молела да я остави. Въпреки
това подсъдимият М. продължил и довършил намеренията си.
Изнасилването като сложно съставно престъпление, характеризиращо
се с престъпно съвкупление с лице от женски пол, което се осъществява
против волята на жертвата и едновременно с това използване на сила с цел
сломяване на несъгласието и съпротивата. Престъпното съвкупление е
резултатно двуактно престъпление, което засяга половата неприкосновеност и
личността на жертвата и поради това, не е необходимо половият акт да бъде
физиологически завършен. В случая, престъпното полово сношение е
завършено. Всички обективни действия на подсъдимият са били насочени
към осъществяване на полов контакт с пострадалата, против волята на
последната. За целта той е употребил сила.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият с пряк
умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият М.
е планирал действията си, отвлякъл е пострадалата в черешовата градина и е
посегнал на половата й неприкосновенност. Горепосочените действия и
цялостно поведение на подсъдимият М. говорят за наличието на пряк умисъл
за извършенване на престъпно посегателство срещу половата
неприкосновеност на пострадалата С. Ю., представляващо изнасилване по
смисъла на чл.152, ал. 1, т. 2 от НК.
Съдът намери за безспорно установено по делото, че по
гореописания начин с деянието си подсъдимият М. М. е осъществил от
обективна и субективна страна и състава на престъпление по чл.142, ал.1 от
НК, като на 28.04.2022 г. в землището на гр. Крън, общ. К., обл. Стара Загора,
е отвлякъл другиго – С. А. Ю., с ЕГН **********.
В случая подсъдимият М. чрез използване на физическа сила –
дърпане и поставяне в микробуса принудително е променил
местонахождението на пострадалата С. А. Ю., което само по себе си се явява
довършено в момента на напускане на мястото, на което пострадалата се е
намирала преди осъществяването на физическата принуда по отношения на
нея от страна на обвиняемия, довела до принудителна промяна на
местонахождението й.
6
По дефиниция отвличането по смисъла на чл. 142, ал. 1 от НК
съставлява принудителна промяна на досегашното местонахождение на
лицето. Безспорно е установено по делото, че пострадалата е напуснала
мястото, където се е намирала с факта на принудителното й качването от
подсъдимия М. в микробуса му, държейки я за дрехите й. Посоченото
действие представлява упражняване на насилие и е годно да изпълни със
съдържание включеният в състава на престъплението елемент принуда.
Изпълнителното деяние е отвличане, т.е. промяна местоположението на
пострадалия в пространството противно на неговата воля. То винаги е
свързано с ограничение за свободно придвижване, т.е. включва в себе си и
противозаконното лишаване от свобода. Без значение за съставомерността на
деянието е времетраенето на отвличането. То е завършено с факта на
отвличането. Ако след отвличането, с нови действия се извършат блудство
или изнасилване, какъвто е конкретният случай е налице реална съвкупност
от тези престъпления.
Престъплението е осъществено при пряк умисъл, като подсъдимият М.
е съзнавал, че противно на волята на пострадалата променя
местоположението й и ограничава свободата й на придвижване, като е искал
настъпването на тези общественоопасни последици. Наред с това той е
преследвал определена специфична цел – да бъде извършено съвкуплението,
но умисъла му е обхващал и отвличането на пострадалата Ю..

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с
принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия принцип в специалната част на закона за
извършеното от подсъдимия М. З. М. престъпление по по чл.152, ал.1, т.2 от
НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години.
При определянето и индивидуализацията на наказанията за
посоченото престъпление съдът обсъди направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено
опасния характер на деянието, личността на подсъдимия, подбудите за
извършване на деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия М. обстоятелства
съдът отчете младата му възраст /на 20 години към датата на деянието/,
чистото му съдебно минало и липсата на други образувани срещу него
досъдебни производства, направените признания в хода на ДП, с които е
спомогнал за разкриването на обективната истина по случая, изразеното
искрено съжаление за извършеното деяние.
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид, че
7
деянието разкриват около средната степен на обществена опасност на
деянията от този вид, с оглед начина му на извършване – изнасилването е
извършено през деня и по отновешие на възрастна жена.
Причина и условие за извършване на това престъпление се явява
желанието на подсъдимият да удовлетвори половия си нагон по престъпен
начин, мотивирано от диссоциалното личностово разстройство, от което
страда.
С оглед на гореизложеното, съдът индивидуализира и наложи
наказанието «лишаване от свобода» при превес смекчаващи отговорността
обстоятелства над минималния и под средния размер, а именно в размер на
три години.
Съдът, с оглед на гореизложеното и на основание чл. 373, ал.2 от
НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК индивидуализира наказанието лишаване от
свобода при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, в размер на три години, което като намали с една трета наложи
на подсъдимия М. наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Съдът прие, че изброените смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е
изключително по смисъла на чл.55, ал.1 от НК и не са налице основанията за
приложение на чл.58а, ал.4 от НК.
Съгласно принципа на законоустановеност на наказанието в
специалната част на закона за извършеното от подсъдимия М. З. М.
престъпление по второто обвинение - чл.142, ал.1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години.
При определянето и индивидуализацията на наказанията за
посоченото престъпление съдът обсъди направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено
опасния характер на деянието, личността на подсъдимия, подбудите за
извършване на деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства за това престъпление
съдът отчете тези, които взе предвид за първото престъпление.
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид, че
деянието разкрива около средната степен на обществена опасност на деянията
от този вид, тъй като е извършено през деня и пред погледа на друга жена –
свидетелката Христина М..
Причина и условие за извършване на това престъпление се явява
посоченото за изнасилването, а така също и незачитане от подсъдимия М. на
установения в страната правов ред.
С оглед на гореизложеното, съдът индивидуализира и наложи
наказанието «лишаване от свобода» при превес на смекчаващи отговорността
8
обстоятелства над минималния и под средния размер, а именно в размер на
четири години и шест месеца, което като намали с една трета на основание
чл.58а, ал.1 от НК и наложи на подсъдимия М. наказание лишаване от
свобода за срок от три години.
Съдът прие, че изброените смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е
изключително по смисъла на чл.55, ал.1 от НК и не са налице основанията за
приложение на чл.58а, ал.4 от НК.
Съдът на основание чл.23, ал.1 от НК наложи на подсъдимия М. З.
М. едно общо най-тежко наказание, а именно – “лишаване от свобода” за срок
от 3 години. Изпълнението на така определеното общо наказание съдът на
основание чл.66, ал.1 от НК постанови да бъде отложено за изпитателен срок
от 5 години.
Съдът счете, че са налице предпоставките, визирани в чл.66, ал.1 от
НК и за постигане целите на наказанието, и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на конкретния извършител не се налага същото да бъде
изтърпяно ефективно. От съществено значение за определяне на начина на
изтърпяване на наказанието са всички обстоятелства, които имат отношение
към личността на подсъдимия и очертават личната му обществена опасност. В
случая личната обществена опасност на подсъдимия М., както се посочи, е
ниска. Той не е осъждан, с добра характеристика е, осъзнава вината си и се
разкайва. Настоящото му противоправно поведение следва да се приеме за
изолиран случай в житейския му път. Съдът не намери пречки за отлагане
изпълнението на наказанието, защото процесът на поправяне и превъзпитание
на подсъдимия е започнал и не се налага той да бъде изолиран от обществото
в затворнически условия.
Предвид изложеното съдът намери, че за поправянето на подсъдимия
не е наложително той да изтърпи наказанието, което следва да бъде отложено
за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК при изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода“ приспадна времето, през което
подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и НПК, както и с МН “Задържане под
стража”, считано от 28.04.2022 г. до 25.10.2022 г..
Веществените доказателства по делото, както следва: 1 бр. червено–
черен на цвят суитчър с цял цип отпред, иззет като веществено доказателство
с Протокол за оглед на местопроизшествие от 28.04.2022 г.; 1 бр. бежови на
цвят с флорални мотиви отпред дамски долни гащи (бельо), иззети като
веществено доказателство по делото с Протокол за доброволно предаване от
29.04.2022 г.; дактилоскопни следи от вътрешната страна на предна дясна
врата на автомобил марка „Пежо Партнер“ с рег.№ СТ7135ВР – приложени по
ДП и кръвни проби от лицето М. З. М. за биологичен анализ - на съхранение
в РУ - К. съдът постанови да се унищожат като вещи с незначителна
9
стойност, след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на
подсъдимия М. З. М., направените разноски по делото, както следва: на ОД на
МВР – Стара Загора сумата от 1188,79 лева разноски по делото, направени в
хода на досъдебното производство.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
10
Съобщи за изтекли лични данни