Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.
Ловеч, 09.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ,
тричленен касационен състав в публично заседание на девети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова и в
присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков к.а.д. № 48/2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” (ГДИН) чрез пълномощник срещу Решение №
155/11.10.2019 г. на Административен съд Ловеч по адм. дело № 100/2019 г.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано, поради което се иска отмяната му и решаване на
делото по същество, като бъде отхвърлен предявения иск. Алтернативно се иска да
бъде намален размера на присъденото обезщетение.
Касационният жалбоподател – редовно призован – не се
представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище чрез
пълномощник, с което поддържа касационната жалба и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на триста лева.
Ответникът по делото – И.К.П. – изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в ЗОЗТ *** - редовно призован – не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. Представил е писмена молба, с която изразява
становище, че обжалваното решение е правилно и много добре мотивирано, поради
което следва да бъде потвърдено. Прави искане за завишаване размера на
присъденото му обезщетение.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и счита, че оспореното
решение следва да бъде оставено в сила..
Настоящият касационен състав на Административен
съд Ловеч намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от
надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд Ловеч е
осъдил ГДИН гр. София да заплати на И.К.П. изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в ЗОЗТ ***, килия 101 сумата от осемстотин лева за неимуществени вреди
за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в транспортирането му от Троян до
Ловеч и обратно със специализирано МПС за периода от 09.03.2017 г. до
31.01.2019 г. при наличието на твърди седалки, причинили на ищеца болки и
страдания, поради дисковата му херния и без конвойният автомобил да разполага с
отопление и климатизация.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от И.П.
иск против ГДИН за сумата от 24 200 лв., явяваща се разлика между
присъдената сума от 800 лв. и претендираната сума от 25 000 лв.
Административен
съд е Ловеч е приел, че по отношение на твърдението на ищеца, че е конвоиран
без обезопасителен колан в МПС, което не е пригодено за превоз на пътници не е налице нарушение на чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС,
тъй като липсва незаконосъобразно бездействие на администрацията, предвид
липсата на такова изискване в нормативните разпоредби. Освен това конвоирането
на ищеца през исковия период е ставало с МПС, отговарящо на нормативните
разпоредби – специализиран конвоен автомобил, регистриран като такъв по
надлежния ред, ежегодно преминавал технически преглед, притежаващ застраховка
за местата на пътниците, оброрудван съгласно нормативните изисквания.
По отношение на твърдението на ищеца, че е нарушен чл.
3, ал.2 от ЗИНЗС вследствие на конвоирането му в автомобил без отопление,
вентилация и климатизация, и несъобразявайки заболяването му от дискова херния,
първоинстанционният съд е приел, че същото е доказано. Ищецът е доказал
твърденията за заболяване, при което несъмнено твърдите повърхности на пейките
в отделението за превоз на лишени от свобода в процесния микробус оказват
негативно влияние върху усещанията му и могат да му причинят болки и страдания.
Пейките, на които се превозват лишените от свобода в специализирания автомобил
са с твърда повърхност и нямат тапицерия или мека повърхност, която да омекоти
возенето при преминаване през неравности на пътя. Ищецът е претърпял три
операции от дискова херния. Симптомите на заболяването се проявяват при резки
движения, причинени например от преминаване на автомобила през неравности на
пътя. При констатирано заболяване на ищеца, администрацията на затвора е
следвало да вземе необходимите мерки при конвоирането му със специализирания
автомобил предвид твърдата повърхност на пейките.
Прието е също, е специализираният автомобил през
исковия период не е разполагал с отопление и климатизация в отсека за лишени от
свобода. Освен това използването само на вентилационен прозорец без друго
регулиране на температурата при много ниски или много високи външни температури определено би създало дискомфорт
и неудобства на ищеца, надхвърлящи неизбежното ниво на страдание при
изтърпяване на наказанието и представляващи потенциална заплаха за неговото
здраве.
Административният съд е определил размера на
обезщетението, като е взел предвид продължителността на времето, прекарано в
неподходящи условия, разстоянието между гр. Троян и гр. Ловеч и времетраенето
на пътуването, периода от време, когато са осъществени по-голямата част от
пътуванията, липсата на настъпили усложнения на здравословното състояние на
ищеца. Определената сума е съобразена с вида и характера на вредите и е
съобразена с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Решението е правилно.
Приетата за установена
фактическа обстановка съответства на събраните по делото доказателства и се
споделя изцяло от настоящият касационен състав.
За да направи своите
изводи по фактите, първоинстанционният съд се е позовал на събраните писмени и
гласни доказателства по делото.
Правилни и обосновани
са правните изводи за основателност на исковата претенция в частта относно
твърденията на ищеца за поставянето му в неблагоприятни и увреждащи здравето му
условия вследствие на конвоирането му в автомобил без отопление, вентилация и
климатизация, несъобразявайки заболяването му от дискова херния.
Съдът е анализирал
задълбочено приложимата правна уредба – Правилата за условията и реда за
осъществяване на конвойна дейност от служители на Главна дирекция „Охрана”,
Наредба № Н93 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните
ППС и индивидуално одобряване на ППС.
Преценката на съда за размера на присъденото
обезщетение е в съответствие с принципа на справедливостта (чл.52 от ЗЗД,
приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ). Естеството и характерът на
причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното
възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните
факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с
общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл.52
от ЗЗД. Обезщетението в така определения размер е адекватно определено, като е
съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време,
през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото
относими факти. Размерът му не се явява занижен, в състояние е да компенсира
вредите, претърпени от ищеца, поради което решението тази част се преценява от
настоящия състав като правилно по отношение на размера на присъденото
обезщетение. Искането за неговото увеличаване от страна на ищеца е
неоснователно.
Настоящият касационен
състав намира твърденията и възраженията в касационните жалби са неоснователни
Обжалваното решение в
е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. То не
страда от пороци, представляващи касационни отменителни основания, което налага
оставането му в сила.
Искането на
пълномощника на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Производството по делото
е по специалния ред, регламентиран в чл.284
от ЗИНЗС. В ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, тълкувани
в тяхната взаимовръзка се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС,
която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска означава,
че такова не се дължи.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.
първо от АПК, Административен съд Ловеч, касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 155/11.10.2019 г. на Административен съд
Ловеч по адм. дело № 100/2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на триста лева по настоящото дело.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: