Р Е Ш
Е Н И Е
№……………../11.11.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на осми октомври през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 8336 по
описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 134446 от 29.06.2020 г., постановено
по гр.д. № 70067/2015 г. на СРС, 178 състав, e уважен предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, като е признато
за установено по отношение на „Ч.Е.Б.“ АД, че ищецът Д.Б.П. не му дължи сумата от 1094,10 лв. ведно със закъснителни лихви, начислена
служебно за кл. № 300022042948 за периода от 08.09.2015 г. до 23.10.2015 г. С
решението се е произнесъл съда и относно разноските, като е осъдил
ответника да плати на ищеца 400 лв.
разноски.
Решението е обжалвано от ответника „Ч.Е.Б.“ АД чрез
упълномощен юрисконсулт, като неправилно поради нарушения на материалния и
процесуалния закон. Оспорва извода на решаващия съд, че ищецът трябва да докаже
виновно поведение на потребителя и неправилно отчитане на ел. енергията, за да
има право да направи едностранно корекция на сметка, като несъобразени с
приложимите норми на ПИКЕЕ и съдебната практика по приложението им- чл.48 -51
от ПИКЕЕ, сочещи, че отговорността на потребителя е обективна, не почива на
договорно основание, а на закона – ЗЕ, и начина на изчисляване на неточно
измерената ел. енергия поради промяна схемата на свързване на електромера,у е
нормативно определен с ПИКЕЕ. Излага и други доводи по същество на спора
относно наличието на ред за уведомяване на абоната за корекцията. Моли
решението да се отмени и да се отхвърли иска изцяло. Претендират се и разноските
за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна – ищец в производството Д.П. чрез
пълномощник адв.П.М., оспорва жалбата с писмен отговор с доводите, че решението
не страда от сочения в жалбата пороци. Възразява ищецът да е определил в общите
си условия ред за уведомяване на потребителите на ел. енергия за правото
едностранно да коригира сметка съгласно изискването на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ,
твърди незаконосъобразност на чл.48-51 от ПИКЕЕ поради липса на законова
делегация в полза на КЕВР да ги одобри, Намира
изводите на първоинстанционния съд за правилни, и моли решението да се
потвърди.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства
от въззивния съд.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и
допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл
съобразно предявената с исковата молба претенция. Не се установи наличие на
основание са отвод на съдията по делото, постановил обжалваното решение,
доколкото несъгласието на страна по спора с мотивите на съда не е такова основание.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на страните оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, въз основа на които е приел, че иска е основателен,
тъй като по делото не се установило нито
деликвентът – извършителят на злоумишлреното въздействие върху СТИ да е
ищцата(лично или чрез друго лице), нито неправилно отчитане на електроенергията
за процесния период, освен за деня на проверката, при което не може риска от неточно отчитане
на ел. енергия да се разпредели между страните. Приле е че поради
неоснователност н аглавния иск не основателен се явава и обусловенитя от него
иск за лихва.
Предвид оплакванията с жалбата и отговора по нея,
въззивният съд намира, че спорни и пред въззивния съд са тези факти, които се
отнасят до наличието/липсата на основание за едностранно извършване на корекция
на потребената ел.енергия за исковия период, посочена в процесната фактура, също
и правилността на направената корекция,
и въззивнитя съд следва да се произнесе по направените от страните доводи и възражения, дори и с
обжалваното решение това да не е сторено, ако тези доводи и възражения се
поддържат и с въззивната жалба и отговора по нея.
Не е било спорно
между страните, че ищецът е краен клиент на ел.енергия като собственик на имот,
за който има открита партида при ответника. В този смисъл страните по делото са носители на права и задължения по Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и по арг. от чл. 283 ТЗ са обвързани от клаузите на Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 059/07.11.2007 г. по арг. от чл. 298 ТЗ.
