№ 525
гр. София , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000500086 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.09.2020г., постановено по гр.д. № 8375 / 2018г., по описа на СГС,
ГО, 7 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като "ЗД
БУЛ ИНС"АД, е осъден да заплати на В. В. В. сумата от 110 000 /сто и десет хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в
резултат на ПТП настъпило на 16.09.2017 г. по вина на водача на л.а.марка „Алфа Ромео“ с
per. № ********, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2018г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 5 685 /пет хиляди шестстотин осемдесет и пет/лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
лечение, ведно със законна лихва, считано от 22.06.2018г. до изплащането.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над
сумата от 110 000 лв. до сумата от 135 000лв., като неоснователен в тази част, както и
претенцията за лихва в периода от 16.09.2017 г. до 17.02.2018 г.
Присъдени са разноски, като "ЗД Бул Инс" АД, е осъден да заплати в полза на СГС на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, д.т. в размер на 4 627,40 лв. съразмерно уважената част от иска,
както и сумата от 575 лева, представляваща заплатени от бюджета на съда разноски, а в
полза на адв. Т. Г. -САК, на осн.чл.38, ал.1, т.2 ЗА, сумата от 3495,34 лв. адвокатско
възнаграждение. По компенсация В. В. В., е осъден да заплати на "ЗД Бул Инс" АД,
1
разноски в размер на 849,08 лв.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник "ЗД Бул Инс" АД оспорва решението в неговата
осъдителна част, за разликата над сумата от 45 000 лв. до присъдените 110 000 лв. и моли да
бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Посочва, че
представената медицинска документация удостоверява, че на 16.09.2017г. В.В. е бил приет в
болнично заведение - Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Г.
Странски“ гр.Плевен, с оплаквания от умерено главоболие и болки в крайниците, негативно
настроен. В представената епикриза (№33134) е записано, че преди това е бил в друго
лечебно заведение (гр. Ловеч), откъдето след направените диагностични процедури
(некачествен КТ на глава) е бил траснспортиран в Спешно отделение - Плевен. След нов КТ
на глава е бил хоспитализциран в НХО (неврохирургично отделение) - ОАРИЛ (Отделение
по анстезиология, реанимация и интензивно лечение). Твърди, че за този период няма
представени медицински документи респ. няма данни за състоянието му. В Клиника по
ортопедия и травматология, където е бил приет на същия ден (16.09.17г.) са били направени
оперативни стабилизации на установени преди това счупвания на кости (няма документация
по този въпрос - епикризи от предишните прегледи и изследвания в гр.Ловеч и ОАРИЛ -
Плевен), като на 19.09.17г. е била извършена репозиция на счупената дясна раменна кост и
метална стабилизация с плака и винтове; На 27.09.17г. е била извършена метална
стабилизация на ..дистална предмишница“. На 04.10.17г. е била извършена метална
стабилизация и остеопластика на счупването на лявата петна кост. На 12.10.17г. е изписан с
подобрение. Твърди, че представената епикриза №33134 от Клиника по ортопедия и
травматология при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ гр.Плевен е изключително неинформативна.
Следва втора епикриза № 44706/11.12.17г. от същата клиника, където е записано, че
постъпва за изваждане на метала от китката. Въпреки това счита, че не е извършено
отстраняване на метала, а друга операция - миотомия. Подробни данни за описаните
счупвания има само в представен „Платен преглед“ №18.06.18г. (ортопед- травматолог д-р
Татяна Димитрова) след провеждане на рентгеново изследване: Метална пластина с 9 винта
за десен хумерус (фрактура на тялото на дясната раменна кост), Метална пластина и 2 винта
в лъчевата кост (фрактура на типично място - долната част на лъчевата кост), Метална
пластина с 2 винта за петната кост на лявото ходило (по повод на фрактура на лявата петна
кост.
