Р Е
Ш Е Н
И Е 769/31.10.2019г.
гр. ЯМБОЛ.31.10.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........03.10.2019г........година в състав:
Председател:Св.Д.
при секретаря .......................Ст.М….....................................……...........и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Д.……………….....…...гр.дело N .3525... по описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................................
Производството по делото е образувано по молба на „Обединена Българска
Банка” АД, с която желае да се признае за установено, че ответникът Р.И.Д., на
основание Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща
кредитна карта № ***., и сключените към него Анекс №*** им дължи следните суми:
2 572,21 лева - представляваща
просрочена главница по Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта от 03.06.2014г.; 230,33 лева -
договорна лихва за периода 22.11.2016г., до 22.08.2017г.; 169,81 лева -
наказателна лихва за периода от 23.05.2017г. до 09.11.2017г.; законна лихва
върху просрочената главница от 20.06.2016г. до окончателното изплащане на
задължението за главница, за които суми е издадена Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК от
13.11.2017г., постановена по гр. д. №*** на Районен съд Ямбол.
Молят за присъждане на разноските
по настоящото дело и по заповедното производство.
Ищецът твърди, че с Договор за
предоставяне на кредитен лимит по револвираща
кредитна карта № *** и сключения към него Анекс №*** „Сибанк”
ЕАД (понастоящем „Обединена Българска Банка” АД) е предоставила на кредитополучателя
Р.И.Д., кредитен лимит по кредитна карта в размер на 5000,00 лева /пет хиляди
лева/.
Съгласно договора
кредитополучателят се е задължил да го издължава в срокове и условия, подробно
описани в разпоредбите на чл. 6, 7, 8, 9, 14, 15 от договора за предоставяне на
кредитен лимит по револвираща кредитна карта.
С подписването на Анекс №***,
договорът за кредитна карта е преструктуриран в потребителски кредит. С чл.2
дългът се връща в редовност, считано от подписването на Анекса и трябва да се
погаси на 36 месечни анюитетни погасителни вноски
съгласно погасителен план представляващ неразделна част от настоящия Анекс №***.
Съгласно чл.З от гореописания Анекс страните се съгласяват, че занапред отпада
възможността за усвояване на средства от картата.
Съгласно разпоредбите на
подписания Анекс №*** всички клаузи от Договора за кредитна карта №***,
непротиворечащи на настоящия Анекс, остават непроменени и са в сила между
страните до окончателното изпълнение на задълженията на Длъжника към Банката.
Текстовете относно предсрочната
изискуемост не са обект на промените в Анекс №*** следователно остават в сила
разпоредбите на чл.20.1 и чл.20.1.1 от Договора за кредитна карта. Банката има
право едностранно, без да дължи уведомление или покана до длъжника да обяви
кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия
дълг, ако длъжникът просрочи две минимални погасителни вноски, както и
неизпълнение на което и да е от задълженията или условията по договора за
кредит.
Твърди, че поради неплащане на
2бр., месечни погасителни вноски в общ размер на 254.44 лева, както следва
126,19лв. частично с падеж 22.05.2017г., 128,25 лв. изцяло с падеж
22.06.2017г., описани в извлечението от счетоводните книги на Банката приложено
към Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 20.07.2017г., като предсрочната
изискуемост е произвела действие и кредитът е осчетоводен като предсрочно
изискуем на 17.08.2017г.,след изтичане на седемдневния срок от получаването на
поканата за доброволно изпълнение.
В съответствие с т.18 от
Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г., Банката е
изпратила до длъжника уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение, по
пощата с обратна разписка, която е получена лично. С нея БАНКАТА е уведомила
длъжника за датата на предсрочната изискуемост, като му е предоставила 7-дневен
срок за доброволно изпълнение.
След като „Сибанк”
ЕАД (понастоящем „Обединена Българска Банка” АД) обяви кредита за предсрочно
изискуем и уведомила длъжника, той не погасил задълженията си към банката.
Поради това на 10.11.2017г. подали заявление по 417 от ГПК в Районен съд Ямбол,
с което поискали издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника Р.И.Д.. По подаденото заявление, PC Ямбол по
ч. гр. д. № *** издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу ответника, като го осъди на плати на банката следните суми:
2 572,21 лева - представляваща
просрочена главница по Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта от 03.06.2014г.;
230,33 лева - договорна лихва за
периода 22.11.2016г., до 22.08.2017г. 169,81 лева - наказателна лихва за
периода от 23.05.2017г. до 09.11.2017г.;
законна лихва върху просрочената
главница от 20.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението за
главница;
59,57 лева - разноски за платена
държавна такса;
50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
След получаването на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, образували срещу горепосочения длъжник,
изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ И.Х., рег.№ *** с район на действие - Окръжен
съд Ямбол, след което били предадени за продължаване на изпълнителното
производство на ЧСИ И.Б. с район на действие Окръжен съд Бургас ИД ***.
Със съобщение на PC Ямбол
получено на 27.08.2018г., им е указано, че могат да предявят иск за
установяване на вземането ни, предмет на издадената заповед за незабавно
изпълнение в едномесечен срок.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявяват настоящия иск за съществуване на
вземането на „СИБАНК" ЕАД (понастоящем „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"
АД) към Р.И.Д..
В хода на съдебното дирене ищците
са направили искане за постановяване на решение на осн. чл.237 от ГПК с оглед
направеното признание на иска.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника. Същият е депозирал молба вх.№***, в която моли
съда да бъде уважена молбата му за
признаване иска на „Обединена Българска Банка” АД към него по повод гр.д. № ***
т.к. е влязъл в споразумение с банката за уреждане на задължението му.
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК
и чл.79,ал.1 ЗЗД.
Признанието на иска
потвърждава съществуването на спорното право по начина заявен от ищеца в
исковата молба.
Съгласно
разпоредбата на чл.237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признатото, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се
основава на признанието на иска. Единствените ограничения въведени от
законодателя са, че такова решение не може да се постанови, ако признатото
право противоречи на закона или на добрите нрави или е признато право, с което
страната не може да се разпорежда.
Видно от представените с исковата
молба писмени доказателства между страните съществуват описаните в исковата
молба договорни отношения, въз основа на които и в резултат на неизпълнението
от страна на ответника за ищеца са възникнали описаните в исковата молба
парични вземания. Не се установи наличие на някое от ограниченията посочени в чл.237,
ал.3 от ГПК. С оглед на това предявените искове следва да се уважат в пълен
размер като основателни и доказани, като на осн.чл.237,ал.2 от ГПК указва на
страните, че решението се основава на признанието на иска и няма да излага
мотиви за това.
Съдът дължи произнасяне и по
направените в заповедното производство разноски, и с оглед дадените разяснения
в ТД №*** на ОСГТК на ВКС същите следва да се присъдят на ищеца, при
основателност на претенцията. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените в заповедното производство разноски, които са в размер на 59,57 лв. – платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Ответникът дължи на ищеца и направените по настоящото
производство разноски в размер на общо 193,32лв., от които 143,32лв. – внесена
държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, ЯРС
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД в отношенията между страните, че Р.И.Д.,
ЕГН ********** *** дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК: ********* със
седалище в ***, представлявано от изпълнителните директори П.А. и С.Г., със
съдебен адрес:*** сумата от
2 572,21 лв. – главница по Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № ***, договорна лихва в размер
на 230,33 лв. за периода от 22.11.2016 г. до 22.08.2017 г. вкл., наказателна
лихва в размер на 169,81 лв. за периода
от 23.05.2017 г. до 09.11.2017 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от
10.11.2017 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № ***,
издадена по ч.гр.д.№ *** по описа на ЯРС за 2017г.
ОСЪЖДА Р.И.Д. да заплати на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД направените в заповедното производство разноски в размер на
59,57 лв. – платена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и направените по настоящото производство
разноски в размер на общо 193,32лв., от които 143,32лв. – внесена
държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: