№ 10304
гр. София, 17.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110100253 по описа за 2023 година
Предявен е от Р. Р. М. против „...............“ АД осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 236,88 лева, представляваща общата
стойност на неоснователно извършени плащания по договор за кредит „Бяла карта“ от
26.02.2019 г., сключен с „...............“ ООД, от която: сумата от 1 721,47 лева – по клауза за
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за осигуряване на обезпечение по чл.
20 от договора, сумата от 480 лева – по клауза за разходи за действия по събиране на
задълженията по чл. 21, ал. 4 от договора и сумата от 1 035,41 лева – по клауза за договорна
(възнаградителна) лихва по чл. 4, ал. 1 от договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.01.2023 г. до
окончателното и изплащане.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и дружеството
„...............“ ООД (понастоящем заличен търговец), в качеството му на кредитор, бил
сключен договор за кредит „Бяла карта“ от 26.02.2019 г., имащ характера на потребителски
кредит. По силата на договора в полза на Р. М. бил предоставен револвиращ кредит под
формата на разрешен кредитен лимит с максимален размер от 500 лева за неопределен срок
срещу насрещното задължение на ищеца да върне сумата по кредита съгласно условията на
договора, а именно: при фиксиран годишен лихвен процент от 43,2% върху усвоения размер,
при дневен лихвен процент от 0,12 % върху усвоената и непогасена главница и годишен
процент на разходите (ГПР) от 45,9 %. Посочва, че съгласно договора дължимата от
кредитополучателя сума представлявала сбор от усвоената и непогасена главница,
договорна лихва върху същата, такси за ползване на картата, неустойка за неизпълнение,
лихва за забава и разходи за събиране, с определен падеж – до второ число на месеца.
Изяснява, че съгласно клаузата на чл. 20 от договора при непредставяне от страна на
кредитополучателя на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, в срок от три
дни, същият дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница. Излага,
че съгласно клаузата на чл. 21, ал. 4 от договора за „Бяла карта“, в случай на допусната
забава в изплащане на текущото задължение М., като кредитополучател, дължи разходи за
действията на „...............“ ООД по събиране на задълженията в размер от 2,50 лева за всеки
ден до заплащане на съответното задължение. В исковата молба се посочва, че отношенията
между двете страни във връзка с процесния договор за револвиращ кредит са приключени,
като към настоящия момент ищецът не дължи суми на ответника. Намира, че върната от
него сума е много по-голяма в сравнение с дължимат, доколкото е платена при изначална
липса на основание - нищожен договор. Конкретно посочва, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от
1
договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва в рзмер от 43,2 %
противоречи на добрите нрави, доколкото така установеният лихвен процент надвишава
трикратния размер на законната лихва. Р. М. твърди, че съдържанието на процесния
договор противоречи на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в него
ГПР в размер от 45,90 % е неточен и въвежда в заблуждение ищцовата страна, като
потребител. Счита, че в последния неправилно не са включени наред с договорната лихва и
допълнителните разходи за неустойката за неизпълнение на задължението за представяне на
обезпечение и таксата „разходи“ за извънсъдебно събиране на задължения, което би довело
до оскъпяване на кредита с повече от 50 % в противоречие с императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същевременно е налице и заобикаляне на тази законова норма, което
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК е основание за нищожността и. Ищецът намира, че липсата на
ясно посочване на компонетните, включени при определянето на ГПР е равнозначно на
непосочване на същия. Наред с това, липсва и ясно разписана методика относно
формирането му. Твърди, че начисляването като дължимо на вземането за неустойка порода
инепредставяне на обезпечение под формата на поръчителство неоснователно прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция по чл. 16 ЗПК за
извършване на предварителрна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
потребител. Касе се за неустойка, насочена скъм обезпечаване неизпълнението на акцисорно
по характера си задължение, с което същата излиза извън присъщите си функции и цели
неоснователно обогатяване. Недопустимо е едновременното начисляване на същата и на
лихва за забава, което е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК. Същата е недължима и на
основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД, доколкото неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за
които кредиторът отговаря, а именно неизвършване на надлежна проверка на
кредитоспособността на насрещната договаряща страна. Уговарянето с клаузата на чл. 21,
ал. 4 от договора на такса в размер от по 2,50 лева/ден за събиране на просрочени
задължения противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е такса за действия
по събиране на кредита,по същество действия по управлението му. Наред с това такива
разходи действително не са били извършвани от „...............“ ЕООД. Начисляването и
едновременно с лихва за збава и неустойка е и в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1
ЗПК. По изложените съображения ищецът намира, че процесният договор за кредит е
недийствителен на основание чл. 22 ЗПК, при което съгласно чл. 23 ЗПК М. дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита, но не дължи заплащане на лихвите и другите
разходи по съката. На посоченото основание заплатените от него суми в размер от 1 721,47
лева – по клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за осигуряване на
обезпечение по чл. 20 от договора, в размер от 480 лева – по клауза за разходи за действия
по събиране на задълженията по чл. 21, ал. 4 от договора и в размер от 1 035,41 лева – по
клауза за договорна (възнаградителна) лихва по чл. 4, ал. 1 от договора, са недължими като
платени при изначална липса на основание за това, поради което подлежат на връщане от
ответника „................“ АД, явяващ се правоприемник на дружеството – кретидор „...............“
ООД. Ето защо, Р. М. отправя искане за уважаване на исковата претенция с искане за
осъждане на ответника да му заплати сума в общ размер от 3 236,88 лева, представляваща
общата стойност на неоснователно извършени плащания по договор за кредит „Бяла карта“
от 26.02.2019 г., сключен с „...............“ ООД, както и законната лихва, счита от датата на
подаване на исковата молба – 04.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „...............“ АД
оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна. Намира, че липсва правен
интерес от предявяване на иска години след сключване на процесния договор. Не оспорва,
че между ищеца Р. М. и „...............“ АД, чийто универсален правоприемник е ответникът, е
бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ № 574450 от 26.02.2019 г., по силата на която
на ищеца бил предоставен револвиращ кредит под формата на разрешен кредитен лимит в
2
максимален размер от 1000 лева, усвояван чрез платежен инструмент – кредитна карта.
Твърди, че първоначално уговореният лимит бил увеличаван три пъти дистанционно – по
телефона, както следва: на 17.10.2019 г. на 600 лева, на 12.03.2020 г. на 800 лева и на
25.06.2020 г. на 1000 лева, който е и крайният размер. Посочва, че договорът за кредит бил
прекратен, а предоставеният към него платежен инструмент закрит на 12.01.2023 г. Оспорва
твърдението на ищеца за противоречие с добрите нрави на клаузата от договора,
предвиждаща възнаградителна лихва в размер от 43,20 %. Излага, че тази лихва
представлява цената на предоставяната от кредитора услуга – ползването на определена
парична сума, поради което последният е свободен при определяне на размера и. По
отношение на същата няма законово установено ограничение. Твърдяното от ищеца
превишение над трикратния размер на законната лихва е неприложимо към договори за
потребителски кредит, предоставян от лице, отпускащо парични заеми по занятие, а
единствено към отношения, възникнали по силата на договор за заем по ЗЗД. Наред с това в
случая посоченото превишение е пренебрежимо малко. Оспорва твърдението за липсата на
ясно посочен годишен процент, тъй като в процесния договор същият е фиксиран за целия
период на договора, прие което не е необходимо да се посочват условията за прилагането
му. Налице е ясно посочване на основата, върху която се начислява и е дължима лихвата, а
именно усвоената и непогасена главница. Процесната договорна лихва не е прекомерна и не
противоречи на добрите нрави, доколкото се касае за услуга, която не е задължителна за
ползване от потребителя, а е предоставена по изрично и свободно формирана негова воля.
Евентуално намира, че в случай на допуснато такова нарушение, лихвата следва да бъде
намалена до трикратния размер на законната лихва, а не да бъде обявена за недължима в
пълен размер, тъй като това би довело до неоснователно обогатяване на ищеца чрез
ползване на заемната сума без заплащане на цена за това. Релевантно е и обстоятелството, че
задълженията на кредитополучателя са необезпечени, при което повишеният за кредитора
риск води до оскъпяване на финансовия ресурс. Ответното дружество не оспорва, че
съгласно клаузата на чл. 15 от договора в случай на неплащане на текущото си задължение
на падежа ищецът следва да представи обезпечение под формата на поръчителство, както и,
че съгласно чл. 20 при непредставянето му дължи неустойка. Възразява срещу твърдението
за нищожността на тези договорни клаузи, считайки, че неустойката не е прекомерна и има
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. С предварително представения на
ищеца стандартен европейски формуляр същият изрично е бил уведомен за изискването за
предоставяне на това допълнително обезпечение в случай, че не заплати цялото си
задължение в договорния падеж, с което Р. М. се е съгласил. Намира, че същата не следва да
се включва при формирането на ГПР по договора, доколкото се касае за плащане,
възникващо при неизпълнение на договорно задължение, изрично изключено като елемент
от този компонент съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК. Не е налице и соченото от ищеца заобикаляне
изискванията на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като в случая не се касае за неустойка за
забава, а за такава, дължима при неизпълнение на друго договорно задължение. В случая са
били налице и основанията за начисляването и, обусловени както от непредставянето от
ищеца на обезпечение, така и от незаплащането на парични задължения по договора.
Неоснователно е твърдението за липсата на ясно очертан ГПР по договора. Изяснява се, че в
клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от същия са посочени ясно взетите предвид допускания при
изчислението му. Определеният размер от 45,90 % е в границите, установени в чл. 19, ал. 4
ЗПК, като не е необходимо договорът да съдържа изброяване на компонентите, включени в
него, доколкото същите са законово установени. Ответникът посочва, че доколкото ГПР се
определя към момента на сключване на договора, то няма как процесната неустойка,
обусловена от неизпълнение на текущо задължение, да бъде включена като негов елемент.
Разходите по събиране на кредита не представляват такива във връзка с действия по
неговото управление, а и по същество не са такси, поради което с начисляването им не е
налице нарушение на чл. 10а ЗПК. В случая начисляването им е предпоставено от
3
поведението на кредитополучателя, свързано с неизпълнение на задължения по кредита,
наложили допълнителен ресурс от кредитора. В обобщение ответникът намира, че в случая
е налице доказано основание за разместването на имуществените блага, конкретно
правоотношението между страните, породено от договора за кредит. С платените от ищеца
суми са погасени задълженията му по това правоотношение, поради което предявеният иск
се явява неоснователен. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на иска и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след извършена служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, вземайки
предвид изложените от ищеца твърдения за заплащане на процесните суми при липсата на
основание за това, обосновани с конкретни доводи за нищожност на договора, респ.
договорни клаузи, въз основа на които са били заплатени, при твърдение, че със същата сума
ответникът се е обогатил неоснователно, намира исковата претенция за процесуално
допустима. В тази връзка счита за неоснователно възражението на ответника за липсата на
правен интерес за ищеца от търсената защита, обоснован с момента на предявяване на иска –
години след сключване на процесния договор, като от една страна, съдът съобрази, че
предмет на делото е осъдителен иск за заплащане на парична сума, а не установителен иск,
при който правният интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка за
упражняване на правото на защита, а от друга страна фактът, че законът не ограничава
предявяването на иска с преклузивен по характера си срок. Изтичането на дълъг период от
време би било относимо във връзка с погасяване на самото притезание, каквото в случая не
се твърди от ответника, но не и на правото на искова защита на същото.
Съдът намира, че по реда на чл. 145 ГПК на ищеца следва да бъдат дадени указания
да уточни твърди ли процесният договор да е недействителен на посочените правни
основания за това – конкретно поради несъблюдаване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 8,
т. 9, т. 9а, т. 11, т. 12 и т. 20 ЗПК (предвид това, че изложените съображения за недължимост
на процесните суми касаят по твърдения на ищеца нарушения на други законови
разпоредби), в който случай да изложи конкретни твърдения в какво фактически се изразява
това нарушение. На ищеца следва да бъде указано да заяви дали оспорва между него и
дружеството – кредитор да са сключени в устна форма анексите, описани в отговора, по
силата на които да е увеличен кредитния лимит до 1000 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения осъдителен
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
между него и "................“ ООД, чийто правоприемник е ответникът, е сключен договор за
кредит „Бяла карта“; че е заплатил въз основа на договора в полза на кредитора процесната
сума; както и, че договорът е нищожен на сочените основания.
В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за получаване и
последващо задържане на сумата, като установи, че процесният договор/договорни клаузи
са валидни и отговарящи на законовите изисквания; че е предоставил услугите, за които са
начислени съответните такси, че клаузите са индивидуално договорени, за което последно
обстоятелство ответникът не сочи доказателства. В тази връзка указва на ответника, че не
сочи доказателства за твърденията си, че процесният договор е бил сключен между страните
след предварително запознаване от ищеца с всички основни параметри по същия.
С оглед съвпадащите твърдения на двете страни и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК
съдът обявява за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между ищеца Р. Р. М. и „...............“ ООД е сключен договор за кредит
„Бяла карта“ от 26.02.2019 г., както и, че ответникът е правоприемник на дружеството –
кредитор.
По доказателствата:
4
Приложените към исковата молба писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му решаване, поради което следва да бъдат
приети като доказателства по делото.
По отношение на представения от ответната страна, с допълнителна писмена молба от
22.02.2023 г., аудио запис, съдържащ по нейни твърдения разговорите между кредитор и
кредитополучател във връзка с последващо изменение на уговорения кредитен лимит – от
500 лева на 600 лева, на 800 лева и на 1000 лева, съдът намира, че сам по себе аудио записът
не представлява годно доказателствено средство в гражданския процес, като приобщаването
на обективираната в същия информация към доказателствената съвкупност предполага
допускане на експертиза, която да снеме записа на хартиен носител и да проследи
автентичността му.
Произнасянето по това искане следва да бъде отложено до изпълнение на указанията
от ищеца във връзка с оспорване факта на сключване на последващите анекси по договора и
тяхното съдържание.
Искането на ищеца за допускане изслушване на съдебносчетоводна експертиза съдът
намира за относимо, предвид тежестта на доказване, като в тази връзка съдът съобрази
оспорванията, направени с отговора на исковата молба, както и представената от ищеца
справка за платени суми, различна от разпечатката, обективирана в отговора. Последната
няма характера на писмен документ, а на извадка, която не носи подписа на автора на
документа. Вещото лице следва да отговори на формулирания в исковата молба въпрос и
допълнително на въпроса относно размера на ГПР по договора и размера му, в случай, че
при определянето му бъдат включени всички начислени по процесния договор вземания –
лихва, такси и неустойки.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с препис от
настоящото определение, с писмена молба да: 1). уточни твърди ли процесният договор да е
недействителен на посочените правни основания за това – конкретно поради несъблюдаване
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 8, т. 9, т. 9а, т. 11, т. 12 и т. 20 ЗПК (предвид това, че
изложените съображения за недължимост на процесните суми касаят по твърдения на ищеца
нарушения на други законови разпоредби), в който случай да изложи конкретни твърдения в
какво фактически се изразява това нарушение, в противен случай съдът ще приеме, че
основанията за недействителност са тези, описани фактически в обстоятелствената част на
исковата молба, посочени в настоящия проект за доклад; 2). заяви дали оспорва между него
и дружеството – кредитор да са сключени в устна форма анексите, описани в отговора на
исковата молба, по силата на които да е увеличен кредитният лимит до 1000 лева, в
противен случай съдът ще приеме, че посоченото обстоятелство не се оспорва.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.05.2023 г. от
11:35 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
5
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ответника за приемане на представения
аудио запис до постъпване на уточнителна молба от ищеца, респ. изтичане на срока за това.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебносчетоводна експертиза по
въпроса, формулиран в исковата молба и конкретно вещото лице, след запознаване с
материалите по делото, включително представените от ищеца справки и след проверка
в счетоводството на ответното дружество да посочи какви конкретно суми са платени от
ищеца по процесния договор за кредит под формата на възнаградителна лихва, такса
разходи за извънсъдебно събиране на просрочени задължения и неустойка поради
неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, както и по въпроса какъв е
размерът на ГПР по договора и какъв би бил размера му в случай, че при определянето му
бъдат включени всички начислени по процесния договор вземания – лихва, такси и
неустойки
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени
за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 240 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДА СЕ УВЕДОМИ за поставените задачи и ДА СЕ ПРИЗОВЕ за
съдебно заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6