Решение по дело №867/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по подадени пред БлОС три въззивни жалби.

Първата въззивна жалба (л. 2 от делото) вх. № 466/13.02.2013г. е подадена от Е. К. К..

Втората въззивна жалба е подадена от Д. К. К. (л. 7 от делото).

Третата въззивна жалба (л. 12 – 13 от делото) е подадена от И. Б. М., чрез процесуален представител А. А. А. – Т.

И трите жалби са насочени срещу Решение № 3570/13.12.2012г. постановено по Г.д. № 537/2012г. по описа на РС Г. С.

Въззивните жалби на ответниците в първоинстанционното производство - Е. К. К. и Д. К. К. са със сходно, идентично съдържание, като със същите се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт досежно определения от съда размер на обезщетението, което ответниците считат за несправедливо завишено. Поддържа се искане за изменение на решениетокато се намали размера на присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди.

В жалбата на ищеца пред първоинстанционното производство - И. Б. М. са релевирани доводи за незаконосъобразност на решението в отхвърлителната му част и се твърди, че съдът при постановяването му не е обсъдил всички събрани доказателства ,относими за установяване размера и естеството на причинените неимуществени вреди. Поддържа се оплакване ,че първоинстанционния съд е приложил неправилно чл.52 ЗЗД,тъй като присъденото на ищеца обезщетение е явно несправедливо.Иска се от въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да присъди на ищеца обезщетение в по-висок размер, а именно да бъде присъдено обезщетение в целия размер на претенцията от 13 000 лева.

Въззивните жалби са подадени в двуседмичния преклузивен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от лица с правен интерес да обжалват първоинстационния съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК,с оглед на което са процесуално допустими.

Като разгледа жалбите ,обсъди доводите на страните и извърши съвкупна преценка на събраните доказателства,въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

С протоколно определение № 2334 от 21.09.2011г. на С. районен съд, постановено по НОХД№ 442/2011г. по описа на Районен съд Г.С. съдът е одобрил споразумение по силата на което ответниците са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно, че на 26.06.2010 г. за времето около 9.00-10.00 часа, в съучастие като извършители, в с. П.,общ. Сандански, са причинили средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на големия пищял на дясната подбедрица в долната му трета, довело до трайно затруднение на движението на долен десен крайник за период по-голям от 30 дни. Изхождайки от заключението на съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства по делото съдът приема за установено от фактическа страна увреждането на ищеца - счупване на големия пищял на дясната подбедрица в долната му трета. Същият е претърпял операция за наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Оздравителният период е продължил 6 месеца, през който е понесъл значителни болки и страдания.

По делото, пред първата инстанция са събрани и гласни доказателства. От разпита на св. Златков се установява, че в продължение на 3-4 месеца ищеца не е могъл да се обслужва сам, поради което свидетеля му е помагал, носел му е храна, купувал му е лекарства. Св. сочи още, че ищеца М. изпитвал силни болки и е взимал обезболяващи, трудно се е възстановявал, като към шестия месец е започнал да се движи сам и понастоящем е добре.

При така установената фактическа страна на спора съдът приема от правна страна следното:

Искът за обезщетение за неимуществени вреди е с правно основание чл.45 ЗЗД.Основателността на иск по основния фактически състав на непозволеното увреждане предполага кумулативно наличие на следните елементи: деяние в една от двете форми – действие или бездействие, деянието да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което да е извършено виновно. Последният елемент се презюмира /оборимата презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД /. Вредоносният резултат може да се изрази в претърпяване на вредоносен резултата, както от имуществено, така и от неимуществено естество.

Доказателствената тежест в процеса по иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за установяване осъществяването на обективните елементи от фактическия състав – деяние под една от двете форми – действие или бездействие, противоправност на това деяние, причиняването на вреда – имуществена или неимуществена и пряката причинно следствена обусловеност на деянието с настъпилия резултат, е на ищеца – арг. чл.154, ал.1 от ГПК. Горните обективни елементи представляват твърдения за положителни факти, от които ищецът има правно очакване за положителни правни последици за себе си, поради което носи тежестта да ги докаже. Единствено субективния елемент – вината следва да се опровергае от ответната страна – арг. ал.2 от чл.45 от ЗЗД.

Одобреното от наказателния съд споразумение по нохд №442/2011г. по описа на РС-Сандански има значението на влязла в сила осъдителна присъда на основание чл.383 ал.1 НПК.Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския при разглеждане на гражданските последици от деянието относно авторството на деянието ,неговата противоправност и вината на дееца.Следователно-по силата на одобреното от наказателния съд споразумение в настоящето гражданско производство не може да се спори относно осъществяването на деликта от ответника и неговата вина.Останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-вредоносните последици и причинната им връзка с увреждането подлежат на пълно ,главно доказване от ищеца.В случая такова е проведено.С представените писмени доказателства и експертното заключение по извършената съдебно-медицинска експертиза се установява вида,интензивността и продължителността на изживяните от ищеца болки и страдания ,както и за произтичащите от деянието ограничения в основни функции на двигателната му система. При преценката на вредите и обезщетяването им първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон .Определеното обезщетение в размер общо 6 000лв за претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението РС е взел предвид вида и степента на причинените на ищеца телесно увреждане, произхода, неговата продължителност и интензивност, както и възрастта на пострадалия.Въззивната инстанция счита, че сумата от 6 000лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за действително претърпените от ищеца неимуществени вреди. При определяне на размера на обезщетението настоящия съдебен състав взе предвид т.II от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, съгласно което понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства от съда; при телесните увреждания такива обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други.

Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и негативни преживявания от негова страна. При преценката, съдът следва да съобрази данните за конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея. Обезщетението има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.

При съобразяване на гореизложеното, БлОС, счита размера на обезщетението от 6 000 лева за правилно и справедливо определен. При посочените данни претенцията по чл.45, ал.1 ЗЗД е безспорно основателна в размер на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение. При определяне на размера на обезщетението първоинстанционният съд е съобразил в пълен обем страданията на ищеца

С оглед на изложеното съдът намира, че решението на Районен съд –С. е правилно и следва да бъде потвърдено. Тъй като настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първостепенния съд то и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Предвид изложеното въззивният съд намира оплакванията визирани в жалбата на ищеца М. за несправедливо обезщетяване за несъстоятелни. Отново, имайки предвид установената фактология по делото и релевантните обстоятелства за казуса, въззивната инстанция счита за неоснователни и оплакванията визирани в жалбите на ответниците К.Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите пред въззивната инстанция за неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по делото. РС е анализирал в цялост събрания доказателствен материал, въз основа на което е направил обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение.

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК,Б.Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3570/13.12.2012г. на РС-С. по Г.д.№ 537/2012г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: