Р Е Ш Е Н И
Е
№260048/19.3.2021 г. 19.03.2021
година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 15.12.2020 година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар:
П.У.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. №
521/2020г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от Д.А.Д., чрез адв.В.А. от САК, се обжалва решение № 420/28.07.2020г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.№
1303/2019г. по описа на ЯРС, с което ЯРС ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на саморъчно
завещание на Р. А.Д., ЕГН **********, б.ж. на гр.**, поч. на ***г., направено в полза на Д.А.Д., ЕГН **********, обявено
с протокол по нот.дело-завещание № 1, общ рег.№ 476 от 04.02.2019 г. по описа на нотариус А. Ш., рег.№ *** на НК, с район на действие Р.С.гр.София, по иска за делба на Я.А.Д., ЕГН **********,***, ж.к-с„**“ *, със съдебен
адрес ***, кантора № *** - адв. М.Й.-ЯАК, срещу Д.А.Д.
с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.42, б.“б“ ЗН, вр. чл.25, ал.1 ЗН, поради нарушения на
изискванията за форма, свързани с означението на датата, установени в чл.25, ал.1 ЗН; ДОПУСКА
извършването на съдебна делба между Я.А.Д., ЕГН **********,***, ж.к-с „Г.Бенковски“ *****, със съдебен адрес:***, кантора № ***- адв.М.Й. - ЯАК, и Д.А.Д. с ЕГН ********** *** , по
отношение на следния недвижим имот: находящ се в гр.***, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
87374.542.141.1.75 по КК и регистрите на гр.*, представляващ самостоятелен обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1, с площ от 63.35 кв.м. и прилежащите части: избено
помещение № 11 с площ от 2,67 кв.м., както и 0.8815 % от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж, със съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж с идентификатори с №№ 87374.542.141.1.74 и 87374.542.141.1.76; под
обекта с индетификатор с № 87374.542.141.1.72 и над обекта с индетификатор с №
87374.542.141.1.78, ПРИ КВОТИ: по 1/2
ид.ч. за Я.А.Д. и 1/2 ид.ч. за Д.А.Д.. Решението не се обжалва по отношение на
допуснатия до делба имот. Оплакванията са, че решението е неправилно и постановено в нарушение
на материалния закон. Въззивникът смята за неправилен изводът на ЯРС, че на
основание чл.42, ал.1, б."б" от ЗН завещателното разпореждане е
нищожно и излага съображения. Възразява, че съдът не е обсъдил факта, че на
първия ред на завещанието е посочена датата и мястото на извършването на
завещанието. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение на ЯРС и вместо
него да постанови друго, с което да допусне делбата на процесния имот при квоти
1/3 за Я.Д. и 2/3 за Д.Д., както и да отмени прогласената нищожност на саморъчно
завещание на Р* А.Д., ЕГН **********, б.ж. на гр.*, поч. на ** г., направено в полза на Д.А.Д., ЕГН **********, обявено
с протокол по нот.дело-завещание № 1, общ рег.№ 476 от 04.02.2019 г. по описа на нотариус А. Ш., рег.№ ** на НК, с район на действие РС-гр.София.
В срока за отговор на въззивната
жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата Я.Д., чрез адв.М.Й., в който се
излага становище за неоснователност на жалбата и излага съображения. Моли
въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и постанови решение, с
което да потвърди обжалваното решение на ЯРС.
В с.з. въззивникът се явява лично
и с упълномощената адв.А. и моли жалбата да бъде уважена.
В с.з. въззиваемата не се явява,
за нея се явява адв.Й., която моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на
първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото удостоверение за наследници
на Р. А. ***, поч. на
** г., е видно, че
след смъртта си е оставила следните наследници по закон: Я.А.Д. - дъщеря, и Д.А. Д. - син.
Видно от договор за продажба на недвижим имот № 129, том
VII, дело
№ 2259 от 31.08.1992 г., вписан в службата по вписванията, Д.А.Д. и Р. А.Д.
са купили от С. Д. Ж. и С. Н. Ж., недвижимия имот-апартамент, който е предмет на
делбата. При съдебната делба на съсобствения имот-апартамент между купувачите с
Решение № 698/09.09.1993 г. по гр.дело № 28/1993 г. по описа на ЯРС, на основание
чл.288, ал.2 ГПК в дял на Р. А.Д. е възложен целия делбен недвижим имот - ап.11, находящ
се в гр.**** състоящ
се от две стаи и кухня, със застроена площ 63,35 кв.м., заедно с избено
помещение № 11, с площ от 2.67 кв.м., 08815 % от общите части на сградата, заедно
с отстъпеното право на строеж, като съдът е осъдил Я.А.Д. да заплати на Д.А.Д.
от гр.Ямбол за уравнение на дяла му сумата от 98897,50 лв. в едногодишен срок
на равни месечни вноски от влизане на решението в сила, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска.
По делото е представено саморъчно завещание, направено
от Р. А.Д.,
чрез което е извършила разпореждане за след смъртта си, в което ръкописно е написано,
че на "3 април 2015 година, в гр.Ямбол", завещава на сина си Д.А.Д.
своята запазена наследствена част от апартамент, находящ се на ул.“***, заедно с прилежащото мазе № 11, нейна собственост.
Написано е, че саморъчното завещание е написала в пълно съзнание, положила е подписа
си под него и под подписа е написано: дата 3 април 2015 год., гр.Ямбол.
От протокол за обявяване на саморъчното завещание от
04.02.2019 г. е видно, че при Мария Такова - помощник-нотариус по заместване на
нотариус А. Ш., вписана под № ** на НК, се явил Д.А.Д., който депозирал молба с искане
да бъде обявено оставеното за съхранение в дома саморъчно завещание на Руса А. ***,
поч. на 10.10.2018 г., и представил Препис-извлечение от акт за смърт № **** г., изд. от гр.***, от който е видно, че завещателя се е поминал на
10.10.2018 г. като завещанието се съхранявало в дома на покойника. Описано е,
че завещанието е написано на бял лист със стандартен формат А4 с текст на една
страница, текстът е написан със син химикал, четливо съставен, без зачерквания
и поправки. Завещаните е датирано и подписано. Така описаното завещание е
прочетено гласно на молителя, след което страницата на листа на който било
написано, се подписала от молителя и от нотариуса. Този протокол е съставен
съгласно чл.27 ЗН, и след като е прочетен гласно на молителя, е подписан от
него и от помощник-нотариуса по заместване. Този протокол е неразделна част от
така обявеното саморъчно завещание.
До СВ към Районен съд-София от нотариуса е изпратено
уведомяване за постъпилото за съхранение завещание общ рег.№ 476, дело № 1, рег.завещания
№ 3 от 04.02.2019 г., с което уведомява, че спазвайки разпоредбите за
служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, при тях на 04.02.2019
г. се явило лицето Д.А.Д. и депозирало за съхранение и за обявяване саморъчно
завещание на Р. А. ***, починала на 10.10.2018 г., което завещание е
обявено на 04.02.2019 г.
Завещанието на наследодателката Р. А.Д.
е оспорено от процесуалния представител на ищцата Д. като нищожно по чл.42,
б."б" от ЗН, поради липса на предмет, както и досежно неговата
автентичност и е открито производство по чл.193 от ГПК.
Свидетелката Д. И. С., без родство със страните, посочва, че ги познава,
както и тяхната майка, с която била в близки отношения и се виждали на
събирания. Тя (Р.Д.) ú се оплаквала, че
синът ú и внукът ú я притискат да припише на тях апартамента, тя
не била съгласна и казвала, че как можело така като била майка и на двамата, че
не можела да припише имота само на сина си, защото и Я. ú била дете.
Майка им живеела в гр.Я. в апартамент,
който бил лично неин. Починала през *** г.
през есента. Свидетелката не била ходила в апартамента, знае, че там при Р. живеели синът ú Д. и внукът ú Н. Дъщеря
ú живеела при мъжа си, отделно от тях. Свидетелката знае, че никога
апартаментът не е бил на Д., бил е лично на Р.
Свидетелката К. К. И., без родство със страните, сочи, че познава страните
по делото и майка им. С нея се видели по повод на едно струване през месец март
2018 г. и там в личен разговор тя ú споделила, че синът ú я
притискал да припише жилището само на него, казала, че не може да направи
такава стъпка, защото и двете ú деца ú били мили. Майка им
живеела в блока на бившата „Волга“, срещу старата автогара. В този апартамент наследодателката
на страните живеела с внука си Наско, който ú поверили, и се оплаквала, че
изпитва психически тормоз, защото внукът ú бил буен. Понякога там
живеели и внучката ú, както и Д.. Споделяла, че няма спокойствие и
казвала: "Добре, че е Я. да ме гледа". Споделяла на свидетелката, че Д.
обещал да я гледа, а тя се грижила за тях и финансово, помагала и за внучетата,
основно децата на сина си тя ги изгледала. До последно била подвижна, много
дейна, приказлива и приятна жена, не била се залежавала преди смъртта си.
Свидетелката сочи, че внукът Наско е може би на около 18-20 г., внучката Р. живее
в гр.**, но и тя често идвала, била по-голяма от Н. с 4-5 години.
Свидетелката П. Н. А., без родство със страните, посочва, че познава Д.
много добре, а Я. е виждала няколко пъти, когато идвала при майка си. С
покойната Р. били в много добри отношения като
съседи, като тя живеела в ап***. Свидетелката
много често била в гр.** със съпруга
си, но си идвали в гр.**. Спомня си, че
през 2015 г. се прибрала от гр** и отишла при
Р. с дъщеря си Л. и я сварили на масата да пише. Попитали я какво пише
и тя им обяснила, че пише завещание и че Д. купил апартамента. Пояснява, че
този апартамент бил даден на Д. от военните, като този блок бил само на
военнослужещи. Д. имал семейни неприятности и се разделили със съпругата му и тя
да не вземе половината апартамент, същият го приписал на майка си и станал
собственост на Р. Понеже тя не била
добре със сърцето казала, че пише собственоръчно завещание, защото при
нотариуса вземали пари. После казала, че след като го напише, ще го сложи в
гардероба и ако нещо се случи с нея, да имат предвид и да му кажат къде е, за
да си вземе завещанието. След като починала Р., свидетелката казала на Д. къде е завещанието на
майка му. Свидетелката сочи, че за внуците се грижела баба им, но те повече се
грижели за нея и винаги са живели там. Сигурна била, че Д. придобил имота от
военната си служба.
Свидетелят Х. Р. И., без родство
със страните сочи, че познава страните и покойната им майка, с която били в
много добри отношения и си споделяли редовно. Живее в ап.12 в съседство с
апартамента на Д. и баба Р. Първоначално в апартамента живеели Д. със съпругата
си и децата им като след няколко години баба Р. си продала къщата на село и дошла да живее в
апартамента. В момента Д. бил разведен с жена си и живеели в гр.** като
бившата му жена и дъщеря им Р. били в А.
Другото им дете Н. от време на време бил в
гр.София, идвал си в гр.**, ходил с
приятелката си да работи по морето. Апартаментът бил купен от Д., когато
работил при военните като след това като тръгнал да се развежда със съпругата
си и фиктивно прехвърлил апартамента на баба Р., за да няма претенции бившата му съпруга. Това му
било известно от баба Р. в началото на
2015 г.. Баба Руска му споделила, че е направила завещание в полза на Д. и го
подписала пред комшийката баба П. /свидетелка/ и голямата ú дъщеря Л. Казала му, че
е ходила при нотариус, но щял да ú вземе пари и я посъветвали да го
направи саморъчно. Баба П. знаела къде
било завещанието. Свидетелят сочи, че когато баба Руска дошла през 2001 г.,
синът Д. още живеел със съпругата си И.
По делото е назначена
съдебна-почеркова експертиза, от заключението по която се установява, че
подписът,
положен в графа „Завещател“ в долния край на саморъчното завещание, е положен
от лицето Р. А.Д.. Вещото лице
заключава, че ръкописният текст, с който е изписано съдържанието на
изследваното саморъчно завещание, вероятно е изписан от лицето Р. А.Д..
Заключението на вещото лице не е оспорено по делото. При съвкупната преценка на
показанията на свидетелите П. Н. А. и Х. Р. И. относно саморъчното завещание на Р. А.Д.,
и с оглед заключението на вещото лице, ЯОС намира, че по делото е доказана автентичността
на саморъчното завещание.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен
двуседмичен срок. Преценена по същество, въззивната жалба е основателна.
При извършената служебна проверка по
чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Предявен е иск за делба по чл.69 от ЗН на
наследствен недвижим имот - жилище,
находящ се в гр.****, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор № 87374.542.141.1.75 по КК и регистрите на гр.**, представляващ самостоятелен обект: жилище -
апартамент, с площ от 63.35 кв.м., и прилежащите части: избено помещение № 11 с
площ от 2,67 кв.м., както и 0.8815 % от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж, със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж с
идентификатори с №№ 87374.542.141.1.74 и 87374.542.141.1.76; под обекта с
индетификатор с № 87374.542.141.1.72 и над обекта с индетификатор с №
87374.542.141.1.78.
С решението по чл.344, ал.1 от ГПК делбеният съд се
произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши делба и какви са частите
на всеки съсобственик.
Първоинстанционното
решение се обжалва в частта, с която ЯРС е прогласил нищожността на саморъчно завещание на Р*А.Д., ЕГН **********, б.ж.
на гр.**** направено в полза на
Д.А.Д., ЕГН **********, обявено с протокол по
нот.дело-завещание № 1, общ рег.№ 476 от 04.02.2019 г. по описа на нотариус А* Ш*, рег.№ ** на НК, с район на
действие РС-гр.София, и в частта, с която са определени дялове за съделителите.
След смъртта на Р* А.Д. нейни наследници по закон са двете
ú деца - съделителите, които са призовани да я наследят. Съгласно чл.5
от ЗН, децата на починалата наследяват по равни части. Страните са наследници,
които имат запазена част. Съгласно чл.29
от ЗН, запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил
съпруг (както в случая), е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при
две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. В
случая запазената част на децата на наследодателката е 2/3 от имуществото
ú. Останалата 1/3 е разполагаема част, с която тя може да се разпореди
със завещание или дарение.
Със саморъчно
завещание, направено на 03.04.2015г. и обявено на 04.02.2019г. с протокол по
нот.дело-завещание № 1, общ рег.№ 476 от 04.02.2019 г. по описа на нотариус А* Ш*, рег.№ 500 на НК, с район на действие РС-гр**, Р* А.Д. завещава на
сина си Д.А.Д. своята запазена
наследствена част от апартамент, находящ се на ул.“***, заедно с прилежащото мазе № 11, нейна собственост. Предвид
обстоятелството, че Р* Д. е притежавала към момента на смъртта си целия
апартамент и той съставлява масата на наследството (не се твърди от страните и няма
данни за други имоти), съдът тълкува волята на последната в смисъл, че завещава
разполагаемата си част, с която може да се разпореди без да накърнява
запазената част на другия наследник - дъщеря си Я.А.Д.. Съгласно чл.29 от ЗН
разполагаемата част от наследството, състоящо се от делбения имот, е 1/3.
Възраженията, че саморъчното завещание е нищожно
поради нарушение на чл.42, б."б" ЗН са неоснователни. ЯОС счита, че по делото е доказана автентичността на саморъчното
завещание. В Решение № 158/03.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1455/2013
г. ІІ гр.о. е прието, че експертно заключение, че завещанието вероятно е
написано и подписано от лицето, посочено като негов автор, може да обоснове
извод за автентичността на документа или спазването на формата по чл.25, ал.1 ЗН и да се приеме за достатъчно за установяване действителността на
завещателното разпореждане, ако причините, поради които експертите са стигнали
до извода, че е налице само вероятност по отношение на авторството на оспорения
документ с оглед на особеностите на конкретния случай допускат това. В случая въз основа на показанията на свидетелите П* Н* А* и Х* Р* И* относно
саморъчното завещание на Р* А.Д. и заключението по съдебно-почерковата експертиза, че ръкописният
текст, с който е изписано съдържанието на изследваното саморъчно завещание,
вероятно е изписан от лицето Р* А.Д. и че подписът, положен в графа „Завещател“ в долния край на
саморъчното завещание, е положен от лицето Р*А.Д., ЯОС намира, че по делото е
доказана автентичността на саморъчното завещание и спазването на формата
по чл.25, ал.1 ЗН завещанието да бъде написано ръкописно от самия завещател и
да е подписано от него.
Възражението, че датата на завещанието е поставена
след подписа, поради което завещанието е нищожно на основание чл.42, б."б"
вр. чл.25, ал.1 от ЗН, въззивният съд намира за неоснователно. Законът
не разрешава изрично въпроса, къде е мястото на датата, но от определеното
място на подписа, който трябва да е последната дума на завещанието, трябва да
се заключи, че датата не може да бъде след подписа, защото подписът е, който
дава санкция на цялото завещание, а датата се нуждае най-много от подобна
санкция. Щом датата не може да бъде след подписа, тя може да бъде на всяко място
преди от подписа. За да се приеме, че завещанието е датирано, е достатъчно
датното изражение да е поставено върху материалния носител, върху който е
обективирано завещателното разпореждане, като щом предхожда подписа е без
значение нейното място върху материалния носител. (Решение № 65 от 5.03.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 906/2012 г., II г. о., ГК). В случая датата е посочена и в
началото на завещанието и след подписа на завещателя. След като датата е
посочена в началото на завещанието и предхожда подписа, изискването на чл.25,
ал.1 от ЗН по отношение датата на завещанието е
спазено. За действителността на процесното завещание е достатъчен факта на
изписването на датата в началото на завещанието, а последващото изписване на
същата дата след подписа на завещателя не влияе върху действителността на
завещанието. В този смисъл възражението на въззивника, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че процесното саморъчно завещание е нищожно поради нарушения на изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН за форма, свързани с означението на датата, е основателно.
Въз основа на изложеното ЯОС намира, че при
съставянето на процесното завещание са спазени разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗН.
Невоснователно е възражението на съделителката, подала
исковата молба, че завещанието е нищожно по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД, тъй
като е без предмет, защото в завещанието имотът не е надлежно индивидуализиран,
понеже е посочено само "апартамент на ул.***" и не е посочено населеното място, пълния
административен адрес, площта и границите на имота. По делото за делба има
доказателства за един наследствен имот - притежавания от наследодателката апартамент
в гр.Ямбол, ул.“Търговска“ № 62. От
представените по делото нот.акт за покупко-продажба № 129, том VII, дело № 2259 от 31.08.1992 г., скица от
11.03.2019г. и Решение № 698/09.09.1993 г. по гр.дело № 28/1993 г. по описа на
ЯРС се установява, че наследодателката към момента на откриване на наследството
е собственик на апартамент 11, находящ се на ул.“****, състоящ се от две стаи и кухня, със застроена площ
63,35 кв.м., заедно с избено помещение № 11, с площ от 2.67 кв.м., 08815 % от
общите части на сградата, заедно с отстъпеното право на строеж, и завещанието
касае този имот. Освен това, няма спор между страните кой е делбеният имот, находящ се в гр.**, ул.“*****.
С оглед
неоснователността на възраженията за нищожност на завещанието, съдът следва да
се произнесе по направеното в условията на евентуалност възражение от страна на
пълномощника на ищцата за намаляне на завещателните разпореждания до размера на
разполагаемата чест, с която част наследодателката е можела да се разпореди със
завещанието. По делото няма данни за други имоти в наследството, оставено от Р* Д., и не е спорно, че освен делбения имот
в наследството няма друго имущество. В случая наследството, оставено от Руса Д.
се изчерпва с процесния имот и завещателното разпореждане е универсално. Ето защо, делбата на процесния недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол, ул.“***, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
87374.542.141.1.75 по КК и регистрите на гр.**, представляващ самостоятелен обект: жилище -
апартамент, с площ от 63.35 кв.м., и прилежащите части: избено помещение № 11 с
площ от 2,67 кв.м., както и 0.8815 % от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж, със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж с
идентификатори с №№ 87374.542.141.1.74 и 87374.542.141.1.76; под обекта с
индетификатор с № 87374.542.141.1.72 и над обекта с индетификатор с №
87374.542.141.1.78, следва да бъде
допусната между страните с оглед запазената част на всеки съделител от по 1/3 и
разполагаема част на завещателя - 1/3, при квоти: 1/3 ид.ч. за Я.А.Д. и 2/3
ид.ч. за Д.А.Д..
Първоинстанционното
решение следва да се отмени в частта, с която ЯРС е прогласил нищожността на саморъчно завещание на Р* А.Д., и в частта, с която са
определени дялове за съделителите като вместо това се постанови ново, с което
се отхвърли възражението за нищожност на
саморъчно завещание на Р* А.Д., и се определят дяловете на
съделители при квоти: 1/3 ид.ч. за Я.А.Д.
и 2/3 ид.ч. за Д.А.Д..
Предвид изложеното,
ЯОС
Р Е Ш И :
Отменя решение № 420/28.07.2020г. на Ямболския районен съд,
постановено по гр.д.№ 1303/2019г. по описа на ЯРС
в частта, с която ЯРС е прогласил нищожността на саморъчно завещание на Р.А. ***, поч. на **** г., направено в полза
на Д.А.Д.
с ЕГН **********, обявено с протокол по нот.дело-завещание № 1, общ рег.№ 476 от 04.02.2019 г. по описа на нотариус А* Ш*, рег.№ *** на НК, с район на действие РС-гр.*, поради нарушения на изискванията за форма, свързани с означението на датата, и в частта, с която са определени дялове за съделителите:
за Я.А.Д. – 1/2 идеална част, за Д.А.Д. – 1/2 идеална
част, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
възражението за нищожност на саморъчно завещание
на Р* А.Д., ЕГН **********, б.ж.
на гр.***г., направено в
полза на Д.А.Д., ЕГН **********, обявено с протокол по нот.дело-завещание № 1, общ рег.№ 476 от 04.02.2019 г. по описа на нотариус А* Ш*, рег.№ *** на НК, с район на действие РС-гр.*, поради нарушения на изискванията за форма, свързани с означението на датата като
неоснователно.
ОПРЕДЕЛЯ дяловете при
делбата на допуснатия до делба имот на съделителите Я.А.Д. сГН **********,***, и Д.А.Д. с ЕГН ********** ***, както следва: за Я.А.Д. – 1/3 идеална част,
за Д.А.Д. – 2/3 идеална част.
В останалата част
решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.