В заключение изтъква факта, че твърдените в исковата молба телесни увреждания не
могат да бъдат приети за доказани пълно и главно т.е. представената медицинска
документация удостоверява с категоричност наличието на травми на костната система -
счупване на дясната раменна кост, счупване на типично място на лъчевата кост на дясната
предмишница и счупване на петната кост на лявото ходило. Тези счупвания са били
лекувани по оперативен начин - стабилизарани с метални средства. Липсва медицинска
2
документация от първоначалното състояние на ищеца, както и дали е провеждана адекватна
физиотерапия и рехабилитация (освен представена фактура от 12.04.18г. за 335 лева от
балнеохотел). Затова счита, че присъдената сума е завишена с оглед така представената
документация справедливото обезщетение не би следвало да е повече от 45 000 лв. Моли
съда да намали присъденото обезщетение, ведно със законните последици по отношение
лихвата и разноските, като бъдат присъдени и направените по делото разноски и адвокатски
хонорар пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна В. В. В. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че съгласно приетата и неоспорена от ответника
АТЕ и приетите документи от наказателното производство се установява, че не е могъл със
своите действия да избегне произшествието, поради навлизане на другото превозно средство
в неговата лента за движение. От процесното ПТП е получил - контузия с подкожен
хематом и разкъсно-контузна рана вляво слепоочно. Възстановителният период е 24 месеца,
като може да продължи за цял живот. Налице контузия на гръдния кош и фрактура на VI
ребро, предизвикали болки и страдани за 30 дни. При пострадалия се установява фрактура
на дясна раменна кост с затруднени движения и болки за 4 м. Налице са усложнения от тази
травма - фактура на раменната и лакътната става, фиброза иа мускулатурата, псевдоартроза,
увреждане на нерв радиалис. Установява се и фрактура на стилоиден израстък на лъчева и
лакътна кост на дясна предмищница със затруднени движения и болки за 2 месеца.
Предизвикана е и многофрагментна фрактура на петна кост на ляво ходило, при която са
възникнали усложнения със затруднени движения и болки за период от повече от 2 години.
Установява се и фрактура на ладиевидна кост на ляво ходило със затруднени движения и
болки за 3 месеца. Има увреждане и на периферната нервна система: травматични
увреждания на лъчевия нерв и травматични увреждания на срединния нерв на десния горен
крайник. Твърди, че е претърпял три операци през периода на първоначалното лечение на
отделните крайници. Било е необходимо провеждането и на още две операции. Установяват
се намалени движения на дясна раменна става, дясна лакътна става, дясна китка, намален
захват, нарушения движения на пръстите. Множество белези от операциите. От друга
страна в заключението на СМЕ вещото лице констатира мускулна слабост на ръката,
ограничени движения, изтръпване, невъзможност за финни движения- неврологични
усложнения; увреждане в различни части на дясна ръка (раменна кост- раменна и лакътна
става: лъчева и лакътна кост: китка); увреждане на ляв глезен с мускулна слабост,
ограничени движения, изтръпване, неврологични усложнения; нарушена походка и
последващи от това други задравословни проблеми: засягане на нервите и последващи от
това задравословни проблеми: по-дълъг възстановителен период. Посочен е продължителен
период на проявления на нарушенията на здравето и тяхното влияние върху общото
здравословно състояние на пострадалия, като не се очаква бъдещо възстановяване на
увредените неврални и двигателни функции. От свидетелските показания на св.В.а се
установява, че поради тежките си травми и невъзможност за възстановяването от същите се
прекъсва връзката с приятелката му. Загубва и своята работа. Лошото му здравословно
3
състояние го довежда до депресия. Не можел да се храни нормали и отслабва много. За
период от пет месеца не стъпвал на земята, поради трамата на крака. Усложненията от
травмите изискват нови две операции и нов продължителен болничен престой. Необходимо
е нова раздвижване на крака. Не може да ходи самостоятелно и ползва патерици за нов
период от шест месеца. Вече не може да упражнява предишната си работа на професионален
международен шофьор. Претендира разноските.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищецът В. В. В. твърди, че на 16.09.2017г. около 09:00ч. на път І-9 километър
33+555 (главен път София - Варна) настъпва ПТП между л.а. „Алфа Ромео“ 156, ДК №
********, управляван от Ц. Р. А. и л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК № ********, управляван от
него. Твърди, че водачът на л.а. „Алфа Ромео“ 156, ДК № ********, навлязал в лентата за
насрещно движение и така реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. марка Фолксваген
Голф, ДК № ********. Вследствие на настъпилото ПТП получил множество травми и тежки
телесни увреждания. Посочва, че непосредствено след инцидента е транспортиран с линейка
по спешност в УМБАЛ „Д-р Георги Странски” АД, като бил лекуван 27 дена. На
11.12.2017г. постъпил отново в УМБАЛ „Д-р Георги Странски” АД за продължаване на
болничното лечение. Налице са пет големи и загрозяващи белези от проведените операции
по горен десен крайник и долен ляв крайник. Дясната раменна става, дясната лакътна става
и дясната китка не могат да извършват пълно движение и имат силно намален обем на
движение. Намален е захвата на дясна ръка, няма екстензия на пръстите на ръката.
Намалена била чувствителност на дясна ръка и пръстите. Движението на левия глезен също
било силно ограничено - 45%. Бил напълно е обездвижен. След изписване от болница
продължил да се възстановява при условията на домашно лечение. За период от месеци
наред бил на легло поради силните болки, не можел да се обслужва сам, т.к. увредените
крайници били имобилизирани. За в бъдеще се очаквало болките в областта на крайниците
да продължат. Направил е медицински разходи в общ размер на 5 685 лв. Въпреки
предявената към ЗД „БУЛ ИНС” АД Претенция с вх. № ОИ-628496/17.11.2017г. за
изплащането на обезщетение, такова не е изплатено. Претендира обезщетение от 135 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва за забава върху тази сума, считано от датата на ПТП - 16.09.2017г., както и сумата от
5685 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатени
лекарства и медицински консумативи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на ИМ - 22.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски.
4
Ответникът „ЗД „Бул Инс” АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
иска за неимуществени вреди по размер като завишен. Твърди, че претенцията не
съответства на чл.52 ЗЗД и икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП -
2017г. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като твърди, че е пътувал без предпазен колан и с превишена скорост и със
съдържание на алкохол в кръвта. Сочи, че не са представени медицински документи, които
да установяват усложнения. Претендира разноските.
От фактическа страна се установява, че на 16.09.2017г. около 09:00 часа на път 1-
9, километър 33+555, е настъпило ПТП, при което л.а. „Алфа Ромео 156“, с per. № ********,
управляван от Ц. А. на прав участък навлиза в насрещна лента за движение и се блъска в л.а.
„Фолксваген Голф, управляван от ищеца В.В.. Виновният водач Ц. А. е починала на място, а
В.В. е получил тежка ЧМТ, две фрактури на дясна ръка и счупени пета и глезен на крака.
Наказателното производство е прекратено, на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.4
НПК, поради настъпила смърт на виновния за ПТП водач - Ц. Р. А., видно от Постановление
от 28.09.2018г. на Окръжна прокуратура - гр. Ловеч.
От заключението по допуснатата АТЕ /л.234 от делото/, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че на
16.09.2017г., около 09:00ч. в светлата част на денонощието при сухо време, по път І-4
(София -Варна), при km 33+555, в района на с. Микре в посока от гр. София към гр. Варна
със скорост около 133,91 km/h, се движи л.а.марка „Алфа Ромео“, модел „156“ е per. №
********, управляван от Ц. Р. А.. По същото време в противоположна посока (към гр.
София) в полагащата му се пътна лента и скорост около 114,20 km/h се движи л. а. марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № ********, управляван от ищеца. При така създадената
ситуация е последвал челен ексцентричен удар между предена лява част на л.а.„Алфа
Ромео“ и предна лява част на л.а.„Фолксваген“.В резултат е последвала смъртта на Ц. Р. А.,
а В. В. В. е получил множество телесни увреждания. Вещото лице сочи, че Ц. Р. А. е имала
възможност да предотврати настъпването на ПТП, като не допусне навлизане в лентата за
насрещно движение.
Следователно причината за настъпване на ПТП е единствено в субективните
действия на водача на л.а.„Алфа Ромео 156“, с per. № ********, Ц. А.. В този смисъл
пострадалият не е допринесъл за неговото настъпване, а скоростта му на движение
от 114 км/ч. /въпреки че надвишава максимално допустимата от 90 км/ч./ не се намира
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
От заключението на комплексна СМЕ и АТЕ, депозирано на л.246 от делото, прието
от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че с
оглед травмите, които е получил и механизма на ПТП, може да се твърди, че пострадалият е
бил с поставен предпазен колан. Предвид описания механизъм на ПТП предпазният колан
не може да предотврати получаване на травматични увреждания, но може да ги ограничи в
5
рамките на получените от ищеца. От травматичните увреждания, получени от ищеца, може
да се направи обоснован извод, че същият ги е получил с поставен предпазен колан.
С оглед гореизложеното неоснователно е направеното в условие на евентуалност
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Жалбоподателят не оспорва
механизма на станалото ПТП пред въззивна инстанция, като признава иска само до размер
от 45000 лв. т.е. спорен е единствено обема на причинените вреди.
От заключението по допуснатата СМЕ /л.267 от делото/, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че следствие на
станалото ПТП ищецът е получил следните травми: съчетана ЧМТ, гръдна травма, травма на
опорно-двигателния апарат и на периферна нервна система. Пояснено е, че ЧМТ включва
контузия на мозъка лека степен, минимално контузионно огнище вляво челно-теменно
с размери 6x4 мм. Минимален травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки
вляво теменно. Контузия с подкожен хематом и разкъсно-контузна рана вляво
слепоочно. Вещото лице посочва, че при мозъчна контузия срокът на възстановяване е от 3
до 6 м. за леките и средни степени и до 24 м. за тежките форми, а възникналите усложнения
могат да увеличат този срок с години. В случая е до 6 м. Гръдната травма при ищеца
включва контузия на гръдния кош и фрактура на VI ребро вдясно, като е предизвикала на
ищеца болки и страдания за срок до 30 дни. Травмата на опорно-двигателния апарат
включва: Фрактура на дясна раменна кост в средна трета (диафизарна). предизвикала трайно
затруднение на движението на десния горен крайник до 3-4 м. Възможни усложнения -
контрактура на раменната и лакътната става, фиброза на мускулатурата, псевдоартроза,
увреждане на н. радиалис. Фрактура на стилоиден израстък на лъчева и лакътна кост на
дясна предмишница, предизвикала трайно затруднение на движението на десния горен
крайник до 2 месеца. Многофрагментна фрактура на петна кост на ляво ходило. Травмата е
предизвикала трайно затруднение на движението на десния долен крайник в случая до 4-5
м., но получените усложнения са удължили този срок повече от две години. Фрактура на
ладиевидна кост на ляво ходило. Травмата е предизвикала трайно затруднение на
движението на десния долен крайник в случая до 2-3 м.
След ПТП спешна помощ пострадалият е получил в Спешно отделение на МБАЛ
„Проф. Д-р П.Стоянов“ - гр.Ловеч. Лечението е продължено В УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ -
Плевен, Клиника по ортопедия и травматология. Проведени били необходимите изследвания и
консултации, като са извършени последователно три ортопедични хирургични
интервенции - кръвна репозиция и метална остеосинтеза на фрактурираните дясна
раменна кост, дясна лъчева кост и лява петна кост. Възстановителният период е протекъл в
домашно-амбулаторни условия, усложнен от развитие на гнойно-възпалителен процес
(остеомиелит) на лявата петна кост. За периода 11.12.2017г. - 11.12.2017г. е проведено
повторно лечение в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - Плевен, Клиника по ортопедия и
травматология /КОТ/, извършено е изваждане на металните импланти от китката /четвърта
операция/. На 18.06.2018 г. В.В. е прегледан от специалист травматолог в ДКЦ „Св.Анна” -
София. Установени са намалени движения в дясна раменна става с 15 % по- малко от
нормата; в дясна лакътна става с 10 % по-малко от нормата; в дясна китка с 30 % по-
малко - няма движения нагоре; намален захват на дясната ръка - няма екстензия на
пръстите в дланно-фалангеалните стави. В средата на оперативния белег на външната
страна на лявата пета се вижда фистула, секретираща кръв и гной. Вещото лице обосновава,
че В.В. е претърпял интензивни болки и страдания за срок от 2 месеца, значителни до 6
месеца, умерени до 12 м. и продължаващи в по-лека степен до момента. Към
настоящия момент последиците от получените травматични увреждания не са
напълно отзвучали. Налице са ограничени движения на дясната ръка в раменната,
лакътната, гривнената става и пръстите. Също така на лявото ходило, със
затруднена и болезнена походка. Не е възстановена увредената неврална функция на
6
лъчевия и срединния нерв на десния горен крайник. Заявява, че пълно възстановяване на
увредените неврални и двигателни функции за в бъдеще е малко вероятно. Вещото лице
посочва още, че съобщаваните затруднения в паметта не са потвърдени от
специализирани медицински прегледи и изследвания. Обоснован е извод, че направените
разходи по представените фактури са относими към проведеното лечение на ищеца.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства - разпит на св.В.а в о.с.з. на
28.01.2020г. /майка на ищеца/, чийто показания съдът кредитира напълно като обективно дадени и
вътрешно непротиворечиви при условията на чл.172 ГПК.