Налице е установена съдебна
практика /напр. решение №
111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г„ ВКС, I ТО, решение № 173 от 16.12.2015
г. по т.д. № 3262/2014 г„ ВКС, II ТО и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. №
2605/2014 г., I ТО/
според която със ЗИД на
Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само
при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за
измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекцията на
сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде правила за измерване на
количеството електрическа енергия със съответно на новата законова уредба,
въведена със ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ съдържание /в
случая такива са създадени - цитираните по-горе ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г./
и 2/ да създаде общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия,
предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция/. Следователно правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на
електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две предпоставки.
В разглеждания случай обаче, ответното
дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване елементите на
фактическия състав на претендираното потестативно право да извърши едностранно
корекция на сметката на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не
ангажира доказателства в посочения по-горе смисъл. Такива са били оплакванията на
ищеца както с исковата молба, така и с отговора
на въззивната жалба, при което въззивният съд следва да прецени дали такъв ред
има предвиден. Ответната страна нито е релевирала
твърдения, нито е ангажирала
доказателства за изменението на действащите общи
условия или за влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки /като в тази връзка
следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите, предвидени в
Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа
енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ/, следователно и при прилагане неблагоприятните последици от
непровеждане на дължимото в процеса доказване следва извод, че фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй
като снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да
издаде и публикува нови Общи условия или да измени действащите до този момент
така, че съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната законова
разпоредба, тъй като в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007
г., не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента при
наличие на основание за извършването на корекция на сметка. Клаузите на чл. 17,
ал. 2 и чл. 18 ОУ не отговаря на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ, тъй като в тях е предвидено единствено задължение на продавача на
електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка,
но в нея не е разписан редът, по който следва да стане това. Клаузата на чл.49 от общите
условия също няма значение на определяне на ред за уведомяване на клиентите,
тъй като определя само кои са адресите за кореспонденция между страните.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че в случая не се установи да е изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител на електрическа енергия да коригира
сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената енергия, тъй
като не се доказа той да е изпълнил задължението, предвидено в чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ да приеме нови общи условия, в чието съдържание да е предвиден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, доколкото в
заварените общи условия такъв няма уреден. Това означава, че в тежест на ищеца
не е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на
неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на
сметката за минал период, което прави предявеният отрицателен установителен иск
изцяло основателен само на това основание. Този извод
не се променя от решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991/2018 г. на ГК, ІІІ
г.о. на ВКС, доколкото с последното сочи на противоречива
практика на ВКС по въпроса спрямо
посоченото в по-горе цитираните други решения на ВКС, което противоречие може да
се преодолее само от ВКС с тълкувателно решение, но до
тогава настоящият състав споделя изложените по-горе доводи за липсата на предвиден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, доколкото в
заварените общи условия такъв няма уреден .
По изложените съображения се налага
приемането на извод, че в тежест на ищеца не е възникнало
задължение да заплаща на крайния снабдител-ответника, цената на неизмерената електрическа енергия, определена след извършена
корекция на сметката за минал период. Ето защо в случая не е необходимо да бъдат разглеждани останалите,
поставени от страните въпроси. Предявения
отрицателен установителен иск е изцяло основателен,
поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено по различни мотиви
изложени от въззивния съд, макар въззивният съд да не споделя извода на
първоинстанционния съд, че обективната отговорност на потребителя е обвързана
от доказване на виновно поведение от негова страна, доколкото към правно
релевантния период по делото са действащи нормите на чл.48-51 от ПИКЕЕ.
Направените от ответника разноски
в остават в негова тежест.
Ищецът е направил разноски за въззивната
инстнация 300 лв. за възнаграждение за давокат, платено в брой, кояторазноска
ищецът му дължи изцяло, доколкото направеното предварително с въззивна жалба
възражение по разноските от ответника касае липсата на хипотеза по чл.38 от
ЗАдв- на каквато ищецът не се позовава, и искането за намаляване на адв.
възнаграждение като прекомерно е до минималния такъв по Наредба № 1/2004 г. на
ВАдвС, а платеното от 300 лв. е именно този минимален размер.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
134446 от 29.06.2020 г., постановено по гр.д. № 70067/2015 г. на СРС, 178
състав.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.З от ГПК, „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК: ******, да заплати на Д.Б.П.,
ЕГН ********** от гр.София, кв.”******, сумата 300 лв. разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.