Решение по дело №244/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба от „Ф.“ ООД *** против Решение № 25 от 22.01.2024г., постановено по АНД № 678/2023 г. на РС – Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление № 002541/07.07.2023г. на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на касатора, на основание чл. 200 във вр. с чл.231 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева, за извършено нарушение по чл. 20, ал.1, вр. чл. 16 от ЗЗП. В касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че няма спор по фактическата обстановка, но правните изводи на съда са неправилни, както и не се споделят аргументите на РС-Враца за неприложимост на института на маловажния случай по чл.28 от ЗАНН.  Жалбоподателят счита, че са налице основания за прилагане на този институт и отмяна на издаденото НП. Иска се отмяна на решението и отмяна изцяло на НП. Претендират се разноски. Пред съда не се явява представител.

Ответникът Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, като неоснователна, по съображения, изложени в представеното по делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Участващият в касационното производство прокурор дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Моли за оставяне в сила на оспореното въззивно решение.

В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното в настоящото производство решение РС – Враца е потвърдил издаденото от Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите Наказателно постановление 002541/07.07.2023г., с което на касатора на основание чл. 200 във вр. с чл.231 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева, за извършено нарушение по чл. 20, ал.1, вр. чл. 16 от ЗЗП.

За да постанови този резултат съдът е приел, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП са съставени от компетентни органи, съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, изчерпателно и надлежно е описанието на нарушението, със съответните релевантни съставомерни признаци, като е дадена и коректна правна квалификация, съответстваща на описанието.

По съществото на спора е прието, че касаторът е осъществил състава на административното нарушение визирано в НП, както и че наложеното наказание е правилно определено в предвидения от закона минимален размер и не е налице маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН. Изложени са подробни мотиви, в резултат на които е прието, че оспореното наказателно постановление е законосъобразно и същото е потвърдено в неговата цялост.

Решението на районният съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила.

Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения изложени в жалбата и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд за законосъобразност на НП.

Районният съд е събрал относимите и допустими писмени и гласни доказателства и анализирайки същите обосновано е приел, че в случая е налице нарушение на чл. 20, ал.1, вр. чл. 16 от ЗЗП и жалбоподателят следва да понесе отговорност, съгласно чл. 200 във вр. с чл.231 от ЗЗП.

Разпоредбите на ЗЗП са създадени изцяло в интерес на потребителите и всяко нарушение би следвало да се приеме, като такова с висока степен на обществена опасност, защото засяга обществени отношения свързани с множество граждани.

Обоснован е изводът на първостепенния съд, че при преценка на цялата доказателствена съвкупност, са установени категорични данни за извършване на нарушение по чл.20, ал.1 ЗЗП, изразяващо се в това, че на посочените в АУАН и НП дата и място на свободен достъп до потребителите, в търговски обект – **  гр.***, ул.*** № *, стопанисван от жалбоподателя са били изложени за продажба замразени месни стоки описани в КП, Акта и НП, на които изрично посочени стоки дружеството-жалбоподател не е обозначио едновременно продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите за продажба стоки - месни продукти, които са предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж. Установено е, че на стоките е била обозначена само цената за единица мярка /килограм/, без да е обозначена продажната цена за съответните грамажи и е констатирано, че такова поведение дружеството жалбоподател има не за първи път, предвид наличието на друго влязло в сила НП № 001393/19.01.2023г., издадено също за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗЗП. Правилна е и дадената правна квалификация на нарушението по чл.20, ал.1 ЗЗП, според която разпоредба търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета.

Правилно е определен и размера на наказанието, в която връзка е съобразено, че нарушението е в условията на повторност и разпоредбата на чл.231 ЗЗП при повторност препраща към тази на чл.200 ЗЗП, като двойния размер на имуществената санкция е определен в рамките на минимума от 1000 лева.

По същество на спора настоящата касационна инстанция, приема, че районният съд е формирал правните си изводи при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, без да са допуснати визираните в касационната жалба касационни основания. Извършеното от касатора нарушение е безспорно установено и доказано от събраните по делото доказателства и съдържа признаците на административно нарушение по чл.20, ал.1 от ЗЗП. Въззивният съд е извел правилни и законосъобразни изводи за осъществения състав на нарушението, след като е разгледал всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Правилно е ангажирана отговорността на дружеството с издаденото наказателно постановление на основание чл. 200 във вр. с чл.231 от ЗЗП , като наложеното наказание е в минимален размер, не е налице и маловажност на случая по см. на чл. 28 ЗАНН, както е приел РС в своето решение.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Първостепенният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки без да игнорира или анализира превратно събраните в хода на производството доказателства.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане за присъждане на разноски, в полза на ответника, следва да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, а именно възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 22.01.2024г., постановено по АНД № 678/2023 г. на РС – Враца.

 

            ОСЪЖДА „Ф.“ ООД *** ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите направените в производството разноски за настоящата инстанция в размер на 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.