От показанията на св.В.а се установява, че след процесното ПТП получила
обаждане, че синът й е претърпял ПТП и е откаран в болница гр. Плевен. Когато
пристигнали, го заварили в реанимация, в много тежко състояние. Говорил несвързано и
лекарите им казали, че има кръвоизлив в мозъка. Първата му операция била на дясната ръка,
с поставен имплант за цял живот. След няколко дни му била направена операция на китката
на дясната ръка. Тя се грижела за сина си и била в болницата заедно с него. Престоял около
един месец в болницата, като тя му била придружител. Той не можел да става от леглото,
получил рани от залежаването, бил с катетър, не можел да се повдигне, освен на
възглавница. Тежко било състоянието на петата на крака. При направената операция на
петата, лекарите взели кост от таза, за да я присадят и отделно сложили и имплант. През
цялото време синът й не се хранел добре, кръвното налягане падало, отслабнал 15 кг. за един
месец. Нямал сила да се вдигне от леглото. След като му направили и третата операция, го
закарали трудно до вкъщи. За период от 5 месеца Валентин не е стъпвал на земята. После
още два месеца синът й бил на раздвижване, като на седмия месец в периода на
възстановяване, получил дупка на мястото, където била операцията на петата. Имало
усложнения. Потърсили консултация и помощ в болница „Св. Анна“ София, където му била
направена поредна операция, при която бил махнат платинения имплант. Сочи, че след тази
операция ищецът останал една седмица в болницата. Два месеца след това пак не можел да
се движи, а след последната операция започнал да ходи с патерици. Това продължило пет
или шест месеца. После ходел с бастун. Според свидетелката, че синът й след ПТП не бил
същият - физически и психически. Забравял, чувствал се непълноценен. Все още не можел
да си намери работа. По професия бил международен шофьор.
Представена е и претенция вх. № ОК-628496 от 17.11.2017г„ съгласно която ищецът
В.В. е предявил пред ответното застрахователно дружество искане за изплащане на
обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, вследствие на
ПТП от 16.09.2017г.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на
чл.498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
7
изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Установи се, че сочените предпоставки са налице - писмена претенция от дата 17.11.2017г. и
липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
изключват допустимостта на процеса.
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност”. Установи се, че ищецът е пострадал при пътен инцидент, представляващ
резултат от противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на
водач, който е нарушил правилата за движение по пътищата.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка
причинна връзка с претърпените от ищеца травматични увреждания, наложили разходване
на парични средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано
със значителни болки и страдания, главно от емоционален и битов характер в резултат на
преживения психически стрес от създалата се ситуация и причинените фрактури на дясна
раменна кост, дясна предмишница и петна кост на лявото ходило.
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на колан, поради
което съдът приема, че нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е неприложима.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и част от причинените вреди. При това положение
ищецът има правото да получи обезщетение за причинените му вреди - неимуществени и
имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от факта на обездвижване в резултат на получените при
процесното произшествие увреждания.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е бил на 37 години
към датата на ПТП в края на 2017г. - в активна работоспособна възраст /по професия
международен шофьор/, че е получил съчетана травма в различни части на
тялото - ЧМТ, гръдна травма, фрактура на дясна раменна кост на две места - в средна
трета (диафизарна) и на стилоиден израстък на лъчева и лакътна кост на дясна
предмишница. Многофрагментна фрактура на петна кост на ляво ходило. Фрактура на
ладиевидна кост на ляво ходило. САС отчита факта, че първоначално са извършени три
ортопедични операции в Плевен, като поради наличието на усложнение от развитие на
гнойно-възпалителен процес (остеомиелит) на лявата петна кост е извършена четвърта
такава в София, както и наличието на трайни последици - намалени движения в дясна
раменна става с 15 % по- малко от нормата; в дясна лакътна става с 10 % по-малко от
8
нормата; в дясна китка с 30 % по-малко - намален захват на дясната ръка, както и
обстоятелството т.е. към момента последиците от получените травматични и функционални
увреди не са отзвучали напълно, които са причинили на пострадалия интензивни болки и
страдания за срок от 2 месеца, значителни до 6 месеца, умерени до 12 месеца и
продължаващи в по-лека степен до момента, претърпените неудобства от личен, битов и
социален характер, включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване, тоалет
и други ежедневни действия, както и че съобщаваните затруднения в паметта не са
потвърдени от специализирани медицински прегледи и изследвания /т.е. не са във
връзка с ЧМТ/ и обществено икономическите условия към 2017г.
С оглед горното съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди, в присъдения размер
от 110 000 лв. за 2017г. е завишено по размер и следва да се намали до 60 000 лв.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в осъдителната му част за разликата над 60
000 до 110 000 лв. и потвърдено в останалата обжалваната част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 65 000 лв., като жалбата на застрахователя е частично
основателна.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемият дължи в полза на жалбоподателя направените
пред настоящата инстанция разноски, съобразно уважената част от жалбата. Общо
направени разноски в размер на 3000 лв. платен адв.хонорар и 1300 лв. платена д.т. съгласно
списък по чл.80 ГПК на л.33. В молба от 10.05.2021г. адв.Г. е направил възражение за
прекомерност, което съдът намира за неоснователно, доколкото минимумът, предвиден в
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 2976 лв. Общо направени разноски от 4300 лв. Съобразно уважената част от
жалбата дължими са само 3 307.69 лв.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца адв. Т. Г. - САК сумата от 980 лв., съразмерно на отхвърления обжалваем интерес /15
000 лв./
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени
както следва:
Ищецът е освободен от държавна такса, съгласно чл. 83, ал.2 ГПК. С оглед частично
уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на
упълномощения от ищеца, адвокат Т. Г. - САК, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от исковете /65 685 лв./ в размер на 2500.55 лв.
вместо присъдените 3 495,34 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответната страна се следват разноски съобразно
отхвърлената част от исковете /75 000 лв./ Общо се претендират разноски от 7405 лв., от
9
които 7000 лв. адвокатско възнаграждение и 405 лв. платени депозити. САС намира за
правилни изводите на първа инстанция, че е основателно въведеното от пълномощника на
ищцата възражение по чл.78, ал.5 ГПК относно адв. възнаграждение претендираното от
ответника в размер на 7 000 лв. При отчитане на действителната фактическа и правна
сложност на делото и нормативно определения минимален размер на адвокатското
възнаграждение, с оглед материален интерес на делото, определено по реда на чл.7, ал.2, т. 5
Наредба № 1/2004г. на ВАС, адвокатско възнаграждение възлиза на 4000 лева, до която сума
следва да се намали адвокатския хонорар. Затова дължими са само 2348.33 лв.
При този изход на делото ответното дружество следва да заплати по сметката на СГС
държавна такса в размер на 2627.40 лв. вместо присъдените 4 527,40 лв., на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, както и 575 лв. разноски, платени от бюджета съразмерно уважената част
от иска.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 30.09.2020г., постановено по гр.д. № 8375/2018г., по описа на
СГС, ГО, 7 състав, в обжалваната му осъдителна част, за разликата над 60 000 лв. до 110 000
лв., д.т. за разликата над 2627.40 лв. до присъдените 4 527,40 лв., и разноските като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес гр.София. ж.к.
„Слатина”, бл.2, вх.Г ап.66 срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучър” №87, иск с правно основание чл.432 КЗ
за разликата над 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/ до 110 000 лв. /сто и десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди (болки и
страдания), в резултат от травматични увреждания, настъпили при ПТП,
реализирано на 16.09.2017г., като неоснователен в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана осъдителна част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. Т. Г. -САК, на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 2500.55 лв./две хиляди и петстотин лева и
петдесет и пет стотинки/ адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство пред първа инстанция, както и сумата от 980 лв./деветстотин и осемдесет
лева/, на основание чл.38 , ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4, от Наредба № 1 за минималните
размера на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважения обжалваем интерес.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес гр.София. ж.к.„Слатина”, бл.2,
10
вх.Г ап.66, чрез адв.Г. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучър” №87, сумата от
2348.33 лв. /две хиляди триста четиридесет и осем лева и тридесет и три
стотинки/ направени по делото пред първа инстанция разноски, както и
сумата от 3307.69 лв./три хиляди триста и седем лева и шестдесет и девет
стотинки/, направени разноски пред въззивна инстанция с оглед уважената
част от жалбата.
Решението, като необжалвано, е влязло в сила в осъдителната част - за
неимуществени вреди до 45 000 лв. и изцяло за имуществените такива, както и в отхвърлителната част
за разликата над 110 000 лв. до 135 000 лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11